Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Г.О., 27.03.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ..., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№248/2018г. по описа на Горнооряховския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.127
ал.2 от СК.
Ищецът Д.В.В., представляван от
адв.Н.. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че от съвместно съжителство(без
брак) между него и Д.Д.Д. се ражда детето М.Д.В. с ЕГН**********. От края на
м.ноември.2017г., майката на детето не живее със бащата, а отива да живее при
родителите в гр.П., където живее с друг мъж. Бащата твърди, че сам отглежда и
възпитава детето. Твърди, че има условия за отглеждането на детето, за да не му
липсват удобства и грижи. С помощта на родителите си се грижи за дъщеря си.
Ищецът заявява, че работи и има доходи. Желае
да отглежда и възпитава дъщеря си и счита себе си за по-добрия и
безупречен родител, а и това ще е в интерес на детето. Заявява, че с майката на
детето не можел да постигне споразумение. Моли съда да постанови решение, с
което: -да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето М.Д.В. с ЕГН********** – на бащата Д.В.В.; -да се определи
местоживеенето на детето М.Д.В. с ЕГН********** – при бащата Д.В.В. на адрес: ***;
-да се определи подходящ режим на лични контакти между майката и детето; -да се
определи и издръжка за детето, която майката да я заплаща. Моли, на основание
чл.127 ал.3 от СК и с оглед интересите на детето, да му бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на детето М.Д.В. с ЕГН********** и
съответно да бъде определено
местоживеене на детето при бащата, а също така, да бъде определен подходящ
режим на лични контакти между детето и майката.
Ответницата Д.Д.Д. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своите родители Д.П. и Д.Д.Ж. - редовно
призована, не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание Д.Д.Д.
заявява, че не се отказва от дъщеря си, като
иска да осъществява наравно с бащата правата по отношение на детето М..
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Д.В.В.
и Д.Д.Д. са родители на М.Д.В. e родена
на ***г. в гр.Г.О.. Родителите на детето
нямат сключен гр.брак. Заживели на
семейни начала в дома на Д.В.В. ***.
След раждането на детето родителите заедно полагат грижи за домакинството и за
детето си. Между родителите на новородената М. се пораждат конфликти, които все
повече зачестяват. От средата на м.декември.2017г., майката на детето не живее
със бащата, а отива да живее при родителите в гр.П., а детето М.Д.В. остава при баща си в с.К. Общ.Стражица.
Според изискания служебно по реда на чл.127 ал.3 от СК, социален доклад,
издаден от Д”СП” гр.Стражица, основни грижи за детето М. Д.В. полагат бащата Д.В.В.
и бабата М.Л.. Същите се стараят да осигурят потребностите му, за да се чувства
то добре и щастливо. Констатирана е емоционална връзка между детето с неговия
баща и баба по бащина линия. Детето се чувствало сигурно и стабилно в семейната
среда на бащата, което било предпоставка за изграждане и поддържане на добри
взаимоотношения и привързаност. За детето бил направен избор на личен лекар. Към
момента здравословното и емоционално състояние на М.Д.В.е стабилно(ръст и тегло
в нормата за възрастта, не страда от тежки хронични заболявания). На детето М.Д.В.
са проведени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи(това се
потвърждава и от издадената служебна
бележка от 22.01.2018г. от личен лекар д-р Г.М.Г.). Бащата и детето живее в
двуетажна къща(собственост на родителите на бащата), в която хигиенно -
битовите условия на живот са много добри. Къщата е електрифицирана и
водоснабдена и с необходимото съвременно обзавеждане и електрически уреди.
Бащата Д.В.В. работи по трудово правоотношение
като „барман“ в питейно заведение в с.К.. Споделя че, получава финансова
подкрепа от роднини работещи в чужбина.
Според изискания служебно по реда на чл.127 ал.3 от СК, социален доклад,
издаден от Д”СП” гр.П., се установява, че семейството на Д.Д.Д. живее във ведомствено жилище към ЖП Г.О., на
адрес: гр.П.. Жилището представлява едноетажна къща(две спални, кухня, коридор,
външна тоалетна и баня) - електрифицирано и водоснабдено и с добри
хигиенно-битови условия. Д.Д.Д. е неосигурена непълнолетна майка, която се
подпомага от Д“СП“, с месечни помощи по чл.7 от ЗСПД в размер на 40,00лв. под
формата на ваучери. Д.Д.Д. има завършен IVклас в СОУ“Св.Климент Охридски“ с.К.,
като към настоящия момент не продължава образованието си. В проведените
събеседвания родителите на Д.Д.Д. „не
желаят да влизат в конфликт с Д.В.В. и неговото семейство и изразяват мнение,
че бащата има по-добри възможности и условия за отглеждане на детето М. Д.В. в
семейна среда.
От
страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Л. Хр.З. твърди, че познава страните. Понастоящем Д.В.В. и Д.Д.Д. живеят разделени(от 2-3месеца), като
детето М. е при баща си. Твърди, че в жилището на ищеца са предоставени добри
условия за отглеждането на детето. Майката на ищеца(бабата на детето по бащина
линия) също помагала за отглеждането. Св.М. К.Л.(майка на Д.В.В.) също твърди,
че родителите на М. са разделени от около три месеца. Детето имало личен лекар
и са били извършени необходимите имунизации. Заявява, че майката не била идвала
последните месеци да види детето М..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК за основателен,
по следните съображения:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК
установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат
ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно
чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата
родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от
районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С
този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето,
а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор
между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите
на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са
разделени. Oт временното им съжителство имат роденa дъщеря М.Д.В.. Установи се, че от средата на м.декември.2017г. родителите са разделени, като
детето М.Д.В. остава при баща си в с.К.
Общ.Стражица, а майката е заживяла при родителите в гр.П.. При разделеното
живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно
упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК
ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако
важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при
кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще
живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му
ще налагат това.
Макар да е предявен иск само от
страна на Д.В.В. по реда на чл.127 ал.2 от СК, съдът дължи произнасяне при
всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно упражняването на
родителските права.
Според
ППВС№1/1974г. под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието
„интереси на децата“ по смисъла на закона се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от
интереси в нейната цялост.
При
определяне на привременните мерки относно при кого от страните да живее детето
и кой от тях да упражнява родителските права спрямо него, съдът съобрази, че
данните по делото към момента сочат, че родителите на детето живеят отново заедно. От приетите по делото
социални доклади, се установява, че детето М. Д.В. се чувствала добре и
спокойна в семейната среда на бащата, подпомаган от бабата на детето по бащина
линия. В приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните
възможности на майката да поеме грижите за детето. В случая, обаче съдът
следва да се съобрази освен с доклада и с факта, че към момента не е депозирано
допълнително становище от страна на ответницата относно хода на производството
във връзка с евентуално настъпилите промени в
отношенията между двамата родители. В този смисъл, при разделно живеене
на двамата родители, което би наложило детето да живее при единия родител,
който да упражнява родителските права спрямо детето, а за другия родител да
бъде определен режим на лични отношения с детето, то пред съда не съществува
дилема относно произнасянето във връзка с определяне на привременните мерки. В
случая, бащата Д.В.В. е без алтернатива при предоставяне упражняването на
родителските права. Искане в противната насока от страна на майката до този
момент не е направено. Съдът счита, че в интерес на детето М. Д. В., на този
етап от съдебното производство, е то да продължи да живее при своя баща Д.В.В.
той да продължи да упражнява родителските права спрямо него. До този извод
съдът стигна и след като взе предвид, че това е семейната среда, в която детето
живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на детето от тази
семейна среда и обстановка, и трайното му установяване да живее в друга семейна
среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която според
настоящата инстанция, не е в интерес на малолетното дете на този етап от
неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички
родители е, че в изключително крехката и ранна възраст, в която се намира
детето М. Д. В.(2г.), предвид липсата на достатъчно физическа и психическа
зрялост, детето се нуждае от спазване на точно определен режим на хранене,
почивка, сън, игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на
съответния педиатър, като именно последователното спазване на този режим да му
осигури спокойствие и сигурност в средата, в която се отглежда. Противното
обуславя нарушаване на спокойствието на детето и представлява отрицателен
фактор за неговото правилно отглеждане и възпитание, а времето, през което
детето е принудено да посещава и да пребивава в различни домове, да контактува
непрекъснато с различни хора и да спазва различни правила за хранене, сън,
почивка и игри, би могло да бъде използвано за реална пълноценна почивка,
постепенно изграждане на нови навици, съобразени с възрастта на детето, или за
свободни занимания на детето и др. Възрастта на малолетната и нейния
пол също не са определящи в случая. В заключение, от приетите по делото
писмени доказателства се установява по категоричен начин, че детето М. Д.В.се
чувства добре и спокойна в семейната среда на бащата, като особено важна е
изградената между баща-дъщеря емоционална връзка не бива да бъде разкъсвана на
този етап от развитието на детето, с оглед съхраняване на неговото спокойствие
и сигурност, а по този начин – създаване на възможност за неговото правилно
отглеждане и възпитание.
В тази връзка следва да бъдат определени
и мерки относно личните отношения между майката
Д.Д.Д. и детето М. Деньова Василева. От една страна,
с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се
отчужди детето от рождения си родител – в случая майката, личните отношения и
контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето, както и с
оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и детето. При
решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото
то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на
детето и особеностите на конкретния случай(в т.ч. възрастта на майката и
отдалечеността на населените места на бащата с детето и майката). От социалното проучване стана ясно, че връзката на детето с майката е нестабилна и
в този смисъл тепърва следва да се доизгражда. Активно отношение следва да
прояви и бащата, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко
изложено налага периодите на виждане така да се определят по време и начин, че
детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Затова и първоначалният режим следва да бъде определен
без преспиване, за да се даде време да се изгради пълноценна връзка на доверие
и обич. Детето е на сравнително ниска възраст, поради което присъствието на
бащата при осъществяване на режима се определя като наложително, с цел детето
да се чувства сигурно и комфортно. Съдът приема, че в настоящия случай е
целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между майката и
детето: всяка събота от месеца, считано от 10h00min. до 18h00min.
по местоживеене на детето М. Д.В.- с.К. Общ.Стражица.
Ответницата
Д.Д.Д. е
майка на детето М. Д.В.и с оглед
разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същата
е трудоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142
ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си
същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за
съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед ниската си възраст е
дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено
имущество/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от
родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне
размера на издръжката съдът следва да
вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени
стойностно в паричен еквивалент. Майката към датата на приключване на устните
състезания е на навършени седемнадесет години, т.е.
непълнолетна. По делото не са събрани данни, че майката да страда от
заболяване, което да и пречи на полага труд, макар и като непълнолетна. Няма
доказателства ответницата да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да
се има предвид и разпоредбата чл.142
ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно
ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.
размерът на минималната работна заплата
е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална
продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния
случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е
и морален дълг на всеки родител. Що се
касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен/по реда
на чл.162 от ГПК/ до
размер на 130.00лв. месечно. Издръжката от по 130.00лв. на месец за детето М. Д.В. следва
да бъде присъдена занапред, считано от датата на влизане в законна сила на
решението по гр.дело №248/2018г. на ГОРС в законна сила до настъпване на
законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката.
Няма пречка при възникването на
нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че
интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго
производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и
издръжка, респ. на родителските права.
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата Д.Д.Д. с ЕГН**********, действуваща
лично и със съгласието на своите родители Д.П. и Д.Д.Ж., следва да бъде осъдена
да заплати по сметката на ГОРС: сумата 187.20лв., представляваща ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК,
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА М.Д.В. - родена на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с родители: Д.В.В. с ЕГН********** и Д.Д.Д. с
ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща Д.В.В. с ЕГН**********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху ДЕТЕТО М.Д.В. с ЕГН**********
- на бащата Д.В.В. с ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Д.Д.Д. с ЕГН**********, действуваща
лично и със съгласието на своите родители Д.П.Ж. с ЕГН********** и Д.Д.Ж. с ЕГН**********
***, с детето М.Д.В. с ЕГН**********, с адрес: ***, както следва: всяка
събота от месеца, считано от
10h00min. до 18h00min. по местоживеене на детето М.Д.В. - с.К. Общ.Стражица;
двадесет дни през лятото, когато бащата Д.В.В. не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своите родители Д.П.Ж.
с ЕГН********** и Д.Д.Ж. с ЕГН********** – с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА за детето М.Д.В. с ЕГН**********, чрез нейния
баща и законен представител Д.В.В. с ЕГН**********,***, месечна издръжка в размер на по 130.00лв./сто и тридесет
лева/, считано от датата на влизане в
законна сила на решението по гр.дело№248/2018г.
на ГОРС в законна сила до настъпване на законни основания за
изменяването или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своите родители Д.П.Ж.
с ЕГН********** и Д.Д.Ж. с ЕГН********** – с адрес: ***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата
187.20лв./сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Районен съдия: