Решение по дело №1751/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260949

гр. Пловдив,06.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесети септември,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                                                                                      Светлана Станева

 

при секретар Валентина Василева,като разгледа  докладваното от председателя в.гр.д.№ 1751/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби,подадени от Н.Т.Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Г.К. против две решения на ПдРС,постановени по  гр.д.№ 11393/19г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.

Жалбоподателят атакува решение № 930/13.03.20г.в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че Н.Т.Д. дължи на И.С. К.,гражданин на  Република Турция сумата в размер на 3275,38лв.мораторна лихва за забава на главница в размер на 5500 евро,получена на отпаднало основание-разваляне на неформален договор за доставка на 40бр.водомери с клапи за отваряне и затваряне,оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението и съответните комуникационни  софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със Смарт-Метеринг система за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в гр.М.,Република Турция за периода  03.05.16г.-03.05.19г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7024/19г.на ПдРС,като счита същото за недопустимо,респ.за неправилно.Твърди се  нарушаване на материалния закон,като съдът не уважил възражението за изтекла погасителна давност,допуснато съществено нарушение на  процесуалните правила,без да се конкретизира в какво се изразява то,както и недопустимост поради произнасянето на съда по непредявен иск.Иска се обезсилването на решението,алтернативно да се отмени същото и се отхвърли предявеният иск.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна- И.С. К.,роден на ***г.,гражданин на  Република Турция,с паспорт U №***,издаден на ***г. от полицията на гр.Истанбул със срок на валидност ***г.,чрез процесуалния му представител адв.Г.П.,с който се иска  жалбата да се остави без разглеждане като недопустима поради просрочие на същата.В случай,че съдът приеме жалбата за допустима,изразява становище за нейната неоснователност по изложени в отговора съображения.Претендира разноски.

Жалбоподателят Н.Т.Д. обжалва и решение № 1789/02.06.20г.,постановено в производство по чл.250 от ГПК,с което е допълнено решение № 930/13.03.20г.,като е признато за установено в отношенията между страните,че Н.Т.Д. дължи на И.С. К.,гражданин на  Република Турция законната лихва върху сумата от 5500 евро,считано от 03.05.19г.до окончателното ѝ изплащане,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по по ч.гр.д.№7024/19г.на ПдРС.Жалбата е бланкетна,като се твърди,че решението е недопустимо,тъй като има произнасяне по ненаправено искане,респ.е неправилно и следва да се отмени като противоречащо на ГПК и ЗЗД.Претендира разноски.

Постъпил е отговор и по тази въззивна жалба от въззиваемия И.С. К. чрез пълномощника му адв.Г.П. със становище за неоснователност на същата по изложени съображения.

1.По отношение на въззивната жалба против решение № 930/13.03.20г.:

ПдОС намира,че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.Същата е подадена от легитимирана  да обжалва решението  в атакуваната му част страна,а по отношение на възражението на въззиваемата страна за просрочие,настоящата инстанция намира,че жалбата е подадена в срок.Решението е обжалваемо в двуседмичен срок,както е посочено и в  самото него,а съобщението за изготвянето му е редовно връчено на пълномощника на Н.Т.Д. на 04.05.20г.-по време на обявеното извънредно положение в страната,през което по силата на чл.3,т.1 от Закона за мерките по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.20г.и за преодоляване на последиците спират да текат  процесуалните срокове по съдебни производства по т.1 от чл.3 от Закона,какъвто е и настоящият срок.Съгл.§13 от ЗР на ЗИ на  Закона за мерките по време на извънр.положение,(в сила от 14.05.20г.)сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение,продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ.Жалбата е  депозирана в съда на 02.06.20г.,което е в рамките на  двуседмичния срок,започнал да тече съобразно §13 от ЗР на ЗИ на цитирания закон за извънр.положение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПОС намира за установено следното:

            Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „И.С. К. е издадена заповед № 4010/16.05.19г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7024/19г.по описа на ПдРС против Н.Т.Д. за сумата от 3275,38лв.-обезщетение за забава за периода 03.05.16г.-03.05.19г.върху сумата от 5500 евро,както и законната лихва върху сумата от 5500евро,считано от 03.05.19г.до окончателното ѝ изплащане,както и направените разноски в производството по делото.В заповедта е посочено,че вземането произтича от  решение № 551/23.02.17г.,постановено по гр.д.№ 7464/15г.по описа на ПдРС и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на 03.11.2017г.По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника Д. за недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.86 от ЗЗД  за признаване дължимостта на сумата,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди,а и се установява от представените решения на ПдРС и ПдОС и определение на ВКС,че с влязло в сила решение  по гр.д.№7464/15г.на ПдРС ответникът е осъден да заплати на ищеца главница в размер на 5500 евро,получена на отпаднало основание- разваляне на неформален договор за доставка на 40бр.водомери с клапи за отваряне и затваряне,оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението и съответните комуникационни  софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със Смарт-Метеринг система за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в гр.М.,Република Турция.До  момента ответникът не заплатил задължението си,поради което и се претендира заплащане на обезщетение за забава,каквото не  било поискано и присъдено в производството по гр.д.№ 7464/15г.,по което е уважена главницата в размер на 5500 евро или  10 757,07лв.

Ответникът е възразил,че претенцията по чл.86 от ЗЗД е погасена по давност.

Няма пречка законната лихва по чл.86 от ЗЗД да се предяви като самостоятелен иск при наличието на присъдена главница и отсъствие на  влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва.В случая е налице влязло в сила съдебно решение,с което  ответникът е осъден да заплати на ищеца главница в размер на 5500лв.Не се установява,нито се твърди от ответника да е заплатил тази сума на ищеца към 03.05.19г.,нито по-късно,поради което е налице забава за изпълнението на главницата.

С оглед на това претенцията за установяване дължимост на обезщетението за забава в размер на законната лихва за исковия период 03.05.16г.-03.05.19г. е основателна.Районният съд се е произнесъл и по възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенцията за обезщетение за забава,като е приел,че погасителната давност не е изтекла.

Настоящият въззивен състав споделя този извод на  първостепенния съд.

Задължението за законна лихва по чл.86 от ЗЗД има за цел да обезщети вредите на кредитора при забава от страна на длъжника в случай на неизпълнение на парично задължение.Задължението за законна лихва може да възникне при поискване както като последица от уважаването на иска за главницата,така и чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата,какъвто е настоящият случай.Доколкото обаче тази претенция има акцесорен характер,нейната основателност е обусловена от наличието на забава на главната претенция и се дължи до датата,на която се погаси главницата.

По настоящото дело нито се твърди,нито се установява ответникът да е заплатил на ищеца дължимата сума по главницата-5500 евро към датата на подаване на заявлението в заповедното производство-03.05.19г.,с което се претендира сумата по законната лихва за забава,а също и към настоящият момент.Следователно искът по чл.86,ал.1 от ГПК е основателен за периода 03.05.16г.до 03.05.19г.,когато е прекъсната давността с образуването на ч.гр.д.№ 7024/19г.по заявлението за издаване на заповед за изпълнение,както е приел и районният съд.За предходния период до 03.05.16г.действително искът за присъждане на  лихвата за забава е погасен по давност,доколкото се касае за кратката тригодишна давност по чл.11,б.“в“от ЗЗД,но за този период лихвата за забава не е претендирана от ищеца.Законната лихва за забава е претендирана и дължима именно за периода след 03.05.16г.до  03.05.19г.,който обхваща тригодишният период преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и следователно не е погасена по давност за този период.Правилно районният съд е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на претенцията по чл.86 от ЗЗД.

Решението на ПдРС в тази му част като правилно следва да потвърди.

2.По отношение на въззивната жалба против решение № 1789/02.06.20г.:

С исковата молба е заявена претенция за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху сумата от 5500 евро,считано от 03.05.19г.(датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда) до окончателното ѝ изплащане.С решение № 930/13.03.20г.първостепенният съд действително не се е произнесъл по това искане,като погрешно е приел,че се претендира законната лихва върху обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД.

С атакуваното решение № 1789/02.06.20г.в производство по чл.250 от ГПК съдът се е произнесъл по искането за законна лихва,приемайки в мотивите си,че се дължи такава.

Решението е правилно.След като главницата от 5500лв.е дължима по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 7464/15г,по което дело ищецът не е претендирал законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,то няма пречка тази законна лихва да се претендира в самостоятелно производство,независимо от акцесорния й спрямо главния иск,характер от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-03.05.19г.до окончателното изплащане.В този смисъл е и цитираното от ПдРС решение № 50/12.03.10г. по т.д.№ 485/09г.на ВКС,ТК.

Ето защо атакуваното с тази въззивна жалба решение също следва да се потвърди.

По разноските:

Разноски са претендирани от въззиваемата страна за адв.възнаграждение.С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемия И. К. разноски за въззивното производство.Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на същите на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.От представеният списък на разноските и разписка е видно,че въззиваемата страна е направила разноски  във въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 500лв.,която  сума е близка до предвидените в НМРАВ № 1/04г.минимални размери на адв.възнаграждения,в случая минималният размер съобразно интереса е 460лв.съгл.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ.С оглед на което въззивният съд намира за неоснователно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемата страна.

           Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 930/13.03.20г.,постановено по  гр.д.№ 11393/19г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че Н.Т.Д.,ЕГН-********** дължи на И.С. К.,роден на ***г.,гражданин на  Република Турция,с паспорт U №***,издаден на ***г. от полицията на гр.Истанбул със срок на валидност ***г.,сумата в размер на 3275,38лв.мораторна лихва за забава на главница в размер на 5500 евро,получена на отпаднало основание-разваляне на неформален договор за доставка на 40бр.водомери с клапи за отваряне и затваряне,оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението и съответните комуникационни  софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със Смарт-Метеринг система за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в гр.М.,Република Турция за периода  03.05.16г.-03.05.19г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7024/19г.на ПдРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1789/02.06.20г.,постановено в производство по чл.250 от ГПК,с което е допълнено решение № 930/13.03.20г.,като е признато за установено в отношенията между страните,че Н.Т.Д.,ЕГН-********** дължи на И.С. К.,роден на ***г.,гражданин на  Република Турция,с паспорт U №***,издаден на ***г. от полицията на гр.Истанбул със срок на валидност ***г.законната лихва върху сумата от 5500 евро,считано от 03.05.19г.до окончателното ѝ изплащане,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по по ч.гр.д.№7024/19г.на ПдРС.

ОСЪЖДА Н.Т.Д.,ЕГН-**********,*** да заплати на И.С. К.,роден на ***г.,гражданин на  Република Турция,с паспорт U №***,издаден на ***г. от полицията на гр.Истанбул със срок на валидност ***г.,с адрес ул.***.,блок ***,***,кв.Б.,Истанбул,Република Турция,чрез адв.Г.П.,с адрес ***, сумата от 500(петстотин)лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 Решението е окончателно.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: