Р Е Ш Е Н И Е
№:249 17.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На четвърти февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 3107 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.И.Д.,***, чрез адвокат С.Ч.
***, против отказ за връщане на отнетото му свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) № *********, постановен с писмо рег.№
769000-24314/25.10.2019г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР-Бургас, в отговор на негова молба вх.№
769000-24314/23.10.2019г.
В жалбата се твърди, че срещу него били издадени два
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на 21.04.2019г., за
нарушения извършени съответно в 01,15 часа и в 04,27 часа на същата дата, двете
по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Със
съставянето на първия от актовете били иззети неговото СУМПС и контролен талон
към него. Били му издадени и две заповеди за налагане на принудителни
административни мерки (ПАМ) на 22.04.2019г., с които на основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП били наложени ПАМ – временно отнемане на СУМПС, с допуснато
предварително изпълнение по двете мерки. В последствието по двата акта били
издадени и наказателни постановления (НП), като с тях му били наложени две
глоби от по 500 лева и два пъти лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Двете НП не били обжалвани и са влезли в сила. Счита отказът за връщане
на СУМПС за незаконосъобразен, като се позовава на чл.18 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Посочва, че всяко от наказанията
следва да включва влизане в сила на наложената ПАМ и изтичането на нейния срок.
Прави извод, че срокът на двете му наказания лишаване от правоуправление е
изтекъл, а ПАМ е изпълнила целите си да обезпечи наложеното наказание. Заявява
също, че налагането на ПАМ и административното наказание са независими
производства, като към момента на подаване на жалбата сроковете на наложените
ПАМ са изтекли и не са налице основания за задържане на неговото СУМПС. Поради
изложеното иска от съда да отмени атакувания отказ и да даде указания на
административния орган да му върне СУМПС и контролния талон към него, поради
изтеклите наложени наказания. Редовно уведомен, не се явява и не се
представлява в проведеното от съда открито съдебно заседание, не ангажира доказателства
и не прави искания.
Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Бургас представя административната преписка. Чрез пълномощника си началник-група
Р. П., представя писмено становище в което не оспорва изложената от жалбоподателя
фактическа обстановка. Счита, че жалбата му е подадена след изтичането на срока
за оспорване на атакувания акт. Заявява, че двете заповеди за налагане на ПАМ,
допуснатото предварително изпълнение по които е по силата на закона, за
постановени в отделни административни производства, различни от
административно-наказателните производства по издаване на двете НП. Заповедите
на ПАМ имат дотолкова връзка с НП и решаването на въпроса за отговорността,
доколкото при влизане в сила на НП те преустановяват своето действие и периода
през който е било е било отнето СУМПС по тях, се приспада от срока на
наложеното наказание лишаване от правоуправление. Не е налице законова
възможност, поради това, че е имало две действащи ПАМ, на различно основание да
се приспадне наказанието лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца, тъй
като този срок не е изтекъл. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение и
претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения АУАН сер.АА, № 117031/21.04.2019г.,
същият бил съставен против Д.Д. за това, че на 21.04.2019г. в 01,15 часа в
гр.Болярово управлявал собствения си лек автомобил Тойота Авенсис след употреба
на алкохол с концентрация 0,84 промила на хиляда, квалифицирано като нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Със съставянето на този АУАН били иззети СУМПС
№ ****** и контролния талон № ***** на жалбоподателя, свидетелството за
регистрация на автомобила и контролните му табели.
Същата нощ срещу Д. бил издаден и втори АУАН сер.АА, №
117032/21.04.2019г. за това, че 04,27 часа в гр.Елхово управлявал товарен
автомобил Мицубиши Л200, собственост на „Д.Д.“ЕООД след употреба на алкохол с
концентрация 0,56 промила на хиляда, квалифицирано като нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Със съставянето на този акт не са изземвани
документи, включително свидетелството за регистрация на автомобила и
контролните му табели.
По първия от актовете била издадена заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0261-000065/22.04.2019г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, с
което било отнето временно свидетелството за управление на МПС на Д.Д. до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е
включено разпореждане с което е допуснато предварително изпълнение на основание
чл.60, ал.1 от АПК, въпреки че такова е допуснато пряко от закона в чл.172,
ал.6 от ЗДвП.
По втория акт също била издадена заповед за прилагане
на ПАМ под № 19-0261-000067/22.04.2019г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като
повторно било постановено временно отнемане свидетелството за управление на МПС
на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Отново било постановено и предварително изпълнение, въпреки нормата на чл.172,
ал.6 от ЗДвП.
По АУАН сер.АА, № 117031/21.04.2019г. било издадено НП
№ 19-0261-000149/17.05.2019г., с което за установеното нарушение, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д.Д. били наложени глоба от 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Глобата по това постановление
била платена на 13.06.2019г., съгласно представеното платежно нареждане (л.19).
По втория акт сер.АА, № 117032/21.04.2019г. било
издадено НП № 19-0261-000144/30.04.2019г., с което за нарушението, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, били наложени глоба от 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Глобата и по това постановление била
платена на 13.06.2019г., съгласно представеното платежно нареждане (л.24).
Всъщност, видно от приложената към преписката справка
за нарушител/водач на Д., срещу същия са издадени общо пет наказателни
постановления с наложени глоби, като всички те са платени (л.10, задна част),
следователно е изпълнено изискването на чл.159, ал.2 от ЗДвП.
Производството по издаването на процесния отказ е
стартирало пред административния орган с подадена молба вх.№
769000-24314/23.10.2019г. (л.13) от Д.Д.. В нея е описана установената до тук
фактическа обстановка и е счетено, че ако първото наказание лишаване от
правоуправление е започнало да тече от 01,15 часа на 21.04.2019г., а второто – 04,27
часа на същия ден, то двете наказания са действали едновременно и са изтекли в
съответните часове на 21.10.2019г., поради което е поискано връщането на СУМПС
и контролния талон.
В отговор на тази молба началникът на сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР-Бургас изпратил до жалбоподателя Д. писмо
рег.№ 769000-24314/25.10.2019г., в което посочил, че по двете наказателни
постановления му е наложено общо административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Позовал се е на нормите на чл.190, ал.2 от ЗДвП и чл.18 от ЗАНН и е достигнал до извод, че наказанието лишаване от
правоуправление не е изтекло, поради което е отказано връщането на СУМПС. В
писмото не е указано пред кой орган и в какъв срок може
да се подаде жалба. Върху него е записано писмено изявление от Д.Д., че е
получил препис на 05.11.2019г. Жалбата е подадена направо пред съда на
18.12.2019г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Материализираният в писмо рег.№
769000-24314/25.10.2019г. отказ има белезите на индивидуален административен
акт, тъй като съгласно чл.21, ал.4, вр. ал.1 от АПК, такъв е и отказът на
административен орган да извърши определено действие. Отказът за връщане на
документи безспорно представлява отказ за извършване на действие, поради което
защитата срещу него се осъществява чрез обжалването му по реда на чл.145 и сл.
от АПК, особено след отмяната на чл.257 от АПК.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от
обжалването на издадения акт, тъй като с него се засягат неблагоприятно правата
на Д.. Приема се, че жалбата е подадена в удължения срок за обжалване по чл.140
от АПК, тъй като в акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба.
Поради изложеното подадената до съда жалба се явява
процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от
компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване
на административно производствените правила за неговото издаване и в
съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157), отнетите
български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в
структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за
връщането им. Следователно отнетите СУМПС и контролен талон към него на жалбоподателя
Д., предвид постоянния му адрес ***, на основание чл.4, ал.1 от Наредба № I-157
се съхраняват от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Бургас,
чийто административен ръководител е издателят на оспорения акт. Поради това
същият е компетентен както да постанови тяхното връщане на титуляра при наличието
правните предпоставки за това, така и да откаже връщането, както е процедирано
в случая.
Процесният отказ е издаден и в установената писмена
форма за валидност, при спазване изискването за форма, визирано в чл.146, т.2
от АПК, като съдържа изискуемите по чл.59, ал.2, т.4 от АПК реквизити. Посочени
са фактически и правни основания за издаването му. Извършената от съда проверка
не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на
административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му по чл.146, т.3
от АПК.
Отказът съответства и на приложимите материалноправни
норми.
Правилно органът се е позовал на чл.190, ал.2 от АПК,
съгласно който наказанието лишаване от право да се управлява МПС тече от датата
на изземването на свидетелството за управление. В случая свидетелството на Д. е
иззето със съставянето на акта на 21.04.2019г. и от таза дата се счита, че е
започнало изтърпяването на наказанието. При посочената законова регламентация
не може да има приспадане на времето през което са действали наложените
временни ПАМ, тъй като законодателят изрично е предвидил, че времето на тяхното
действие се включва в наказанието лишаване от правоуправление с предвиждането,
че то започва да тече на един много по-ранен етап от влизането му в сила, а
именно изземването на СУМПС.
Досежно възможността да се определя общо наказание, Върховният
съд още в тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984г. по н.д.№ 68/84г. на ОСНК, е
имал възможността да посочи, че съгласно изричната разпоредба на чл.18 от ЗАНН,
когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни
наказания за всяко едно от тях. В административно-наказателната отговорност не
се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от Наказателния кодекс НК), визиращи
определяне на общо наказание и затова за всяко административно нарушение се
налага и се изтърпява отделно административно наказание и не може да се
определя общо наказание. Поотделното изтърпяване на наказанията, предвидено в
чл.18 от ЗАНН, означава изтърпяването им едно след друго, а не едновременно,
както счита жалбоподателят в молбата си, поставила началото на настоящото
административно производство. Поради това правилна е преценката на началника на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Бургас, че Д. Д. следва да изтърпи административно
наказание – лишаване от право да управлява МПС с общ срок от 12 месеца (два
пъти по 6 месеца за всяко от нарушенията по двете НП), считано от 21.04.2019г.
Предвид на
всичко изложено, настоящата жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, тъй като не са налице основания за отмяна по настоящето
производство на оспорения отказ и безспорно са установени материалноправните
предпоставки за постановяването му.
Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява и основателно предвид отхвърляне на оспорването. В тази
връзка и на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на юридическото лице – Областна дирекция на
вътрешните работи - Бургас, сумата 100 лева. Ответникът е представляван по
делото от редовно упълномощения служител от същия сектор с юридическо
образование, който представи по делото писмено становище.
За да приема претенцията за разноски за основателна,
съдът взе предвид задължителната съдебна практика залегнала в тълкувателно
решение №3/13.05.2010г. по тълк.д. №5/2009г. на ОСК на ВАС. Според нея
представител по пълномощие на органа освен адвокат и юрисконсулт, може да бъде
и друг служител с юридическо образование, който се намира в служебни (трудови)
правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран
административният орган, издател на оспорения административен акт, и да е
изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса.
Това в случая е налице, като по делото представителят – Росица Паязова е
извършила и правни действия, представяйки от името на представлявания
административен орган писмено становище в което са направени множество
обвързващи правни твърдения.
В горе цитираното тълкувателно решение ВАС принципно е
посочил, че прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, съдът
присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се
намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Поради
това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се
следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на
служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със
средства на бюджета. Правният разум, залегнал в текстовете на чл.143, ал.1-4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно – с отмяна на обжалвания административен акт, респективно на
отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради оттеглянето на
акта, съответно при отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата.
Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания
правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост от качеството
й в процеса – на жалбоподател или ответник. Тезата, че при всички обстоятелства,
дори и при издаване на законосъобразни актове, разноските за процесуална защита
при тяхното оспорване, извън хипотезата на чл.143, ал.4 от АПК – защита от
адвокат, са за сметка на административния орган, е в нарушение на принципа на
равенство на страните в административния процес, прогласен в чл.8, ал.1 от АПК.
За разлика от неравнопоставеността на страните в производството по издаване на
административния акт с оглед характера на материалното административно
правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни
процесуални права и съответно задължения, включително за разноски.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д.,***, против отказ за връщане на
отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство № *******, постановен с писмо рег.№
769000-24314/25.10.2019г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР-Бургас, в отговор на негова молба вх.№
769000-24314/23.10.2019г.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН-**********, да заплати на Областна
дирекция на вътрешните работи - Бургас, сумата от 100лв. (сто лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: