Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.С., 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 20 юни, Две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 264/2019 год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.М.Д. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв. В.Д. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.В.а,
ул.“Одрин“ № 1 ет.4, ап.12 против
ОБЩИНА Б.С., ЕИК/БУЛСТАТ ********* представлявана от Кмета инж.И.Ц.Ц.с адрес:
гр.Б.С., обл.В.а ,ул.“Климент Охридски“ № 69, с която се иска съдът да издаде
решение по силата на което да приеме за установено спрямо ответната Община Б.С.,
че същата не е собственик на недвижим имот представляващ ПАСИЩЕ в м.“Сульов
трап“ с площ 1386 кв.м. с пл.№ 257 по плана от 1957г. на с.Б., обл.В.а, а по
КККР този имот представлява: Поземлен имот с идентификатор 07538.39.420, на неурбанизираната територия на землището на с.Б.,
одобрена със Заповед № РД-18-899/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно
ползване-ПАСИЩЕ с площ 1386 кв.м.,
земя трета категория при неполивни условия в местността “Сульов трап“, с
граници: поземлен имот с идентификатор 07538.39.421, който е новообразуван
поземлен имот от поземлен имот с идентификатор 07538.39.421 целият с площ 48414 кв.м. в м.“Сульов трап“ в
землището на с.Б., обл.В.а с граници: поземлени имот с идентификатори
07538.39.66, 07538.39.61, 07538.39.420, 07538.40.72, 07538.40.99, 07538.40.74,
07538.154.76, 07538.888.9901, 07538.39.418, а собственик на горепосоченият имот
представляващ ПАСИЩЕ с площ 1386 кв.м. е
ищеца Д.М.Д. на основание давностно владение.
Исковата молба и уточняваща и.м. са
вписани в СВ при БСлРС на 20.03.2019г./л.26 от делото/.
В с.з. от 21.05.2019г. съдът на основание
чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал поправка на и.м. относно пл.№ 257 на недвижим имот представляващ ПАСИЩЕ в м.“Сульов трап“ с
площ 1386 кв.м. с по плана от 1957г. на с.Б., обл.В.а, да се чете и пише за в бъдеще пл.№ 253 на недвижим имот
представляващ ПАСИЩЕ в м.“Сульов трап“ с площ 1386 кв.м. с по плана от 1957г.
на с.Б., обл.В.а, така както е записан в самият план от 1957г.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от
ЗС.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответната Община Б.С. е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, като оспорила исковата претенция на ищеца по
изложените в него съображения.
Приложила е писмени доказателства.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Съдът като
прецени доказателствата поотделно, в тяхната съвкупност и се съобрази с доводите
на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че
с Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 24.10.2003г. придобил от
наследника на Яна Нешрва Бренишка, Г.Р. Георгиев, недвижим имот с планоснимачен
№ 253, по плана от 1957 г. на с. Б.,
обл. В.а, който имот съгласно
СКИЦА-ПРОЕКТ №15-642914 от 07.09.2018г. на СГКК - В.а, за разделяне/делба/ на поземлен имот с идентификатор
07538.39.419, представлява ПАСИЩЕ в
местността "СУЛЬОВ ТРАП" и е с идентификатор 07538.39.420, с проектна площ от 1 386 кв.м.
След придобиването
му, ищецът го заградил и от датата на придобиването се поддържа, ползва и владее лично от него
като свой собствен повече от 10 години.
Никой друг не е претендирал спрямо него да е собственик на посочения имот. Въпреки, че този договор не
е изготвен в предвидената за това форма
на нотариален акт,
ищецът станал собственик на имота, въз основа на придобивна давност продължила и
непрекъсвана повече от 10 години, считано от датата на договора.
Впоследствие когато
предприел действия да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност и след направена справка установил, че в регистрите на
община Б.С., имотът
е записан и се води като публична общинска собственост на Община Б.С., съгласно акт за публична
общинска собственост №90, том 1, per. №313 от 09.02.2016г.
Ищеца излага доводи в и.м., че процесния имот не попада в хипотезите на чл.10 от
ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни да
е одържавяван или отчуждаван, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от него в реални граници,
поради което са неприложими чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.19 от ЗСПЗЗ.
Твърди, че актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона
/чл.5, ал.2 от ЗОС/, с който общината удостоверява възникване на право на
собственост, без актът за общинска собственост да има правопораждащо действие- чл.5,
ал.З от ЗОС. Същият пречи на ищеца да се снабди с нотариален акт за собственост, въз основа на обстоятелствена
проверка и давност.
Поради
гореизложените твърдения за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, като предявил настоящият
отрицателен установителен иск.
По делото ищеца представил договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2003г.,
скица на процесният имот от СГКК-В.а, разписен лист от Кметство с.Б., и извадка
от действащия РП на с.Б. от 1957г
Представил е в хода
на процеса писмо изх.№ РД-12-05-18-1/29.05.2019г. изд.от ОбС“З“-Б.С., от което е видно, че от
направена справка в база данни съхранявана в ОбС“З“-Б.С. няма подадено заявление
от Д.М.Д. за възстановяване правото на собственост върху зем.земя в землището
на с.Б..
Ответната Община Б.С. в срока по чл.131
от ГПК е депозирала писмен отговор във
връзка, с който оспорила исковата претенция на ищеца по изложените в него
съображения. Приложила е писмени доказателства: Заповед № 60/11.05.2015г. на
директора на ОбД“З“-В.а, протоколно решение от 06.05.2015г. на комисия назначена със Заповед №
58/05.05.2015г., Акт № 2980/03.02.2016г. за публична общинска собственост на
имот № 000073 в землището на с.Б. и скица на същият имот.
В подкрепа на ищцовата теза за
придобиване имота по давност са допуснати и разпитани свидетелите К.Г.Л.и Г.Л.Д.(без
родство със страните по делото).
Свидетелят К.Г.Л.заяви, че живее в с.Б.
живея от 1993 година до настоящия момент и процесният имот на Д. е съседен на
неговият имот. Посочил е граници на имота: от югозапад граничи с имот на И.И.,
който е наследник на П.И.И, от втората страна е Х.М., от третата страна е
улица, а от четвъртата страна /северна/ граничи с неговият имот, в който живее в
момента. Процесният имот е празно дворно място от около 1.500 дка до 2.000 дка.
Л. заяви, че Д. закупил имота преди 15-20
години от Г.Р., който е син на Я.Р.Г./по мъж/. В този имот Д. садил царевица и ечемик,
с които хранел животните.
Никога този имот не е влизал в ТКЗС. Не
знае дали Д. подавал документи за възстановяване собствеността върху този имот
в Поземлена комисия – Б.С.. Първоначално свидетелят заяви, че имота бил в
регулация до преди 10г., но след това чул, че Общината от 2-3 години го
узаконила.
От Общината не са идвали никакви хора да
искат документи за собственост на тези имоти, дори и за процесния. Не знае
други хора да са претендирали собственост за този имот от Д..
Свидетелят Л. заяви, че в периода от
1995г. до 2001г. бил Председател на ЗК „Цветко Конов“ и имота на Д. не е
включван в кооперация като земеделска земя и както всички парцели съседни на
този имот. Хората ги ползвали като наследствени ливади и зеленчукови градини,
но не като земеделски имоти. Към настоящият момент свидетелят не знае какъв е
статута на тези земи, дали ги водят като градини или земеделски имоти.
Другият свидетел Г.Л.Д. заяви, че от ищеца Д. знае, че процесният имот е негова собственост от
2003г., когато го закупил от друг човек, но не знае имената му. Единствено
знае, че в Кметството са подписвали договор. Дворното място е около 1.000 дка
или 1.500 дка и представлява празно дворно място. От 2003г. до сега само Д. го
обработва. Не знае други хора са идвали да претендират за този имот, тъй като свидетелят
се завърнал в с.Б. през 2003г. Имота е заграден с мрежа от Д.. Свидетелят
посочи граници на имота: от север имота граничи с имота на брат му С., от втората страна съсед е доктор Ц.Г.,
от третата страна граничи с негов имот на Д., като има свинекомплекс, а от
четвъртата страна граничи с черен път.
Процесният
имот не е бил в ТКЗС и не е бил земеделска земя. Не знае дали е възстановен от поземлената
комисия като земеделска земя. Не знае
дали Общината има претенции за този имот.
От гореизложената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск
е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Конкретният
правен интерес за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск
се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор.
Когато наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта,
ответникът заявява и свои собствени права върху нея, за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се смущава
нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от защита. От волята на
ищеца зависи да избере дали да защити правата си чрез предяваване на
положителен или отрицателен установителен иск. Действително, при уважаване на
отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще се
изчерпи само с отричане на правото на собственост на ответника, без това да
означава, че ищеца е собственик на вещта, но само поради това не може да се
отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи
край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на заявяващия
самостоятелни права върху имота ответник.
Предявеният отрицателен установителен иск
за собственост възлага в тежест на ответника да докаже правопораждащия факт на
въведеното от него придобивно основание.
По принцип правото на собственост, след
като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от неговия титуляр, освен
ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен способ. Придобивната
давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва
във фактическия си състав следните два елемента: владение и определен срок от
време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе
действието на придобивната давност, то трябва да бъде поС.но, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена. В
този смисъл е Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342 от
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
респ. 5 години при добросъвестно владение.
В случая ищеца се позовава придобивна давност върху процесният имот, който е закупил от лицето Г.Р. през
2003г. с договор за покупко-продажба, но
същият не е съставен в законоустановената нотариална форма по чл.18 от ЗЗД. По своето естество той не е годен
да прехвърли собствеността върху процесния имот, но удостоверява началният
момент, от който е започнало владението на имота от ищеца-24.10.2003г. Това владение той осъществява
непрекъснато, явно, открито и несмущаван от никого, дори към настоящият момент.
Установява се с категоричност от показанията на
разпитаните по делото свидетели К.Г.Л.и Г.Л.Д., че имотът закупен от Д. М.Д., който
договор за покупко-продажба бил съставен в Кметството. Същите свидетели
установяват, че ищеца владее процесния имот поС.но,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно от 2003г. до настоящият момент, като
упражнява фактическата си власт върху имота с намерението да го свои като негов,
което е било манифестирано по начин позволяващ да се възприеме не само от съседите
на ищеца, но и от ответника по делото. Не са представени по делото
доказателства от страна на ответника, с които да бъде оборена презумпцията
предвидена в чл. 69 ЗС относно субективния елемент на владението, а именно
намерението да упражнява фактическата власт за себе си. През посоченото по-горе
време е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен период.
По делото липсват доказателства
процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив
на ТКЗС или др. подобна селскостопанска организация.
Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ
на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. От приетото по
делото писмо изх.№
РД-12-05-18-1/29.05.2019г. изд.от
ОбС“З“-Б.С. е видно, че процесният имот не е бил обект на
реституция по ЗСПЗЗ.
За да се обхване от приложното поле на земеделската
реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има земеделски характер по
смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ,
но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване
по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ. По реда
на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били
земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в
ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация.
Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в
ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации;
не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ(отм.);
не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана
неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС;
не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ
нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху
нея не е била отнемана или ограничавана.
Не всички
земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Трайната съдебна
практика по приложението на чл. 10 ЗСПЗЗ приема, че целта на закона е да се
върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане или ограничаване от Държавата на правото на лична частна
собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи,
като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ./В този смисъл Решение № 79/10.04.2013г. по гр.д.№ 612/2012
г. на I гр. отд на ВКС, Решение № 197/10.05. 2011г. по гр.д.№ 430/2010г. на I
гр. отд на ВКС, Решение №
765/28.10.2010г. по гр.д № 1987/2009г. на I гр. отд на ВКС, Решение №
798/16.11.2010г. по гр.д.№ 3303/2008г. на ВКС на V гр. отд
на ВКС и др./.
За
тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от
ЗС за
придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ
бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно
земеползване и не са одържавени. За казуса процесният имот не попада в хипотезите на
чл.10 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо него не намират приложение нито
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ,
която заличава последиците на придобивната давност, изтекла до 22.11.1997 г. по
отношение единствено и само на имоти, подлежащи на възстановяване по реда и
условията на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Заявявайки
собственически права, Общината се позовава на факта, че щом процесният имот е
включен в плана за земеразделяне, означава, че е бил включен в ТКЗС, включването им в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В
разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ е записано, че: „ Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и
пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при
промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените
в ал. 3 случаи“. Редно е да се посочи, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не
представлява самостоятелно придобивно основание. Основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.5,
ал.2 от ЗОС, актът за общинска
собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и форма
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила
относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на
акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният
имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при
спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което и издаден. Т.е ответната община Б.С. следва да установи в
процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ. Като основание за придобиване на имота в
АОС е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОС, която норма предвижда, че са
общинска собственост имотите, чиято
собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със
закон. За да се приеме обаче неговата приложимост, то по делото е
следвало да бъде доказано, че действително имотът е бил придобит от държавата,
респ. общината. Ето защо, релевантен за спора е въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване владението на ищеца, т.е към 2003г., когато се твърди, че той е
завладял имота. В конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото
доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АОС-03.02.2016г./л.38
от делото/ ответната община е валидирала своите права. Позоваването на това
общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи
на удостоверяване на конкретно фактическо основание /така решение 271/30.10.2012г. по гр.д. 477/2012г. на II ГО, решение №
15/19.02.2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, II ГО/.
Ответната община,
оспорвайки възможността за придобиване на такъв имот по давност е следвало да
установи правоизключващото си възражение доказвайки, че имотът е бил част от
кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Липсват по делото
доказателства налагащи извод имотът да е бил част от кооперативното
земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а оттам да е подлежал
на реституция по ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване по някое ПМС, не
е заявяван за реституиране. Следователно, за тези земи не е съществувала
забраната на чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990г., защото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. В заключение
и при дефицит на доказателства имотът да е бил част от кооперативното
земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ
/така решение № 488 от 19.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Гълъбина Генчева, решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№
6225/2014г. на ВКС, І ГО, решение №
109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г. на ВКС, I ГО и др./.
При така установените по делото факти, следва извод, че
ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,
като способ за придобиване на земеделска земя. Създаденият АОС № 2980/03.02.2016г.
на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОС
не налага извод, че имотът е общински, тъй като нямат вещно- прехвърлително
действие. След като имотът не е част от фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, то и
мораториумът наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС
- имотите частна държавна или общинска собственост могат да се придобиват по
давност в периода след 01.06.1996г., но съгласно § 1 от ЗИД на ЗС /в сила от
31.12.2008г./ от 31.05.2006г., спира да тече давността до 31.12.2011г., а за
периода от 31.12.2011г. до 31.12.2014г. давността спира да тече на основание
пар. 1 ЗД на ЗС, ДВ. бр. 105/2011г.,
в сила от 31.12.2011г. за придобиване имота по давност, е неприложим.
Представената Заповед №
60/11.05.2015г. на Директора на ОД“З“-В.а, с която е одобрено протоколно
решение от 06.05.2015г. на комисията по
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ назначена със Заповед № 58/05.05.2015г. на която е възложено да определи имотите, които Общината
стопанисва и които стават общинска собственост-това са имоти, останали след
възстановяване правата на собствениците. С
Решение № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І г.о., Решение № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10
І г.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС І г.о се приема,
че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено
владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на
ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено
кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове.
Следователно такава заповед не би могла да създаде каквото и да
е основание за права на държавата върху такъв имот.
Затова съдът приема, че имотът не е включен в ТКЗС и
не е станал част от кооперативното земеползване. От гледна точка на
реституционното законодателство не може да се обоснове наличие на отнемане от
държавата и съответно - основание за включване на имота в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесния имот, за
който липсват данни да е включен в ТКЗС или фактически да е отнет, след
надлежно обезщетяване на собственика. В този случай искът по чл.124, ал.1 от ГПК е надлежно правно средство за защита на
собствеността, а давността - допустим способ за придобиване на правото на
собственост.
Видно
е от доказателствата по делото, че имота – в граници материализирани на место
се владее от 2003г. от ищеца, който единствен е упражнявал фактическата власт
върху имота. Владението е продължително и непрекъснато, свидетелите
установяват, че не е имало каквито и да било спорове за правата върху имота,
нито от община Б.С., както и че ищеца продължава да владее и до настоящият
момент, въпреки издадения акт за общинска собственост.
При
това положение, позоваването на придобивна давност е напълно състоятелно.
С оглед на изложените изводи съдът намира
предявения иск за доказан по същество и следователно основателен.
Ищеца е поискал присъждане на разноски
съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК: 50.00 лв. внесена държавна
такса/л.9 от делото/, 10.00 лв. такса вписване на и.м. и 300.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед уважаването на иска, ответника следва
да заплати на ищеца направените от него разноски пред настоящата съдебна
инстанция в общ размер от 360.00 лв. на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответната Община Б.С. не е поискала
присъждане на разноски и такива не й се дължат предвид изхода на спора.
Воден от гореизложените
мотиви и на основание чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
ищеца Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. В. К.Д. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.В.а,
ул.“Одрин“ № 1 ет.4, ап.12, срещу
ответника ОБЩИНА Б.С., ЕИК/БУЛСТАТ ********* представлявана от Кмета инж.И.Ц.Ц.с
адрес: гр.Б.С., обл.В.а ,ул.“Климент Охридски“ № 69, че ответната Община Б.С., НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот
представляващ ПАСИЩЕ в м.“Сульов трап“ с площ 1386 кв.м. с пл.№ 257 по плана от
1957г. на с.Б., обл.В.а, а по КККР този имот представлява: Поземлен имот с
идентификатор 07538.39.420, на
неурбанизираната територия на землището на с.Б., одобрена със Заповед №
РД-18-899/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-ПАСИЩЕ с площ 1386 кв.м., земя трета
категория при неполивни условия в местността “Сульов трап“, с граници: поземлен
имот с идентификатор 07538.39.421, който е новообразуван поземлен имот от
поземлен имот с идентификатор 07538.39.421
целият с площ 48414 кв.м. в м.“Сульов трап“ в землището на с.Б., обл.В.а с
граници: поземлени имот с идентификатори 07538.39.66, 07538.39.61, 07538.39.420,
07538.40.72, 07538.40.99, 07538.40.74, 07538.154.76, 07538.888.9901,
07538.39.418, а собственик на горепосоченият имот представляващ ПАСИЩЕ с площ 1386 кв.м. е ищеца Д.М.Д.
с ЕГН ********** *** на основание давностно владение.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Б.С., ЕИК/БУЛСТАТ *********
представлявана от Кмета инж.И.Ц.Ц.с адрес: гр.Б.С., обл.В.а, ул.“Климент
Охридски“ № 69, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. В.Д. *** с адрес за призоваване
и съобщения гр.В.а, ул.“Одрин“ № 1 ет.4, ап.12, направените по делото разноски
в общ размер от 360.00 лв.(Триста и
шестдесет лева) пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-В.а в двуседмичен срок от
получаването на настоящето от страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: