РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Благоевград , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20201200900176 по описа за 2020 година
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК във вр. с чл. 238, ал.1
от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр.
с чл. 386 от КЗ, който е за главница в размер на 45 000лв. и иск за мораторна
лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД .
В исковата молба, с която е инициирано производството са изложени
обстоятелства за съществувало застрахователно правоотношение между
ищеца, в качеството му на застраховател и „П.“ ЕООД, в качеството му на
застрахован. Същото е възникнало по застрахователен договор с №
*/29.03.2019 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на
стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Р. България. Сочи, че са приети за застраховане плащанията
по сключен между „П.“ ЕООД и "С." ЕООД търговски сделки за продажба на
стоки, съгласно приложение № 1 към договора, който е със срок на валидност
от 00,00 часа на 01.04.2019 г. до 24,00 часа на 31.03.2020 г. Ищецът твърди, че
1
неразделна част от застрахователния договор са ОУ на „Б.“ ЕАД, приети с
протокол от решение на Съвета на директорите на дружеството №
187/03.02.2012 г. Застрахователният риск, който е покрит от процесния
договор е забавяне на плащането по договор за продажба от страна на
длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване, съгласно чл. 5, ал.2 и
чл. 7, ал.1 т.2 от ОУ и този срок е четири месеца, като периодът започва от
датата на получаване на декларация за просрочени плащания от
застрахователя. Твърди също, че максималният размер на застрахователното
обезщетение по застрахователния договор е 90% от претендираната сума в
рамките на определения от застрахования кредитен лимит, който с
допълнително споразумение № 88/12.09.2019 г., валидно от 10.09.2019 г. е
определено на 50 000 лева.
Излага се фактическо твърдение, че в срока на действие на договора
„П.“ ЕООД е извършило продажба и доставка на стоки на "С." ЕООД, за
което е издало фактура № */04.10.2019 г. на стойност 66 380,08 лева с ДДС и с
падеж 03.12.2019 г. Същата не е изплатена на падежа от купувача на стоките.
На 17.12.2019 г. „П.“ ЕООД е издало кредитно известие по нея за търговска
отстъпка в размер на 1354,64 лева и с падеж 15.02.2020 г.
С декларация за просрочени плащания от 27.01.2020 г. „П.“ ЕООД е
уведомило „Б.“ ЕООД за забавено плащане по горната фактура. В
предвидения 4-месечен период на изчакване по застрахователния договор е
постъпило частично плащане от 2 000 лева по фактурата от 04.10.2019 г. от
страна на "С." ЕООД. Твърди се, че след него не са извършвани други
плащания от длъжника. Ищецът сочи, че застрахователното събитие
„забавяне на плащането“ по процесната застрахователна полица е настъпило
на 27.05.2020г., поради което е постъпила от застрахования претенцията за
застрахователно обезщетение с вх. № */05.06.2020 г. и по нея с
ликвидационен акт № */08.07.2020 г. е определено застрахователно
обезщетение в размер на 45 000 лева. Същото е изплатено с платежно
нареждане от 09.07.2020 г. от застрахователя в полза на застрахования, като
последният е потвърдил получаването на обезщетението с писмо по ел. поща
от 10.07.2020 г.
Ищецът обосновава, че с извършеното плащане и по силата на
изричната норма на чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу
2
причинителят на вредите "С." ЕООД. Ето защо е отправил към това
дружество покана за доброволно изпълнение на парично задължение с изх. №
*/13.07.2020 г. за възстановяване на сумата от 45 000 лева, изплатена по
ликвидационния акт. Твърди, че поканата е връчена на длъжника на
21.07.2020 г. чрез куриер и с нея на същия са дадени пет работни дни, от
получаването, да заплати дължимата сума, което той не е сторил. Ищецът
претендира лихва за забава, която според него се дължи в периода от
изтичане на срока за доброволно плащане – 29.07.2020 г. до предявяване на
иска – 09.10.2020 г.
Ответникът „С.“ ЕООД със съделище и адрес на управление в Б., ул.
"М. Б." №., ет.* не е подал отговор на исковата молба в преклузивния срок по
чл. 367 от ГПК, не се е явил негов законен или упълномощен представител, в
първото проведено открито съдебно заседание, като не е заявил изрично, че
желае делото да се разглежда в негово отсъствие. Затова и ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Й.Ч., е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени данните по делото и направеното искане, прие
следното:
Налице са формалните предпоставки, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, за
удовлетворяване на искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Изпълнена е хипотезата и на чл. 239, ал. 1 ГПК,
която урежда предпоставките по същество - на ответника са указани
последиците от неспазване срока за подаване на отговор (вж. съобщение л. 86
и уведомление на л. 85) и от неявяването му в съдебно заседание (вж.
призовка л. 90), а от изложените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, искът е вероятно основателен. Видно
е от съдържанието на застрахователния договор 29.03.2019г., че между ищеца
и „П.“ ЕООД е възникнало застрахователно правоотношение за застраховане
на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги
срещу търговски риск. Заедно с това представените писмени доказателства
установяват настъпване на застахователно събитие – неизпълнение, състоящо
се в неплащане на продажната цена на стоки по търговска сделка между
застрахования и ответното дружество „С.“ ЕООД. Безспорно се установи и
3
плащане на застрахователно обезщетениие от застрахователя в полза на
застрахования търговски субект. Липсват доказателства обаче, ответникът да
е изпълнил своето задължение, състоящо се в заплащане на стойността на
доставените стоки от купувача, както и след плащането на застрахователното
обезщетение от „Б.“ ЕАД да е изпълнил регресното си задължение към
застрахователя.
С оглед на изложеното срещу ответника следва да се постанови
неприсъствено решение като се съобрази размерът, за който са предявени и се
подържат от ищеца исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски за
настоящата инстанция, които съдът констатира, че са в размер на 4124,90лв.,
представляващи внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК* със съделище и адрес на управление в Б.,
ул. "М. Б." №*, ет.*, представлявано от управителя С. Ч. да заплати на „Б. а. е.
з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „А. С.“ №*,
ет.*, представлявано от изпълнителните директори М. Р. и Л. Д. сумата от 45
000(четиридесет и пет лева)лв., представляваща стойността на платеното от
„Б.“ ЕАД в полза на „П.“ ЕООД застрахователно обезщетение по
застрахователен договор с № */29.03.2019 г., съставляващо 71, 4 % от
застраховано и непогасено вземане на „П.“ ЕООД от „С .“ ЕООД по фактура
№ */04.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
исковата молба до пълното изплащане, законната лихва за забава върху
главницата за периода от 29.07.2020г. до 09.10.2020г. в размер на 912, 57лв.
(деветстотин и дванадесет лева и 57ст.), както и да заплати сумата от 4 124,
90лева за направените разноски по делото - внесена държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5