РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 16.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №08325 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от   „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на И.А.М., ЕГН **********,***, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 7259,34 лв. /седем хиляди двеста петдесет и девет лева и 34 ст./ - представляващи главница за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г.,  2344,66 лв. /две хиляди триста четиридесет и четири лева и 66 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), 970,93 лв. /деветстотин и седемдесет лева и 93 ст./ представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 30.07.2019г.,  до окончателното изплащане на главницата, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   чрез назначения му особен процесуален представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че клаузи от договор за заем са нищожни,  , съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия, както и че вземането не е станало предсрочно изискуемо.  

           Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че е  на  01.07.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и И.А.М. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ****-********. Размерът на предоставения с  договора кредит е  за сумата от 10000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 2016,00 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 350,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

             Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на „допълнителни услуги“, които в случая са „сключена застраховка на плащанията“ и „такса ангажимент“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения   допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.

 В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за посочените допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане което се включва в месечните погасителни вноски . Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги  и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор, доколкото и ищеца претендира не платените суми от ответника а не и от застрахователя. Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от 36- те месечни погасителни вноски по кредита, и това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план.

  Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за  „сключена застраховка на плащанията“ и „такса ангажимент“ в общ размер на 2366.00 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Ето защо възражението за нищожност на това споразумение е основателно и следва да бъде уважено.

              Предоставянето на заемната сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 18698,40 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 8698,40 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2019 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 519,40 лв., при първа погасителна вноска 20.08.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай,  доколкото последния падеж на вноските е преди предявяване на исковата молба е безпредметно обсъждането дали обявената предсрочната изискуемост е произвела действие по отношение на главницата спрямо ответника.

             Ищеца твърди, че длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 8310,40 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 5569,74 лв., главница: 2740,66 лв.

             На 15.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****-******** от дата 01.07.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.А.М. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.              

           „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като понастоящем универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

             По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД / универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П- БНП/****-********/12.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Преместен“. На 22.03.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/****-******** с което се съобщава и за настъпилата предсрочна изискуемост, считано от 20.01.2018 г., чрез български пощи на същия адрес на длъжника. Писмото отново се върна в цялост.

              Съобразно практиката на ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение N9 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, поради което съдът приема, че ответника е бил уведомен за извършената цесия на вземането.

              Видно от заключението на вещото лице В.П. експерта е установил след проверка в счетоводството на ответното дружество, че кредита е усвоен но 04.07.2016 г., след рефинансиране на задължения по стари кредити PLUS - 12596149 и PLUS - ******** в размер на 3514.87 лв., плащане на еднократна такса ангажимент 350.00 лв. и остатъка от отпуснатия заем размер на 6135.13 лв. е получен от кредитополучателя по банкова сметка *** - BG ** **** **************. Размерът на непогасените задължения след датата на цесията в счетоводната система на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД: главница, договорна лихва и лихва за забава, дължими от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит PLUS - 13492676/01.07.2016 г. е 10 574.93 лв., от които: лихва за забава по договора за потребит. кредит 970.93 лв., за периода от 21.01.2018 г. - 30.07.2019 г., договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. - 20.07.2019 г. в размер на  2 344.66 лв. и главница за периода от 20.12.2017 г. - 20.07.2019 г. в размер на 7 259.34 лв.             

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за кретид за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем, като е предоставил на ответника заетата сума, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, поради което иска за главница се явява основателен и доказан.   

От претендирания размер от начислената възнаградителна лихва  следва да се извади сумата от 2366.00 лева която е такса за други услуги по кредита, като остатъка не надвишава пределните нива съгласно ЗПК, поради което и нейния размер не противоречи на добрите нрави.  Доколкото обаче , голяма част от договорната лихва е била погасена, и претендирания остатък от 2344.66 лева е по нисък от начислената сума от 2366.00 лева, то иска за договорна лихва трябва да бъде отхвърлен изцяло. Разликата от 21.34 лева следва да се приспадне от претендираната законна лихва, като иска се уважи до размера от 949.59 лева.

             На  основание чл.86 ЗЗД, следва да се присъди и законна  лихва върху непогасената главница, от  датата на подаване на заявлението -  30.07.2019г.,  до окончателно и изплащане.      

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част на исковете, като съдът определя юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. На основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, като общия размер на разноските в двете производства е 522.42 лева.

            Съответно ищцовото дружество следва да заплати на ответната страна сторените разноски в настоящето производство в размер на 134.24 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд

   

Р Е Ш И :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   И.А.М., ЕГН **********,***, че  дължи на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,    сумата от 7259,34 лв. /седем хиляди двеста петдесет и девет лева и 34 ст./ - представляващи главница договор за потребителски кредит с № ****-********., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г., сумата от  949.59 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 30.07.2019г.,  до окончателното изплащане на главницата, като за сумата от 2344,66 лв. /две хиляди триста четиридесет и четири лева и 66 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), и за разликата до пълния размер от 970.93 лева законна лихва, ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани и  неоснователни  .

             ОСЪЖДА  И.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,, сумата от 522.42 лева, представляваща направени разноски в настоящето и в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавни такси, хонорара на вещи лица, изчислени съобразно уважената част на исковите претнеции.     

             ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, да заплати на  И.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 134.24 лева, представляваща направени разноски в настоящето, изчислени съобразно уважената част на исковите претнеции.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 04508/2019г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: