№ 11
гр. Оряхово, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460100357 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ №
22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, жк. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2,
офис. 40-46, представлявано от управителя си П.Б.Д., с искане за обявяване на
нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021
г., който предвижда заплащане на възнаграждение за гаранта ответник в
размер на 130,86 лв. от страна на ищцата.
От името на ищцата се твърди, че между С. В. С. и „Аксес Файнанс“
ООД е сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021
г. Посочва се също, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя заем (бърз кредит) в размер на
400 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията и срока на сключения договор – 6 месечни погасителни вноски,
като заемът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
49,05 % и при ГЛП от 40,00 %. Сочи се, че съгласно договора ищцата е
сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с
ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, за което дължи
възнаграждение в размер на 130,86 лв., платимо на 6 месечни вноски в размер
на 21,80 лв. всяка към погасителните вноски по договора за заем.
Твърди се, че Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от
22.11.2021 г. е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като се нарушава принципът за
добросъвестност и справедливост, както и еквивалентност на престациите,
защото възнаграждението от 130,86 лв. се дължи без насрещна престация,
дължи се кредитора „Аксес Файнанс“ ООД и води единствено до увеличаване
1
на дължимата сума по заема.
Също така се твърди, че Договор за предоставяне на гаранция № 967818
от 22.11.2021 г. е нищожен поради закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението от 130,86 лв.
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по заема и
съгласно чл. 2 от процесния договор, възнаграждението по него се заплаща не
на гаранта, а на „Аксес Файнанс“ ООД. При тези доводи е отправено искане
за обявяване нищожността на процесния договор за гаранция, като се
претендират и разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр.
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3- то ЗЗД, с искане за обявяване на нищожност на Договор
за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., който предвижда
заплащане на възнаграждение в размер на 130,86 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, действащо чрез старши
юрисконсулт М.К., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 967818 от 22.11.2021 г.
Твърди се, че ответното дружество предоставя гаранционни сделки по
занятие и не извършва тези услуги безплатно, а ищцата сама е избрала един
от трите възможни начина за обезпечаване на заема си, посочени в чл. 3 от
договора за заем, в случая – чрез сключване на договор с дружество гарант.
Твърди се също, че ответникът е изпълнил задължението си по сключения
договор, като е издал гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ ООД и му се
дължи уговореното за това възнаграждение от 130,86 лв.
Сочи се също, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приложима само
към договори за кредит, какъвто процесният договор не е и за него не са
приложими разпоредбите на ЗПК. От друга страна се твърди, че ответното
дружество не е страна по договора за заем, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД
и посочените основания за нищожност на договора за гаранция, основани на
заобикаляне на разпоредби на ЗПК са неотносими към процесния договор.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен, като се претендират и разноски по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С Определение № 270 от 03.10.2022 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., с всички негови клаузи и уговорки. Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.
От представения по делото Договор за паричен заем А1 бърз кредит №
967818/22.11.2021 г. се установява, че заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД се
е задължило да предостави на заемополучателя кредит в размер на 400 лв., а
последният се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на
сключения договор – 6 месечни погасителни вноски, като заемът е отпуснат
при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,05 % и при фиксиран
ГЛП от 40,00 %. Посочени са датите на плащане на вноските, с месечна
2
погасителна вноска в размер на 74,66 лв. и краен падеж на 26.05.2022 г. Тези
обстоятелства се установяват и от приложения към договора за заем
погасителен план. В чл. 3 от договора за заем е посочено задължение на
ищцата в срок до 5 дни от сключването на договора да предостави на
заемодателя едно от изброените обезпечения – физическо лице поръчител,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант. За всяко
от посочените обезпечение е уговорено да отговарят на редица изисквания,
упоменати в цитирания чл. 3. Съгласно тази разпоредба от договора ищцата е
сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с
ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, за което дължи
възнаграждение в размер на 130,86 лв., платимо на 6 месечни вноски в размер
на 21,80 лв. всяка (чл. 2, ал. 1 от договора за гаранция). Това задължение се
установява и от погасителния план към договора за заем, в който е включено
това възнаграждение към всяка вноска по заема и общият размер на вноската
възлиза на 96,47 лв., с включена „забележка“ в погасителния план,
уточняваща основанието на увеличената месечна погасителна вноска от 74,66
лв. на 96,47 лв. по колона № 7 от погасителния план.
От представения по делото Договор за предоставяне на гаранция №
967818 от 22.11.2021 г. с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД
(обявено за безспорно между страните обстоятелство) се установява, че
„Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да издаде гаранция в полза на
„Аксес Файнанс“ ООД, с цел гарантиране на изпълнението на задълженията
на ищцата по сключения с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за паричен заем А1
бърз кредит № 967818/22.11.2021 г., като са посочени условията на
гаранцията. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер на 130,86 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 21,80 лв., като същите са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за заем, сключен между ищцата и „Аксес
Файнанс“ ООД. В ал. 4 на същия член от говора за гаранция е посочено, че
дружеството заемодател -„Аксес Файнанс“ ООД ще приема вместо ответника
„Файненшъл България“ ЕООД изпълнението на задължението на потребителя
за заплащане на възнаграждението по сключения договор, както и всички
други вземания на гаранта по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен
между тях Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г.,
сключен чрез използването на средства от разстояние и представляващ
електронен документ, подписан с обикновен електронен подпис, имащ силата
на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Ответното дружество - гарант е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, с основен предмет на дейност –
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, което е изрично посочено и
в т. 1 от договора за гаранция. В този смисъл е основателно твърдението на
ответника, че не предоставя кредити и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) са неотносими към сключения договор за
предоставяне на гаранция и същият не се регулира от ЗКП, а от ТЗ. Въпреки
3
това процесният договор е сключен от ищцата в качеството й на потребител и
спрямо него са приложими разпоредбите на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), вкл. Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен
това трябва да се държи сметка за взаимната свързаност на Договора за
предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с Договора за паричен
заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021 г., който е основанието (причината)
за сключването на договора за гаранция (чл. 3 от договора за заем) и
задълженията на ответното дружество са свързани именно с отпуснатия на
ищцата заем и задължението за неговото плащане. Между двата договора е
налице безспорна обвързаност, която се установява от редица обстоятелства -
сключване на договора за предоставяне на гаранция с посочено от
заемодателя ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден, с един и същи
номер (№ 967818/22.11.2021 г.), вкл. сключване на процесния договор за
гаранция от името и чрез посредника на ответното дружество, който
всъщност е заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД (изрично посочено в абзац 1
от договора като страна – гарант, сключващ договора за гаранция). Не на
последно място е налице еднакъв период на дължимост на сумите по двата
договора, с едни и същи начален период и краен срок на погасяване,
дължимост на заема и възнаграждението за гаранта по една и съща банкова
сметка с титуляр заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД, както и прилагане към
договора за заем на обединен погасителен план за погасяване на всички
задължения по двата договора, в който заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД е
включило в месечната вноска на ищцата и дължимото в „полза на ответното
дружество“ възнаграждение в размер на 130, 86 лв. Всички тези факти водят
до неоснователност на твърденията на „Файненшъл България“ ЕООД, че
договорът за гаранция е съвсем отделен договор, във връзка с който не
подлежат на изследване твърденията на ищцата за неспазване разпоредбите
на ЗПК относно формирането и коректното посочване на размера на ГПР,
респ. включването в същия на възнаграждението по процесния договор за
гаранция. Още повече, че заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД е овластено да
приема вместо ответното дружество възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция (чл. 2, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора за предоставяне
на гаранция). Всички изложени факти потвърждават извода на съда, че
разходът за възнаграждение „в полза на гаранта“ от 130,86 лв. е известен на
заемодателя „Аксес Файнанс“ ООД и се явява допълнително възнаграждение
именно за него, като прикрит разход по отпуснатия заем, което значително го
оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е била
единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
(„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.“). В случая претендираното възнаграждение не е включено в
посочения в договора за заем ГПР и по този начин потребителят е въведен в
заблуждение относно размера на дължимите за заема допълнителни разходи.
Изложеното обосновава извода, че със сключването на договора за
предоставяне на гаранция се цели именно заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя чрез
ограничение на максималния размер на ГПР по кредита и осигуряване
допълнително възнаграждение за кредитора/заемодателя - т. нар. скрита
4
възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави.
Прави впечатление, че процесният договор за гаранция е сключен
едновременно с договора за кредит на дата 22.11.2021 г. и то преди ищцата да
е направила избор за предоставяне на описаните в чл. 3 от договора за заем
обезпечения, което ясно личи от последния абзац на чл. 1 от процесния
договор за гаранция, а именно че влиза в сила на 27.11.2021 г. в случай, че
ищцата потребител не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение – поръчител физическо лице или банкова гаранция. Именно
затова се явяват и неоснователни твърденията на ответника, че ищцата сама е
избрала един от трите възможни начина за обезпечаване на заема си,
посочени в чл. 3 от договора за заем, в случая – чрез сключване на договор с
дружество гарант. В случая предоставянето на обезпечение по чл. 3 от
сключения договор за заем (чрез ЮЛ гарант) е било задължително условие за
сключване на договора за заем и следователно сключването на договора за
предоставяне на гаранция се явява задължително условие за сключване на
договора за заем. Това е така, защото процесният Договор за предоставяне на
гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. е сключен от ищцата с посоченото от
„Аксес Файнанс“ ООД лице (на което е и посредник, видно от самия договор)
и при условия, които ищцата не може да предоговори и измени, освен ако не
предостави в рамките на 5 дни поръчител, отговарящ на редица изисквания по
чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора за заем или банкова гаранция. Тези изисквания за
физическо лице поръчител или банкова гаранция са практически
неизпълними от страна на ищцата, имайки предвид кандидатстването й за
кредит от небанкова институция, поради което и процесният договор за
гаранция се генерира и сключва от ищцата (без изрично заявена воля за това
от нейна страна) заедно с договора за заем на 22.11.2021 г. от системата на
„Аксес Файнанс“ ООД, още преди ищцата да е направила какъвто и да е
избор по формално дадената й „възможност“ да предостави едно от
описаните три възможности за обезпечение на заема, за който е
кандидатствала. На практика това превръща сключването на договора за
предоставяне на гаранция в задължително условие и за получаването на
заема, което съставлява неравноправно третиране на потребителите и липса
на доброволност при избора на обезпечение – т.е за да получи заявената
парична сума, от която се нуждае, ищцата е следвало да сключи процесния
Договор за предоставяне на гаранция № 967818/22.11.2021 г. с посоченото от
заемодателя юридическо лице – гарант и настоящ ответник - „Файненшъл
България“ ЕООД.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на процесния
договор на практика се явява допълнителна услуга за потребителя, която е
пряко свързана с договора за заем, потребителят дължи възнаграждение за
нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта
или не) и този разход е известен на заемодателя – т.е съдът намира, че
безспорно следва да бъде включен в общите разходи по отпуснатия заем при
изчисляване на ГПР, имайки предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ разход по кредита за потребителя“.
С оглед характеристиката на процесния договор за гаранция съдът не
може да уважи главния иск и да приеме, че договорът за предоставяне на
гаранция пряко противоречи или заобикаля императивни разпоредби на ЗПК,
поради факта, че този закон няма пряко приложение и не регулира
5
отношенията по предоставянето на гаранционни сделки по занятие. Въпреки
това съдът изложи мотиви, обосноваващи безспорната обвързаност на
процесния договор с Договора за заем № 967818 от 22.11.2021 г., вкл. целта
му на сключване, която по един косвен начин води именно до нарушаване и
заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, на които следва да отговаря
обуславящия го договор за заем. Освен това редица клаузи от процесния
договор за гаранция (най-вече чл. 1, ал. 2, абзац последен и чл. 2, ал. 1 и ал. 4)
се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП, респ. са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени, били са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Това
заключение може да се направи за съдържанието на целия Договор за
предоставяне на гаранция № 967818/22.11.2021 г., предвид това, че
неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като
се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи (в случая Договора за заем № 967818 от
22.11.2021 г., сключен между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД).
Въз основа на изложеното съдът намира, че процесният Договор за
предоставяне на гаранция № 967818/22.11.2021 г., сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД е нищожен поради накърняване на добрите нрави, имайки
предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства. По
предявения евентуално съединен иск ищцата се позовава именно на третата
хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакувания договор, като съдът
достигна до извода, че той действително накърнява добрите нрави и
противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Също така води до
нееквивалентност на насрещните престации, както между ищцата и ответното
дружество, така и между нея и заемодателя „Аксес Файнанс“ ООД (който
всъщност получава уговореното възнаграждение от 130,86 лв., независимо
дали ищцата ще изпълни или не задълженията си по договора за заем) и
представлява сума, която допълнително оскъпява получения заем, респ. на
практика води единствено до неоснователно обогатяване на заемодателят
„Аксес Файнанс“ ООД.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. в размер на 300 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в редакцията от ДВ бр. 68/31.07.2020 г. действаща към
датата на сключване на представения договор между адвоката и ищцата от
07.06.2022 г.). С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от
50 лв. платена държавна такса за уважения иск, а на адв. М. – сумата от 300
лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., сключен между С. В. С., ЕГН **********
с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, жк. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, офис. 40-46, представлявано от управителя си П.Б.Д., като
противоречащ на добрите нрави - на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. Люлин,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис. 40-46,
представлявано от управителя си П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН
********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 сумата от
50 лв. (петдесет лева), представляваща платена държавна такса за
разглеждане на предявения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. Люлин,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис. 40-46,
представлявано от управителя си П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от
АК Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7