Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........12.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 1606
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №61554/22.08.2019г. по описа на ВРС, на А.К.П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д.П.,
срещу решение №3646/08.08.2019г. на
Варненски районен съд, 47 състав, постановено по гр.д. №13667/2018г. по описа
на ВРС, в частта му, с която
са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца – жалбоподател искове за
осъждане на ответника „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
да му заплати сума над 80 евро до пълния размер от 400 евро на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен
на 04.07.2017 г. от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат”, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, на основание
чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.09.2018г.,
до окончателното плащане, съответно за осъждане на ответника „България Ер” АД
да му заплати сумата 1 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017 г. от опериращ
въздушен превозвач от летище в „Ел Прат”, Барселона, Кралство Испания до Летище
Варна с прикачване през Летище София, причинило притеснение и преживени
отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, съответно
ищецът е осъден да репарира на ответника сторените разноски по делото по
съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Във въззивната жалба са обосновани
оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
правилно и в пълнота събраните по делото доказателства и доводите на ищцата,
поради което е достигнал до погрешен правен извод, че ответното дружество е
извършило плащане на сумата 320 евро,
съответстваща на част от дължимото обезщетение по чл.7, т.1, б. „б” от
Регламент (ЕС) 261/2004, поради което е уважил първия главен иск само за сумата
80 евро.
Оспорва се като необоснован и извода
за неоснователност на втория иск, като се аргументира становище, че с оглед безспорно
установения по делото факт - закъснение на полета повече от 9 часа,
неизпълнената по делото доказателствена тежест от стрА. на ответника за
установяване, че дружеството – превозвач е положило вменените му с Регламент
(ЕС) 261/2004 грижи за пътниците при закъснение на полета, и като се отчете
възрастта на ищцата обосновано може да се приеме, че преживените от нея
отрицателни емоции надхвърлят регламентираните 400 евро, поради което и следва
да бъдат допълнително обезщетени от оператор, спазващ добрата търговска
практика.
Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с
което предявените осъдителни претенции да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира присъждане и на сторените разноски за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата стрА. „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, гр. София изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира и присъждане на сторените разноски за въззивното
производство.
В проведеното от
въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът А.П., чрез пълномощника си по делото адвокат С.П. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и
изложените в нея оплаквания като иска от въззивния съд същата да бъде уважена.
Въззиваемата стрА. „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД не е взела участие
чрез законен или упълномощен представител.
Съдът
разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от 10.09.2018г. на А.К.П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, с която спрямо „Водоснабдяване и кА.лизация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна
са предявени осъдителни искове за сумите 400 евро, съответно 1 500 евро,
представляващи дължими обезщетения по чл.7,
т.1, б.„б”, съответно чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г., във вр. с чл.52 от ЗЗД, за
неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017г.
от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат”, Барселона, Кралство Испания
до Летище Варна с прикачване през Летище София, на основание чл. 7, т. 1, б.
„б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.09.2018г., до
окончателното им плащане.
Ищецът претендира и осъждане на
ответника да му репарира сторените по делото разноски, намиращо основание в
чл.78, ал.1 от ГПК.
Между страните не е налице спор
относно всички основни факти, релевантни за възникването на отговорността на
ответното дружество по чл.7, т.1,
б.„б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Изрично в доклада си по делото, приет без възражения от страните,
първоинстанционният съд е приел, че наличието
на валидно сключен между страните договор за въздушен превоз по маршрут
Барселона – Варна, с прикачване в София – съотв. с полет FB 478 на 04.07.2017
г. от Барселона до София и с полет FB 973 на 04.07.2017 г. от София до Варна;
пристигането на полета на Летище Варна със закъснение, надвишаващо три часа;
фактът, че разстоянието между летище „Ел Прат”, Барселона и Летище Варна е
2087.85 км., са безспорни обстоятелства в отношенията между страните и не се
нуждаят от доказване. Същите са и надлежно установени в процеса от
събраните писмени доказателства.
По отношение на първия главен иск - за
дължимото обезщетение на пътник вследствие на допуснато закъснение на полет,
спорът, пренесен във въззивното производство, е породен от зачетено от
първоинстанционния съд частично плащане на обезщетение, цялото дължимо в размер
на 400 евро.
За да уважи иска единствено за сумата
80 евро, съдът е приел, че с извършено на
24.10.2018г. плащане по сметка
на А. П. на сума в общ размер
на 3 129,33 лева, равняващи се на 1
600 евро, с посочено основание “обезщетение А., Е., Ал. Н., Ант. и Ан.
Протопопови”, ответното дружество доброволно е платило дължимите от него
обезщетения на посочените в платежното нареждане лица. И тъй като сумата е
недостатъчна за покриване на пълните им размери, а в платежния документ не е
уточнено каква част се изплаща поотделно за всяко от посочените общо пет лица,
то същата следва да бъде разпредВ. поравно – т.е. по 625,87 лева, равняващи се
на. 320 евро, на всеки един от тях.
Този извод
почива на предположения, недоказани твърдения на ответника и е неправилен. След
като сумата е преведена по сметка, чийто титуляр е трето за делото лице, ищцата
не е ясно поименно посочена в платежното нареждане, не е представена самата
заведена при ответника жалба, чийто референтен номер е вписан в нареждането за
банков превод, и за която се твърди от ответника, че е “подадена от няколко
пътника”, и като се има предвид твърдението на ответника в подадения отговор на
исковата молба, че “плащането за един пътник по жалбата е на стойност 782,33
лева, левова равностойност на 400 евро”, а посочени в основание за плащане със
съкратени лични имена са общо пет лица, не може обосновано да се приеме, че сумата от 3 129,33 лева е предназначена и за
ищцата А.П.. Като се имат предвид и твърденията на ответника в още по-малка
степен може да се приеме, че тази сума следва да да бъде разпредВ. по равно петте лица. Необосновано в тази връзка
първоинстанционният съд не е съобразил и обсъдил възраженията на ищцата, че по
друго дело, заведено от А. Н., В. Н., Александър Николов и А. П. – гр.д. №13668/2018г.,
ответното дружество е противопоставило същото твърдение – за цялостно
погасяване на претенциите с извършеното на 24.10.2018г. плащане на
сумата 3 129,33 лева, съответстваща на
1 600 евро (4х400евро), с оглед на което е безспорно, че това плащане не е
погасило цялостно или частично и претенцията на ищцата. За установяване на това
си възражение в съдебното заседание ищцата е представила заверени копия от
исковата молба, по която е образувано гр.д. №13668/2018г. по описа на ВРС и
подадения от ответното дружество на 29.10.2018г. отговор по нея, към който е
приложено и същото платежно нареждане от 24.10.2018 г.
От
извършената служебно справка в електронната деловодна система на Варненски
окръжен съд се установява, че по това дело е било постановено решение № 574/12.02.2019г., с което
предявените от всеки един от четиримата ищци искове по чл. 7, т. 1, б.”а” от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
за сума от по 400 евро за всеки един от тях са отхвърлени поради погасяване на
вземанията в хода на процеса. За да постанови този резултат, съдът е приел, че
“дължимото съгласно регламента обезщетението за закъснение на полет е платено
на 24.10.2018г. в хода на процеса на всеки от правоимащите или общо сумата от
1 600 евро в левовата им равностойност от 3 129, 33 лв., след
получаване на препис от исковата молба – 10.09.2018г., факт, който се признава
в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищците”.
Към датата на постановяване на
обжалваното понастоящем решение по иска на ищцата А.К.П. - 08.08.2019г.,
решението на Варненски районен съд по
гр.д. №13668/2018г. е влязло в сила.
Като има предвид значението на отговора на исковата молба, подаден на 29.10.2018г. по гр.д. №13668/2018г. от
„България Ер” АД като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за
ответното дружество факти (че с твърдяното в отговора по настоящото дело от
01.11.2018г. погасително плащане на исковата претенция всъщност са погасени
негови задължения към трети лица), които са и съдебно установени с влязлото в
сила решение №574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС,
въззивният съдебен състав намира, че липсва основание да се приеме, че с
преведената на 24.10.2018г. по сметка
на А. П. сума в размер на 3 129,33 лева, равняващи се на 1 600 евро, е
погасен и част от дълга към ищцата А.К.П..
И тъй като освен този превод на сума
друго погасително плащане към ищцата нито се твърди, нито се установява с
надлежни доказателства, то обосновано следва да се заключи, че предявеният иск
е основателен в пълния му предявен размер от 400 евро.
Като е изложил различни съображения и
е достигнал до противоположен извод районният съд е постановил частично
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази
му обжалвА. част. С оглед на това подадената въззивна жалба в тази й част се
преценява като основателна и се уважава.
По отношение на втория главен иск – за
заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на допуснато закъснение на
полет неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, неудобство и
отрицателни емоции.
В чл.12 от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
изрично е посочено, че регламентът не засяга правата на пътника за допълнително
обезщетяване. Следователно, отговорността на въздушния превозвач не е лимитирА.
до размера на обезщетенията, посочени в чл.7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по
общия ред.
Тази претенция обаче се нуждае от
допълнително доказване. В конкретния случай, извън безспорно установения по
делото факт, че уговорения в договора превоз полет е изпълнен от ответното
дружество – превозвач със значително закъснение, ищецът не е посочил и представил
доказателства, от които да се установяват както твърденията за причинени му в
резултат на това вреди, така и за техния вид, обем, продължителност.
Твърденията на въззивника, че с оглед
неизпълнената по делото доказателствена тежест от стрА. на ответника за
установяване, че дружеството – превозвач е положило вменените му с Регламент
(ЕС) 261/2004 грижи за пътниците при закъснение на полета, и като се отчете
възрастта на ищцата обосновано може да се приеме, че преживените от нея
отрицателни емоции надхвърлят регламентираните 400 евро, поради което и следва
да бъдат допълнително обезщетени, не могат да бъдат споделени. От една стрА.,
липсва законово основание за подобно разместване на доказателствената тежест в
процеса. От друга стрА., само въз основа на възрастта на ищеца, без да е
установено конкретното му здравословно и емоционално състояние, не може нито да
се презумира, че същият е понесъл по-големи от обичайните вреди при закъснение
на полет, нито да се установи техния вид и обем, което е от значение за
определяне на справедливия размер на дължимото тяхната обезвреда размер.
Предвид съвпадането на
крайния извод на настоящата съдебна инстанция за недоказаност на тази
претенция, с този на районния съд, обжалваното решение в тази му част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора във въззивното
производство обжалваното решение следва да бъде частично ревизирано и в частта
му за разноските.
Сторените разноски в
първоинстанционното производство за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение по уважения иск в общ размер на 230 лева следва да се възложат
изцяло в тежест на ответника. С решението си районният съд е присъдил сумата 46
лева. Допълнително следва да се присъди сума в размер на 184 лева. Съобразно
уважената част на въззивната жалба следва да му се присъди и сумата 25 лева -
платена държавна такса за обжалване на решението по първия иск в
отхвърлителната му част. Следователно, общият размер на разноските, които
следва да се възложат в тежест на ответника – въззиваема стрА. „България Ер” АД
e 209 лева.
По тези
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3646/08.08.2019г.
на Варненски районен съд, 47 състав, постановено по гр.д. №13667/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от ищеца А.К.П., ЕГН ********** с постоянен адрес *** искове за
осъждане на ответника „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
да му заплати сума над 80 евро до пълния размер от 400 евро на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен
на 04.07.2017 г. от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат”, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, на основание
чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.09.2018г.,
до окончателното й плащане, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Слатина”, Аерогара София, да
заплати на А.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 320 евро (триста и двадесет евро),
представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 400 евро, за
неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017 г.
от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат”, Барселона, Кралство Испания
до Летище Варна с прикачване през Летище София, на основание чл. 7, т. 1, б.
„б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от датата предявяване на иска – 10.09.2018г., до окончателното й
плащане, както и сумата 209 лева
(двеста и девет лева), представляваща сторени разноски по делото
(първоинстанционно и въззивно) по съразмерност с уважената част на исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3646/08.08.2019г. на Варненски
районен съд, 47 състав, постановено по гр.д. №13667/2018г. по описа на ВРС, в остА.лата му обжалвА.
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.