№ 28
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. А. П. с ЕГН **********
и с постоянен адрес гр.Добрич, ул.“Г. Кирков“№18 ,ет.5,ап.6 и „ГРЕЙН
БОНД“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1606, р-н „Красно село“, бул.“Тотлебен“ №53-55 Бизнес център Регус
против решение № 20/17.03.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено
по т.д. № 82/21г., с което е признато за установено в отношенията между
страните по спора, че ответниците, настоящи въззивници, дължат
СОЛИДАРНО на ищеца „ГРАНЕКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Н.Вапцаров“№3, вх.Г, ет.7, офис 19,
представлявано от управителя Чавдар Веселинов Трифонов сумата от 165
717,67 лв -задължение по запис на заповед, издаден на 02.04.2018г., с падеж
31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за
незабавно изпълнение №53/17.03.2021г. по ч.гр.д.№798/2021г.по описа на РС
гр.Добрич и с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените
1
по делото и в заповедното производство разноски. По съображения, подробно
изложени в жалбата, се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение
и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което исковата
претенция срещу тях да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ГРАНЕКС“ ЕООД претендира за установяване в отношенията
между него и ответниците „ГРЕЙН БОНД“ЕООД и Г. А. П. солидарната
дължимост на сумата от 165 717,67 лв -задължение по запис на заповед,
издаден на 02.04.2018г., с падеж 31.07.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение №53/17.03.2021г. по
ч.гр.д.№798/2021г.по описа на РС гр.Добрич.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че между ищеца
„ГРАНЕКС“ ЕООД и първия ответник „ГРЕЙН БОНД“ЕООД е сключен
Договор 009 WHT 80103/03.01.2018г. за покупко-продажба на пшеница,
реколта 2018г., по силата на който продавачът „ГРЕЙН БОНД“ЕООД се
задължил да прехвърли на купувача „ГРАНЕКС“ ЕООД собствеността върху
върху 1000т. пшеница от български произход, реколта 2018г. / погрешно
записано в договора 2017г./, при посочените в договора спесификации на
стоката, място на доставка Пристанище Варна, в периода 15.07.2018г. до
31.07.2018г. Цената на стоката е следвало да бъде заплатена от купувача към
15.07.2018г., намалена с разходите за финансиране, изчислени на база 6%
годишна лихва, считано от датата на авансовото плащане до датата на
доставка на стоката. Съгласно чл.6.2.от договора ищецът е следвало да
заплати авансово по проформа фактура част от стойността на договореното
количество стока -200 000 лв.,а остатъка след доставка на стоката. В чл.6.5 от
договора е разписано задължението на продавача да издаде запис на заповед
за заплатената авансово сума. На 02.04.18г. страните подписали и Анекс No1
към договора, с който увеличили дължимата престация на 1 800т.
2
Безспорно установено е още, че в изпълнение на задълженията си по
договора купувачът превел авансово на продавача на два транша сумата от
200 000лв, за което били издадени фактури No 602/05.01.2018г. и
No604/09.01.2018г. За тези суми, завишени с дължимата неустойка, е издаден
записа на заповед от първия ответник, авалиран от втория ответник, който не
е предмет на настоящото производство, а на ч.гр.д. No800/2021г.на ДРС.
В съответствие с подписания анекс No1 към договора ответникът издал
фактура No 635/05.04.2018г. за авансово заплащане на сумата от 160 000 лв.,
която ищците заплатили на 03.04.2018г. В изпълнение на чл.6.2. от Договора
първият ответник издал запис на заповед, авалиран от втория ответник за
получената авансово сума, завишена с уговорената по договора неустойка-5
717,67 лв., от общо дължимата неустойка от 48 000лв.
Поради неосъществяване на договорената доставка, в края на 2018г.
ответникът се свързал с ищеца и го уведомил, че разполага с така поръчаното
количество пшеница. Дори издал фактура No 748/20.12.2018г. за 1 219т.
пшеница, на стойност 350 лв. за тон, от която приспаднал получените по
договора и анекса към него суми.
Първият спорен по делото факт е дали ответникът е изпълнил
задължението си по договора и е доставил договореното количество
пшеница по сключения между страните анекс.
В тази връзка съдът цени приетото пред първата инстанция заключение
на СИЕ, съгласно което в счетоводството на ищеца не е взет счетоводен
запис за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за постъпване и
заприхождаване на 1 219 т. пшеница. Фактура No 748/20.12.2018г. е включена
в дневника за покупки за данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г., поредност
No62, с „нулева“ стойност, съответно декларирана с СД по ЗДДС вх. No
03003267213/14.01.2019г. Вписаното основание във фактурата - количество
пшеница реколта 2018г. – 1219тона с единична цена 350лв/тон на обща
стойност 426 650лв е посочено в сметка „301 Доставки“. Чрез тази сметка се
отчита доставката на материали и стоки по цена на придобиване.
Увеличението на сметката се формира от покупката на материалните запаси и
формиране на цената на придобиване, а намалението – от непосредственото
постъпване на материалните запаси в складовете на предприятието. Или с
други думи казано – когато стоката постъпи в складовете на купувача сметка
3
301 се кредитира /нулира/ и стоката се осчетоводява по сметка 304. В случая
съобразно взетите счетоводни записи при ищеца по сметка No 301 Доставки е
отразена непостъпила стока пшеница, реколта 2018- 1219 т.
В.лице е установило още, че процесното количество от 1 219 т.пшеница
не участва в стоковия поток, формиращ сделките по продажба на стоки от
същия вид. По счетоводните записвания при „Грейн Бонд“ ЕООД към датата
на подаване на исковата молба не е налице задължение към ищеца.
Продавачът не представи първични счетоводни документи, удостоверяващи
предаването на стоката – кантарни бележки, товарителници, приемателно –
предавателни протоколи и други, уговорени в договора съпровождащи
предаването на стоката документи.
Фактурата не е подписана от получателя, данъчен кредит по нея не е
ползван. В съдебно заседание в.лице дава разяснение, че е допустимо
издаването на фактурата да предшества осъществяването на данъчното
събитие. Следователно по счетоводни данни на ищеца стоката не е получена.
Други доказателства за предаването на стоката продавачът не ангажира.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че по делото не се доказа изпълнението
на сключения между страните анекс от 02.04.2018г. към Договор 009 WHT
80103/03.01.2018г. Предвид на това всички оплаквания във въззивната жалба
срещу този извод се явяват неоснователни. Доставката по аванс по фактура
521/12.07.17г. не променя горната правна установеност.
Вторият спорен по делото въпрос е правен и се свежда до това може ли
предявеният установителен иск да бъде уважен след като облигационната
връзка между страните не е прекратена към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а с получаване
на препис от исковата молба по чл.422 ГПК. В тази връзка съдът съобрази
следното :
Действително в клаузата на чл.4.1 от сключения между страните
договор е определен срок за доставка на стоката от 15.07.2018г. до
30.07.2018г. Последиците от неспазване на посочения срок са уредени в
новелата на чл.7.1. и съгласно нея в случай на неизпълнение на задължението
на продавача да достави стоката в уговорения по чл.4 от договора срок,
купувачът има право да прекрати договора и да иска плащане на неустойка в
4
размер на 30 % от стойността на недоставеното количество или да приеме
доставката, извършена след този срок и да поиска плащане на неустойка в
размер на 0,5 % върху цената на стоката за всеки ден забава, но не повече от
30 % от цялата цена.
Предвид липсата на волеизявление на купувача за разваляне на
договора поради неизпълнение на задълженията на продавача в уговорения
срок и съгласно трайно установената съдебна практика следва да се приеме,
че развалянето на облигационната връзка между страните е осъществено с
получаване на препис от исковата молба по чл.422 ГПК от ответниците,
осъществено в хода на процеса. Този факт следва да бъде съобразен от
решаващия спора състав въз основа на приетото от касационната инстанция
разрешение в т.9 на ТР № 4/2013г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по тълк.дело № 4/2013г. че в производството по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, а не както предлагат въззивниците – към момента на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като в това производство нормата на
чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
Въз основа на горното съдът приема, че към момента на приключване
на съдебното дирене във въззивното производство процесният договор се
явява развален, поради което даденото от страните по него подлежи на
връщане.
Третият спорен между страните въпрос е за нищожността на
претендираната неустойка. В случая същата е уговорена в размер на 30 % от
стойността на недоставеното количество стока. Въззивниците се позовават на
новелата на чл.6.1 от договора съгласно която разходите на купувача за
финансиране на подобен вид сделки като процесната са в размер на 6 %
годишна лихва, считано от датата на авансовото плащане до датата на
доставка на стоката. От изтичане срока на доставката - 31.07.18г. до подаване
5
на заявлението за издаване на ЗНИ - 16.03.21г. според тях биха били
необходими 18 % разходи на ищеца за финансиране на сделката, чийто
размер се явява един и половина пъти по-малък от претендирания размер на
неустойката. А това, съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г.
по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС прави клаузата за неустойка
нищожна като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Съдът не споделя тази теза. В приложимото към процесния случай
Тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС изрично е
прието, че прекомерността на неустойката не я прави а приори нищожна, а
нейната недействителност се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне на размера й с вече настъпилите от
неизпълнението вреди за кредитора.
Не може да не бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд,
че уговореният от страните размер на процесната неустойка е израз на
свободната им воля. При срок на доставката 31.07.2018г., при уговорен краен
предел на неустойката и при липсата на каквото и да е изпълнение по
предоставения аванс, предмет на претенцията, допри и към настоящия
момент съдът не може да направи извода, че неустойката е уговорена
единствено с цел обогатяване на страна по договора извън присъщите й
функции. Неустойката не противоречи на повелителна разпоредба на закона,
както и на добрите нрави. Искането за присъждането й е основателно и
следва да бъде уважено.
По изложените съображения като краен резултат обжалваното решение
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат сторените от нея разноски в размер на 4 844,35лв
съобразно направеното искане и представените към него доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/17.03.2022г. на Добричкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 82/21г.
6
ОСЪЖДА Г. А. П. с ЕГН ********** и с постоянен адрес гр.Добрич,
ул.“Г. Кирков“№18 ,ет.5,ап.6 и „ГРЕЙН БОНД“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606, р-н „Красно село“,
бул.“Тотлебен“ №53-55 Бизнес център Регус да заплатят солидарно на
„ГРАНЕКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Н.Вапцаров“№3, вх.Г, ет.7, офис 19, представлявано от
управителя Чавдар Веселинов Трифонов сумата от 4 844,35лв – разноски за
водене на делото в настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адв.възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7