№ 7717
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110163291 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от Ж. ЛЮБ. Х. срещу „.......“ ....., с която е
предявен установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, относно
признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 32066/2021 г. по описа на СРС, в размер
на по 400 евро за всеки ищец, представляваща обезщетение за закъснението на полет FB462
на 01.07.2019 г. по направление от Амстердам, Нидерландия до София, България, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна
на ответника, който възразява, че процесният полет е закъснял поради извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. Обосновава, че
причина за закъснението са натрупани закъснения от предходни полети, задължителна
проверка за сигурност и ограничения в управлението на потока на въздушно движение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети ищците следва да
докажат следните факти: че са притежавали самолетни билети за полет, изпълняван от
ответното дружество, който е закъснял и е пристигнала в крайната си дестинация над 5 часа
1
след времето по разписание, както и разстоянието между началната и крайната дестинация
на полета. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че закъснението се дължи на
извънредни обстоятелства и вземането на всички необходимо мерки за избягването им.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
възникнал договор за превоз между страните с предмет процесния полет; наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета от страна на
ищците; закъснение при осъществяването на процесния полет с повече от 3 часа; разстояние
на процесния полет, по-голямо от 1500 км. и по-малко от 3500 км.
Спорен по делото е въпросът дали са били налице извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати и изключват отговорността на превозвача за закъснението на
полета.
По делото е представен от ответника като писмено доказателство изчлечение от
системата NetLine за полети. В отговора на исковата молбае псоочено, че като доказателство
е приложен и списък с кодове, който в действителност не е наличен по делото, поради което
съдът с доклада е указал на ответника, че списъкът липсва, а е посочен като приложение.
Ответникът не е представил по делото такъв списък с кодове, нито е направил друго
доказателствено искане за установяване на твърдението си за наличие на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и изключват отговорността на
превозвача за закъснението на полета. Съдът намира, че от представеното извлечение не
може да се достигне до еднозначен извод за наличие на такива извънредни обстоятелства.
Това очевидно не би могло да се счита за обстоятелство не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, поради което не е налице и
непреодолима сила.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се
квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-
Hermann, C?549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C?12/11, EU: C:
2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C?257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36). Тъй
като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да
се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май
2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика).
В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с
цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения
момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до
отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в
този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C?402/07 и C?432/07, EU: C:
2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи
следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
2
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че
пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност
съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента
случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи
наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за
закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото
се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
Въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите, когато
отмяната, респективно закъснението продължило три и повече часа по причина на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Посочени са предпоставките за изключване на отговорността на
превозвача: наличието на извънредно обстоятелство и вземането на всички необходимо
мерки. За да бъде налице извънредно обстоятелство следва случилото се да не е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради естеството и
произхода му да се намира извън ефективния контрол на същия.
В тази връзка по делото не са установени наведените от ответника твърдения. По
делото не са ангажирани и доказателства относно наличието на втората предпоставка –
взимането на всички разумни мерки за преодоляването.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на
дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото
съображение от същия регламент, което предвижда право на информация на пътниците и
подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране. При определяне на дължимата
грижа Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на
някои правила за международния въздушен превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за
България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е
да докаже, че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които
биха могли да се изискват от един въздушен превозвач. По делото такива доказателства не
са предоставени.
Поради изложеното съдът приема, че не следва да се приложи изключението по чл. 5,
пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 и ответникът дължи заплащане на обезщетение и искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 650,73 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
3
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че България ЕР АД,
ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА Ж. ЛЮБ. Х., ЕГН **********1, сумата в размер на по 400
евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет FB462 на 06.07.2020 г., ведно
със законната лихва считано от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията,
като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 32066/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК България ЕР АД, ЕИК ********* да
заплати на Ж. ЛЮБ. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 650,73 лв., представляваща
разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4