Решение по дело №15800/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 478
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110215800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215800 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. Н. срещу електронен фиш серия К №
8859762 от 13.03.2024 година, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 800,00 /осемстотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна, като в нея без изложени конкретни съображения се
счита, че обжалваният ЕФ е необоснован и незаконосъобразен, с оглед на
което се иска да бъде отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител, като по делото са
представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР, с изложени
бланкетни съображения, които по никакъв начин не отразяват конкретиката от
предмета на настоящето дело. Отправено е искане жалбата да бъде оставена
без уважение и да се постанови решение, с което обжалваният ЕФ да бъде
потвърден като законосъобразен. Моли се за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност по
отношение на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка от АИС на КАТ лек автомобил ******************, е
собственост на „************ а като ползвател на същия е вписана жалб. Х.
К. Н..
На 13.03.2024 година, в 14.42 часа преносима видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип ”АТСС АRH CAM S1 EE” с
№1174ee, заснела лек автомобил марка/модел ******************, движещ
се в *******************, с посока от бул. „К. Величков“ към ул.
„Опълченска“ , с превишена скорост – 82 км/ч (след приспаднат толеранс от 3
км./ч. от реално измерената скорост от 85 км./ч.), при максимално разрешена
скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото ограничение,
предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е снимков
материал като веществено док. средство, от който са видни марката и
регистрационния номер на процесното МПС.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № *******, било установено, че същото е регистрирано на „************
а като ползвател на същия е вписана жалб. Х. К. Н., поради което за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП срещу Н. в качеството на
ползвател на МПС, с което е извършено нарушението е издаден ЕФ серия К
№8859762. В същия е прието, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4645076
на 27.03.2023 г., поради което ЕФ серия К №8859762 е издаден на осн. чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП и с него на жалбоподателката е
наложено административно наказание в размер на 800 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
2
пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение
е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен
фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 82 км/ч (след приспадане на 3 км/ч
толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Представен е и снимков материал относно местонахождението на
АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на
извършване на нарушението са категорично установени, включително и с
оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща
веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП.
Представени са доказателства /справка от АИС-АНД и за това, че ЕФ
серия К № 4645076, с който е обоснована повторност на нарушението е
връчен на 11.03.2023 г. и платен /при условията на чл.189, ал.9 ЗДвП – 70% в
срока на обжалване/ и влязъл в сила на 13.03.2023 г. /датата на плащане/, на
осн. чл.189, ал.10, т.4 ЗДвП.
Настоящето нарушение е извършено на 13.03.2024 г., т.е. в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4645076 или при
условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
С ЕФ серия К № 4645076 на жалбоподателя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, а именно несъобразяване с ограничението на
3
скоростта за движение по пътищата.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Обжалваният ЕФ серия К № 8859762 е връчен на жалб. Н. на
07.10.2024 г., а жалбата против него е подадена на 21.11.2024 г., съответно
същата е подадена в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП и от лице с призната от закона
активна процесуална легитимация.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно справката на Български институт по метрология и
техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч
(допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 82 км/ч, което е
повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е
спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се
приеме, че жалбоподателят, в качеството на регистриран ползвател на МПС,
при управление на което е извършено нарушението, е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от
82 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Съгласно член 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /в редакцията действаща към
датата на нарушението/ „Водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40
km/h - с глоба 400 лв.“ Тъй като превишаването на максимално допустимата
4
скорост е с 32 км./ч. правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба.
Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5
ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер. С оглед на това, правилно и законосъобразно
жалбоподателят е санкциониран с налагане на административно наказание
глоба в размер на 800 лева.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП, а и
същата не би била приложима при нарушения извършени при условия на
повторност, каквото е настоящето.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен и правилен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебното заседание, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия № 8859762, издаден от
СДВР, с който на Х. К. Н., с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Х. К. Н., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
5
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6