O П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.01.2022 г.
Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 2-ри с-в, в закрито съдебно заседание на 31.01.2022 г.,
в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
разгледа гр. д. No. 12 079/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
[1] С искова молба от 04.11.2020 г. П.
и К. Г. са поискали от съда да прогласи нищожността на саморъчно завещание,
защото то не е било написано и подписано от завещателя, а датата му е била недостоверна.
Като ответници по иска ищците са посочили Т. и Ж.Т.. П. и К. Г. са заявили, че Т.
и Ж.Т. са се позовали на саморъчното завещание в предходно дело по иск по чл.
108 от ЗС на П. и К. Г. срещу Т. и Ж.Т., който е бил отхвърлен с влязло в сила
решение.
[2] „След като страната по висящ
исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да
оспори противопоставен ú документ, тази възможност е преклудирана,
включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК“
(мотивите към т. 3 от ТР на ОСГТК на ВКС 5/14.11.2012 г. по т. д. 5/2012 г.). В
случая ищците не са оспорили автентичността на процесното завещание по делото,
чийто предмет е бил техен иск по чл. 108 от ЗС. Те обаче, са предявили с
настоящата искова молба не иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за установяване, че саморъчното завещание не е автентично, а иск по
чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството ЗН). Целта на
първия иск е да се установи неавтентичността на завещанието, а целта на втория
иск е да се прогласи нищожността на завещанието поради неговата неавтентичност.
[3] Следователно вторият иск - този по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал. 1
от ЗН – включва в себе си предмета на първия иск – този по чл. 124, ал. 4, пр.
1 от ГПК. Положителният резултат от разглеждането на втория иск обаче, ще бъде
не само установяването в мотивите на решението на съда на неавтентичността на
завещанието, но и прогласяването на нищожността му в диспозитива на решението.
След като обаче, е недопустим иск за по-малкото – установяването на
неавтентичността на завещанието – е недопустим и иск за по-голямото –
установяването на неавтентичността на завещанието и прогласяването на неговата
нищожност. Ето защо съдът прекратява производството по делото.
[4] Съдът не възприема приетото в решение на ВКС 268-17.10.2012-II Г. О. по гр. д.
479/2012 г., защото това решение е било постановено преди постановяването на ТР на ОСГТК на ВКС 5/14.11.2012 г.
по т. д. 5/2012 г. и не е съобразено с него. ТР е задължително за настоящия
съд. Ето защо съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
[5] ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
[6] Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му. Ако ищците подадат
частна жалба, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо
внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът
ще върне частната жалба.
Съдия: