О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София,
10.11.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл.съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия МАЗГАЛОВ частно гражданско дело №5848 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.В.Ф. чрез адв.Н.И.от
САК срещу определение от 13.03.2020г. на съдия по вписванията при СРС, постановено по молба с вх.рег.№14309/13.03.2020г. за вписване на отговор на искова молба вх.№5091937/29.05.2019г. по гр.дело №76850/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, с което е отказано вписването.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, като навежда доводи за неговата
незаконосъобразност. Поддържа, че в делбеното производство не се посочва цена на иска и не
се внася предварително държавна такса, а последната се определя с решението по
извършване на делбата и се изчислява от съда въз основа на приетата СТЕ за
поделяемост и цена на делбените имоти. Към придружителното писмо районният съд
приложил всички необходими документи и преписи, включително копие от данъчна
оценка на имота. Независимо от това, че данъчната оценка не била издадена през
последните 6 месеца, нямало пречка този документ да послужи като основание за
определяне на таксата за вписване на писмения отговор. Моли обжалваното определение да бъде отменено и преписката върната на съдията по вписванията, като му се укаже при нужда да изиска от заинтересованата страна да
представи актуално удостоверение за данъчна оценка на имота.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид изложените доводи и съобрази представените
доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена от страна с
надлежна процесуална легитимация, в рамките на установения от ГПК срок за
обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да откаже вписването на горепосочения отговор на искова молба съдията по
вписванията е приел, че в същия не е посочена цена на иска за делба на този
имот, липсва нарочно удостоверение от съда за цената на иска, а към молбата е
приложено ксерокопие на данъчна оценка, което не отговаря на изискванията на
чл.183 от ГПК и е валидно до 31.12.2015г., поради което не може да бъде
определен размерът на дължимата такса за вписване.
Събирането на дължимите държавни такси в производството по иск за съдебна делба се различава съществено от изискванията за държавните такси, дължими за вписване. За
разлика от съдебните такси, които се внасят по сметката на съда и се определят
по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, таксите, които се дължат по сметка на Агенция по
вписванията са дължими на самостоятелно основание и се определят по Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Изложените в частната жалба доводи са относими към приложното
поле на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, но в случая релевантно е задължението за държавна такса, която се определя и събира по реда
и при условията на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията.
Основателно е изискването на съдията по вписванията подалият заявлението за вписване на отговор на искова молба да представи актуално
удостоверение за данъчна оценка на имота, за който е предявен иска за
делба с този отговор. Само така би могло да се прецени дали е внесен пълния размер на дължимата на АВп държавна такса. В случая в представения незаверен препис на
удостоверение за данъчна оценка изрично е отбелязано, че е валидно до валидно
до 31.12.2015г. Непредставянето на доказателства
за внасяне на държавна такса в дължимия размер, както и непредставянето на доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи извод за недължимост на такава такса, обосновават отказ за извършване на исканото вписване.
Не може да бъде споделено и разбирането на жалбоподателя за даване на
указания за представяне на актуална данъчна оценка. Разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, който всъщност визира
жалбоподателят, е неприложима в производството
по вписване на актове относно недвижими имоти. При нередовност на молбата за вписване, съдията по
вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за
вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността (в този смисъл ТР№ 7/2013 г. по т.д.
№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
За молителя остава налице възможността да подаде ново искане за вписване на същия акт, като отстрани констатираните недостатъци, тъй като определението на съдията по
вписванията не се ползва със сила на пресъдено нещо. В този случай обаче
молителят няма да може да се ползва от по-ранното вписване на акта във входящия
регистър по чл.33, б."ж" от ПВп по молбата, по която е постановен отказ, а от датата на записване на
акта във входящия регистър по новата молба.
По така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П.В.Ф. чрез адв.Н.И.от САК срещу определение от
13.03.2020г. на съдия по вписванията при СРС, постановено по молба с
вх.рег.№14309/13.03.2020г. за вписване на отговор на искова молба
вх.№5091937/29.05.2019г. по гр.дело №76850/2018г. по описа на СРС, ГО, 64
състав, с което е отказано вписването.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбородателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/