Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 2239 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по съединени за общо разглеждане по
реда на чл. 213 ГПК искова молба, вх. № 2005645/28.02.2019 г. по описа на СРС и
искова молба № 2007888/26.03.2019 г. по описа на СРС,
предявени от „М.Т.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище
***, за признаване за установено, че в патримониума на
ищеца съществува вземане за сумата 31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки, за която е
издадена фактура № **********/16.11.2017 г. и за което вземане в
производства по частно гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018
г. по описа на СРС са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че доставил на ответника стоки, за цената на които била
издадена фактура № **********/16.11.2017 г. на стойност 41692,48 лева, от която
била заплатена сумата 10000 лева, като дължимият остатък не
бил заплатен, включително ответното дружество възразило да съществува вземането
с довод за погасяването му чрез плащане.
Ответникът по всяка от предявените искови молби депозира отговор, като оспорва
съществуването на задължението по фактурата, като признава, че между
дружествата съществували трайни търговски отношения, но твърди, че всички действително възникнали задължения били
заплатени. Оспорва да са доставени стоки по процесната фактура, като ако било
извършено частично плащане по същата, то било резултат
от значителния обем на стокооборот между дружествата. В отговора се коментира
съдебна практика и правни институти при излагане на противоречиви фактически
твърдения, поради което и съдът не следва да ги обсъжда.
В допълнителната
искова „М.Т.“ ООД признава
факта, че е осъществявало доставки на обект в село Петърч, собствен на М.М.и И.Н.
като физически лица, както и че за нуждите на ответното дружество били
извършвани доставки и от трети лица, без тези факти да имат
значение за настоящото производство. Оспорва обаче твърденията доставката по
процесната фактура да е неизвършена, като твърди, че законодателството не
съдържа изисквания относно формата на сключения договор за продажба.
Доставените стоки били получени от ответника и вложени в обект, представляващ
„Цех за студена обработка на метали“.
В допълнителния
отговор „А.“ ЕООД излага
неотносими за настоящото производство факти относно строителните дейност в
обект, находящ се в с. Петърч. Твърди и липсата на кадрова и материална
обезпеченост на ищеца за извършване на доставката. Настоява, че между
дружествата липсвали оферти и изрично изразена воля от „А.“ ЕООД за сключване на договор за продажба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В производството е представена фактура № **********/16.11.2017 г., издадена на 16.11.2017 г. от ищеца на ответника „А.“ ЕООД за сумата 41692,48 лева,
представляваща цена на доставени стенни и покривни термопанели, която фактура не
е подписана от представител на получателя (посочен като Г. Д.). По издадената
фактура на 02.04.2018 г. от страна на купувача „А.“ ЕООД е извършено частично погасително плащане на сума
в размер на 10000 лева.
От приетото неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Т., което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че процесната фактура № **********/16.11.2017 г. е осчетоводена в счетоводните книги както на ищеца, така и на ответника,
включена е в подадените справки-декларации по ЗДДС и ответникът е ползвал за същата
пълен данъчен кредит.
В уведомително писмо от 24.02.2020 г. ответното дружество е обективирало
волеизявление за липса на доставка по процесната фактура и фактура, издадена на
16.02.2018 г., поради което ищецът е поканен да подпише протокол за анулирането
им. В писмото е признат факта на извършено частично плащане по фактура №
**********/16.11.2017 г. на сума в размер на 10000 лева.
От приложените за послужване частно гр. дело № 66179/2018 г. и частно гр.
дело № 66178/2018 г. по описа на СРС, се установява, че на 12.10.2018
г. ищецът депозирал заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадените такива „А.“ ЕООД депозирало възражения, което обуславя наличието на правен интерес за „М.Т.“ ООД от провеждане на установителен иск за съществуването на
оспореното вземане.
Други доказателства от
значение за спора не са представени, а необсъдените съдът счита за неотносими.
По отношение установителния иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за
доставяне на определена движима вещ (термопанели) срещу заплащане на парична
сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението за плащане на цената и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице – купувача, съответно
снабдяването на продавача с изпълнително основание – заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано възражение. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за установяване
съществуването на породено у ответника задължение за престиране цена на
доставени стоки.
Страните не спорят, че са били в
търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ договор за търговска продажба
съдържание, но ответникът първоначално (в депозирани възражения по чл. 414 ГПК)
твърди задълженията по процесната фактура да са погасени чрез плащане, а към
приключване на устните състезания оспорва задължението поради липсата на извършена
доставка от страна на продавача.
С оглед изложените възражения
за липса на конкретизация на предмета на възникналото правоотношение – продажба
или изработка, следва да се отбележи, че естеството и
правната характеристика на всяко правоотношение се определя от неговото
съдържание, т. е. от характера на възникналите за
страните права и задължения.
Договорът за изработка включва в
съдържанието си две основни облигаторни задължения за страната, дължаща
характерната престация – изпълнителя, а именно да извърши качествено и в срок
уговорената работа съобразно поръчката и да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Действително, при
изработването на определена вещ с материали на изработващия и предаването й на
поръчващия, преминава и правото на собственост върху нея, което обаче не
превръща договора в такъв за продажба. При изработката непосредствената цел
(основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост
върху овеществения работен резултат, а неговото изработване в съответствие с
изискванията на възложителя, по негов проект, но на риск на изпълнителя, който
дължи да престира един трудов резултат.
При договора за продажба продавачът дължи да
прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, предмет на договора,
като процесът на създаването й (изработването й) стои извън неговия предмет.
В рамките на настоящото
производство за доказване на възникналото между страните правоотношение е
представена единствено фактура № **********/16.11.2017 г., в която са описани определени движими вещи, доставени на „А.“ ЕООД, като не се установява по отношение на фазата на производство
на термопанелите да е изразена воля от страните, насочена към пораждане на
задължение за „М.Т.“ ООД за тяхното изработване. Установява се единствено
изпълнение на породено задължение за продавача да достави 1315,10 кв. м. термопанели с посочени характеристики - стенни, покривни, 40 мм, срещу заплащане на парична сума (цена) от
купувача в размер на 41692,48 лева. Ищецът „М.Т.“ ООД не се твърди и не се
установява да е поело задължение да извърши производството на термопанелите по
възлагане на ответника, затова няма основание договорът да се третира като такъв
за изработка. Самото изработване на доставените термопанели не е
елемент от предметното съдържание на правоотношението, тъй като производственият им процес стои извън волята на страните, а за обратното не са ангажирани
доказателства. Установено е, че правният
интерес на купувача е концентриран само върху циркулационния,
транслативния, вещноправния акт, не и предшестващия го производствен процес на термопанелите.
Изложеното определя сключения договор като
такъв за продажба с ясно очертано предметно съдържание – задължението на
продавача „М.Т.“ ООД да достави и прехвърли правото на собственост в полза на „А.“ ЕООД върху конкретно определено
количество термопанели, на което съответства задължението на „А.“ ЕООД да заплати
цената им (41692,48 лева)
и да прегледа и приеме термопанелите. За валидността на договора законът не изисква сключването му в определена
форма, поради което всички доводи на ответника за недействителност на договора,
основани на липса на форма, са неоснователни.
С оглед обстоятелството, че за
дължимата на продавача цена за доставените термопанели е издадена фактура
№ **********/16.11.2017 г., която макар да не е подписана
от представител на получателя „А.“ ЕООД, е надлежно отразена в
счетоводните му книги, е налице признание на извършената от ищеца материална
престация – доставка на термопанели. В този смисъл неоснователни и като форма
на упражняване на право на защита срещу иска следва да се разглеждат
твърденията на ответника-купувач за липсата на реално осъществена доставка. С
отразяването на фактурата в търговските си книги „А.“ ЕООД, е признало получаването
на термопанелите.
Действително, фактурата е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването
за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца.
Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната
практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за
плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен
характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение №
42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването
й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват признание на задължението
и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Признание на възникналото
задължение съставлява и извършеното частично плащане на цената по издадената
фактура в размер на 10000 лева, който факт изрично се признава от ответника в
уведомителното писмо от 24.02.2020 г..
При това положение е без
всякакво значение създаденият в хода на производството протокол от 24.01.2022
г. (вероятно в резултат на техническа грешка текущата 2020 г. е посочена като
2022 г.) за анулирането на издадената фактура. Този протокол не може да
рефлектира по никакъв начин върху породения ефект от отразяване на фактурата в
счетоводството на ответника – признаване на задължението, включително и чрез погасяване
на ¼ от обема му чрез заплащане на сумата 10000 лева – част от общо дължимата
цена.
Необходимо е да се отбележи,
че при подаване на възраженията срещу издадените заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК ответникът не оспорва извършената доставка на термопанели, а единствено
твърди несъществуване на задължението поради извършено негово погасяване чрез
плащане. Несъвместимо с по-високия стандарт на дължима грижа е търговец да
констатира липсата на извършена доставка по осчетоводена през м. 02.2018 г.
фактура след цели 2 години и да се домогва до анулирането й едва в хода на
образувано исково производство за реално изпълнение на задължението.
В този смисъл едностранното
оспорване на извършената доставка от страна на „А.“ ЕООД след извънсъдебното признание
за осъществяването й (чрез осчетоводяване на фактурата и частичното й плащане)
не може да рефлектира върху вече възникналото задължение. Търговецът е
обременил правната си сфера със задължението да заплати цената на доставени му
термопанели и едностранно съставените документи изцяло за нуждите на настоящото
производство, установяващи изгодни за съставителя „А.“ ЕООД факти, които противоречат на всички
събрани в производството доказателства, не могат да променят този извод.
Следователно в правната сфера на купувача „А.“ ЕООД е възникнало задължение
за заплащане на цената на доставени термопанели, част от която не е погасена
чрез плащане или чрез друг способ, поради което и искът за установяване
съществуването на задължението в размер на 31692,48 лева (41692,48 лева – 10000
лева), е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно указанията, дадени
в т. 12
на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е извършил разноски по частно
гр. дело № 66179/2018 г. и частно гр. дело № 66178/2018 г. по описа на СРС в общ размер от 2088,85 лева,
формирани от заплатени държавни такси в размер на 633,85 лева и адвокатски
възнаграждения в размер на 1455 лева. В исковото производство „М.Т.“ ООД доказва заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер от 3400 лева, внесена държавна такса от 633,85 лева и депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 380 лева. Така в тежест на ответникът
следва да се възложат разноски в общ размер от 6502,70 лева.
При тези мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „М.Т.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище ***, иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, че „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, му дължи сумата
31692,48 лева, представляваща незаплатена цена
на доставени стоки - термопанели, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., за което вземане в производствата по частно гр. дело №
66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС, са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, да заплати на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2088,85 лева (две хиляди осемдесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки) – разноски за производствата по частно
гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС и сумата 4413,85 лева (четири
хиляди четиристотин и тринадесет лева и осемдесет и пет стотинки) – разноски за
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: