№ 3023
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражд. дело №
20241110130282 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Д.Б.” ЕООД срещу „М. -1” ЕООД, с искане да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищеца в размер на сумата от 2951,75 лв., с включен ДДС, представляваща
сбор от сумите по фактури, както следва:
По фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на 172,70 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../31.05.2022 г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен ДДС;
По фактира № ../30.06.2022 г. - сума в размер на 191,58 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../30.07.2022 г. - сума в размер на 287,16 лв., с включен ДДС;
По фактура № **********/31.08.2022 г. - сума в размер на 466,50 лв., с включен
ДДС;
По фактура № **********/30.09.2022 г. - сума в размер на 592,30 лв., с включен
ДДС;
По фактура № 0.../19.02.2022 г. - сума в размер на 19,00 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../11.03.2022 г. - сума в размер на 28,30 лв., с включен ДДС;
По фактура № **********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с включен
ДДС;
По фактура № .../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../13.09.2022 г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС;
По фактура № ...16.12.2022 г. - сума в размер на 78,00 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../21.01.2023 г. - сума в размер на 27,55 лв., с включен ДДС,
както и мораторна лихва в размер на 522,11 лв. за периода от падежа на всяка
от фактурите до 25.01.2024 г., както следва:
Лихва по фактура № .../31.01.2022 г. в размер на 38,45 лв. от 16.02.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../28.02.2022 г. в размер на 39,67 лв. от 16 03.2022 г. до
1
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../31.05.2022 г. в размер на 142,31 лв. от 16.06.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ../30.06.2022 г. в размер на 34,67 лв. от 16.07.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../30.07.2022 г. в размер на 49,58 лв. от 15.08.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/31.08.2022 г. в размер на 76,40 лв. от 16.09.2022
г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/30.09.2022 г. в размер на 92,06 лв. от 16.10.2022
г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № 0.../19.02.2022 г. в размер на 4,13 лв. от 07.03.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../11.03.2022 г. в размер на 5,99 лв. от 27.03.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/28.05.2022 г. в размер на 0,74 лв. лихва от
13.06.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../31.08.2022 г. в размер на 22,72 лв. от 16.09.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../13.09.2022 г. в размер на 1,55 лв. от 29.09.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ...16.12.2022 г. в размер на 10,46 лв. от 01.01.2023 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ..../21.01.2023 г. в размер на 3,38 лв. от 06.02.2023 г. до
25.01.2024 г.
Ищецът, твърди, че се намира в търговски отношения с ответното дружество във
връзка с търговска продажбата на стоки. Сочи, че представител на ответното
дружеството извършвал покупки от името и за сметка на същото, като до месец
януари 2022 г. всички закупени стоки са били заплащани в уговорените срокове, като
през месец януари 2022 г. ответникът преустановил плащанията. Навежда твърдения,
че през месец юли 2021 г., съществуват направени покупки от ответното дружество, за
което „Д.Б.” ЕООД е издал съответните фактури, по които има преведени суми в общ
размер на 181,29 лв., а именно: фактура № .../26.07.2021 г., с преведена сума в размер
на 15,16 лв. и фактура № ..../28.07.2021 г., с преведена сума в размер на 166,10 лв.
Преведената сума в общ размер на 181,29 лв. е отнесена към фактура № .../31.01.2022
г., като с нея е прихванато част от вземането по същата, предвид което дължащата се и
неплатена сума по фактура № .../31.01.2022 г. е в размер на 172,70 лв. Сочи, че не е
постъпило плащане и на дължимата се мораторна лихва по всички вземания.
Разяснява, че тъй като, падежът за плащане при търговската продажба възниква по
силата на търговския закон, а не след покана от кредитора, то длъжникът дължи и
лихви за забава, считано от възникване на задължението за плащане до завеждане на
иска пред съда, както и от момента на завеждане на делото пред съда до
окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция се основава на твърдения, че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид подадено
възражение е налице правен интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който развива съображения за неоснователност на иска. Оспорва, дружество да е
получавало стоките и материалите по процесните фактури. Твърди, че не дължи
плащане на претендираните с исковата молба суми, тъй като не е закупувало стоки от
склада на ищеца в продължителен период, а именно от март 2021 г. до септември 2022
2
г. Твърди, че необходимите на дружеството материали са заявявани и получавани на
място, в склада на ищеца и са предавани на ответното дружество винаги срещу
положен подпис върху стоковата разписка от техническия ръководител на „М.-1“
ЕООД. Пояснява, че счетоводството на ищеца, въз основа на разписките за получени
стоки и материали, издава фактура, която се заплаща от „Ме.-1“ ЕООД по банков път.
Оспорва, че през януари 2022 г. „М.-1“ ЕООД е спряло плащанията към ищеца, като
такива по издадени от ищеца фактури са извършвани регулярно, през цялата 2022 г.
Навежда твърдения, че стоките и материалите, описани в процесните фактури не са
получавани от представител или служител на дружеството, поради което не е
извършено плащане и фактурите не са включени в дневниците по ДДС на ответното
дружество. Оспорва твърдението, че управителят на ищцовото дружество е разговарял
„почти ежедневно“ с представител на ответника, тъй като всички въпроси по
издадените фактури и плащанията по тях са обсъждани между счетоводствата на двете
дружества чрез кореспонденция по електронна поща. С оглед изложеното, моли за
отхвърляне на предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 5106/2024г. по описа на СРС, 36
състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в
законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.
Не е спорно между страните, че същите са се намирали в трайни търговски
отношения, като ответникът многократно е закупувал стоки от склада на ищеца през
периода 03.2021 г. -09.2022 г. Тези обстоятелства са отделени за безспорни с доклада
по делото.
По делото са приложени следните фактури, ведно с издадени стокови разписки:
фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на 353,99 лв., с включен ДДС; фактура №
.../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с включен ДДС; фактура № .../31.05.2022
г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен ДДС; фактура № ../30.06.2022 г. - сума в
размер на 191,58 лв., с включен ДДС; фактура № .../30.07.2022 г. - сума в размер
на 287,16 лв., с включен ДДС; фактура № **********/31.08.2022 г. - сума в
размер на 466,50 лв., с включен ДДС; фактура № **********/30.09.2022 г. - сума
в размер на 592,30 лв., с включен ДДС; фактура № 0.../19.02.2022 г. - сума в размер на
19,00 лв., с включен ДДС; фактура № .../11.03.2022 г. - сума в размер на 28,30
лв., с включен ДДС; фактура № **********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с
включен ДДС; фактура № .../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен
ДДС; фактура № .../13.09.2022 г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС; фактура
№ ...16.12.2022 г. - сума в размер на 78,00 лв., с включен ДДС; Фактурите са за
закупени от ответника стоки. Фактурите и стоковите разписки не са подписани от
получателя –ответник. По делото не са представени приемо-предавателни протоколи
за предаване/приемане на стоките, описани в процесните фактури.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно дадена. Вещото лице по изготвеното заключение посочва, че процесните
фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на
ищеца. Вещото лице установява, че процесните фактури не са осчетоводени от страна
на ответното дружество и същите не са включени в дневниците за покупки и СД по
3
ДДС на ответника. Не е ползвал данъчен кредит по тях. Няма данни стоките и
материалите описани в процесните фактури да са заприходени в счетоводството на
ответника. Няма извършени плащания по процесните фактури. Има надвнесено
плащане по предходна фактура № .../26.07.2021 г., с преведена сума в размер на 15,16
лв. и фактура № ..../28.07.2021 г., с преведена сума в размер на 166,10 лв. Преведената
сума в общ размер на 181,29 лв. е отнесена към фактура № .../31.01.2022 г., като с нея е
прихванато част от вземането по същата, предвид което дължащата се и неплатена
сума по фактура № .../31.01.2022 г. е в размер на 172,70 лв. вещото лице е изчислило и
дължимата мораторна лихва по всяка от процесните фактури от 25.01.2024 г. до
29.01.2024 г. в размер на 526,63 лева. Общият брой фактури издадени от ищеца към
ответника са 294 лева и са на обща стойност 87232,39 лева.
За установяване осъществяване на доставките по делото са разпитани
свидетелите К.Г.К. и Д. П. Й..
Свидетелят К. сочи, че е собственик на строителен магазин в гр. Разлог като са
обособени 4 търговски зони, като 3 от търговските центрове се обслужват от фирма
„Д.Б.“ ЕООД, а 4-тият от „Д.. Твърди, че той е собственик на „Д. ЕООД, а собственик
на „Д.Б.“ ЕООД е неговият баща, на който той се явява пълномощник.
От изготвената от съда справка ТР се установява, че свидетелят К. е вписан като
управител на ищцовото дружество „Д.Б.“ ЕООД от 10.11.2016 г.
По въпроса: Когато обясненията на управителя на дружеството-работодател са
събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда за даване на
обяснения от страна по чл. 176 ГПК , следва ли тези обяснения да се изключат от
доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно
доказателствено средство като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК. е
допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. касационно обжалване и е постановено
решение гр. дело №6323/2015 г. по описа на ВКС, 3-то ГО. Съгласно чл. 30,ал.1 ГПК
юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно разпоредбата
на чл. 141,ал.2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност / О./ се представлява от
неговия управител. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на
страната в процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по
отношение на процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл.
166, ал.1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване освен
пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по
същия спор, както и посочените в т.2 от същия законов текст родственици
.Тълкуването на този текст сочи на възможността представителите на страните по
пълномощие да свидетелстват,като им е предоставена и възможността да откажат това.
Възможността пълномощниците на страните в процеса да свидетелстват произтича и
от текста на чл. 172 ГПК. С оглед на това и доколкото липсва изрична забрана за
свидетелстване от страна на управител като представляващ ТД, което е страна в
процеса, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.о е приел, че няма процесуална
пречка за това като показанията на управителя като представител на съответното
търговско дружество да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. В зависимост от
тяхното съдържание същите могат да се квалифицират и ценят като обяснения на
страната по чл. 176 ГПК. Настоящият състав споделя съдебната практика,
обективирана в посоченото решение и намира, че предвид съдържанието им същите
следва да се ценят като обяснения по чл. 176 ГПК.
Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на
доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само
когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени
4
наред с всички доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 176 ГПК (чл. 114 ГПК
отм.), законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство
както обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението и във
връзка със събиране на това доказателство. В настоящия случай обясненията касаят
изгодни за страната факти, поради което същите нямат доказаталствена стойност. Дори
и да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, от тях не се установява, че стоките,
описани в процесните фактури са доставени/получени от ответното дружество.
Свидетелят Д. П. Й. заявява, че е работил в ответното дружество „М.“ ЕООД на
длъжност „технически ръководител“ през периода от 2015 г. до м.юли 2023 г. Разказва,
че са били налице търговски взаимоотношения между ищцовото дружество и „М.“
ЕООД във връзка с изпълнението на обект в гр. Б. – Почивна база на РВД. Разкзава, че
следял за работата на изпълнителите, организирал дейността по доставките на
материали, преценявал колко и какви са необходими и т.н. Доставките в повечето
случаи се извършвали през вайбър или по телефона, ако е нещо много спешно.
Протоклите се подписвали от него, когато се намира в Б.. Случвало се, когато го няма
приемо-предавателните протоколи да ги вземат и някои от работниците на обекта,
когато го нямало. Фактурите се изпращали по електронен път и в края на месеца,
преди ДДС се носели в оригинал в дружеството, в счетоводството. Свидетелят ги
отчитал по опис. Плащанията се осъществявали по електронен път. Дружеството
плащало редовно. Твърди, че стоковите разписки винаги се подписвали 0 или от него
или от служител, които приема доставката, тъй като шофьорите на „Д.Б.“ настоявали
да бъдат подписани. Не вяра да е имало неподписана стокова разписка, тъй като
шофьорите винаги настоявали и носели със себе си втори екземпляр от нея. Спомня си
за период, в който е имало проблеми между двете дружества, касещи няколко фактури
в края на 2022 г. Имал обаждане от г-н К., видял копията на фактури и му бил
поставен въпроса дали е поръчвал и получавал тези артикули. Доколкото си спомня
ставало въпрос за някакви мазилки. Отговорил, че взимал материалите, но не знае
дали след това фактурите за тях са заплатени.Предвид миналия дълъг период от време,
не може да каже колко на брой и за какви материали са били незаплатените фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с
родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален,
неформален, възмезден и комутативен договор.
В конкретния случай се установява между страните по делото, че страните са
били в търговски отношения по повод доставка на стоки. Не се установява да има
подписан писмен договор за покупко-продажба, поради което и следва да се приеме,
че се касае за неформален договор, при който ответникът прави заявки, ищецът като
продавача предава стоките на ответника и получава плащане.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и за
учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ,
прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно
да се предаде вещта, а според алинея 2 на същата разпоредба при прехвърляне право
на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните / отделянето им от рода /, а при
липса на такова, с предаването им.
Спорът между страните е дали са заявени, респ. получени и заплатени стоките
по посочените в исковата молба фактури: фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на
353,99 лв., с включен ДДС; фактура № .../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с
5
включен ДДС; фактура № .../31.05.2022 г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен
ДДС; фактура № ../30.06.2022 г. - сума в размер на 191,58 лв., с включен ДДС; фактура
№ .../30.07.2022 г. - сума в размер на 287,16 лв., с включен ДДС; фактура №
**********/31.08.2022 г. - сума в размер на 466,50 лв., с включен ДДС; фактура №
**********/30.09.2022 г. - сума в размер на 592,30 лв., с включен ДДС; фактура №
0.../19.02.2022 г. - сума в размер на 19,00 лв., с включен ДДС; фактура № .../11.03.2022
г. - сума в размер на 28,30 лв., с включен ДДС; фактура №
**********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с включен ДДС; фактура №
.../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен ДДС; фактура № .../13.09.2022
г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС; фактура № ...16.12.2022 г. - сума в
размер на 78,00 лв., с включен ДДС
Съгласно установената практика на ВКС (решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.
№ 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО) фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Oтразяването на фактурата
в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея се възприемат като признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Същевременно, съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. №
631/14 г. на ІІ т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според
тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е
подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е
отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за
покупки и продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит
по нея - тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване
на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката. Това разбиране
следва да се тълкува в съответствие с възприетото в решение № 92/07.09.2011 г. по т.
д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и
да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото,
включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да
се счита и превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по
сметка на продавача.
Както е посочено в решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г., ТК, І
ТО на ВКС при родово определените вещи, правото на приспадане на данъчен кредит
възниква и е законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на
вещите / отделянето им от рода / или с фактическото им предаване, поради което
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при
доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание и за
получаването на вещите. Именно такава Съдът намира, че е настоящата хипотеза.
Ищецът основа претенцията си на неподписани фактури от ответника, които не
са надлежно отразени в счетоводството на ответника и същият е не е ползвал данъчен
кредит по тези фактури. Доставката на стоките описани в процесните фактури не се
установява по несъмнен начин като се ценят в съвкупност събраните по делото
доказателства.
На първо място, процесните фактури не само не са осчетоводени при ответника
и не е ползван данъчен кредит по същите, но и не са направени съответните
отбелязвания, т.е получените количества материали не са заприходени като стоки при
ответника. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Й., разпитан по искане на
ищцовото дружество, като обективно и всестранно дадени. Същите са логични,
последователни и установяват механизма на осъществяване на доставките – място на
доставките, начина на обработване на стоката при приемането й. В показанията си
свидетелят заявява, че „не е възможно стокова разписка да не е подписана“, тъй като
6
самите шофьори на „Д.Б.“ държали да бъде и носели със себе си по два екземпляра.
Представените към исковата молба стокови разписки обаче са неподписани. Вярно е,
че в показанията си свидетеля разказва, за период, в който е имало проблеми между
двете дружества, касаещи няколко незаплатени фактури в края на 2022 г. и че
последният е потвърдил че е поръчвал стоките описани в тях. Свидетелят обаче не си
спомня нито броя им, нито вида на поръчаните материали, поради което съдът не
може само въз основа на изнесеното да приеме, че става въпрос именно за процесните
фактури, предмет на настоящото дело и така да направи извод за основателност на
предявения главен иск. Все пак е касае за две дружества намиращи се в трайни
търговски отношения като видно от ССчЕ е, че брой фактури издадени от ищеца към
ответника са 294 лева и са на обща стойност 87232,39 лева.
При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не
представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между
страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата
не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по
приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването
на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС
представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените
стоки и доказва неговото съществуване. По аргумент от разпоредбата на чл.25 ал.1
ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена, следва да се приеме, че упражняването на правото на
приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи
има правно значение на признание за получаването на стоката. В този смисъл са
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.,
І т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д №
465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. , решение №
96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. , І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. №
137/2012г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т.
о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011
г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о., Решения №198/13.05.16г. по т.д.№2741/14г. и
№121/21.07.16г. по т.д.№3210/15г. на І т. о. и др.
Поради това и в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика, Съдът
намира, че по делото не се доказа при условие на пълно и главно доказване, че ищецът
е доставил стоките, предмет на процесните фактури, нито пък че ответника е поръчал
тези материали.
Предвид отхвърляне на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния по чл.
86 ЗЗД .
Поради всичко изложено, исковите претенции на ищеца се явяват изцяло
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в заповедното и в
исковото производство. Същият не е представил доказателства за направата на такива
и присъждане не се следва.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. Р. ул. „И.“ № №ротив „М. – 1“ ЕООД, ЕИК ... обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът „М. – 1“ ЕООД дължи на ищеца „Д.Б.“ ЕООД сумата от
2951,75 лв., с включен ДДС, представляваща сбор от сумите по фактури, както следва:
по фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на 172,70 лв., с включен ДДС; по фактура
№ .../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с включен ДДС; по фактура №
.../31.05.2022 г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен ДДС; по фактира №
../30.06.2022 г. - сума в размер на 191,58 лв., с включен ДДС; по фактура №
.../30.07.2022 г. - сума в размер на 287,16 лв., с включен ДДС; по фактура №
**********/31.08.2022 г. - сума в размер на 466,50 лв., с включен ДДС; по фактура №
**********/30.09.2022 г. - сума в размер на 592,30 лв., с включен ДДС; по фактура №
0.../19.02.2022 г. - сума в размер на 19,00 лв., с включен ДДС; по фактура №
.../11.03.2022 г. - сума в размер на 28,30 лв., с включен ДДС; по фактура №
**********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с включен ДДС; по фактура №
.../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен ДДС; по фактура №
.../13.09.2022 г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС; по фактура № ...16.12.2022
г. - сума в размер на 78,00 лв., с включен ДДС; по фактура № .../21.01.2023 г. - сума в
размер на 27,55 лв., с включен ДДС, както и мораторна лихва в размер на 522,11 лв. за
периода от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2024 г., както следва:лихва по
фактура № .../31.01.2022 г. в размер на 38,45 лв. от 16.02.2022 г. до 25.01.2024 г.; лихва
по фактура № .../28.02.2022 г. в размер на 39,67 лв. от 16 03.2022 г. до 25.01.2024 г.;
лихва по фактура № .../31.05.2022 г. в размер на 142,31 лв. от 16.06.2022 г. до
25.01.2024 г.; лихва по фактура № ../30.06.2022 г. в размер на 34,67 лв. от 16.07.2022 г.
до 25.01.2024 г.;л ихва по фактура № .../30.07.2022 г. в размер на 49,58 лв. от 15.08.2022
г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура № **********/31.08.2022 г. в размер на 76,40 лв.
от 16.09.2022 г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура № **********/30.09.2022 г. в
размер на 92,06 лв. от 16.10.2022 г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура № 0.../19.02.2022
г. в размер на 4,13 лв. от 07.03.2022 г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура №
.../11.03.2022 г. в размер на 5,99 лв. от 27.03.2022 г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура
№ **********/28.05.2022 г. в размер на 0,74 лв. лихва от 13.06.2022 г. до 25.01.2024 г.;
лихва по фактура № .../31.08.2022 г. в размер на 22,72 лв. от 16.09.2022 г. до 25.01.2024
г.; лихва по фактура № .../13.09.2022 г. в размер на 1,55 лв. от 29.09.2022 г.
до 25.01.2024 г.; лихва по фактура № ...16.12.2022 г. в размер на 10,46 лв. от
01.01.2023 г. до 25.01.2024 г.; лихва по фактура № ..../21.01.2023 г. в размер на 3,38 лв.
от 06.02.2023 г. до 25.01.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8