МОТИВИ:/към присъда №8 от
21.03.2016г. по н о х дело №486 от 2015г. по описа на РС Велинград/
Обвинение
против М.И.Ч. *** за това,че на 15.05.2015г. в гр. Ракитово, на ул. „Тодор Тупаров", при управление на МПС мотоциклет марка „ Сузуки ГН 76 А" с рег. № *****, лична собственост, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен, но не го е сторил, да не създава опасност и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.15, ал.1, ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е
бил длъжен, но не го е сторил, да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използва
най-дясната свободна лента; чл.20, ал.1 ЗДвП, а именно като водач е бил длъжен, но не го е сторил, да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, чл.20, ал.2, ЗДвП, а именно като водач
на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, при избиране на
скоростта на движението да се съобрази със съС.ието на пътя /в условията на мокър участък в неговото
платно за движение/, с характера и интензивността на движението, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко
предвидимо препятствие, и чл.21, ал.1, ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го
е сторил, при избиране на скоростта на движение на пътно превозното средство,
да не превишава скорост от 50 км/ч в населено място за пътно превозно средство
за категория А, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
пострадалия Г.В.К. ***, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост в
областта на столоидния израстък, наложило имобилизация, причинило на пострадалия трайно затрудняване
на движенията на десния горен крайник, по
см. на чл.129 НК – престъпление по чл.343, ал.1, б „б", предл. II, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2
и чл.21, ал.1 ЗДвП;
Подсъдимия М.И.Ч. не се
признава за виновен по повдигнато му
обвинение по чл.343, ал.1, б „б", предл. II, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.5,
ал.1, т.1, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП,като искането му е да
бъде оправдан, като сочи,че водачът на автомобила му е засякъл пътя .
По делото е изслушана единична
съдебна-автотехническа експертиза.
По делото е допусната и изслушана
тройна съдебно автотехническа експертиза.
По делото е
изслушана и съдебно медицинска
експертиза.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И.Ч. е роден на ***г. в
гр. Велинград, като по настоящем живее в гр. Ракитово, ул. „Широка поляна" №
4. Не е спорно,че подс.
М.Ч. е правоспособен водач на МПС с придобити категории А М А2 A1 АМ,като
притежава СУМПС № *********/07.03.2013г., контролен талон № 5070269, без отнети
контролни точки, и няма регистрирани нарушения по Закона за движение по
пътищата.
Установено
е,че на 15.05.2015г. подс. Ч. пътувал от гр.
Велинград за гр. Ракитово, като управлявал собствения си мотоциклет „Сузуки ГН 76 А" с рег. № *****. Около 17,00 ч. влязъл в гр. Ракитово,
движейки се по ул. „Тодор Тупаров" със скорост около
42 км/ч в своята лента на движение, в близост до бензиностанция „Кос Хол"
,в който пътен участък е имало частично мокър асфалт, и използвайки спирачките
на мотоциклета и едновременно форсирайки мотора му е загубил контрол над
движението му и неконтролируемо завил в ляво, навлизайки в насрещната лента за
движение. По същото време по ул. „Тодор Тупаров"
в посока гр. Велинград се движел лек автомобил „Опел Астра"
с рег. № Р А 2209 АМ. Автомобилът бил управляван от свид.
Д.Г.К.. До нея на дясната предна седалка пътувал съпругът й пострадалия и
частен обвинител свид. Г.В.К.. Двамата пътували за
гр. Велинград, за да купят лекарства за свид. К.,
който бил болен от диабет. Зад тях непосредствено се движел свид.
К.И.М. със собствения си лек автомобил. Свид. К.
намалила скоростта на автомобила в десния завой на ул. „Тодор Тупаров". В близост до бензиностанция „Кос Хол"
тя забелязала движещия се срещу нея мотоциклет, извикала „Тоя нарочно ли кара
срещу мен" и непосредствено след това натиснала спирачките на автомобила,
като завила в дясно плътно до банкета на платното и спряла. Свид.
К. не видял за кого говори съпругата му, тъй като в същия момент се бил навел
да потърси запалка, за да запали цигара, но почувствал как тя натиснала
спирачките. Автомобилът спрял и непосредствено след това последвал удар :
мотоциклетът на Ч. се ударил в предната лява част на автомобила. От удара
автомобилът леко се завъртял. В резултат на удара между лекия автомобил и
мотоциклета свид.
К., който бил отпуснал предпазния колан, за да се наведе да търси
запалка, си ударил главата в предното обзорно стъкло, а дясната ръка - в
дясната част на предното табло на автомобила. В резултат на удара мотористът подс. Ч. полетял нагоре, прехвърлил лекия автомобил и
паднал на около 2 м. зад него. Свид. М., който се движел непосредствено след лекия
автомобил „Опел Астра", наближавайки
бензиностанция „Кос Хол", чул силен звук, който оприличил на звука от
мотор, който е форсиран, и непосредствено след това видял че свид. К. намалила рязко скоростта и също намалил, като
скоростта му паднала до и под 20 км/ч. В същия момент видял удара : как
моторист се врязал в лекия автомобил и полетял нагоре. Свид.
М. веднага слязъл от автомобила си и отишъл да види дали има пострадали. Видял
как свид. К. слязъл от автомобила и отишъл да види
как е моториста. Затова свид. М. се обадил на тел.
112. за да съобщи за станалото ПТП. Обаждането на свид.
М. на тел. 112 е регистрирано в 17.02 ч. На място пристигнала линейка, с която
двамата пострадали от ПТП подс. Ч. и свид. К. са откарани до ФСМП, гр. Велинград. В Центъра
имало екип на РУ - Велинград - свид. М.С.А. и свид. Б.О.С., които тествали двамата участници в ПТП за
алкохол с дрегер, като пробата и на двамата била
отрицателна. Двамата полицаи пристигнали на местопроизшествието, на което вече
имало друг екип на РУ - Велинград: свид. Ц.А.Б. и С.Т..
На място с дрегер за алкохол била тествана и свид. К. - водач на лекия автомобил, като нейната проба
била също отрицателна. Бил извършен оглед на местопроизшествието в който
участвал и вещото лице инж.В.. В болницата свид. К.
бил прегледан, раната на главата му била обработена. Веднага след това се
върнал на мястото на ПТП, за да се погрижи за съпругата си, която била силно
уплашена от случилото се. На следващия ден дясната ръка на свид.
К. започнала да се подува и да го боли. Свид. К.
забелязала, че има синини по гърдите, корема и лявата ръка. Двамата започнали
да правят компреси с риванол на засегнатите места. Тъй като болките не
отминали, на следващия ден - 17.05.2015г., отишли на лекар при д-р С.,който
извършил преглед. И на двамата били направени рентгенови снимки, като ръката на
свид. К. била шинирана.
В хода на
разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза, според която, на
пострадалия св. Г.К., вследствие на ПТП са причинени следните травматични
увреждания : счупване на дясната лъчева кост в областта на процесус
столоидеус, разкъсноконтузна
рана в дясна париетална област на главата, хематом с
морав цвят в лява челна област и надигнат над кожата и малко охлузване
централно, хематом на лява орбита. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал
пасажер на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан или с поставен,
но неизправен към момента на ПТП. Получените от пострадалия К. травматични
увреждания са му причинили средна телесна повреда, а именно
- счупването
на дясната лъчева кост в областта на столоидния
израстък, наложило имобилизация, причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по см.
на чл.129 НК, за около 1.5 - 2 месеца от датата на травмата при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес;
Всички останали
увреждания са причинили на пострадалия леки телесни повреди по см. на чл.130,
ал.1 и ал.2 НК.
В
допълнителното си заключение вещото лице д-р П.,а и в самото с.з. дава отговор
на въпросите поставени и от адв.А.,относно това дали
е възможно при наличието на установеното
от съдебно медицинска експертиза травматично увреждане на горен десен крайник
на пострадалия Г.В.К., същият да не е усещал болка и да бъде гипсиран в рамките
от един до три дни след настъпването му,както и с какви симптоми е съпроводено
самото травматично увреждане и след какъв период от време е възможно тяхното
появяване , когато пострадалият крайник, в случая горен десен не е бил
обездвижен .Д-р П. сочи категорично,че при възникналото ПТП пострадалия К. е чувствал леки
болки и имал лек оток в областта
на дясната китка, които са се появили в първия час след травмата ,които в
началото са били по-слаби, а в
последствие, в първите часове след травмата са се засилили и са се изявили
видимо. Вниманието на пострадалия , медицинския персонал и лекарите в СПО
Велинград е било съсредоточено към
травмата на главата (разкъсноконтузна рана в дясна париетална
област на главата с дължина около 5 см. и ширина около 4-5 см.) Според вида на
това счупване (малък откършек на процесус
стилоидеус на дясната лъчева кост), поради засягане
на малък фрагмент от дясната лъчева кост, както отокът, така и болката в н
началото са били слабо изразени и не са
затруднявали движението на крайника. Относно болката ,тя да не е била така
силна ,за което има значение и болестта захарен диабет, от която страда пострадалия К.. Пострадалия Г. К. е почувствал горните симптоми
по-осезателно през нощта и на следващи я
ден (16.05.2015г. – събота), той е посетил лекар в СПО в гр.Велинград, който е обездвижил десния горен крайник. Документът и рентгеновата
снимка са осъществени и издадени на 18.05.2015 г. (ден понеделник) в работно време на ДКЦ I ЕООД, в гр.Велинград.В този смисъл са и показанията
на д-р К. извършил прегледа на свид.К. и на самия подс.Ч.,който сочи,че първоначално пострадалия може да не е
изпитвал болка,а съС.ието му с ръката да се е появило на по късен етап
имайки се предвид самото счупване и травмата по нея.
Установено е също че свид. К. е получила увреждания, които са й причинили лека
телесна повреда по см. на 130, ал.1 НК
В хода на разследването е
назначена съдебна автотехническа експертиза,като видно
от експертното заключение на инж.В., за настъпилото ПТП липсва техническа
причина. Причината за ПТП е в действията на моториста - подс.
Ч.. Докато водачът на лек автомобил Опел Астра свид. К. е изпълнила изискванията на ЗДвП, водачът на
мотоциклета Сузуки подс. Ч.
е нарушил правилата за движение : движел се е с несъобразена с пътната настилка
скорост : скоростта на движение на мотоциклета е над 51 км/ч., /която е скорост
дори над разрешената за движение в населено място, съгласно ЗДвП/, в населено
място по мокър участък от пътя; в резултат на това е загубил контрол над
превозното средство, като е навлязъл в насрещната лента за движение,
нарушавайки изискването да осъществява непрекъснат контрол над управляваното
МПС и да се движи плътно в дясно на пътя. В резултат на настъпилото ПТП на лек
автомобил Опел Астра са нанесени щети в размер на
1024.80 лв.
В с.з. защитата на подс.Ч. в лицето на адв.А. е
поставил въпроса относно скоростта на движение на управлявания мотоциклет в
населеното място преди удара с автомобила на Клечарови,както
и изясняване на обстоятелството предвид навлажнения участък от пътното платно
за наличие на явлението аквапланинг,изключващо
отговорността на доверителя му по повдигнатото му обвинение.В тази насока е изслушано заключение на тройната автотехническа експертиза като изводите и установените
факти и обстоятелства са следните съобразно постановената задача на
експертизата както следва:
Относно наличието на аквапланинг при възникването на ПТП-то с оглед неговото
място, като се съобразят с конкретните метеорологични условия?
По закон дълбочината на грайфера по протекторната
част на независимо на коя и каква гума не трябва да бъде по-малка от 1,6
милиметра. При движение на моторно превозно средство с дълбочина на
грайфера по протекторната
част на гумата по-ниска от 1,6 мм- се гарантира настъпване на явлението аквапланинг. В
мястото на произшествието непосредствено преди и на самото място на удара между
двете превозни средства няма условия за настъпване на явлението аквапланинг.
Каква е скоростта дали същата касае
„в километри или мили“
Скорости при които въздушните
възглавници трябва да се задействат са от 25 до 30 км/час и съобразно
международната метрична система SI превърнато в мили за час това съответствува
на удар със скорост по SI от 16 до 19 мили в
час. 30 мили в час означава
скорост при удара над 48 км/час.
С колко се е движило управлявания
/управляваното/моторно превозно средство.
Скоростта на мотоциклета „Сузуки“ RF 600 R с ДК № ***** непосредствено към
момента и мястото на удара с автомобила
„Опел Астра“ с ДК № РА 2209 АМ на 15,052015 г. на ул.
„Тодор Тупаров“ в гр.Ракитово е била равна и не
по-ниска от 42 км./час.
Заключението е поддържано в с.з. от
страна на тримата експерти доц.В.П.,инж.С.М. и инж.С.В.,и заключението е прието
като обосновано и компетентно,като изрично от страна на защитата на подс.Ч. не е оспорено.В с.з. вещите лица сочат и следното
обстоятелство,че по начало не са снети достатъчно данни от самото
местопроизшествие,тъй като е имало една неотчетена спирачна следа,която е би
могла да се ползва за отчитането на скоростта на движение на автомобила или на
самия мотоциклет,но същите не могат с категоричност да кажат къде се намира
тази неотчетена следа.Сочат че с оглед на мястото на станалия удар между
мотоциклета и автомобила има вероятност тази следа да е била в платното на
движение на самия мотоциклет и същия да е бил засечен,но пък категорично удара
е станал плътно в платното за движение на автомобила и въпроса опира до това имало ли е данни за излизане на
автомобила от неговото платно за движение.
Подс.Ч. е деец с ниска степен на обществена
опасност,с чисто съдено минало,не е осъждан за престъпления от общ характер и е
с добри характеристични данни.
С оглед на
горното,съдът намира, че подс.М.Ч. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б „б", предл. II, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5,
ал.1, т.1, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.54 и чл.57, ал.1
от НК ,а именно:
На 15.05.2015г. в гр. Ракитово, на ул. „Тодор Тупаров",
при управление на МПС мотоциклет марка „ Сузуки ГН 76
А" с рег. № *****, лична собственост, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил,
да не създава опасност и пречки за движението, да не поставя в опасност живота
и здравето на хората; чл.15, ал.1 от ЗДвП,; чл.20, ал.1 от ЗДвП, а
именно като водач е бил длъжен, но не го е сторил, да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал, чл.20, ал.2, ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е
бил длъжен, но не го е сторил, при избиране на скоростта на движението да се
съобрази със съС.ието на
пътя /в условията на мокър участък в неговото платно за движение/, с характера
и интензивността на движението, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалия Г.В.К. ***,
изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост в областта на столоидния израстък, наложило имобилизация,
причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, по см. на чл.129 НК,поради което следва да носи наказателна
отговорност като по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с
чл.21 ал.1 от ЗДвП следва да бъде оправдан.
Съдът счита,че от събрания по
делото доказателствен материал анализиран поотделно и в съвокупност,
по един безспорен начин се установява авторството на деянието,виновното
поведение на подс.Ч., така също и възприетата правна
квалификация и приложимия материален закон,във връзка с повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б „б", предл. II, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.15, ал.1,
чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 от ЗДвП.Всички обстоятелства релевиращи
съставомерността на деянието от обективна и субективна
страна са установени с валидни и относими
доказателствени средства по установения в НПК процесуален ред,като съобразно
чл.102 от НПК са изяснени и всички тези включени в предмета на
доказване.Съобразно разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК съдът обсъди както
отегчаващите отговорността обстоятелства,така и оправдаващите подс.Ч.,отчитайки тяхната достоверност и убедителност във
взаимната им връзка.Събраните по делото гласни доказателства,както и от
събраните на досъдебното производство писмени доказателствени източници,а така
също и от приетото по делото за обосновано и компетентно и неоспорено от
страните заключение на тройната съдебно автотехническа
експертиза по един безспорен начин установяват релевантните факти за
наказателната отговорност на подс.Ч.,че същия в
нарушение на правилата за движение и в причинна връзка с тях по непредпазливост
е причинил ПТП,вследствие на което е причинил
средна телесна повреда на пострадалия Г.В.К. ***, изразяваща се в
счупване на дясната лъчева кост в областта на столоидния
израстък, наложило имобилизация, причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по см.
на чл.129 НК.Съгласно чл.342-343 от НК-водач на МПС,който наруши правилата
за движение,като допуска или по непредпазливост причини посоченото телесно
увреждане,за настъпилите обществено опасни последици понася съответната
наказателна отговорност.Съществения признак от обективната страна и състав на
тези престъпления е увреждането да е извършено
от дееца на други лица.В този смисъл виж и Р-ние №10 от 20.02.89г. н.д.
№104/88г.-ОСНК на ВС на РБ/.Съществено за наказателната отговорност е и
обстоятелството,че допуснатите нарушения на правилата за движение по ЗДвП
следва да са в причинна връзка с настъпИ.вредоносен
резултат и с настъпилото увреждане,чиито
пряка последица са причинените телесни повреди съобразно установените критерии
на ВКС за това.В случая безспорно е установено,че подс.Ч.
е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен, но не го е сторил, да не създава опасност и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.15, ал.1 от ЗДвП,; чл.20,
ал.1 от ЗДвП, а именно като водач е бил длъжен, но не го е сторил, да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, чл.20, ал.2, ЗДвП, а именно като водач
на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, при избиране на
скоростта на движението да се съобрази със съС.ието на пътя /в условията на мокър участък в неговото
платно за движение/, с характера и интензивността на движението, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко
предвидимо препятствие.В чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП най общо са посочени факторите
на пътната обстановка,които имат значение за избиране на съобразената скорост
на движение.наличието на каквито и да е фактори ,които затрудняват
движението/намалена или ограничена видимост,разминаване с насрещно движещ се
автомобил с включени светлини,атмосферни условия и други,които пречат на водача
да бъде в необходимата концентрация за преценка на условията на пътя и
рефлектират върху реакциите му при управление на превозното средство/следва
задължително да го мотивират към намаляване на скоростта,а при определени пътни
ситуации и условия-и към спиране.Така в случая с оглед на конкретната пътна
обстановка,подс.Ч. е следвало да предприеме мерки-да
намали скоростта на движение или да спре в момента,когато обективно е могъл да навлезне в лентата за движение на пострадалите Клечарови и да предотврати удара между него и автомобила
им.Данните от механизма на настъпване на конкретното ПТП не сочат на изключващи
вината на подс.Ч. обстоятелства. В този смисъл са
както показанията на разпитаните свидетели,така е и в подкрепа на изложеното и
заключението на тройната експертиза, което сочи че тези нарушения са в основата
за възникналото и станало по вина на подс.Ч. ПТП,
като се сочи и в заключението, че ако са спазени тези разпоредби на закона за
движение по пътищата ПТП е било напълно предотвратимо. Относно фактите включени в предмета на
доказване изложени по горе и приети от съда за доказани по един безспорен начин
от фактическа и правна страна,следва да се отбележи,че показанията на
разпитаните свидетели-К., К., М.,Д. както и свидетелите Б., С.,А.,всичките
служители на РУП Велинград,потвърждават горе направените изводи,тъй като същите
са непосредствени,последователни и
вътрешно непротиворечиви и не са изолирани и не се опровергават от други
такива доказателства.Дадената процесуална възможност на подс.Ч.
и защитата му да сочат и попълват доказателствения материал не бе
оползотворена,поради което съдът анализира и обсъжда единствено събраните в
хода на диренето доказателства.По тяхно искане са разпитани единствено
свидетелите И. Ч. и С.О., родители на подс.Ч.. Нещо
повече,според съдът тези показания с нищо не променят възприетата по горе
фактическа обстановка,тъй като те не са били преки свидетели на ПТП.От друга
страна служителите на полицията и най-вече преките очевидци на станалото ПТП, свид.К. и свид.К., свид.М. и свид.Д. сочат, че удара е бил в тяхната лента за движение и
автомобила.
Освен
това е било запазено местопроизшествието
и на място веднага са пристигнали останалите полицейски служители, които техни
показания също са в подкрепа на гореизложените факти,приети от съда за
безспорно установени. Следва да се отбележи,че показанията на свидетелите на
РПУ Велинград са дадени от позицията на незаинтересуваност от изхода на делото
и са последица от прякото им изпълнение на служебните им задължения по
ЗДвП,поради което съдът изцяло кредитира същите.В този смисъл,макар и да не
променят съществено фактическата обстановка приета по горе показанията на свид.Ч. и О.,като изолирани от останалата гласна
доказателствена съвокупност по делото не следва да
бъдат кредитирани..Що се отнася до обясненията на подс.Ч.
дадени в хода на проведеното съдебно
следствие,съдът счита,че същите като годно доказателствено средство са включени
в доказателствената основа по делото но анализирайки ги през анализа на
останалите по делото доказателства,съдът счита,че същите само и единствено
изразяват защитна позиция по делото която обаче е изолирана от останалия
доказателствен материал,поради което не следва да бъдат кредитирани.Няма други
доказателства които да са в подкрепа на тези обяснения,нещо повече останалите
доказателства по категоричен начин опровергават и изолират от съвокупността доводите и възраженията които се поддържат с
тези обяснения дадени от подс.Ч..Това са гласните
доказателства които съдът по горе анализира и по изтъкнати там причини и
кредитира,това са писмените доказателствени източници-включително и огледните протоколи и фотоалбуми,изготвени по съответния
процесуален ред,това е и заключението на тройната автотехническа
експертиза и медицинска такава на д-р П.,които съдът също кредитира и
обосновава своите направени по горе
изводи.В тях се поддържат две групи възражения които са в основата на искането
и на защитата за оправдаването на подс.Ч. по така
повдигнатото обвинение,като първото възражение е свързано с това,че по време на
ПТП процесния пътен участък е бил с вода и преди удара
между мотоциклета,управляван от Ч. и автомобила на К. е имало аквапланинг и на второ място че свид.К.
като водач на автомобила е навлязла в платното за движение на Ч. засрещнала го е ,което е била и причината същия да навлезе
в нейното платно и да стане самото ПТП.Така поддържани и двете възражения от
страна на адв.А. са неоснователни и в разрез със
събрания и анализиран по делото доказателствен материал.На първо място тройната
съдебно техническа експертиза и
заключението на вещите лица и тяхното изразено становище с категоричност
сочи,че в конкретния случай изобщо не може да става въпрос за наличието на
явлението аквапланинг,което до постави под
въпрос и разколебаност
на обвинителната теза на прокуратурата и да изключи евентуално отговорността на
водача на мотоциклета подс.Ч..Не може да се сподели и
факта твърдян от защитата,че причина за станалото ПТП е вина във свид.К.,която
управлявайки автомобила си е навлязла в платното за движение на Ч. засрещайки
го по този начин при което последния е навлязъл вече в нейното платно за
движение и е последвал удара между двете
МПС-ва.Спирачната следа от автомобила на К. за който
говори адв.А. на първо място не е била отчетена при
извършените огледни мероприятия и съответно не е била
включена в материалите по делото за обследване,на второ място същата би имала
значение за скоростта на автомобила,но това не променя установени факт,че удара
е станал в платното за движение на автомобила на К..Вярно е че вещите лица/
конкретно П./ говори за вероятност от спирачната следа К. да е навлязла в
платното на Ч. и това да е станало с
оглед на мястото на удара по колата на К.,но това следва да бъде проверено на
база на наличните доказателства,за което говори и самото вещо лице.В този
смисъл показателни са показанията на прекия очевидец на произшествието свид. К. Милчев,който е управлявал автомобила си
непосредствено зад този на свид.К..Същия в
показанията си изрично сочи и установява,че свид.К.
непосредствено преди завоя на бензиностанция Кос Хол е взела да намалява скоростта си на
движение,което и той самия е сторил,след което
е изникнал Ч. с мотора и е литнал във въздуха и се е забил в автомобила
на К.,като преди това К. по никакъв повод и причина не е напускала своята пътна
лента на движение,даже преди удара е спряла автомобила плътно в дясната си част
до пътния банкет и е последвал удара с Ч..Ето защо съдът намира,че това
възражение е изцяло неоснователно и не следва да променя възприетите по горе
фактически и правни изводи относно описаната деятелност на Ч..По отношение на
довода на адв. А. за това,че увреждането е установено
на по късен етап след извършените медицински преглед и оказана помощ,следва да
се отбележи,че вещото лице д-р П. и самия свид.д-р К.
установиха в с.з.,че това е напълно възможно като се има предвид естеството на
счупването на един от израстъците на лъчевата кост,поради което и самия оток се
е получил по късно и самите болки на пострадалия ,което е довело до новия
преглед при д-р С. и взетите мерки за лечение.
По повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП подс.Ч. следва да бъде оправдан за това,че, като водач на пътно превозно средство
е бил длъжен, но не го е сторил, при избиране на скоростта на движение на пътно
превозното средство, да не превишава скорост от 50 км/ч в населено място за
пътно превозно средство за категория А, като по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на пострадалия Г.В.К. ***, изразяваща се в счупване на
дясната лъчева кост в областта на столоидния
израстък, наложило имобилизация, причинило на пострадалия
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по см. на чл.129 НК.Формирането
на този си извод съдът прави въз основа на приетото заключение по допуснатата
тройна автотехническа експертиза,която приема,че
скоростта на движение на мотоциклета управляван от подс.Ч.
преди ПТП е 42 км.,какъвто е обективиращия признак по
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Деянието е извършено от Ч. е при непредпазливост,тъй като същия не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици,но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и да съобрази поведението си като водач на МПС с
обективните условия на движение по пътя,като не е взел всички мерки за
избягване на ПТП и настъпилите вследствие на това увреждания на пострадалия К..
При индивидуализиране на наказанието съдът
се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието ,от ниската
степен на обществена опасност на дееца,с причините за извършването му-ниска
правна култура и незачитане на установения в страната ред по ЗДвП,с липсата на
отегчаващи вината обстоятелства,със смекчаващите такива-чистото съдебно минало,
и добрите характеристични данни,поради което при превес на последните,съдът му
определи и наложи наказание –лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На осн.чл.66
ал.1 от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за с р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За
да приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на
наложеното наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно
минало на подс.Ч. и след преценка че целите на
наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на закона и преди
всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия биха
били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Съдът съобрази,че наложеното наказание
следва да бъде по първата алтернатива по посочената правна норма,а именно
лишаване от свобода,а не по втората такава предвиждаща налагане на пробационни мерки,тъй като на първо място целите на закона
по чл.36 от НК не биха били постигнати, и на второ наказанието пробация не би било ответно на тежестта на извършеното
престъпление.
Следва да се отбележи,че за
престъплението по чл.343,ал.1 ,б.”Б”,предл.-ІІ,във
връзка с чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода или пробация,като подс.Ч.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК.В този смисъл са налице само тни от предпоставките касаещи приложението на института на
чл.78а от НК/за непредпазливите деяния –чл.78а от НК е приложим при предвидено
наказание ЛОС до 5 години/.Не може да се приложи този институт тъй като от
доказателствата по делото се установи,че има причинени имуществени вреди-щети
по лек автомобил “Опрел Астра” в размер на 1024,80
лева.Сумата не е възстановена от страна на подс.Ч.,което
е пречка за приложението на чл.78а от НК,още повече,че този институт не прави
разлика между съставомерни и несъставомерни
имуществени вреди,т.е. и дори да не са част от състава на нарушената норма,то
те са в причинна връзка с проявеното деяние и резултат.Вредите са установени
своевременно в хода на досъдебното производство с годни доказателствени
източници,вкл. и с изслушаната автотехническа
експертиза/в този смисъл виж ТР №88 от 17.12.1982г. по н.д. №73 от 82г. на ОСНК
и Р-ние №481 от 5.3.2015г. по н.д. №1498/2014г.
ВКС І н.о./
На осн.чл.343Г от НК,
следва да се постанови и лишаването на подс.Ч.
от правоуправление на МПС като при определяне на размера на това наказание
следва да се има най-вече напредвид обстоятелството,
че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващи вината
обстоятелства-добри характеристични данни и счита, че подс.Ч.
следва да бъде лишен от правоуправление на МПС за с р о к от ШЕСТ МЕСЕЦА,считано
от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подс.Ч.
се възложиха и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
По горните съображения бе постановена
настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: