О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №1206
гр. Пловдив, 20.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа докладваното от съдията
Илиев гр.д. №1298
по описа за 2019г., като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.435
и сл.
от ГПК.
Делото е образувано
по жалба на И. Н. Т. ***, ЕГН **********, в
качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №157/2019г. по описа
на ДСИ при
Районен съд- Асеновград, против
действията на съдебния
изпълнител по налагане
на запор върху трудовото му
възнаграждение, както и против
приетите за събиране по
изпълнителното дело разноски,
посочени в покана
за доброволно изпълнение
изх. №3470/16.05.2019г. В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на
обжалваните действия на съдебния
изпълнител, като се
иска отмяната им.
Ответната страна
по жалбата- Д. В. В., в качеството й на майка и
законен представител на
непълнолетния Н. И. Т., ЕГН **********, и малолетната
В. И. Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Х. Х.,
в писмено възражение
оспорва същата и иска
оставянето й без
уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Изпълнително дело №157/2019г. по описа
на ДСИ при
Районен съд- Асеновград е образувано
по молба на Д. В. В., в качеството й на
майка и законен
представител на непълнолетния
Н. И. Т.,
ЕГН **********, и малолетната
В. И. Т.,
ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по влязлото в сила
решение по гр.д.№2820/2018г. по
описа на Районен
съд- Асеновград, с което е бил
увеличен размерът на издръжката, която И. Н. Т.
следва да заплаща на Н. И.Т.
и В. И. Т., чрез
тяхната майка и законен
представител Д. В. В., както
следва- на 200
лв. месечно за Н. И. Т.
и на 180
лв. месечно за В. И. Т.. С
разпореждане от 16.05.2019г.
съдебният изпълнител по искане
на взискателя съдебният
изпълнител е наложил запор
върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. Н. Т.,
което получава от „КЦМ“
АД и е
приел за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение в размер
на 670 лв.
За посочените действия
длъжникът е бил
уведомен на 17.05.2019г. с връчването на
поканата за доброволно изпълнение.
Съгласно разпоредбата
на чл.436, ал.1 от
ГПК жалба срещу действията на съдебния
изпълнител се подава
в едноседмичен срок от извършването им,
ако страната е присъствала
или е била призована, или от
връчване на съобщението. В случая с оглед датата на уведомяване на длъжника
срокът за обжалване
е изтекъл на
27.05.2019г., а жалбата е
подадена на 29.05.2019г. При
това положение същата
е просрочена и
като такава следва
да се остави
без разглеждане, а
производството по делото- да се
прекрати.
В
частта й, с която се
обжалва налагането на запор върху трудовото възнаграждение, жалбата
е процесуално недопустима
и на друго основание. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2
от ГПК длъжникът
може да обжалва постановление
за глоба /т.1/, насочването на
изпълнението върху
имущество, което смята
за несеквестируемо /т.2/,
отнемането на движима
вещ или отстраняването му от
имот поради това, че не
е уведомен надлежно за изпълнението /т.3/,
отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на
чл.468, ал.4 и чл.485
/т.4/, определянето на трето
лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл.470,
както и в случаите
по чл.486, ал.2 /т.5/, отказа на
съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение
/т.6/, и разноските по
изпълнението /т.7/. В случая с
настоящата жалба длъжникът- жалбоподател обжалва
налагането на запор върху трудовото му възнаграждение, което действие
би могло да е
обжалваемо в хипотезата на
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК-
с доводи за несеквестируемост. В случая
обаче в жалбата не се
твърди несеквестируемост на трудовото
възнаграждение, а и подобен довод
би бил неоснователен
съгласно чл.446, ал.2 от
ГПК, тъй като предмет
на принудително изпълнение са
задължения за издръжка, а се
излагат твърдения за недължимост
на сумите, за които
е бил наложен запорът. При така
посочените в жалбата основания за
обжалване налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника не е от
кръга на
действията, посочени в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК
като подлежащи на
обжалване от него. В случай, че жалбоподателят
счита, че не дължи
посочените в поканата
за доброволно изпълнение суми,
за които е бил
наложен запорът, то защитата му
следва да се
осъществи по исков ред, чрез
предявяване на иск срещу взискателя с правно
основание чл.439, ал.1 от
ГПК. Предвид горното
в тази й
част жалбата е
процесуално недопустима и по тези съображения.
С
оглед изхода на спора и
предвид направеното от ответната
страна по жалбата искане
жалбоподателят следва да бъде осъден да
й заплати направените
по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Н. Т. ***, ЕГН **********, в
качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №157/2019г. по описа
на ДСИ при
Районен съд- Асеновград, против
разпореждане на съдебния
изпълнител от 16.05.2019г.,
с което е наложил
запор върху трудовото му
възнаграждение, както и против приетите
за събиране по изпълнителното дело
разноски, посочени в
покана за доброволно
изпълнение изх.
№3470/16.05.2019г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА
И. Н. Т. ***,
ЕГН **********, да заплати
на Д. В. ***, ЕГН **********, сумата от
200 лв.- разноски
по делото.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд- Пловдив
в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.