№ 15365
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110167974 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общи исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
358156/12.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 9499/11.01.2024 г., подадена от
СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В СГРАДА, находяща
се на адрес: град София град София. ул. „.... представлявани от
професионалния домоуправител „НАШИЯТ ВХОД" ООД, ЕИК: ...........,
със седалище и адрес па управление: гр. София, р-н ,.О...... представлявано от
управителя ДД С Ч чрез адв. К. И. К., член на САК. със съдебен адрес: гр.
София, ул. „....... тел. ....... ******@******.** срещу Н. К. Х., ЕГН: **********,
и Д. И. К., ЕГН: **********, град София. ул. „.... с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС (Изм. и доп.
- ДВ, бр. 26 от 2016 г.), с който ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 285.09 лева, представляваща сбор от неплатени месечни
такси към Етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ........
включващи такси по поддръжка и управление за периода от 01.11.2022 г.
до 31.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (12.12.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственици на апартамент на първи етаж в гр. София, ул. „..... Твърди, че от
01.09.2022 г. общото събрание е взело решение, приемът на формиране на
вноските за режийни разходи за самостоятелни обекти на първи етаж е 4.91
лева на човек и 7.20 лева възнаграждение за професионален домоуправител на
1
самостоятелен обект. Твърди се, че апартаментът се обитава от трима човека.
Твърди, че за септември и октомври ответниците са платили вноските за
разходи за управление и поддръжка. А от ноември 2022 г. до ноември 2023 г.
Ответниците на се платили нищо. Твърди, че за този период сумата, която
ответниците дължат като разход по управление и поддържка на общите части
е в размер на 285.09 лева.
В допълнителна молба уточнява, че сумата от 7.20 лева следва да се
включва като разход по чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, тъй като представя разход по
управление и поддържка на общите части на сградата. Посочва Решение №
50199 от 11.10.2022 г. по гр. д. № 2461/2021 г. на ВКС.
Моли съда да уважи иска. Посочва банкова сметка, на която
ответниците да платят сумите: BG76STSA93000027188404
В срока по 131 ГПК, ответниците изцяло признават иска за главница.
Представят документ за заплатена сума в размер на 289.09 лева. Оспорва иска
за главница.
Моли съда да приложи чл.78, ал.2 ГПК, тъй като са признали иска и не
са дали повод за завеждане на делото. Оспорва да им е връчена покана за
доброволно изпълнение. Излага подробни съображения досежно за
недължимост на лихвата за забава. Твърди, че адресът, посочен в поканата, не
се обитава от ответника. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Не възразяват да бъдат приети приложените към исковата молба
доказателства, оспорват истинността на Поканата за доброволно изпълнение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа иска. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.
Представя покана от ЧСИ, с което твърди, че ответниците са уведомени за
дължимите такси. Признава, че в хода на производството ответниците са
заплати процесната сума. Претендира разноски. Представя списък.
Ответниците, редовно призовани, явява се само Н. Х.. Твърди, че не е
уведомен за задълженията. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави
възражение за прекомерност. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 25885/24.06.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на иска и производството, поради което съдът не приема за
необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече и
произнесено от съда (л.66-69 от делото).
2
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 25885/24.06.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.66-69 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда
да го повтаря в решението по същество.
Страните не спорят по основания въпрос, тъй като в хода на процеса
ответниците са заплатили дължимата сума на 18.01.2024 г. Страните спорят по
приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
От представеният отговор на искова молба се установи, че ответниците
изцяло признават исковата молба по основание и размер. Същите представят
платежно за плащане на сумата, като същото е от дата 18.01.2024 г. Исковият
процес е образуван на 12.12.2023 г. Следователно е налице плащане в хода на
процеса.
С оглед установените факти, съдът приема, че процесното задължение е
погасено чрез плащане в хода на процеса., поради което исковете са
неоснователни. При това положение предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло, тъй като няма търсимо притезание.
По разноските
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са:
да не е дал повод за завеждане на иска
и да признае иска.
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз
основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на
ответника.
От представеният отговор на искова молба се установи, че ответниците
изцяло признават исковата молба по основание и размер. Същите представят
платежно за плащане на сумата, като същото е от дата 18.01.2024 г. Исковият
процес е образуван на 12.12.2023 г. Следователно е налице плащане в хода на
процеса (л.59-60 от делото). Налице е първата предпоставка по чл.78, ал-2
3
ГПК, а именно признаване на иска.
Спорно остава дали ответниците са дали повод за завеждане на иска.
Видно от представения н.а. ответниците са съсобственици на процесния
имот, която е в режим на етажна собственост (л.15-17 от делото). Съгласно
чл.6, ал.1, т.9-10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с
притежаваните идеални части; както и заплащат разходите за управлението и
разходите за поддържането на общите части на сградата. Следователно
задълженията на ответниците произтичат по силата на закона, само защото
имат качеството на собственици. След като признават иска, същите не
оспорват, че има трето лице ползвател, което е длъжно да поема тези разходи.
От представения протокол от на общо събрание на етажните
собственици (ОС на ЕС) се установи, че от 30.06.2022 г. ЕС ще се управлява и
поддържа от професионален домоуправител ищеца. От този протокол се
установи, че ответниците не са присъствали на ОС, тъй като техният
апартамент не е взел участие при сформиране на мнозинство. Въпреки това,
ответниците са задължени да изпълняват решенията на ОС, на основание чл.6,
ал.1, т.8 ЗУЕС. (л.8-9 от делото)
От представения протокол на общо събрание на етажните собственици
(ОС на ЕС) се установи, че сградата ще се управлява и поддържа от
професионален домоуправител, като етажните собственици са решили, че
заплащането на домоуправителя трябва да е 7.20 лева на месец, разходите по
управлението е поддържането (ток, вода, чистене и асансьор) ще бъдат в
размер на 6.85 лева месечно на човека, а за първия етаж 4.91 лева месечно на
човек, а във фонд за ремонт и обновяване се събира 300 лева месечно. Видно
от приложения списък на участниците в това ОС, ответниците не са взели
участие, т.е. техният апартамент не е представляван. Въпреки това,
ответниците са задължени да изпълняват решенията на ОС, на основание чл.6,
ал.1, т.8 ЗУЕС. С оглед взетото решение, че това са месечно дължими суми,
престацията на ответниците е периодична и се дължи всеки месец. При това
положение съдът направи извод, че към датата на ОС 01.09.2022 година,
ответниците не са знаели за решения на ОС, но са обвързани за заплащане на
разходите за възнаграждение за професионален домоуправител, разходите по
управление и поддържка на общите части, вноски по фонд „Ремонт и
обновление“ (л.10-14 от делото).
От представения договор между ищеца и ЕС на сградата се установи, че
договорът за управление и поддръжка влиза в сила от 16.08.2022 г., на
основание чл.6 от договора. Съгласно чл.3 от този договор възнаграждението
за професионални управител се заплаща в рамките на първи пет работни дни
на текущия месец. При това положение съдът направи извод, че вземането, т.е.
разходите по управление и поддръжка на общите части по перо
4
възнаграждение на професионален домоуправител е срочно по смисъла на чл.
84, ал.1 ЗЗД (чл.7-8 от делото).
В разпоредбите на ЗУЕС, представените решения на ОС на ЕС, няма
установена дата за плащане на вноските по чл.50 и чл. 51 ЗУЕС, освен тези по
възнаграждението на управителя.
При това положение, разчитайки само на преки доказателства,
ответниците не са могли да знаят за съществуване на вземането, доколкото
същите не са присъствали на общото събрание, не е бил определен падеж на
плащане, и не са уведомени за дължимите суми (залепване на протокол за
разпределение на разходи), въпреки че са месечни задължения.
Но проследявайки веригата от косвени доказателства, съдът достигна до
извод, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са си
платили дължимите суми, които възникват месечно.
На първо място, като съсобственици, ответниците са следвали да се
запознаят с решенията на ОС на ЕС като положат дължимата грижа на добрия
стопанин, за да разберат какви задължения имат като съсобственици на обект
в режим на ЕС. Неприлагайки това, ответниците са станали повод за
завеждане на делото, тъй като са не изпълнили това задължение. Същите имат
задължение да изпълняват решенията на ОС на ЕС, на основание чл. 6, ал.1,
т.8 ЗУЕС. При това положение следва да се приложи принципът комуто
ползите, нему тежестите. Следователно като съсобственици ответниците
следва да понесат тежестите от управлението и поддръжката на общите части
на сградата, включително и съдебните разноски, тъй като не са изпълнили
своето задължение към етажните съсобственици.
Второ, не е спорно от страните, а и от материалите по делото се
установи, че от 16.08.2022 г. разходите по чл.50-51 ЗУЕС се събират от ищеца.
Страните не спорят, че задълженията за септември и октомври 2022 са
заплатени от ответниците на ищеца, т.е. това е период по време на действие на
процесния договор. Исковият период е от ноември 2022 г. до ноември 2023 г.
Следователно, от факта, че ответниците са заплащали разходи по чл.50-51
ЗУЕС, преди исковия период, но по време на действащ договор с ищеца, може
да се направи единствения възможен правен извод, че ответниците са знаели
кому да плащат и в какъв срок. При това положение, спирайки да плащат,
ответниците са дали повод за завеждане на делото. Неоснователно е
възражението, че ответникът не ги е уведомил. Фактът, че са плащали за
предходен период на същия кредитор – ищец, е доказателство за знанието на
ответниците за изискуемостта, срочността и размерът на вземанията. Същите
просто са преустановили плащанията от ноември 2022 година. Ето защо съдът
приема, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
Трето, видно от представения протокол от ЧСИ ищецът е изпратил
покана за доброволно изпълнение. Видно от записаното в разписката,
ответникът Н. Х. е отказал да получил поканата. Ето защо съдът приема, че е
налице връчване по реда на чл. 44, ал.1 ГПК – отказ от връчване, което не
5
засяга връчването. Следователно ответникът е бил уведомен за размера на
задълженията преди подаване на исковата молба. Неоснователни са
възраженията на ответника, че разписката не отразява действително
написаното. Същото представлява официален свидетелстващ документ,
доколкото е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите служебни
правомощия и отразява факти и обстоятелства, които лично е възприел. Ето
защо не може да оспори съдържанието. Ето защо съдът приема, че ответникът
е бил уведомен за задълженията на апартамента.
По материално правния въпрос: каква е отговорността на
съсобственици на обект, който се намира в режим на етажна собственост,
за задължения, произтичащи от етажната собственост (чл.50-51 ЗУЕС),
съдът приема следното: Съсобствениците на обект в режим на ЕС са
солидарни длъжниците по ЗУЕС за задълженията на обекта. Всеки собственик
на апартамент отговаря за задълженията към ЕС, спрямо ид. ч. на обекта в
сградата, на основание чл.6, ал.4 ЗУЕС. Но когато един обект е съсобственост
между повече лица е налице солидарност на задълженията между тези две
лица за разходите по чл.50-51 ЗУЕС. Това е така доколкото идеалните част от
общите части на сградата не са делими, поради своето естество. Тези идеални
части (съответстващи на обекта в сградата) не могат да бъдат разделени по
квоти между съсобствениците на един обект. Следователно всеки един от
съсобствениците на обект в сграда на ЕС отговаря солидарно за задълженията
на обекта, а взаимоотношенията между съсобствениците се уреждат по реда
на чл. 72, ал.2 ЗС вр. чл.127 ЗЗД при квотите на съсобственост на този обект.
Така солидарността на задълженията по чл.50-51 ЗУЕС, за един обект,
притежаван от съсобственици, възниква по силата на закона, поради
естеството на общите части на сградата.
При това положение, макар само единият от съсобствениците да е
уведомен за задълженията, то същият отговаря за цялото задължение.
С оглед изложеното по горе, съдът приема, че ответниците са дали повод
за завеждане на делото и дължат разноски. Неоснователно е възражението по
чл.78, ал.2 ГПК. Не е изпълнена втората предпоставка за прилагане на
разпоредбата, а именно – липса на повод за завеждане на делото.
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и искът е отхвърлен, поради новонастъпили
обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на
направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на
производството/отхвърляне на иска, съдът да установи относими към спора
факти, свързани с причината за прекратяване на производството или
отхвърлянето на исковата преценка, и да изследва дали с поведението си
ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на
отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл
определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и
цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на
6
ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на
ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на
ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на
ВКС, I г. о.
В случая, в хода на процеса ответниците са извършили плащане на
вземанията. Този факт е осъществен по време на исковото производство. Ето
защо, ответниците следва да понесат отговорността за разноските на
насрещната страна, която е била защитавана в производството по предявените
искове, независимо, че същите са отхвърлени. Причината, за която са
отхвърлени е плащане по време на исковия процес, а не по причина, която се
дължи от страна на ищеца.
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Доколкото разноските са вследствие от неплащане на разходи по чл.50-
51 ЗУЕС, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца, съгласно приетото по-горе.
Ищецът е представил списък с разноски, съгласно който претендира:
50.00 лева държавна такса – л.37 от делото.
400.00 лева адвокатски хонорар. Същите представя доказателства за
извършения разход – извлечение от банкова сметка.
Неоснователно е възражението на ответниците по чл.78, ал.5 ГПК. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, ищецът е извършил доста
действия по него, включително и представяне на доказателства, поради което
платеният хонорар не е прекомерен. Не е сключен във вреда на ответниците.
Ето защо следва да бъде признат.
Общият размер на разноски, които ищецът има право са 450.00 лева.
Ето защо Н. К. Х., ЕГН: **********, и Д. И. К., ЕГН: **********, и
двамата с адрес град София. ул. „Д....... следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В
СГРАДА, находяща се на адрес: град София град София. ул. „Д....... сумата от
450.00 лева (четири стотин и петдесет лева), представляващи разноски по гр.
д. № 67974/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителен иск с правна квалификация чл.6,
ал.1, т.10 ЗУЕС, предявен от СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ В СГРАДА, находяща се на адрес: град София град София.
ул. „.... представлявани от професионалния домоуправител „НАШИЯТ
ВХОД" ООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес па управление: гр. София, р-
н ,.Оборище", ул. „...... срещу Н. К. Х., ЕГН: **********, и Д. И. К., ЕГН:
7
**********, и двамата с адрес град София. ул. „.... с който ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 285.09 лева, представляваща
сбор от неплатени месечни такси към Етажната собственост на сграда с адрес:
гр. София, ул. ........ включващи такси по поддръжка и управление за
периода от 01.11.2022 г. до 31.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (12.12.2023 г.) до окончателното изплащане на
вземането, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. К. Х., ЕГН: **********, и Д. И. К., ЕГН: **********, и
двамата с адрес град София. ул. . да заплатят солидарно на
СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В СГРАДА, находяща
се на адрес: град София град София. ул. „Д....... сумата от 450.00 лева (четири
стотин и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 67974/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8