Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария
Райкинска
членове: Цвета Желязкова
Елена
Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 5387 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 52812/17.04.2019
г. по описа на СГС, депозирана от З. „Б.В.И.Г.“срещу
постановление на ЧСИ В.М.по изп. д. № 20198600400426, с което ЧСИ е отказал да
намали приетия по делото адвокатски хонорар до размер на 200 лева и в частта, в
която са определени недължими обикновени и пропорционални такси от ЧСИ
Намира,
че адвокатското възнаграждение е завишено и не е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, нито че процесуалният представител на взискателя не
е извършил никакви действия по събиране на вземането, поради което следва да се
приеме само адвокатски хонорар по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Извършеното от процесуалният представител на взискателя се изчерпвало само с
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, възнаграждението за което
възлизало на 200 лева.
Намира
още, че по изпълнителното дело са начислени недължими обикновени и
пропорционална такса. Относно пропорционалната такса поддържа, че при изчислението
й адвокатското възнаграждение не следва да се включва в „събраната сума“ по
смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В нея се включвала само сумата по изпълнителния
лист.
Моли
адвокатският хонорар да бъде намален на 200 лева.
Взискателят адв. П.К.е получила
препис от жалбата на 08.04.2019 г., но не е депозирала отговор по жалбата.
ЧСИ В.М.е изложила мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изп.д. № 20198600400426 е образувано на 07.03.2019
г. по молба на П.Д.К., представлявана от адв. А.Б.срещу З. „Б.В.И.Г.“ въз
основа на изп. лист по гр.д. № 910/2015 г. на СГС, І-4 състав. С молбата е
възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на длъжника, да се направи сметка
за дълга, да се изпрати ПДИ и други подлежащи на връчване актове. На ЧСИ са
възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне начина на
изпълнение. Към молбата са приложени пълномощно за адв. Б.и договор за правна
помощ и съдействие, според който на адвокат Б.са платени в брой 370 лева –
адвокатско възнаграждение.
Видно от Сметка № **********/07.03.2019 г.
начислените такси от ЧСИ са в общ размер без ДДС 140 лева, от които 20 лева за
образуване на изп.дело, 50 лева за цялостно проучване имуществото на длъжника,
50 лева за цялостно проучване имуществото на длъжника и 20 лева за изготвяне и
връчване на покана, а с ДДС сумата възлиза на 168 лева.
Изготвена е сметка за размера на дълга, която
включва 1 578 лева по изп. лист, 370 лева адвокатски хонорар, 168 лева
такси по фактура от 07.03.2019 г., 12 лева по т. ТТРЧСИ, 24 лева по т. 5 ТТРЗЧСИ, 36 лева по
т. 12 ТТРЗЧСИ и 3.70 лева по т. 31 ЗТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 в
размер на 211.01 лева с ДДС. Или общо 2 402.71 лева.
Направена е справка в НАП за сметки и имущество на
длъжника.
На длъжника е връчена ПДИ на 12.03.2019 г., в която
са посочени сумите от изготвената сметка за дълга.
На 08.03.2019 г. е постъпила молба от адв. Б.с
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД.
На 11.03.2019 г. е изготвена нова сметка на дълга,
според която същият е в размер на 2 483.96 лева, които включват 1 578
лева по изп. лист, 370 лева адвокатски хонорар, 168 лева такси по фактура от
07.03.2019 г., 12 лева по т. ТТРЧСИ, 24
лева по т. 5 ТТРЗЧСИ, 36 лева по т. 12 ТТРЗЧСИ и 3.70 лева по т. 31 ЗТТРЗЧСИ,
36 лева по т. 9 ТТРЗЧСИ, 36 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 9.25 лева по т. 31 ЗТТРЗЧСИ и пропорционална
такса по т. 26 в размер на 211.01 лева с ДДС.
На 11.03.2019 г. са изпратени две запорни съобщения.
На 15.03.2019 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата
2 483.96 лева, с наредител З. „Б.В.И.Г.“.
На 18.03.2019 г. ЧСИ е вдигнал запорите.
На 19.03.2019 г. е постъпило възражение от
застрахователя до ЧСИ с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар и за
неправилно включване на адвокатския хонорар в „събраната сума“ при изчисление
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С ръкописно постановление върху възражението ЧСИ го
е оставила без уважение на 19.03.2019 г. Това постановление на ЧСИ е съобщено
на длъжника на 25.03.2019 г. На 28.03.2019 г. е постъпила жалба срещу
постановлението от 19.03.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е
допустима. Следва да се приеме, макар жалбоподателят да не го е посочил
изрично, че се обжалва както постановлението за разноските, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение по отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ, така и
отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, доколкото във възражението
си до ЧСИ длъжникът е оспорвал и таксата по т. 26 ТТЗЧСИ и компетентен да се
произнесе по това оспорване е съдът. Длъжникът не е оспорил начислените обикновени
такси с възражението си или по друг начин в законоустановения срок, който тече
от получаване на ПДИ, в която е обективирано постановлението по разноските,
поради което жалбата срещу тях се явява преклудирана и не следва да бъде
разглеждане.
По
отношение жалбата в частта и относно отказа на ЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят адв. П.К.е представляван от друг адвокат,
но същият е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително
производство, в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. З. „Б.В.И.Г.“
АД е застрахователно дружество, което разполага с публично известни банкови
сметки и наличност, много по-голяма от дълга, поради което и последвалата молба
за запор на сметките и предвид оправомощаването по чл. 18 ЗЧСИ не може да обоснове
извършване на необходими действия по събиране на дълга. Посоченото обосновава
минимален размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело, каквото съдът към момента на образуване на изпълнителното
дело се определя по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя не е извършил
никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което
уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага на
длъжника. Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в ръкописно постановление от 19.03.2019 г. върху възражението
на длъжника от 18.03.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от
370 лева на 200 лева.
Това
разрешение налага да се преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за
начислената пропорционална такса по т. 26. Пропорционална такса се изчислява
върху събраната сума на паричното вземане. Паричното вземане включва и направените
разноски, включително размерът на адвокатското възнаграждение по аргумент от
Забележка 4 към чл. 26 ТТЗЧСИ, според която в размера на паричното вземане не
се включват авансовите такси, т.е. не се начислява такса върху такса, но в
паричното вземане на взискателя влиза и вземането му за разноски за адвокатско възнаграждение.
Същото в случая е сбор от следните суми:
1578 лева – главница и 200 лева – разноски по изпълнителното дело, или
размерът на дълга е общо 1778 лева. Таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е 162.24 лева. При
начисляване и на ДДС общият размер на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е 194.69 лева.
Постановлението за разноските, в частта относно таксите по ТТЗЧСИ, обективирано
в призовката за доброволно изпълнение, следва да бъде отменено за сума над 194.69
лева до начислените 211.01 лева.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В.М.да намали приетото
от нея адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20198600400426 и вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява: НАМАЛЯВА адвокатското
възнаграждение по изп.д. № 20198600400426 на ЧСИ В.М.от 370
лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ постановлението за разноските,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20198600400426 на ЧСИ В.М.по
отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ за сума над 194.69 лева до начислените
211.01 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.