Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Добрич, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
заседание на трети февруари две хиляди и
двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при секретаря В. Сандева разгледа,
докладваното от председателя, адм. дело № 701 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 405а,
ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по жалба на С.П.С., чрез
адв. Д.Н., ДАК, срещу Постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 03.04.2019 г., издадено
от Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич.
Настоящото производство е по реда на чл.
226 АПК, след като Решение № 331 от 26.07.2019 г. по АД № 252/ 2019 г. на
Административен съд – Добрич е отменено от ВАС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав с указание за произнасяне по незаконосъобразността
на оспорения акт.
Според жалбоподателя оспореният акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие
с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се представлява от адв. Д. Н., която поддържа жалбата.
Ответната
страна - Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Добрич, редовно призована, не се
представлява при новото разглеждане на делото, не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна – Ж.Г.С.,
редовно призован, се явява лично, не се представлява. Не оспорва жалбата.
Настоява, че между него и С.П.С. не съществува и не желае да съществува трудово
правоотношение.
Административен
съд – Добрич, като съобрази Решение № 15457/ 14.11.2019 г. Шесто отделение на
ВАС по адм. дело № 10071/ 2019 г., след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 03.04.2019 г. на
Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса
на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето С.П.С.,
като работодател и Ж.Г.С., като работник, считано от 13.03.2019 г. Въз основа
на Постановлението и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, на С.С. е дадено
задължително предписание да предложи на г-н С. сключване на трудов договор със
срок до 19.04.2019 г.
Постановлението е издадено на основание
фактите и обстоятелствата, обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) изх.
№ ПР1908985 от 13.03.2019 г.(л. 19) В ПИП е отразено, че проверката е по
изпълнение на план 2019 на Д ИТ Добрич, Програма 1, Мярка 7. Обект на
проверката е новопостроена сграда със статут по Разрешение за строеж № 38/
16.10.2013 г. „КОО снек бар и магазин за промишлени стоки“, с адрес: гр. ****,
ул. „Равно поле“ № 14. Според отразеното в Протокола, в обекта е заварен да
почиства прозорци Ж.Г.С., като му е дадена за попълване декларация (л. 31)
относно правоотношенията му със собственика на имота. Г-н С. попълнил само
личните си данни в Декларацията и поканил проверяващите да напуснат. След като
те отказали, Ж.С. си тръгнал. Малко по – късно се появил собственикът С.С.,
който заявил, че Ж.С. само наглежда имота и се грижи безвъзмездно за него.
Проверяващите получили от собственика
незаверено пълномощно в полза на С. и връчили на собственика призовка за
явяване на 18.03.2019 г. в ДИТ – Добрич. При явяването си той им занесъл
инвестиционен проект, Разрешително за строеж, оценка на риска.(л. 32 – 80)
Според оценката на риска имало оценено работно място „наглеждане и грижи“, в
графа „представител на персонала“ били записано името на Ж.С. и под имената му
били положен подписът му.(л. 36)
По делото е приложен Сигнал от трето
лице, по повод на който на практика е извършена проверката.(л. 91 – 92 от АД
252/ 2019 на АдмС – Добрич) Извършването на проверката по сигнал е потвърдено и
от св. Тейпин Акифов, главен инспектор в ДИТ – Добрич. Последният заявява в
съдебно заседание (л. 98, на гърба от АД 252/ 2019 г.), че по време на
проверката обектът не работи, като зад обекта има жилищна сграда, собственост
също на жалбоподателя. Допълва, че оценката на риска е за обекта и тя се прави
независимо дали в него има наети работници.
При първоначалното разглеждане на делото
Ж.С. е разпитан като свидетел, като с показанията си е потвърдил, че не
изпълнява работа по трудово правоотношение, а се познават от дълги години с
жалбоподателя и си помагат. Държал дървата си в неговата маза и наглеждал имота
му. Решил само да почисти прозорците му. Същите обяснения като заинтересовано
лице дава при настоящото разглеждане на делото.
Изложената фактическа обстановка не се
оспорва от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Въз основа на установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на оспорване е Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Постановлението по чл.
405а, ал. 1 от КТ подлежи на съдебно оспорване в качеството на индивидуален
административен акт, на основание чл. 405а, ал. 7 от КТ.
Жалбата е подадена от субект с правен
интерес от оспорването, доколкото административните актове имат утежняващ за
адресата характер, т. к. касаят правоотношение, което адресатът оспорва и
разпореждат извършване на фактически действия, сочени от С.С. като недължими.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на административния
акт, за което е налице интерес от оспорването. Постановлението е издадено на
03.04.2019 г. Жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд - Добрич
на 17.04.2019 г., с което е спазен преклузивният 14 - дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
При разглеждането ѝ по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 405а, ал. 1 и
ал. 2 от КТ, контролните органи на „Инспекция по труда“ имат право да обявяват
с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. На
основание чл. 405а, ал. 4 от КТ въз основа на постановлението по ал. 1
контролните органи дават предписание на работодателя да предложи на работника
или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение
трето, трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото
правоотношение, определена в постановлението.
При първоначалното разглеждане на делото
вече е прието, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, поради което настоящият състав не следва да обсъжда наличието им.
Същевременно обаче при издаване на
Постановлението са допуснати съществени процесуални нарушения:
В
него липсва обсъждане на дадените сведения от жалбоподателя, записани в
Констативния протокол (л. 29 от АД № 252/ 2019 г.), съответно липсват мотиви
защо те не се кредитират. Не е обсъдено липсата на отразяване в Декларацията на
заинтересованото лице на каквито и да е реквизити от трудовото правоотношение.
Липсата на обсъждане сочи на непълно изясняване на обстановката и фактите в
нарушение на чл. 35 от АПК, което от своя страна е нарушило правата на защита
на адресата на Постановлението и е довело до издаване на незаконосъобразен акт.
Съгласно
нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения (ТПО). Да се установи обаче, че е
налице предоставяне на работна сила и то в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ,
означава да бъде установена същността на работата, за чието извършване се
предоставя работната сила, по аргумент от чл. 124 от КТ, оттам и длъжността, на
която се счита, че следва да бъде назначено лицето, работно време, работно място
и т.н. В случая липсват доказателства за установяване на тези признаци на ТПО. С
разпореждането за насрочване са дадени указания за доказателствената тежест на
ответника. Въпреки това той не представя доказателства, които да установяват
наличие на елементи на трудово правоотношение и престиране на работна сила в
нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства
не сочат на трудово правоотношение. Същевременно липсват доказателства, а и не
се твърди да е извършена такава проверка на място, при която да е установено,
че С. се явява в точно определено време и само в такова време на работа и че
приключва трудовия си ден в точно определен час. Липсват доказателства за
йерархична подчиненост от страна на Ж.С. спрямо физическото лице С..
Във връзка със сторените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения акт следва да се обсъдят
и дадените обяснения на заинтересованото лице, което изрично заявява, че по
собствено усмотрение е решило да почиства прозорците на сградата. Извършването
на дейност примерно по почистване на прозорци в чужд имот само по себе си не е
доказателство, че се престира работна сила по смисъла на КТ. В сведението на г -
н С. няма деклариран нито един реквизит на трудово правоотношение. В
доказателствена тежест на административния орган е да установи, че волята на
страните е за сключване на трудов, което по аргумент от разпоредбата на чл.
405а, ал. 1 от КТ, може да се установява с всички доказателствени средства. В
случая такива не са представени нито при първоначалното, нито при последващото
разглеждане на делото.
Изложените аргументи навеждат на извода,
че жалбата на С.П.С. е основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло,
като бъде отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 03.04.2019 г. на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич като
незаконосъобразно - издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон
и неговата цел, което съставлява основание за отмяната му по аргумент от чл.
146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
С оглед изхода на спора по отношение
сторените по делото разноски от жалбоподателя съдът съобрази следното:
Нито в жалбата, нито в съдебно заседание
при първоначалното разглеждане на делото, нито в съдебно заседание при
повторното разглеждане на делото, е сторено искане за разноски. Молба за
разноски с представен договор за правна помощ е представена след приключване на
заседанието по същество. Такива обаче за първата инстанция не се дължат на
оспорващия, доколкото не са претендирани вкл. и в проведеното по делото с.з. на
03.02.2020 г., след като е постановено на определението, с което съдът обявява
края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най -късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. В този смисъл е и ТР № 6/2012 г., 6 ноември 2013 г., по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС.
С оглед обстоятелството, че делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав, въпреки че в съдебно заседание при
производството пред ВАС не е направено искане за присъждане на разноски от
касатора, то предвид изрично представената с касационната жалба молба и списък
за разноски, датата на договора за правна защита, доказателствата за сторени
пред ВАС разноски и нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за водене на делото във Върховния административен съд,
а именно в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 70 лв. държавна
такса по касационната жалба.
Водим от горното, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.С. Постановление
по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 03.04.2019 г. между С.П.С. и Ж.Г.С., издадено от Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич
да заплати на С.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 570 лв.
(петстотин и седемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за водене на делото
във Върховния административен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в
останалата му част.
Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна Ж.Г.С..
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: