Решение по дело №30/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 94
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231840200030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. И., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д. Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно
дело № 20231840200030 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. Т. против Наказателно постановление №
22-0274-******/20.12.2022 г., издадено от началника на РУ-И., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата
цялостна отмяна. В съдебно заседание защитникът му доразвива наведените
доводи.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Въззивният споделя частично, фактическата обстановка, установена от
АНО (началник на РУ-И.).
От фактическа страна:
На 14.09.2022 г. свидетелят Д. О. – полицейски служител при РУ - И.,
изпълнявал задълженията си по контрол на автомобилния транспорт. Около
13:30 часа в община И., на третокласен път № 822 в с. Ж. с посока към гр. И.,
1
забелязал движение на л.а. „А.“, модел „А4“ сиво на цвят, с рама №
WAVZZZ8K28A******, което било без поставени регистрационни табели.
Това го мотивирало да спре водача на автомобила за проверка. При
проверката установил самоличността му – жалбоподателят Д. Т.. Свид. О.
поискал съдействие от свои колеги чрез радиостанцията и на повикването се
отзовали свидетелят С. Р. и колегата му Д. Б. В хода на проверката пред
полицейските служители жалбоподателят заявил, че му е известно, че
автомобилът е без регистрационни табели, тъй като същите били откраднати
преди няколко седмици, но не е уведомил за това органите на МВР, а
причината да управлява автомобила била, че го е взел от сервиз по-рано през
деня.
Свидетелят О., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР
– И., съставил срещу жалбоподателя Акт № 548 от 14.09.2022 г. за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 14.09.2022 г. около 13:30 часа в
община И., на третокласен път № 822 в с. Ж. с посока към гр. И., управлявал
л.а. „А.“, модел „А4“ сиво на цвят, с рама № WAVZZZ8K28A******, което
било без поставени регистрационни табели и не е регистриран по надлежния
ред.
Актосъставителят изготвил докладна записка, която послужила като
основание за образуване на прокурорска преписка № ****/2022 г. на РП –
Самоков, ТО – И.. В хода на проверката наказаният Т. депозирал
собственоръчни сведения, в които посочил, че му било известно, че
автомобилът е без поставени регистрационни табели. В същия смисъл
депозирал писмено сведение и Билял Топов, в чийто сервиз наказаният
оставил автомобила си непосредствено преди нарушението, като посочил, че
изрично го уведомил за липсата на регистрационни табели. С постановление
от 24.11.2022 г. прокурор при РП-Самоков, ТО-И. пр.пр. № ****/2022 г. била
прекратена на основание чл. 214, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради
липса на данни за извършено престъпление, като в мотивите е прието, че
деянието е малозначително (чл. 9, ал. 2 НК).
След издаване на прокурорското постановление, въз основа на АУАН, е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0274-
******/20.12.2022 г. от началника РУ – И., с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетелите Д. О., С. Р., АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, писмено
сведение от Б. Т., писмено сведение от Д. Т., 2 броя докладни записки,
изготвени от Д. О. и постановление от 24.11.2022 г. на прокурор при РП-
Самоков, ТО-И. пр.пр. № ****/2022 г.
2
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Взаимно се допълват, като от тях се установяват всички обстоятелства около
процесната проверка – време, място, начин на извършване и фактически
констатации. Разпитаните свидетели имат ясен и конкретен спомен за случая,
като са напълно последователно и непротиворечиво изясняват, че
жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е без
регистрационни номера, доколкото самият той е споделил това. В същия
смисъл е и собственоръчно попълненото от него писмено сведение, както и
сведение, попълнено от Б. Т..
Показанията на свид. Ю. А. не разкриват факти и обстоятелства
относими към предмета на доказване.
Недоказана в хода на производството е фактическата констатация в на
АНО, че автомобилът не е надлежно регистриран. Доказателства в този
смисъл липсват, като видно, както от показанията на полицейските служители
О. и Р., така и от писмените документи (докладни записки, писмено сведение)
установеното от обективна страна деяние е единствено управление на МПС
без поставени регистрационни табели на определените за това места.
Поради логичността, взаимната връзка и липсата на каквито и да е
противоречия в обсъдените доказателствени източници, те следва да бъдат
кредитирани в цялост.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
Ю.дически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушението.
3
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Съдът не споделя правните изводи на АНО, като счита, че материалният
закон е приложен неправилно, което налага частична отмяна на наказателното
постановление и неговото изменяване.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. Т. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Санкционната норма за неизпълнение на задълженията по чл. 140, ал. 1
ЗАНН е установена в чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в която са уредени състава на
административно нарушения – първият, уреден в предложение 1, е за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, вторият състав е уреден в предложение 2, в което е
предвидено наказание за водач, който управлява МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Възможно е с едно деяние едно лице
да извърши идеална съвкупност, т.е. две нарушения или само едно от тях.
В случая АНО е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Т. е
осъществил и двата състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но административната
му отговорност е ангажирана единствено за деяние по чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП (управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред).
В хода на производството не се доказва въззивникът Т. да е управлявал
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Ето
защо на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.
Същевременно се доказва, че той е на 14.09.2022 г. около 13:30 часа в
община И., на третокласен път № 822 в с. Ж. с посока към гр. И., наказаният
Д. Т. е управлявал л.а. „А.“, модел „А4“ сиво на цвят, с рама №
WAVZZZ8K28A******, което е регистрирано, но без поставени
регистрационни табели.
Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП АНО, където е ситуирано правно задължение за
4
водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само
моторни превозни средства, които са с поставени регистрационни табели.
Неправилно обаче е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, тъй като деянието осъществява състава на чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Това налага наказателното постановление да бъде изменено на основание чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като бъде приложен закон за еднакво наказуемо
нарушение – чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Не е налице съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението, тъй като от фактическа страна както в
АУАН, така и в НП, е посочено, че въззивникът е управлявал МПС, което е
без регистрационни табели. Следователно той се е защитавал по това
фактическо обвинение и то не представлява процесуална изненада за
наказания.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което
е регистрирано, но без поставени регистрационни табели и пряко целял това.
Предвид разпоредбата на чл. 29 ЗАНН не следва да се обсъжда дали
процесното деяние представлява маловажен случай.
Не е налице явно маловажен случай или малозначителен случай.
Обществената опасност на конкретното деяние е дееца съответна на средното
за този вид нарушения. Деянието е извършено с пряк умисъл, деецът е
съзнавал, че автомобилът е без регистрационни табели и то в период
предхождащ с няколко седмици деянието и въпреки това е предприел
управление на същия. По този начин е демонстрирал чувство за безнаказаност
и намерение да не зачита установения в страна в правов ред. Това сочи, че
както деянието, така и деецът е с достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да консумира състава на административно нарушение. Ето защо
предвид тези констатации не може да се приеме, че е деянието представлява
маловажен случай.
По вида и размера на наложеното наказание:
Вида на наказанието е правилно определен, както и размерът на на
всяко от наказанията, определен съгласно законовия минимум, тъй като не се
констатират отегчаващи отговорността обстоятелства. Както беше посочено
по-горе липсват обаче и смекчаващи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр.
ал. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, чл. 63, ал. 7, т. 1, от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 58д, т.
1 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0274-******/20.12.2022 г.,
издадено от началника на РУ-И. в частта, че на 14.09.2022 г. около 13:30 часа
в община И., на третокласен път № 822 в с. Ж. с посока към гр. И., Д. И. Т.,
ЕГН ********** е управлявал л.а. „А.“, модел „А4“ сиво на цвят, с рама №
5
WAVZZZ8K28A******, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е
осъществил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 22-0274-******/20.12.2022 г., издадено от началника на РУ-
И., като преквалифицира административното нарушение, извършено от Д. И.
Т., ЕГН **********, от нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0274-
******/20.12.2022 г., издадено от началника на РУ-И., в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6