РЕШЕНИЕ № 131

 

гр. Кнежа, 18.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 362 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 5, Експо 2000, офис 4, представлявано от изп. директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков, чрез пълномощника – юрк. Л.Ч.Х., срещу В.Т.Т., с постоянен адрес:***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 1404160851906146 от 30.04.2014 год. дължи на ищцовото дружество следните суми: 2 063.17 лв. – изискуема главница, в т.ч. редовно падежирали главници в размер на 1 144.60 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 918.57 лв.; 313.25 лв. – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.06.2017 год. до 06.11.2019 год. вкл.; 259.69 лв. – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2017 год. до 20.11.2019 год. вкл., както и законна лихва за забава за периода от 21.11.2019 год. до изплащане на вземането, съгласно издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника за заплащане на предсрочно изискуема главница в размер на 918.57 лв., изискуема редовна лихва в размер на 313.25 лв. и изискуема наказателна лихва в размер на 259.69 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.

В молбата се твърди, че след проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника – ответник по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, на ищеца е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението и това станало повод за образуване настоящото производство.

Твърди се, че на 30.04.2014 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит с № 1404160851906146, по силата на който Банката е отпуснала кредит на В.Т.Т. в размер на 3 273.92 лв. Сочи се, че страните са договори, че срокът на действие на договора е до 20.05.2021 год., като кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни вноски (размерът на първите 12 месечни вноски е 50.98 лв.), дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.06.2014 год. до 20.05.2021 год. Сочи се още, че ищецът разполага с лиценз за банкова дейност и по силата на сключения договор за кредит между страните е възникнало валидно кредитно правоотношение. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване паричната сума, като кредитът бил усвоен на 30.04.2014 год.

 Излагат се твърдения, че на датите на падеж от 20.06.2017 год. до 20.10.2019 год. вкл. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни вноски към банката, което представлява неизпълнение на договора за потребителски кредит и Банката е упражнила правото си по договора да обяви (направи) изцяло предсрочно изискуем целия ползван кредит. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на остатъка от кредита с писмо с изх.№ ИЗХ-001-81937 от 14.10.2019 год. и ИЗХ-001-81935 от 14.10.2019 год., редовно връчено на адресата и породило целените правни последици, с което бил завършен фактическият състав на обявяване на предсрочната изискуемост. Посочва се и че на 07.11.2019 год. е била осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че правните последици включват отговорност за пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока  (уговорения падеж) – главница, възнаградителна лихва, неустойка и комисионна за управление. Сочи, че в Решение № 99 от 01.02.2013 год. по т.д. № 610 / 2011 год. на ВКС е прието, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочната изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, вкл. в частта им за възнаградителни лихви и такси.

В заключение, съгласно клаузите на договора и с оглед липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът счита, че в негова полза са възникнали гореописаните вземания, поради което претендира установяване на вземанията в размера, в който съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство. Претендира деловодни разноски както в настоящото исково, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба пълномощникът – юрк. Л.Х., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, както и че поддържа исковата молба. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 1404160851906146 от 30.04.2014 год., погасителен план, 2 бр. писма за обявяване предсрочна изискуемост по договора за банков кредит заедно с 2 бр. известия за доставяне (обратни разписки), справка по чл. 366 от ГПК за размер на дълга и документ довнесена по сметка на съда държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Безспорно по делото е, че ответникът е бил в договорни отношения с ищеца „Райфайзен (България)“ ЕАД, като кредитор, по Договор за банков кредит с № 1404160851906146 от 30.04.2014 год. Съгласно договора, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя – ответник парична сума в размер на 3 273.92 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 20.05.2021 год. От своя страна, ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит на 84 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план съм договора, с дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора, да върне отпуснатия му кредит в уговорения срок, поради което кредиторът – ищец е обявил предсрочна изискуемост на вземането. Така ответникът е останал задължен към кредитора за сумата от 2 636.11 лв., в т.ч. лихви. За това вземане ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 202.72 лв., от които 52.72 лв. – платена д.т. и 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 202.72 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с  чл. 415, ал.1 от ГПК, че В.Т.Т., ЕГН **********,***, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 5, Експо 2000, офис 4, представлявано от изп. директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков, чрез пълномощника – юрк. Л.Ч.Х., следните суми: 2 063.17 лв. – изискуема главница, в т.ч. редовно падежирали главници в размер на 1 144.60 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 918.57 лв.; 313.25 лв. – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.06.2017 год. до 06.11.2019 год. вкл.; 259.69 лв. – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2017 год. до 20.11.2019 год. вкл., както и законна лихва за забава за периода от 21.11.2019 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.03.2020 год. по Ч.Гр. дело № 51/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК В.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 5, Експо 2000, офис 4, представлявано от изп. директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков, разноски в настоящото исково производство в размер на 202.72 лв., както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 51/ 2020 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 202.72 лв.

 

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца:

IBAN: ***,  BIC: ***не, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: