Решение по дело №45/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 46
Дата: 29 септември 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.)
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20224200900045
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Габрово, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело №
20224200900045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава
XXI от ГПК.
Образувано е по жалба на К. С. Ж. срещу Отказ
№20220821192040/22.08.2022г. на АВ за вписване заличаване на
жалбоподателя като съдружник в „Ливилукс ауто“ООД.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен
.Излагат се доводи ,че юридическият факт за прекратяване на членственото
правоотношение на съдружник настъпва при осъществяване на
кумулативните предпоставки по чл.125,ал.2 ТЗ и не са поставени други
изисквания от закона. При наличие на доказателства за осъществен състав на
чл.125,ал.2 ТЗ длъжностното лице следва да извърши вписване на промяната.
Не следва да извършва преценка чии интереси ще бъдат увредени , как ще
бъдат по –пълно защитени и др., а следва да прецени дали са му представени
доказателства за настъпване факта на прекратяване на съдружието.
Прилагането на чл.125,ал.3 ТЗ и намаляването на капитала са последици от
прекратяването на членственото правоотношение, което вече е настъпило.
Цитира се съдебна практика на АС и ОС.
Претендира се за отмяна на обжалвания отказ .
Постъпил е писмен отговор от АВ ,подаден чрез юрк.Т., в който се
излагат доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност и
обоснованост на обжалвания отказ на ДЛР при АВ.
Съдът ,като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства ,прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима ,като подадена от надлежна страна ,
срещу подлежащ на обжалване акт и при липсата на данни обжалваният отказ
да е бил надлежно връчен на заявителя до подаване на жалбата съгласно
1
изложеното в писмо вх.№2966/16.09.2022г. от АВ ,депозирано чрез юрк. И.
Разгледана по същество е основателна.
Длъжностното лице по регистрация е постановило обжалвания отказ №
20220821192040/22.08.2022г,като е приело ,че искането за вписване на
промени по пратидата на “ Ливилукс ауто“ ООД не е заявено от
оправомощено за това лице съгласно чл.15,ал.1 и ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Изложени
са доводи,че последиците от напускането са обусловени от необходимостта
да се запази покритето на капитала и че напускането на съдружник и
имуществените последици не са различни факти без връзка помежду си. Сочи
се,че уредбата ,свързана с размера и изменението на капитала е императивна
и защитава интересите на кредиторите, на които се дава приоритет.
Длъжностното лице е приело,че без решение на ОС на съдружниците , което
да уреди имуществените последици от напускането ,като се запази
имущественото покритие на капитала , не може да бъде вписано напускане на
съдружник, съответно отправилия предизвестието съдружник не е
оправомощен да иска заличаването си като такъв от регистъра. Прави се
позоваване на решения на АС.
Обжалваният отказ на длъжностното лице по регистрация е
незаконосъобразен.
Съгласно чл.125,ал.2 ТЗ съдружник може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие ,направено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването. Прекратяването настъпва от момента на изтичане
срока на предизвестието. Законът не поставя като условие за възникване на
правните последици от реализирането му наличие на решение на ОС за
освобождаване на съдружника. Разпоредбата на чл.125,ал.2 ТЗ не обосновава
напускането да бъде поставено и в зависимост от други юридически факти ,в
това число и от уреждане на имуществените отношения между напускащия
съдружник и дружеството. Изтичането на срока на предизвестието има
автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с
осъществяването му съдружникът губи качеството „съдружник“. В този
смикъл се е произнесъл и ВКС в постановеното решение № 46/22.04.2010 г.
по т. д. № 500/2009 г. , Т. К., ІІ т.о. . Съгласно изложените в него мотиви
единствените условия, с които е обвързано упражняването на правото по
чл.125,ал.2 ТЗ , е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена
форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната
норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения
договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото
правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон -
прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на
изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер
на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като
условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие
на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника.
Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ
изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от
други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по
чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и
дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на
имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от
прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за условие за
2
неговото настъпване.
Липсва изрична нормативна уредба при едностранното напускане на
съдружник относно оправомощаването му за заявяване за вписване на тези
промени ,предвид на което следва да бъде приложена по аналогия
разпоредбата на чл.141,ал.5 ТЗ. Отричането на процесуална легитимация за
заявяване на вписване на обстоятелството ,че съдружникът е напуснал
дружеството , би довело до неприложимост на състава на чл.125,ал.2 ТЗ,
доколкото при бездействие на управителя на дружеството е невъзможно това
обстоятелство да бъде отразено и вписано в ТР. Съществуват редица
нормативни изисквания ,съобразно които качеството съдружник е
несъвместимо с определени длъжности и ако хипотетично се допусне ,че
съдружникът е напуснал дружеството по реда на чл.125,ал.2 ТЗ
дружеството бездейства по отношение вписването на това обстоятелство ,то
съдружникът никога няма да може да се освободи от това си качество. Това
би довело и до накърняване на принципите на достоверност и публичност на
ТР.
Към момента не е постановено решение по образуваното тълкувателно
дело №1/2020г. по описа на ОСТК на ВКС и няма постановена задължителна
съдебна практика, с която да се отрича възможността напусналият по реда на
чл.125,ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на
прекратяването на участието му в ООД в случай на бездействие на органите
на дружеството.
Представените към заявлението доказателства установяват
осъществяването на фактическия състав на чл.125,ал.2 ТЗ ,като заявеното на
това основание за вписване обстоятелство за заличаване на заявителя К. С.
Ж. като съдружник в „Ливилукс ауто“ООД, подлежи на вписване в
ТРРЮЛНЦ. Отправеното писмено предизвестие по чл.125,ал.2 ТЗ до ОС на
дружеството от съдружника К. Ж. е достигнало до адресата съгласно
извършеното нотариално удостоверявана в представената нотариална покана
,адресирана до ОС на съдружниците на “ Ливилукс ауто“ООД, че поканата е
връчена на 28.12.2017г. С изтичане на срока е настъпил прекратителният
ефект на членственото правоотношение / не се установява в чл.16,ал.2 от
устава на дружеството да е предвидено нещо различно от визираното в
чл.125,ал.2 ТЗ/, но до заявяване за вписване на това обстоятелство в ТР от
напусналия съдружник с входираното на 21.08.2022г. заявление
№20220821192040, както и към момента, настъпването на факта на
прекратяване на участието му в дружеството не е отразено в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Ливилукс ауто”ООД. Налице е бездействие на органите на
дружеството за вписване на промяната в ТРРЮЛНЦ повече от четири години.
Предвид изложеното обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, с оглед на което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ №20220821192040/22.08.2022г. на длъжностното лице
при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№
20220821192040/ 21.08.2022г. за вписване заличаване на К. С. Ж. като
съдружник в „Ливилукс ауто“ООД.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по
3
вписванията да извърши вписване на заявеното обстоятелство по заявление
вх. №20220821192040/ 21.08.2022г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4