РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.01.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 630 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от П.Т.Ш., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решение № 260168/07.08.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1618/2019 г. в отхвърлителната му част, с която искът й е отхвърлен за разликата над присъдената сума 50 000 лева до претендираната такава като главница от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие получени от ищцата травматични увреждания при ПТП, настъпило на 27.11.2017 г. в гр. Варна, причинено от Калоян Стоянов като водач на застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София лек автомобил „Пежо 307“, ДК № В 6717 НХ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, както и в частта, с която искът за законната лихва върху главницата е отхвърлен за периода от 27.11.2017 г. /датата на ПТП/ до 30.05.2019 г. С жалбата се моли за отмяна на решението като неправилно, и за уважаване на исковете изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, в т.ч. на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 – ЗАдв.

Въззивникът моли с писмено становище за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс“ АД гр.София моли с писмена молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Основният спорен въпрос по жалбата е относно справедливия размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата следствие на процесното ПТП.

Въззивният съд от една страна съобрази, че ищцата няма никакъв принос за увреждането си, доколкото е била ударена на пешеходна пътека в лявата лента на платното, по което се е движил управляваният от делинквента автомобил, а това изключва вероятността тя да е излязла внезапно на пътя. Според вещото лице по назначената САТЕ тя не е попадала в опасната зона на спиране на автомобила и водачът му е могъл да спре МПС и да предотврати удара, ако беше възприел адекватно пресичането на пътното платно за движение от пешеходката, което същият не е сторил, тъй като не я е видял. Последното се потвърждава и от разпита на делинквента - св.Калоян Стоянов. От друга страна съдът съобрази, че от заключението на СМЕ и от представената медицинска документация се установява, че пострадалата е претърпяла черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и кръвоизлив в мозъка, счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите, контузия в областта на тазобедрената става и кръвонасядания в областта на дясната седалищна половина и разкъсано-контузна рана в областта на лицето. Следствие на мозъчната травма ищцата има нарушени когнитивни функции, корова атрофия и умерена деменция, прогнозата относно която е неблагоприятна, като пълно възстановяване е невъзможно и състоянието й бавно се влошава. Ищцата и към момента чувства палпаторна и спонтанна болка в дясната глутеална област и търпи ограничение на активни и пасивни движения в двете тазобедрени стави, като походката й е куцаща. От показанията на свиделката Недялка Шалапанова – дъщеря на ищцата се установява, че след ПТП ищцата е била приета по спешност в неврохирургията на Окръжна болница Варна, където е престояла около две седмици. През това време е била на системи, като са й били вливани различни лекарства и са й правени множество изследвания. Имала е много силни болки в главата и горе на десния крак, била е стресирана и изплашена, не е имала спомени за катастрофата, не е могла да се изправя, да се храни и нормално да отива до тоалетна, като се е нуждаела от помощта на сина и дъщеря си, които я преобличали и й носили чисти дрехи и храна всеки ден. След престоя в болница била на домашно лечение около още две седмици. В началото не е могла да се движи, постепенно с времето е започнала да се раздвижва с бастун в къщи, като близките са й помагали да отива нормално до тоалетната, да се изкъпе и са й готвили и грижили за нея. Не е излизала около два месеца от къщи. През това време е продължавала да има силно главоболие и замайване и болки в дясно, като накуцващата походка и силното главоболие не са отшумели и до сега. Има паметови нарушения, които се задълбочават – забравя, бърка събития, дати, къде е ходила, какво е правила, останала й е емоционална травма за цял живот – от активен, смел и решителен човек преди катастрофата, сега тя е плаха, объркана и уплашена, особено при пресичане на пътя, дори когато няма коли, като разчита на помощта на дъщеря си да я води за ръка. Накуцва постоянно поради болки в крака и изпитва силно главоболие, като тези болки трайно са променили психическото й състояние. Към датата на ПТП ищцата е била на 62 г., като животът й след ПТП рязко се е преобърнал в негативна посока. Предвид не много напредналата й възраст тя ще трябва за дълго да търпи тези тежки последици от уврежданията й следствие на ПТП, които са с траен и необратим характер. Това прави поисканият от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 90000 лева обоснован, незавишен и отговарящ на критерия за справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 - ЗЗД. Определеният такъв от първоинстанционния съд в размер на 50000 лева се преценява като твърде занижен, предвид което обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част. Вместо него въззивният съд постановява друго, с което осъжда ответника – застраховател да заплати на ищцата допълнително сумата 40000 лева – разлика между присъдения от първата инстанция размер на обезщетение за неимуществени вреди - 50000 лева до претендирания такъв с исковата молба от 90000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019 г.

Жалбата в частта относно началната дата на присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна. Няма основание за присъждане на законната лихва от датата на увреждането /от датата на ПТП/ съгласно новия КЗ от 2016 г., при действието на който са настъпили вредите за ищцата, каквото основание е съществувало при действието на стария КЗ от 2006 г. Съгласно чл.409 и чл.497 от новия КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 и изтичането на срока по чл.496, ал.1 – три месеца от предявяване на претенцията по реда на чл.380 пред застрахователя, освен в случаите по чл.380, ал.3. Доколкото в настоящия случай няма данни за изискани от застрахователя и непредставени от пострадалата документи и със заявлението й е представена банкова сметка ***зщетение, началната дата, от която тече законната лихва е три месеца от предявяване на претенцията съгласно чл.496, ал.1 - КЗ, а именно - от 30.08.2019 г.  ВОС е присъдил законната лихва върху обезщетението вместо от тази дата - от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице - 30.05.2019 г., което е по-благоприятно за ищцата. Доколкото обаче жалбата на другата страна - застрахователя е върната и разпореждането на съда за това не е обжалвано, този резултат не може да бъде променен предвид забраната да се влошава положението на  жалбоподателя /в случая-ищцата/ съгласно чл.271, ал.1 - ГПК. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на адвоката на въззивницата се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА съразмерно на допълнително уважената част от иска и на уважената част от жалбата за главницата, по 1730 лева съответно за първата инстанция и за въззивната инстанция, или общо – 3460 лева, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ответникът се осъжда за дължимата държавна такса - общо 2400 лева върху останалата уважена част от иска /4%/ и по уважената част от жалбата /2%/, от внасянето на която ищцата - въззивница е освободена съгласно чл.83, ал.1, т.4 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 260168/07.08.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1618/2019 г. в отхвърлителната му част, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 50000 лева до претендираната такава като главница от 90000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК *********, да заплати на П.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, допълнително сумата 40000 лева, представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП от 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Н. от САК, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3460 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА за първата и за въззивната инстанции.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК *********, да заплати по сметката на Апелативен съд Варна в приход на бюджета на съдебната власт сумата 2400 лева - държавна такса по иска и по жалбата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част относно законната лихва върху главницата /50000 лева/ за периода от 27.11.2017 г. /датата на събитието - ПТП/ до 30.05.2019 г.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.