Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Русе, 18 август 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 09 август 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 234…… по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Делото е
образувано по повод постъпило в съда оспорване от Общото събрание на Русенски
университет „Ангел Кънчев", представлявано от адв. Р.Б., насочена
срещу решение № 236/28.04.2022 г. по преписка
№ 72/2017 година, 5 - членен състав на КЗД.
Решението се
оспорва в частта, с която комисията е приела за установено, че
разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47, т. 7 от Правилника за дейността
(ПД) на Русенски университет „Ангел Кънчев” представляват форма на непряка
дискриминация и е предписано отпадане на изискванията за предоставяне на
предварително съгласие в случаите, в които даден работник/служител пожелае да
полага труд по допълнителен трудов договор с друг работодател.
С решението е
даден и 1 месечен срок на Общото събрание на Русенски университет „Ангел
Кънчев” от получаването му да предприеме действия за изменение на Правилника за
дейността си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на предварително
съгласие в случаите, в които даден работник/служител пожелае да полага труд по
допълнителен трудов договор с друг работодател.
Изложените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД в оспорената му част,
следва да се подведат като основания за оспорване, разписани в чл.146, т.3 и
т.4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдяното.
Твърди се и се доказва, че всъщност ОС на Русенски университет „Ангел Кънчев” е
извършило промяна в Правилника за дейността на университета, в съответствие с
указания на КЗД, дадени с нейното предходно Решение № 156 от 18.03.2019 г. по
преписка № 72/2017 г. по описа на Комисията. Тази промяна не била съобразена от
КЗД, а е следвало, защото с новото си произнасяне Комисията на практика е
обсъдила и обявила за дискриминационни текстове, със различно съдържание от първоначалното.
Извън това се поддържа становище, че разпоредбите
на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47, т. 7 от Правилника за дейността на Русенски
университет „Ангел Кънчев” (ПД) не представляват форма на непряка дискриминация
като то се аргументира с подробни анализи на мястото на тези норми в Правилника
и със анализ на съответните текстове от Кодекс на труда и Закон за висшето
образование.
Всичко това се
поддържа в съдебна зала от адв. Б..
Иска се от съда
да отмени решение № 236/28.04.2022 г. по пр. № 72/2017 година, 5 - членен
състав на КЗД в оспорените му части. Не се претендират разноски.
Ответникът по спора-КЗДискр, действаща чрез юрисконсулт В. Главчев, в
придружителното писмо, с което изпраща на съда жалбата и административната
преписка счита жалбата за неоснователна. В хода по същество не изразява
становище.
Заинтересованата страна Л.Д.Л. не се явява, не се представлява и не
изразява становище.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима,
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Решението е връчено на 14.05.2022г.,
видно от съобщение за доставяне (л.1061/стр.1584 от адм. Преписка-том 6), а
жалбата е получена при АО на 18.05.2022г. Депозирана е от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Преписка № 72/2017 година, 5 - членен състав на КЗД е образувана с
разпореждане № 251/02.05.2017 година на председателя на Комисията за защита от
дискриминация, по повод жалба с вх. № 17-00-42/16.03.2017 година и допълнение с
вх. № 44-00-1053/05.04.2017 година от
заинтересованата страна Л. Л..
С оглед на оплакванията за дискриминация по признаци „убеждения“, „семейно
положение“ и „лично положение“, заявени от Л. Л., преписката била разпределена
за разглеждане от петчленен разширен заседателен състав на КЗД.
В жалбата на Л. Л. се сочи, че са нарушени правилата при атестирането му,
че е налице „специално“ отношение към него, произтичащо от множеството подадени
от него сигнали.
Твърди, че е дискриминиран поради неговите убеждения, че
академичната дейност следва да се упражнява законосъобразно и етично. От страна на Л.Д.Л. (лично или чрез адвокат – пълномощника) са подадени по
преписката няколко допълнителни уточнения. Приложени били и писмени
доказателства и били направени уточнения по фактите и нови твърдения в
производството за осъществената дискриминация. Сочел, че в
периода 2012-2013г. доц. Л. е бил в трудови правоотношения с ВТУ на допълнителен
трудов договор, за което е уведомил ректора на РУ. Отново през 2016-2017г. е
сключил допълнителен трудов договор с ВТУ и е уведомил РУ и продължавал да
работи, без да му дадено съгласие/несъгласие
от декана, ръководителят на катедра и ректора, а само е бил уведомен за
решения на Академичния съвет.
Всичко това, ведно с процедурата, задвижена от КЗД, проведените няколко заседания
от нея, са довели до Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. по
описа на Комисията, предмет на адм. дело №327/2019г. по описа на
Административен съд-Русе. Със своето решение, КЗД е стигнала до извода и
приела, че: По т. 1 е установено на основание чл. 65, т. 1 от
ЗЗДискр., че разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от Правилника за дейността на
РУ „Ангел Кънчев“ представлява форма на непряка дискриминация по признак „лично
положение“ спрямо преподавателите, сключили или желаещи да сключат трудов
договор с висши учебни заведения, извършващи обучение по сходни или идентични
професионални направления и специалности, по които Русенският университет има
акредитация, в населени места, където университетът провежда учебен процес, в
сравнение с преподавателите, които са сключили или желаят да сключат
допълнителен трудов договор с друг вид работодател.
- По т. 2 е установено на основание
чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че чл. 47, т. 7 от същия правилник представлява форма
на непряка дискриминация спрямо преподавателите от РУ „Ангел Кънчев“, на които
се ограничава възможността да осъществяват каквато и да било дейност извън
тази, извършвана в рамките на основното трудово правоотношение.
- По т. 4 във връзка с горните две
установявания предписва на основание чл. 65, т. 4, във връзка с чл. 76, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. в едномесечен срок от получаване на
решението на КЗД РУ „Ангел Кънчев“ да предприеме действия за изменение на
правилника за дейността си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на
предварително съгласие в случаите, в които даден работник/служител пожелае да
полага труд по допълнителен трудов договор с друг работодател
Съдебният състав по делото с предмет Решение № 156 от 18.03.2019 г. по
преписка № 72/2017 г. е приел по т. 1, т. 2 и т. 4 от Решение № 156 от
18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. на КЗД, че административният орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Причината за този извод извел от
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗВО, според която с компетентност да
приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище разполага
единствено Общото събрание на висшето училище. Неучастието на ОС на РУ в
производството пред КЗД по издаване на Решение № 156 от 18.03.2019 г. по
преписка № 72/2017 г. нарушавало правата на този колективен орган. Според съда с неконституирането на ОС на РУ,
КЗД е нарушила чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр., което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Именно Общото събрание на висшето
училище единствено разполага с правомощия да приема и изменя правилника за
дейността на висшето училище и като автор на разпоредбите от този правилник,
приети за дискриминационни, е страната, която е следвало да вземе участие в
това производство пред КЗД.
На това основание съдът е върнал преписката в тази й част на Комисията за
защита от дискриминация за ново произнасяне и производство с участието на
Общото събрание на РУ „Ангел Кънчев“.
В производството по повод новото произнасяне, КЗД на практика е
конституирала ОС на РУ „Ангел Кънчев“, но не е събирала нови доказателства,
въпреки, че след подновяване на производството Л. Л. е представял и нови
такива. Приложила е преписката, със събраните такива, касаещи предходното
решение на Комисията. Обявила е спорът за изяснен от фактическа страна и е дала
ход по същество. Така, на 28.04.2022 г. е издадено решение № 236 по преписка №
72/2017 година, 5 - членен състав на КЗД, оспорено в частта, с която комисията
е приела за установено, че разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47, т. 7
от Правилника за дейността (ПД) на Русенски университет „Ангел Кънчев”
представляват форма на непряка дискриминация и е предписано отпадане на
изискванията за предоставяне на предварително съгласие в случаите, в които
даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен трудов договор с
друг работодател.
Факти и обстоятелства, имащи значение за настоящия правен спор:
Безспорно е, че Л.Д.Л. е сезирал КЗД и с оплакване за дискриминация по признак ”лично положение”. То е свързано
както е посочил Л. по повод искането за такова уточнение, с „ограничаване на
конституционните свободи и възможности“ да работи/преподава в други висши
училища(л.53, том 1). В молба-уточнение, № 44-00-3394/01.11.2017г.- л.145, том
1 е посочено, че в периода 2012-2013г. доц. Л. е бил в трудови правоотношения с
ВТУ на допълнителен трудов договор, за което е уведомил ректора на РУ. Отново
през 2016-2017г. е сключил допълнителен трудов договор с ВТУ и е уведомил РУ и
продължава да работи, без да му дадено съгласие/несъгласие от декана, ръководителя на катедра и ректора,
а само е бил уведомен за решения на Академичния съвет. В тази връзка е било направено
искане за събиране на доказателства от адвоката на Л. Л., с молба вх. №17-0046/13.03.2018г.(л.707
и сл., том 2), касаещи и доказващи оплакването за дискриминация по признак ”лично положение”. Още при първото
производство обаче, КЗД, с определение от 13.06.2018г.(л.819, том. 2) отхвърля
искането за събиране на доказателства в насока брой на преподаватели в РУ с
наличие на втори трудов договор и като
цяло трудовите правоотношения с всички техни елементи на останалите
преподаватели в РУ, свързани с наличието или не на допълнителен трудов договор
с работодател, различен от РУ.
Независимо от отхвърленото искане за събиране на този вид доказателства, в
крайна сметка КЗД и с първото си Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка №
72/2017 г. и след новото разглеждане приема, че разпоредбите на чл. 46, ал. 2,
т. 5 и чл. 47, т. 7 от Правилника за дейността (ПД) на Русенски университет
„Ангел Кънчев” представляват форма на непряка дискриминация. Съответно предписва
на РУ отпадане на изискванията за предоставяне на предварително съгласие в
случаите, в които даден работник/служител пожелае да полага труд по
допълнителен трудов договор с друг работодател.
Това произнасяне КЗД е направила, независимо, че е с решение на Общото
събрание на РУ „Ангел Кънчев” от 24.11.2020г. двата текста, предмет на анализ в
решение № 156/18.03.2019г. на КЗД, са променени и имат ново съдържание.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Оспореният
административен акт – решение № 236/28.04.2022 г. по преписка № 72/2017 г. на
Комисията за защита от дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно
чл. 65, т.1, във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на множествена
дискриминация компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове.
Спазена е предвидената
в закона форма и съдържание на акта, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. Решението
съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за
издаването му. Производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно
нормите на ЗЗДискр.
Процедурата пред
КЗД е проведена е в съответствие с разпоредбите на глава Четвърта, раздел Първи
от ЗЗДискр. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., производството пред КЗД започва
по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал и Л.Д.Л..
Същият е
депозирал жалба вх. вх. № 17-00-42/16.03.2017 година и допълнение с вх. №
44-00-1053/05.04.2017 година, насочена срещу В.П., в лично качество и като
ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“, А.П., в лично качество и като
декан на факултет „Бизнес и мениджмънт“ и Д.М., в лично качество и като
ръководител катедра „Икономика“ към факултет „Бизнес и мениджмънт“, за
установяване на дискриминация по чл.4, ал. 1 от 33Дискр., по признаци ”лично
положение”, „семейно положение” и „убеждения”.
В съответствие с
изискването на чл. 62, ал.1 от ЗЗДискр., на страните в първото заседание е
дадена възможност да се помирят, но до такова не се е стигнало. Страните са
били запознати с доклада – заключение на докладчика по преписката и са изразили
становище по него.
Видно от
проведеното проучване, органът е извършил изясняване на релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация.
На основание чл.
64, ал. 1 от закона резултатите от производството са обективирани в решение №
236/28.04.2022 г. на Петчленен разширен заседателен състав. Видно от датата на приключване на производството – 24.02.2022г.,
и датата на произнасяне на решението – 28.04.2022г., се установи, че
14-дневният срок по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр не е спазен. Сроковете по глава
Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр. "Производство пред Комисията за защита
от дискриминация" имат инструктивен характер, поради което непроизнасянето
в срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр не съставлява основание за отмяна на акта.
В този смисъл не
се констатираха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на страните в производството.
Независимо от
това, налице са други нарушения, които опорочават решението на КЗД до степен на
унищожаемост, което налага неговата отмяна.
Предмет на
разглеждане пред КЗД, независимо, че не е събирала никакви доказателства в тази
насока, и в новото производство са били текстовете на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл.
47, т. 7 от Правилника за дейността на Русенски университет „Ангел Кънчев”, в
редакцията им към датата на подаване на жалбата от страна на Л.Д.Л.. Тези
текстове до промяната, която Общото събрание на РУ „Ангел Кънчев” е извършило с
решение от 24.11.2020г. са били със
следното съдържание: 1. Член 46, ал. 2, т.5 „Освен правата, гарантирани от ЗВО,
ЗРАСРБ, КТ и специалните нормативни актове, хабилитираните и нехабилитираните
лица имат право : „Да упражняват учебно-преподавателска работа във филиалите на
Университета и/или в други висши училища след съгласието на ръководителя на
катедрата, декана и ректора”; 2. Член 47, т. 7 „Освен
задълженията, определени в ЗВО, КТ и специалните нормативни актове,
хабилитираните и нехабилитираните лица са длъжни „ Да се ангажират с учебна,
консултантска и друга дейност извън преките си задължения по основния трудов
договор, след като получат разрешение от ръководителя на катедрата, декана и
ректора”.
След промяната
на процесните текстове с решение от 24.11.2020г. на Общото събрание на РУ „Ангел Кънчев”, те са придобили следното звучене: 1. Член
46, ал. 2, т. 5 „Да упражняват учебно-преподавателска работа в други учебни
училища по реда, установен в чл.47, т.7” и 2. Член 47, т. 7 „Да сключат допълнителни трудови
договори при друг работодател на основание чл.111 от кодекса на труда след
съгласие на Ректора и представена актуална декларация по чл.77, ал. 13 от ЗВО“.
При положение,
че и двете разпоредби са били изменени, и то в хода на производството пред КЗД,
Комисията обявява, че „УСТАНОВЯВА на основание чл. 65, т. 1 от 33Дискр., че
разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от Правилника за дейността на Русенски
университет ”Ангел Кънчев” представлява форма на непряка дискриминация по
признак „лично положение” спрямо преподавателите, сключили или желаещи да
сключат трудов договор с висши учебни заведения, извършващи обучение по сходни
или идентични професионални направления и специалности, по които Русенският
университет има акредитация, в населени места, където университетът провежда
учебен процес, в сравнение с преподавателите, които са сключили или желаят да
сключат допълнителен трудов договор с друг вид работодател. Но текста на тази
разпоредба вече е друг, много по-различен от първоначалния такъв.
За адресатите на
това решение, така и за останалите лица и за съда не става ясно коя разпоредба
КЗД счита за дискриминационна по признак „лично положение”, дали
първата редакция на чл. 46, ал. 2, т. 5 от ПД на Русенски университет или
новата такава. Ако се приеме, че това е новата разпоредба, защото старата вече
е била отменена от ОС на РУ, то съдебният състав не вижда нищо дискриминационно
в нея, защото тя една бланкетна, препращаща норма.
Малко
по-различно стоят нещата с разпоредбата на чл.47, т.7 от ПД на РУ. Новата й
редакция също има доста различно звучене от предходната. КЗД и тук „УСТАНОВЯВА
на основание чл. 65, т. 1 от 33Дискр., че чл. 47, т. 7 от Правилника за
дейността на Русенски университет “Ангел Кънчев” представлява форма на непряка
дискриминация спрямо преподавателите от Русенски университет ”Ангел Кънчев”, на
които се ограничава възможността да осъществяват дейност извън тази, извършвана
в рамките на основното им трудово правоотношение. На практика не става ясно коя
редакция АО счита за дискриминационна.
Самата Комисия в
мотивите си казва, че „С оглед на … липсата на ефективна промяна, при
произнасянето на ново решение Комисията за защита от дискриминация има всички
основания да се произнесе по същия начин, както в Решение № 156 от
18.03.2019г., дори ако съобрази новия Правилник.“ Точно тези аргументи водят
съда на извода, че всъщност КЗД също не е наясно кои текстове от ПД на РУ в
старата или новата им редакция приема и по-скоро обявява за дискриминационни по
признак „лично положение”. Ако цитираните мотиви се приемат буквално, означава,
че КЗД се произнася по редакцията на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл.47, т.7
от Правилника за дейността на Русенски университет, преди извършената промяна.
От друга страна
КЗД казва в мотивите на процесното решение : „С оглед на гореизложеното,
настоящият състав не взе предвид във възобновеното ПРОИЗВОДСТВО както новия
Правилник, така и Протокола и обясненията на ответниците, с които новият
Правилник е представен“. КЗД в мотивите на своето решение сочи и, че „…приетите
текстове в новия правилник отново противоречат на закона по същия начин, като
въвеждат допълнителни изисквания със значителна дискреция и не отстраняват
констатираната с предходното Решение № 156/18.03.2019г. на КЗД дискриминация,
поради което следва да бъдат отменени“.
Така реално не
става ясно кой текстове са предмет на обявяването им за дискриминационни, дали
старата и новата редакция на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл.47, т.7 от Правилника за
дейността на Русенски университет.
Старите два
текста не съществуват в правния мир, защото са отменени/изменени, а новите
такива не са били предмет на разглеждане и на цялостната процедура, която ЗЗДискр
изисква, за да се стигне до произнасяне с решение по реда на чл.65 и сл. от
закона. Затова и произнасяйки се по този начин, КЗД е допуснала съществено
нарушение на административно-производствените правила и норми.
Разгледано по
същество, решението на КЗД нарушава и материалния закон. Съдът счита, че тук не
е налице непряка дискриминация по признак „лично положение” спрямо Л. Л. или преподавателите
в РУ „А. Кънчев“.
Непряката
дискриминация е дефинирана в чл. 4, ал. 3 на ЗЗДискр., в унисон с тази чл. 2, §
2 б. "б" от Директива 2000/78/ЕО на СЪВЕТА от 27 ноември 2000 година
за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и
професиите. Според записаното в закона такава дискриминация е налице при
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица,
които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
За да се
констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено
лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата
на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона /чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр / или чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика" /чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр/. Сравнението се приема като основен и
задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида
дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при
сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими".
КЗД е приела, че
разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от ПДУ /неясно за коя редакция/
представлява форма на непряка дискриминация по признак „лично положение“ по
отношение на посочения в диспозитива на решението кръг лица - преподавателите,
сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения,
извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и
специалности, по които Русенският университет има акредитация, в населени
места, където университетът провежда учебен процес, в сравнение с преподавателите,
които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов договор с друг вид
работодател; разпоредбата на чл. 47, т.
7 от ПДУ представлява форма на непряка дискриминация по отношение на преподавателите,
на които се ограничава възможността да осъществяват каквато и да било дейност
извън тази, извършвана по основното им трудово правоотношение.
За да е налице
проява на дискриминация по смисъла на
чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е нужно административният орган да установи, че
са осъществени определени юридически факти, които поставят в по-неблагоприятно
положение (или третират) определено лице или група лица на основата на някои от
законово визираните признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Причината за това
нееднакво третиране следва да е именно наличието на този признак у
дискриминираното лице. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или
определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В тази
връзка съдът отчита, че посочените за израз на непряка дискриминация текстове
от правилника са адресирани към всички преподаватели, хабилитирани и
нехабилитирани лица, без значение къде желаят да сключат или са сключили
допълнителен трудов договор/, а сравнителния признак е изведен от решения на
Академичния съвет.
Съгласно чл. 111
от Кодекс на труда, работникът или служителят може да сключва трудови договори
и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него
работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство),
освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното
му трудово правоотношение.
Съгласно § 4д,
т. 1 от ЗВО ”основен трудов договор” е трудовият договор, сключен на основание
чл. 67, ал, 1, т. 1 от кодекса на труда, а за академичната длъжност „асистент“
и трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от кодекса на
труда .
Съгласно § 1, т.
12 от ДР на Кодекса на труда ”основно трудово правоотношение“ е всяко трудово
правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е
съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
В КТ има
ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са въведени
с чл.113 от КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов
договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по
основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде
повече от : 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и
служители; 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното
им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да
работят и повече от 48 часа. Във всички случаи на полагане на
допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава
непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с кодекса.
Безспорно е, че спрямо
лицата, които са в трудово правоотношение по основния си трудов договор, следва
да има някакъв режим, уведомителен, или в случая академичната общност на РУ/и
не само, виж записаното в правилника на ТУ-Варна/е решила да е след съгласие на
Ректора на висшето учебно заведение.
Това е така и
заради разпоредбата на чл. 77, ал. 13 от ЗВО, според която при провеждане на
акредитацията по чл. 77, ал. 1 от ЗВО и оценяване на съответствието с
изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен
състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.
Съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр не представлява дискриминация различното третиране на
лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1,
когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност,
или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо
професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля
необходимото за постигането й. В конкретния случай естеството на работата и
особеността на преподавателската професия предполагат да се изиска съгласие от
ректора на учебното заведение за сключване на втори/допълнителен трудов
договор. Това е въведено като изискване от ОС на РУ в ПД на университета, видно
от текста на нормата на чл. 46, ал. 2,
т. 5 и чл. 47, т. 7 от ПД, намиращи се в глава V - Академични общности.
Научно-преподавателски състав и систематичното и логическото тълкуване на
текстовете налага извода, че адресите на нормата са само хабилитираните и
нехабилитирани лица, членове на научно-преподавателския състав, а това
изискване на приетите за дискриминационни норми е в съответствие с разпоредбите
на ЗВО. Следователно чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47, т. 7 от ПД не сочат на
нееднакво третиране и ограничаване на преподавателите в РУ.
Нещо повече. С
оглед на автономността, академичната свобода и най-вече академичното самоуправление, които имат
висшите учебни заведения съгласно гл. 4-та от ЗВО, и при липсата на изрична
забрана в КТ, в правомощията на ОС е да приеме текстове, които да са съобразени
в случая със ЗВО. На практика, вместо да го заложи във всеки един трудов
договор със съответния преподавател, академичната общност е решила искането за
даване на съгласие от ректора на университета при сключване на втори трудов
договор да стане със залагане на изискването в правилата на университета, които
са задължителни за хабилитираните и нехабилитирани лица, членове на научно -
преподавателския състав.
Ето защо,
съдебния състав счита, че разпоредбите от ПД на РУ, предмет на обсъждане и
обявяване от КЗД за дискриминационни, не
са такива и приемайки обратното, КЗД е нарушила и материалния закон.
Предвид на така
приетото от съда, се явява и незаконосъобразно предписанието, дадено към РУ, с
което КЗД задължава ОС на университета на основание чл. 65, т. 4 във връзка с
чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 47, т. 4 от 33Дискр., „в едномесечен
срок да предприеме действия за изменение на правилника за дейността си така, че
да отпаднат изискванията за предоставяне на предварително съгласие в случаите,
в които даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен трудов
договор с друг работодател“.
Ето защо Решение
№424/13.07.2020г. по преписка №139/2018г. на Комисията за защита от
дискриминация е неправилно и незаконосъобразно.
Налице са сочените
основания на чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК – допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон,
поради което доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват основателни.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Общото събрание на Русенски университет „Ангел
Кънчев" решение № 236/28.04.2022 г. по преписка № 72/2017 година, 5 -
членен състав на КЗД, в частта с
което Комисията е установила, че 1. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от
Правилника за дейността на Русенски университет ”Ангел Кънчев” представлява
форма на непряка дискриминация по признак „лично положение” спрямо
преподавателите, сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни
заведения, извършващи обучение по сходни или идентични професионални
направления и специалности, по които Русенският университет има акредитация, в
населени места, където университетът провежда учебен процес, в сравнение с
преподавателите, които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов договор
с друг вид работодател; 2. Че чл. 47, т. 7 от Правилника за дейността на
Русенски университет “Ангел Кънчев” представлява форма на непряка дискриминация
спрямо преподавателите от Русенски университет ”Ангел Кънчев”, на които се
ограничава възможността да осъществяват дейност извън тази, извършвана в
рамките на основното им трудово правоотношение както и предписанието към Общото
събрание на Русенски университет „Ангел Кънчев" в едномесечен срок от
получаване на настоящото решение на Общото събрание на Русенски университет
„Ангел Кънчев” да предприеме действия за изменение на правилника за дейността
си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на предварително съгласие
в случаите, в които даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен
трудов договор с друг работодател.
В останала му
част решението на КЗД като неоспорено е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: