Решение по дело №722/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 477

гр. Г. О., 31.03.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Горнооряховският районен съд, девети състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

при секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 722  по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            С Наказателно постановление № 17-0268-000962/19.06.2017 г. на Началник РУП към ОД МВР В. Т., РУ – Г. О., на С.В.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес на местоживеене:*** са наложени две административни наказания, както следва:

-  на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., за това, че виновно е нарушил чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП;

- на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв., за това, че виновно е нарушил чл. 105, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото срещу него НП е останал С.А.. С жалба, неговият защитник адвокат Н.К. от ВТАК го обжалва.  Счита, че в НП № 17-0268-000962/19.06.2017 г. е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до неговата отмяна, поради неговата незаконосъобразност. Излага доводи. Моли съда да го отмени изцяло.

В проведеното съдебно заседание по делото, адвокат Н.К., в качеството си на защитник на С.В.А., поддържа депозираната жалба.  

Ответникът по жалбата - РУ гр. Г. О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Районна прокуратура – Г. О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебните прения защитникът помоли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП. Адвокат К. посочи, че двама от разпитаните свидетели не си спомнят случая, а третия първоначално е заявил, че автомобилът е бил в движение, тоест че не е бил паркиран, а после е изказал предположение, че е бил спрял в кръстовището. Отделно, от събраните гласни доказателства се е установило, че органите на МВР не разграничават понятията за ограничена и намалена видимост, както са изложени тези понятия в ЗДвП. От показанията на свидетелите се е установило, че видимостта на предните странични стъкла на автомобила е била намалена, а не ограничена, тъй като са били затъмнени с фолио. Защитникът помоли съда да отмени обжалваното НП, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски – за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ, в който изрично е посочено заплащането им.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН серия Г бланков № 018723 издаден на 02.06.2017 г., С.М.С., младши полицейски инспектор при РУ - Г. О.,  в присъствието на свидетелите С.К.К. и А.И.Д., констатирал, че жалбоподателят С.В.А. на 02.06.2017 г. в 15,35 часа в гр. Л., на кръстовище ул. „…..“ и ул. „…..“, на разстояние по-малко от 5 /пет/ метра паркира лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № …. собственост на М. Т. М.  с ЕГН ********** ***. Ограничава видимостта през предните странични стъкла на автомобила, с което намалява прозрачността им.

С. отразил, че с описаните деяния В. А. е нарушил:

1. Чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП – „Спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него“.

2. Чл. 105, ал. 1 от ЗДвП – „ Ограничена е видимостта през челното , задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“.

Актът е връчен същия ден на А. и подписан без възражения.        

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

На 19.06.2017 г. Павлин А. Лазаров на длъжност Началник РУП към ОД МВР В. Т., РУ Г. О. издал против С.В.А., ЕГН: ********** - Наказателно постановление № 17-0268-000962. В същото е отразено, че А.  на 02.06.2017 г. в 15,35 часа в гр. Л., кръстовище ул. „***“ и ул. „***“, на разстояние по-малко от 5 /пет/ метра паркира лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № *** собственост на М. Т. М.с ЕГН ********** ***. Ограничава видимостта през предните странични стъкла на автомобила, с което намалява прозрачността им, с което е извършил:

1. Спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него, с което виновно е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

2. Ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

За това, че А. виновно е нарушил:

-  чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.;

- чл. 105, ал. 11 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.

На 02.10.2019 г. препис от наказателното постановление е връчен на С.А.. В законоустановения срок, на 08.10.2019 г. - А. е  депозирал жалбата чрез АНО (административнонаказващия орган) до ГОРС, където е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното следствие свидетелят С.С. заяви, че той е написал и подписал акта. Сеща се за кое кръстовище става въпрос, но не се сеща от коя страна е бил спрял автомобилът. Не се сети дали място на паркиране е било измервано дали е било по малко от 5 метра от кръстовището. За второто нарушение, свидетелят се сети, че вероятно стъклата са били затъмнени с фолио.

От показанията на свидетеля С.К. е видно, че автомобилът „Фолксваген Фаетон“ се е движил в посока центъра на гр. Л.. Идвал е от Г. О.. Свидетелят не се сети дали той е бил паркиран или е бил в движение. Бил е на ул. „***”. Петте метра не са измерени, защото се намирал в самото кръстовище.  К. се сети, че автомобилът е бил черен, с тъмно фолио на стъклата.

Свидетелят А.Д. каза, че нищо не си спомня от „самата ситуация“.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитания свидетел  и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-746/01.06.2017г. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – Началник РУП към ОД МВР В. Т., РУ – Г. О., който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-746/01.06.2017г. да издава НП по ЗДвП. Обжалваното  НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП от формална страна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Съгласно тази норма „престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“.

Съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

От обстоятелствената част на обжалваното НП е видно, че С.А. е обвинен, за това, че на 02.06.2017 г., в гр. Л. – кръстовище ул. „***“ и ул. „***“,  на разстояние по-малко от 5 /пет/ метра паркира  лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ***, собственост на …….

Нормата на чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП предвижда забрана за паркиране на „кръстовище и на по-малко на 5 метра  от тях“. Следователно можеш да извършиш нарушение чрез паркиране по два начина: 

–  като паркираш на самото „кръстовище“, в случая да спреш на място където ул. „***“ и ул. „***“ в гр. Л. се пресичат. В случая ще се извърши нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 пр. 1 от ЗДвП. Установяването на това нарушение изисква посочване на място на паркиране, а именно, че паркирането е извършено в самото кръстовище.

- като паркираш на по-малко от 5 метра от кръстовището, т.е. тези метри се намират след мястото, където гореспоменатите улици в гр. Л. се пресичат. В случая ще се извърши нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 пр. 2 от ЗДвП. Установяването на това нарушение изисква освен посочването на точното място на паркиране след кръстовището и измерването на така паркираното ПС, което трябва да отстои на по-малко от 5 метра от него, за да е налице соченото нарушение.

В разглеждания случай, АНО е обвинил С.А., че е паркирал л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ВТ 89 99 КА на по-малко от 5 метра от кръстовище, образувано от пресичане на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. Л.. Посочил е, че с това си деяние А. е нарушил чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП, но не е посочил, че се касае за предложение второ на сочената норма.

От събраните в хода на делото гласни доказателства е видно, че при установяването на нарушението, не е било замерено отстоянието на паркирания л.а. „Фолксваген Фаетон“ до кръстовището образувано от пресичане на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. Л.. Очевидно, че преценката на това разстояние, че е по малко от 5 м. е окомерно извършена от актосъставителя и отразена в акта му, а от там и в обжалваното НП. Освен това в своите показания С.К., който е свидетел очевидец на нарушението, е заявил, че паркираният автомобил се е намирал в самото кръстовище, т.е. нарушението е по чл. 98, ал.1, т. 6 пр. 1 от ЗДвП.

От изложеното е видно, че обвинението за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6  от ЗДвП не  е доказано по безспорен и категоричен начин и като такова следва да бъде отменено. В разглеждания случай не може да се установи по безспорен и категоричен начин къде е бил точно паркиран процесния лек автомобил от С.А. – в кръстовището, извън него, но на по-малко или на по-вече  от 5 метра от него. Жалбоподателят е обвинен и санкциониран за това, че паркирал управляваното от него МПС на по-малко от 5 от процесното кръстовище. От събраните в хода делото доказателства се установи, че преценката за местоположението на паркирания автомобил, отразена в акта и обжалваното НП  е извършена от актосъставителя без измервания, т.е. окомерно. Липсата на точно измерване и фиксиране на местоположението на паркирания лек автомобил пречи на съда да прецени дали в случая е осъществен от жалбоподателя  състава на адм. нарушение визиран в чл. 98, ал.1, т. 6 пр. 2 от ЗДвП. Предвид извършеното окомерно измерване е възможно автомобилът управляван и паркиран от С.В.А. да е бил паркиран на 5 или на по-вече от 5 метра от кръстовището, което от своя страна води до несъставомерност на деянието му.

По отношение на нарушението на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, настоящата съдебна инстанция констатира, че АНО неправилно е определил нарушената от закона норма. Съгласно § 6, т. 55 от ДР на ЗДвП – „Намалена видимост“ е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни.

Съгласно § 6, т. 56 от ДР на ЗДвП - „Ограничена видимост“ е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта.

От събраните в хода на делото доказателства, се установи, че жалбоподателят е управлявал л.а. „Фолксваген Фаетон“ с поставено на предните му странични стъкла тъмно фолио.  

В  член 105, ал. 1 от ЗДвП има две предложения, с които законодателят е въвел забраната за:

- 1/ ограничаване на видимостта (§ 6, т. 56 от ДР на ЗДвП ) през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,

- 2/ както и намаляване на прозрачността им (§ 6, т. 55 от ДР на ЗДвП).

От изложеното е видно, че са налице две забрани, които се осъществяват с различни по своя характер изпълнителни деяния.  В обжалваното НП, С.А. е обвинен, че ограничава видимостта през предните странични стъкла на автомобила, с което намалява прозрачността им. Според АНО, с деянието на А. е ограничена видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушен чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. От изложеното е видно, че А. е обвинен за това, че управлява л.а. „Фолксваген Фаетон“ с поставено на предните му странични стъкла тъмно фолио, което ограничава видимостта му през тях.

 От изложеното е видно, че от страна на АНО неправилно е определена нарушената норма от ЗДвП. В случая, поставеното на предните странични стъкла тъмно фолио не ограничава (не пречи като някаква преграда), а намалява видимостта на водача на това МПС гледайки през тях. В разглеждания случай е нарушен чл. 105, ал.1, пр. 2 от ЗДвП, а не както фактически е посочено от АНО – по чл. 105, ал.1, пр. 1 от ЗДвП. С така допуснатото нарушение С.А. неправилно и в нарушение на материалния закон е бил обвинен за деяние, което не е извършил. По тази причина обвинението по чл. 105, ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

  Предвид влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН  – ДВ, бр. 94 от 2019 г., защитникът на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на настоящото НП. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Представен е договор да правна защита и съдействие, който служи като разписка за получената от адвоката сума, като изплатено възнаграждение от 50,00 лв. При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди РУ-Г. О., тъй като именно това е страната участвала в производството, да заплати на за жалбоподателя  С.В.А., ЕГН: **********  сторените от него разноски в производството по АНД № 722/2019 г. по описа на ГОРС, които са в размер на 50,00 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0268-000962/19.06.2017г. на Началник РУП към ОД МВР В. Т., РУ – Г. О., с което на С.В.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес на местоживеене:***,: 

-  на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., за това, че виновно е нарушил чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП;

- на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв., за това, че виновно е нарушил чл. 105, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА РУ – Г. О. към ОД на МВР – В. Т. да заплати на С.В.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес на местоживеене:*** сумата от 50,00 (петдесет) лева  за направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Т. в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: