Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6239 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявени
са по реда на чл. 422 от ГПК частичeн установителeн иск с правно основание чл. 430 ал.
1 от ТЗ за признаване установена дължимостта на главница, установителен иск с
правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за признаване за установена дължимостта на
договорна лихва и искове с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ за
признаване за установена дължимостта на банкови такси по договор за банков
кредит. Претендираните вземания са били предмет на заповедно производство по чл.
417 и сл. от ГПК.
Ищецът търговска банка „Ю.Б.” АД *** излага, че на 17.09.2008
г. е сключил с ответницата Б.И.М. като кредитополучател договор за кредит за
покупка на недвижим имот, с който е предоставил на кредитополучателката
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 114 000 евро по курс „купува“ на банката в деня на усвояване, от
които равностойността в швейцарски франкове на 5000 евро по курс „купува“ на
швейцарския франк в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижимия имот,
и на 109 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк в деня на усвояване на
кредита за други разплащания. Била уговорена дължима от кредитополучателя
договорна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката – ищец
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,7 пункта. Базовият лихвен
процент (БЛП) при сключването на договора бил 5 %. В договора била уговорена
лихвена надбавка от 10 % при просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита. Били уговорени такси за обслужване на
кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 420 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита., на равни анюитетни вноски.
В договора била включена клауза за право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при непогасяване на вноска по кредита или неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора. С приложение № 1 от 26.09.2008
г. били удостоверени откриването на заемна сметка и приложимия курс „купува“ за швейцарския франк
към евро 1,659328 към датата на усвояване на кредита, като определеният
съгласно този курс размер на кредитния лимит бил 101 699 шв. франка. С
допълнително споразумение от 16.05.2010 г. страните се съгласили да прекратят
действието на облекчения период за погасяване на общия дълг, както и че върху
дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва. Според точка 3 от споразумението, от датата на неговото
подписване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на
договорената между страните за периода след изтичането на действащия период за
погасяване на дълга. С допълнително споразумение от 22.06.2010 г. страните
констатирали, че общият размер на задълженията на кредитополучателя по договора
за кредит бил 186 591,67 шв. франка. Кредитополучателят щял да дължи и
редовната лихва, начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но още неизискуема. Съгласно споразумението,
всички плащания във връзка с кредита се преоформяли служебно от банката от
датата на споразумението чрез натрупването към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. В споразумението бил
уговорен шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга с намалени равни
месечни вноски от 646 шв. франка. След периода непогасеният остатък от общия
дъмлг се олихвявал с годишна лихва в договорения размер. С допълнително
споразумение от 13.01.2011 г. бил приет общ размер на задължението 189 276,74
шв. франка. Бил уговорен 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга на
месечни погасителни вноски от 670 шв. франка, с фиксирана годишна лихва от 4,17
%. След изтичане на този период, непогасеният остатък от дълга щял да се
олихвява с годишна лихва, равна на сбора от базовия лихвен процент на банката
за съответната валута и 0,88 % договорна надбавка. С допълнително споразумение
от 25.05.2011 г. страните констатирали общ размер на дълга на кредитополучателя
към банката от 195 413,41 шв. франка. Страните уговорили 6 месечен период
на облекчено погасяване на дълга с месечни вноски от 430 шв. франка, при
фиксирана годишна лихва от 2,64 %. След
изтичане на срока, непогасеният остатък от дълга щял да се олихвява с
действащия към тази дата БЛП на банката, плюс надбавка от 0,93 пункта. С
допълнително споразумение от 31.01.2013 г. бил констатиран общ размер на дълга
202 631,44 шв. франка. Бил уговорен 6-месечен период на облекчено
погасяване на дълга с месечни погасителни вноски от 480 шв. франка и лихва в
размер на БЛП в съответната валута, намален с 4,11 пункта. След този период,
общият дълг се олихвявал с годишна лихва в размер на действащия към тази дата
БЛП, плюс надбавка от 2,01 пункта. С допълнително споразумение от 05.09.2013 г.
бил констатиран общ размер на дълга от 205 233,91 шв. франка. Бил уговорен
шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга на погасителни вноски от
600 шв. франка, при лихва в размер на БЛП на банката за съответната валута,
намален с 3,41 пункта. След този период непогасеният остатък от дълга се
олихвявал с годишна лихва в размер на БЛП на банката към същата дата и надбавка от 2,33 %. С
допълнително споразумение от 13.06.2014 г. страните установили общ размер на
дълга към банката 209 609,40 шв. франка. Бил уговорен шестмесечен период
на облекчено погасяване на дълга с месечни вноски от 660 шв. франка, при лихва
в размер на БЛП на банката, намален с 3,13 пункта. След изтичането на срока,
непогасеният остатък от дълга щял да се олихвява с годишна лихва в размер на
БЛП на банката към тази дата, плюс надбавка от 2,66 пункта.
Ищецът твърди, че ответницата не е погасявала
дължимите вноски по кредита, поради което банката кредитор го обявила за
предсрочно изискуем с нотариална покана от 26.05.2015 г., връчена на 30.05.2015
г. По заявление на банката кредитор, в заповедно производство по ч. гр. дело №
36987/2016 г. на СРС била издадена на основание чл. 417 т. 2 от ГПК заповед за
незабавно изпълнение за част от претендираната сума, въз основа на която
заповед бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело №
935/2016 г. на ЧСИ Уляна Димоларова. Срещу заповедта за изпълнение било
подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.
На основание изложените обстоятелства, ищецът „Ю.Б.”
АД *** прави искане до съда да признае за установено, че ответницата Б.И.М. дължи
на ищеца „Ю.Б.” АД *** следните парични
суми:
-
91 076,36 шв. франка – част от дължима сума за главница за период
02.02.2015 г. – 05.07.2016 г.;
-
34 798,96 шв. франка – цялата дължима сума за договорни лихви за
периода от 02.07.2014 г. до 05.07.2016 г.;
-
3035,37 шв. франка – цялата дължима сума за банкови такси за периода от
04.07.2014 г. до 05.07.2016 г.;
-
2088 лева – дължима сума за банкови такси за периода от 16.01.2015 г. до
05.07.2016 г.,
които суми представлявали част от общо дължимата според банката от
кредитополучателя сума от 247 761,98 шв. франка и 2088 лева.
Ответницата Б.И.М. оспорва
иска със следните възражения:
-
възражение срещу настъпването на предсрочната изискуемост, с твърдение, че
не е получавана изявление от банката в този смисъл;
-
възражение за недоказаност на усвояването на сумата по кредита;
-
възражение за нищожност на клаузи по договора за кредит и допълнителните
споразумения.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Първоначалните
договорни отношения.
Между ищеца „Ю.Б.“ АД (тогава с наименование „Юробанк
и Еф Джи България“) като кредитор и ответницата Б.И.М. като кредитополучател
бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL42676 от 17.09.2008
г. С договора банката се задължила да предостави на кредитополучателя банков
кредит в швейцарски франкове, със следните реквизити:
1. Главница (чл. 1 ал. 1 от договора) в размер на
114 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояването на кредита, уговорена като кредитен
лимит и усвоима, както следва:
- равностойността в швейцарски франкове на 5000 евро
по курс „купува“ на банката на 5000 евро в деня на покупката на недвижимия
имот, описан в договора;
- равностойността в шв. франкове на 109 000 евро
за други разплащания.
2. Срок за усвояване на сумите по кредита – 24 месеца
от датата на договора, съгласно чл. 2 ал. 6 от същия договор.
3. Погасяване на кредита:
– срок за
погасяване от 396 месеца от датата на усвояване на кредита, съгласно чл. 5 ал.
1 от договора;
- начин на погасяване - месечни вноски, съгласно
погасителен план, съгласно чл. 6 ал. 1 от договора;
- валута на погасяване – в швейцарски франкове, като
при погасяване в лева или евро, банката служебно превалутира сумата по курс
„продава“ за швейцарския франк към лева/еврото.
4. Дължима годишна лихва, уговорена в чл. 3 от
договора, която се образува по следния начин:
- от базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове за съответния период на начисляване на лихвата, в
размер на 5 % при сключване на договора;
- добавка от 1,7 пункта.
5. Разноски по кредита, уговорени в чл. 4 от договора:
- комисионна за управлението на кредита ежемесечно на
датата на падежа, в размер на 0,05 % върху размера на непогасената главница към
същата дата;
- административна такса от 50 лева еднократно при
подаване на документите.
6. Уговорена неустойка (наказателна надбавка) при
просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на
кредита, в размер на лихвата за редовната главница и надбавка от 10 пункта.
7. Обезпечения – учредена от кредитополучателя в полза
на банката договорна ипотека върху недвижим имот, описан в чл. 14 от договора.
7. Клаузи за предсрочна изискуемост – уговорени в чл.
19 от договора:
- право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
при непогасяване на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго
задължение;
- клауза за автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост при непогасяване на три последователни месечни вноски.
Усвояването на
кредита. В Приложение № 1 към договора за кредит от 26.09.2008 г. (л. 74) е
удостоверено с подписа на кредитополучателя Б.И.М. усвояване на сумата по
кредитния лимит в размер на 185 273 шв. франка. Автентичността на
документа не е била оспорена от ответницата и не са представени доказателства,
опровергаващи удостовереното усвояване на сумата по кредита. Поради това съдът
приема за безспорно установено, че отпуснатият кредит е бил усвоен от
кредитополучателката в пълния размер на кредитния лимит. Възражението в
отговора на исковата молба за недоказаност на усвояването на кредита е
неоснователно. В тази връзка, следва да се има предвид, че договорът за банков
кредит, макар и производен на договора за заем, не е реален, а формален
договор, съгласно чл. 430 ал. 3 от ТЗ. Той се сключва не с реалното предаване
на сумата, а реалното предаване е част от задълженията на банката кредитор по
вече сключен договор за кредит, съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ. Изпълнението на
тези задължения в случая е безспорно доказано от обсъдения от съда документ –
Приложение № 1 от 26.09.2008 г.
Измененията на
договора.
Договорът е бил изменен с общо 7 допълнителни
споразумения със следните съществени клаузи:
1. С допълнително споразумение от 16.05.2010 г. (л.
75) е уговорено в точка 2 натрупване върху дълга на начислената, но непогасена
през периода на облекченото погасяване лихва. Съдът приема горното като клауза
за натрупване на непогасената лихва върху дължимата главница.
2. С допълнително споразумение от 22.06.2010 г. (л.
76) страните приели в чл. 2 ал. 1, че дължимите суми по кредита към датата на
споразумението са, както следва:
- редовна главница – 182 975,25 CHF;
- просрочена главница – 347,49 CHF;
- просрочена лихва – 3067,50 CHF;
- просрочени такси – 201,43 CHF.
В чл. 4 от допълнителното споразумение било уговорено
дължимите плащания по чл. 2 ал. 1 т. 1-4 от споразумението да се преоформят
чрез натрупване към редовната непогасена част от главницата. В погасителния
план – приложение към допълнителното споразумение (л. 79), бил посочен „одобрен
размер на кредита“ от 188 197,70, което съдът приема като размер на
главницата след натрупването на просрочените задължения по кредита.
3. С допълнително споразумение от 13.01.2011 г. (л.
86) страните приели като дължими към датата на споразумението следните суми,
съгласно чл. 2 ал. 1:
- редовна главница от 189 039,20 CHF;
- просрочена главница от 125,64 CHF;
- просрочена лихва от 2917,86 CHF;
- просрочени такси от 111,90 CHF.
Страните уговорили в чл. 3 от договора натрупване на
горните непогасени плащания към непогасената част от главницата по първоначално
предоставения кредит в размера по чл. 2 ал. 1 т. 5 от споразумението.
В чл. 4 от споразумението бил уговорен 12-месечен
период на облекчено погасяване на дълга, при дължима фиксирана лихва от 4,17 %
и вноски през погасителния период 670 CHF. След изтичане на периода начислената
за този период, но непогасена лихва, се
натрупвала към главницата, съгласно чл. 5 от споразумението. След изтичане на
периода била уговорена лихва от БЛП на банката и надбавка от 0.88 пункта. В
погасителния план бил отбелязан „одобрен размер на кредита“ от 195 169,77 CHF, което съдът
приема като размер на дължимата главница след натрупването на просрочените
плащания.
4. С допълнително споразумение от 25.05.2011 г. (л.
99) страните приели като дължими към датата на споразумението следните суми,
съгласно чл. 2 ал. 1:
- редовна главница от 192 739,99 CHF;
- просрочена главница от 6,39 CHF;
- просрочена лихва от 2339,87 CHF;
- просрочени такси от 327,16 CHF.
Страните уговорили в чл. 3 от договора натрупване на
горните непогасени плащания към непогасената част от главницата по кредита в
размера, посочен в чл. 2 ал. 1 т. 5 от споразумението.
В чл. 4 от договора бил уговорен шестмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, при месечни вноски за този период от 430 CHF и фиксирана
годишна лихва от 2,64 %. След изтичане на периода начислената за този период,
но непогасена лихва, се натрупвала към
главницата, съгласно чл. 5 от споразумението. След изтичане на периода била
уговорена лихва от БЛП на банката и надбавка от 0.93 пункта. В погасителния
план на това споразумение бил отбелязан „одобрен размер на кредита“ от 198
554,78 CHF, което съдът приема като размер на дължимата главница
след натрупването на просрочените плащания.
5. С допълнително споразумение от 31.01.2013 г. (л.
113) страните приели, че редовната главница по кредита е с размер 202 631 CHF, без просрочени
вземания за главница, лихви и такси. Страните уговорили в чл. 4 от
споразумението шестмесечен период на облекчено погасяване от датата на
споразумението , при годишна лихва в размер на БЛП, намален с 4,11 пункта и
размер на месечните погасителните вноски от 480 CHF. След изтичане на периода,
непогасената за този период лихва се натрупвала върху главницата по кредита,
съгласно чл. 4 ал. 2 от споразумението. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, страните уговорили дължима лихва в размер на БЛП на банкатаи
надбавка от 2,01 пункта.
6. С допълнително споразумение от 05.09.2013 г. (л.
116) страните приели, че размерите на задълженията по кредита са, както следва:
- редовна главница от 203 471,13 CHF;
- просрочена главница от 134,93 CHF;
- просрочена лихва от 1520,47 CHF;
- просрочени такси от 107,88 CHF.
Страните уговорили в чл. 4 от споразумението 6-месечен
период на облекчено погасяване на дълга при лихва в размер на БЛП на банката за
периода, намален с 3,41 пункта, при месечни вноски от 600 CHF. След изтичане
на периода, неплатената лихва се натрупвала върху дълга, съгласно чл. 4 ал. 2
от споразумението. След изтичане на периода, се начислявала годишна лихва в
размер на БЛП, увеличен с 2,33 пункта.
7. С допълнително споразумение от 13.06.2014 г. (л.
119) страните приели, че размерите на задълженията по кредита са, както следва:
- редовна главница от 205 921,90 CHF;
- просрочена главница от 275,75 CHF;
- просрочена лихва от 3191,96 CHF;
- просрочени такси от 219,79 CHF.
Бил уговорен в чл. 4 от споразумението 6-месечен
период на облекчено погасяване на дълга при лихва в размер на БЛП на банката за
периода, намален с 3,13 пункта, при месечни вноски от 660 CHF. След изтичане
на периода, неплатената лихва се натрупвала върху дълга, съгласно чл. 4 ал. 2
от споразумението. След изтичане на периода, върху дълга се начислявала годишна
лихва в размер на БЛП, увеличен с 2,66 пункта. В приложения погасителен план
бил отбелязан „одобрен размер на кредита“ от 209 445,50 CHF, което съдът
приема за главницата след натрупване на просрочените плащания (л. 123).
Предсрочната
изискуемост.
Банката кредитор е отправила до кредитополучателя Б.И.М.
нотариална покана от 26.05.2016 г. на нотариус Валери М. (л. 133-134), с която
е обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуем. В нотариалната покана
банката обявила своите извънсъдебни претенции към кредитополучателя за следните
вземания по кредита:
-
главница от 209 927,65 CHF;
-
лихви в общ размер 29 694,69 CHF]
-
такси в размер 2289,21 CHF;
-
имуществени застраховки в размер 435,05 CHF.
Нотариусът е удостоверил получаването на нотариалната
покана от кредитополучателя на 30.05.2016 г. (л. 134). Истинността на
нотариалното удостоверяване на получаването на поканата не е била оспорена от
ответницата, поради което съдът приема за безспорно доказано получаването на
нотариалната покана от длъжника по договора за кредит на 30.05.2016 г. Поради
това, възражението в отговора на исковата молба за неуведомяването от кредитора
за предсрочната изискуемост на кредита е неоснователно. От таблицата в част 1.9
на констативно-съобразителната част на първоначалната съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че след датата на последното споразумение ответницата не е
извършвала плащания на погасителните вноски по договора за кредит. Поради
изложеното съдът приема, че е възникнало основанието на чл. 19 ал. 1 от
договора за кредит за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми. Като дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
следва да се приеме датата на получаване на нотариалната покана от длъжника Б.И.М.
– 30.05.2016 г.
Възражения за
нищожност на клаузите договора за кредит и допълнителните споразумения.
Ответницата Б.И.М. оспорва валидността на следните
клаузи:
От договора за
кредит от 17.09.2008 г. – чл. 2 ал. 3, чл. 3 ал. 1, чл. 6 ал. 3, чл. 13, чл. 22 ал. 2, чл. 23 ал.
4 и чл. 24 ал. 1.
Чл. 2 ал. 2 от договора не е нищожен. С него се
предвижда превалутиране от банката на усвоения кредит от швейцарски франкове в
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро. Клаузата е в съответствие
с уговореното между страните в чл. 1 ал. 1 от договора, за отпускане в размер
равностойността в швейцарски франкове на 114 000 евро. Няма основание за
нейното обявяване за нищожна. Второто изречение не поражда действие, поради
непопълване на номера на банковата сметка на кредитополучателя.
В чл. 3 ал. 1 от договора е уговорен начин на
формиране на лихвата като сбор от базовия лихвен процент на банката и надбавка
от 1,7 %. Посочен е базовият лихвен процент към датата на сключване на договора
– 5 %. Първоначалната лихва по кредита е определена в достатъчна степен и не
съществува неяснота, на каквато се позовава представителят на ответницата.
В чл. 4 ал. 1 са уговорени разходите по кредита –
комисионна за управление и еднократна такса от 50 лева. Клаузата не е нищожна,
тъй като по смисъла на чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции,
при отпускане на кредит банката има право да уговаря в своя полза такси,
комисионни и други разходи, свързани с договора за кредит. Дължимите такса и
комисионна са в достатъчна степен определени в текста на оспорената клауза. Не
е налице и неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
В чл. 6 ал. 3 от договора е предвидено право на
банката едностранно да промени базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити,
с което се променя автоматично размерът на погасителните вноски. Клаузата не е
нищожна. Правото на банката едностранно да променя лихвения процент по договора
за кредит е предвидено в чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ и чл. 144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП,
който изключва приложението на забраната за промяна на на чл. 143 т. 10 от
същия закон за едностранна промяна на клаузите от договора, когато се променя
лихвеният процент при договор за кредит. Промяната на лихвения процент
неизбежно води до промяна в размера на дължимите вноски по кредита.
В чл. 13 от договора е предвидено право на банката
едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага по операциите си, както и едностранно да променя приложимите
лихви в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране.
Клаузата е свързана с правото на банката едностранно да променя лихвения
процент по договора, регламентирано в цитираните по-горе чл. 58 ал. 1 т. 2 от
ЗКИ и чл. 144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Банката е в правото си едностранно да променя
стойността на другите банкови услуги (такси, комисионни), които са свързани с
обслужването на кредита. Това право произтича от разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 1 от ЗКИ. Поради това, клаузата на чл. 13 от договора не е нищожна.
Чл. 22 ал. 2 от договора предвижда превалутиране от
страна на банката на кредита в евро по курс „купува“ на банката за швейцарски
франкове към датата на превалутирането. Клаузата е свързана с уговорките между
страните в чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 2 от договора за отпускане на кредит в
швейцарски франкове и е определена тяхната равностойност в евро. Не е налице
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, нито друго основание за нищожност
на клаузата.
Чл. 23 от договора има дефинитивен характер и съдържа
определение на смисъла на понятието превалутиране. Няма основание да бъде
приета за нищожна.
В чл. 24 ал. 1 от договора кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува или продава на швейцарския франк към български лев/евро,
както и превалутирането по чл. 22 от договора може да има за последици
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, както и че
приема риска от промените във валутните курсове и лихвените проценти. Клаузата
не може да бъде обявена за нищожна, защото по същество изявление на
кредитополучателя, че е запознат с последиците от промяната във валутните
курсове и лихвените проценти. След като кредитополучателката е дееспособно
лице, няма основание да се приеме, че не е разбирала съдържаниетож на
направеното и подписаното от нея изявление.
От допълнителните
споразумения.
С клаузите на допълнителните споразумения се предвижда
натрупване на просрочени плащания по договора за кредит към главницата по
кредита, както следва:
С допълнителното
споразумение от 16.05.2010 г. – в чл. 2
и 3, като е приета дължима сума за главница от 188 197 CHF, съгласно
погасителния план.
С допълнителното споразумение
от 22.06.2010 г. – с чл. 4 ал. 1 е предвидено натрупване на задълженията,
отбелязани в чл. 2 ал. 1 т. 1-4, към главницата по кредита, а в чл. 6 ал. 1 от
споразумението е предвидено натрупване на неплатената лихва през облекчения
период на погасяване към главницата. Размерът на главницата е приет в чл. 2 ал.
1 т. 5 от споразумението нва 182 975,25 CHF, а след натрупването в размер на
188 197,70 CHF (погасителен план л. 79).
С допълнителното
споразумение от 13.01.2011 г. - в чл. 3 е предвидено натрупване на плащанията
по чл. 2 ал. 1 от споразумението към главницата, а в чл. 5 е предвидено
неплатената лихва за периода на облекчено погасяване да се натрупва към
главницата по кредита. Приета е сума по главницата от 195 679,77 CHF, съгласно
погасителния план (л. 89).
С допълнителното
споразумение от 25.05.2011 г. - в чл. 3 е предвидено натрупване на плащанията
по чл. 2 ал. 1 от споразумението към главницата, а в чл. 5 е предвидено
неплатената лихва за периода на облекчено погасяване да се натрупва към
главницата по кредита. Приета е сума по главницата от 198 554,78 CHF, съгласно
погасителния план (л. 103).
С допълнителното
споразумение от 31.01.2013 г. – в чл. 2 ал. 1 от споразумението е приета
дължима главница към датата на неговото подписване от 202 631,44 CHF, в чл. 3 е предвидено натрупване на
плащанията по чл. 2 ал. 1 от споразумението към главницата, а в чл. 4 ал. 2 е
предвидено неплатената лихва за периода на облекчено погасяване да се натрупва
към главницата по кредита.
С допълнителното
споразумение от 05.09.2013 г. - в чл. 3 е предвидено натрупване на плащанията
по чл. 2 ал. 1 от споразумението към главницата, а в чл. 4 ал. 2 е предвидено
неплатената лихва за периода на облекчено погасяване да се натрупва към
главницата по кредита. Съгласно чл. 2 ал. 1 от споразумението, т. нар. „редовна
главница“ е с размер 203 471,13 CHF.
С допълнителното
споразумение от 13.06.2014 г. – в чл. 3 ал. 3 е предвидено натрупване на
плащанията по чл. 2 ал. 1 от споразумението към главницата, а в чл. 4 ал. 2 е
предвидено неплатената лихва за периода на облекчено погасяване да се натрупва
към главницата по кредита. В чл. 2 ал. 1 от споразумението е приета дължима
сума по главницата от 205 921,90 CHF, а в погасителния план е отбелязана
(след натрупването на плащанията към главницата) главница в размер
209 445,50 GHF.
Цитираните клаузи на
допълнителните споразумения са нищожни. С тях е предвидено натрупване на
неплатени лихви и разходи по делото върху главницата по договора за кредит с
последващото им олихвяване, като по този начин на практика се въвежда лихва
върху лихва. Съгласно чл. 294 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ, лихва върху лихва се
дължи, ако е уговорена, но само между търговци. По аргумент от тази разпоредба,
уговорката за анатоцизъм е нищожна, когато е между търговец и нетърговец. С
допълнителните споразумения страните по същество са включили клаузи за
анатоцизъм с натрупването на неплатена лихва върху олихвяема главница. Поради
това съдът приема извършеното с допълнително споразумение натрупване на
неплатени лихви и такси върху главницата по кредита за нищожно. Нищожни са и
клаузите на чл. 2 от споразуменията, които съдържат размерите на главницата
след предходна капитализация на лихвите.
Дължимите суми по договора за кредит.
В
съответствие с доводите за нищожност на цитираните клаузи на допълнителните
споразумения, дължимите суми за главница, договорна лихва и такси следва да се
определят според действието на клаузите на първоначалния договор за кредит и
извършените от ответницата плащания, установени със съдебно-счетоводните
експертизи.
Първоначалният размер на
главницата по договора за кредит, усвоена на 26.09.2008 г., е 185 273 CHF. Дължимата
лихва, съгласно чл. 3 ал. 1 от първоначалния договор за кредит е 6,7 % (БЛП 5 %
и надбавка от 1,7 %). Съдът намира, че не следва да се приложат клаузите за
лихва съгласно последващите допълнителни споразумения, тъй като те са обвързани
с периоди на облекчено погасяване на задълженията с намалени погасителни вноски,
съпродводени и последвани от натрупване на лихвените плащания към главницата.
Нищожността на последните обуславя неприложимост на лихвените клаузи по
допълнителните споразумения. При липса на доказателства за промяна на БЛП за
погасителния период до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следва да
се приложи уговореният с първоначалния договор размер на лихвата от 6,7 %. Дължимата
комисионна за обслужване на кредита е 0,05 % месечно върху размера на
непогасената главница.
По делото не е приложен погасителен план към
първоначалния договор за кредит от 17.09.2008 г. Поради това съдът следва да
определи размера на дължимите главница и лихва според установените плащания по
главницата, а дължимата лихва за периода от 02.07.2014 г. до 30.05.2016 г.
следва да се определи върху неплатената част от главницата, според
първоначалното заключение на вещото лице. Съдът не кредитира допълнителното
заключение на вещото лице, направено според курсовите разлики за периода на
погасяване спрямо курса на валутата при сключването на договора. Тези резултати
са според изложения от ответника довод за нищожност на клаузите за
превалутирането на вземанията по кредита, който довод съдът не прие за
основателен.
Дължима главница.
Според заключението на първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на извършените плащания по главницата за периода от сключването на
договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем, е 2028,25 CHF. Вещото лице е
определило размер на дължимата главница, ведно с капитализираните суми от
209 927,70 CHF. От тази сума следва да се извадят натрупаните суми от
неплатена лихва към главницата, съгласно нищожните клаузи на допълнителните
споразумения, определена от вещото лице 27 574,14 CHF (л. 240), платената редовна главница
в размер на 2028,25 CHF и платената просрочена главница от 891,24 CHF. Общият размер
на неплатената главница към датата на поcледното плащане, отбелязано в
заключението – 02.07.2014 г., е 179 434,07 CHF.
Дължимата лихва
за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г.
Дължимата лихва следва да се определи за периода
02.07.2014 г. – 30.05.2016 г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не се дължи договорна
лихва, а законна лихва по чл. 86 от ЗЗД до датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, каквато за този период не е претендирана. не е за претендирания
период следва да се определи в размер на 6,7 % (чл. 3 ал. 1 от договора от
17.09.2008 г.) от неплатената част от главницата по кредита в размер на
179 434,07 CHF. Този размер за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г. е
23 342,87 CHF (www.balans.bg).
Дължимата
банкова такса. Съдът приема, че ищецът е имал предвид уговорената
комисионна за обслужване на кредита от
0,05 % върху непогасената главница, съгласно чл. 4 т. 1 от договора за кредит
от 17.09.2008 г. Непогасената главница е в размер на 179 434,07 CHF. Дължимата
банкова такса е в размер на 0,05 % месечно за периода от 02.07.2014 г. до
30.05.2016 г. След този период длъжницата не дължи заплащане на банкови такси,
тъй като кредитът е предсрочно изискуем. Размерът на дължимата банкова такса за
един месец е 89,72 CHF. За период от 23 месеца, от 02.07.2014 г. до 30.05.2016
г. размерът на банковите такси е 2063,56 CHF.
По
основателността на исковете.
Съобразно горните съображения, предявените искове са
основателни в следните части:
Частичният иск
с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, предявен по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за
установена дължимостта на главница по договор за кредит е основателен в
предявения размер от 91 076 CHF като част от неплатена главница с
общ размер 179 434,07 CHF. В исковата молба ищецът е
конкретизирал периода от 02.02.2015 г. до 05.07.2016 г. като период, за който
се претендира дължима сума по главница. Тук следва да се отбележи, че съгласно
заключението на вещото лице по първоначалната експертиза (таблица стр. 8, л.
239), за този период банката кредитор не е начислявала на кредитополучателя
дължима главница. Но тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
30.05.2016 г. – датата на получаване на нотариалната покана, главницата в
пълния размер на 179 434,07 CHF е дължима след тази дата, който период
съвпада с част от периода на претенцията по чл. 430 ал. 1 от ТЗ 02.02.2015 г.
до 05.07.2016 г.. Поради това, дължима е частта от претендираната главница в
размер на 91 076 CHF.
Искът с правно
основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ, предявен по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за
установена дължимостта на договорна лихва за периода 02.07.2014 г. – 04.07.2016
г. е основателен за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г. и до размер
23 342,87 CHF. Над този размер до пълния предявен размер от
34 798,96 CHF искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът с правно
основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ, предявен по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за
установена дължимостта на банкова такса – комисионна за обслужване на кредита,
е частично основателен за периода от 02.07.2014 г. до 30.05.2016 г. и за сумата
от 2063,56 CHF. Над тази сума до пълния предявен размер от 3035,37 CHF искът следва да
се отхвърли.
Неоснователен е искът за установяване на дължима сума
за банкови такси за периода от 06.01.2015 г. до 05.07.2016 г. в размер на 2088
лева. Дължимостта на такава сума не следва от клауза в договора, нито от
допълнителна уговорка между страните.
Разноските по
делото.
Представителят на ищеца е представил списък на
разноски в общ размер 5009,46 лева. Според уважената част от исковете, следва
да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 4508,51 лева.
Ответната страна не е представила списък на
разноските. Приложен е договор за правна защита (л. 173), с уговорено
възнаграждение от 8500 лева (л. 173) и депозит за вещо лице в размер на 300
лева (л. 248). Според отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати
на ответницата разноски в размер на 880 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
Б.И.М. ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление:*** сумата от 91 076 CHF (деветдесет и една хиляди и
седемдесет и шест швейцарски франка) част от дължима главница в общ размер
179 434,07 CHF по договор за банков кредит от 17.09.2008 г., по
предявен по реда на чл. 422 от ГПК частичен иск с правно основание чл. 430 ал.
1 от ТЗ.
Признава за установено, че
Б.И.М. дължи на „Ю.Б.“ АД *** сумата от 23 342,87 CHF (двадесет и три хиляди триста
четиридесет и два швейцарски франка и осемдесет и седем сантима) договорна
лихва за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г., като отхвърля предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ над този
размер до пълния предявен размер от 34 798,96 CHF.
Признава за установено, че
Б.И.М. дължи на „Ю.Б.“ АД *** сумата от 2063,56 CHF две хиляди и шестдесет и три франка
и петдесет и шест сантима) банкови такси върху непогасена главница по договор
за банков кредит от 17.09.2008 г. за периода от 02.07.2014 г. до 30.05.2016 г.,
като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл.
58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ над тази сума до пълния предявен размер от о пълния
предявен размер от 3035,37 CHF.
Отхвърля предявения от „Ю.Б.“ АД *** срещу Б.И.М. иск с правно
основание чл. 58 ал. 1 г. 1 от ЗКИ за заплащане на банкова такса в размер на
2088 лева.
Осъжда Б.И.М. да заплати
на „Ю.Б.“ АД *** разноски в размер на 4508,51 лева.
Осъжда „Ю.Б.“ АД *** да
заплати на Б.И.М. разноски в размер на 880 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: