МОТИВИ към присъда № 115/17.05.2017 г. по НОХД № 395/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Срещу подсъдимия Д.К.Д. е било повдигнато обвинение по чл.
115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 346, ал. 2, т. 1 и 3, вр. ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. второ, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения и прави искане
на същия да бъде наложено наказание в размер на четири години лишаване от
свобода за първото обвинение и на девет месеца лишаване от свобода за второто
обвинение. Представителят на прокуратурата предлага на основание чл. 68 от НК
да бъде приведено в изпълнение и наказанието по предходната присъда на
подсъдимия в размер на три месеца лишаване от свобода.
Производството се разви по реда на чл. 371, т. 2 от НПК –
като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитата на подсъдимия прави искане да бъде оправдан по
обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като бъде признат за виновен
по чл. 130, ал. 1 от НК, като му се наложи съответното наказание.
Подсъдимият Д.К.Д. се придържа към казаното от защитата.
От събраните на
досъдебното производство доказателства и направените самопризнания съдът
установи следното:
Д.К.Д. е роден на *** г. в гр. С.,
живущ ***. През 2016 г. е осъден със споразумение № 80 от 24.06.2016 г. по НОХД
№ 642/2016 г. на РС - гр. Несебър, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода, което е отложено за срок от три години.
Настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по
посоченото по-горе споразумение.
На 13.11.2016 г. в 14.24 ч. в РУ на МВР гр. Камено се
получава сигнал за причинена телесна повреда на лицето Н.С.Г. ЕГН **********,***.
Заявено е, че Г. е нападната в личния си автомобил „Сузуки Вагон“ с Рег. № *******, сив металик, от Д.К.Д., с когото е живяла на семейни
начала, който ú нанесъл порезна рана в областта на врата и който след
като отнел автомобила потеглил в посока с. Ливада, общ. Камено. В последствие
моторното превозно средство е открито в началото на с. Ливада, претърпяло
самостоятелно пътно-транспортно произшествие. Водачът на автомобила Д.Д. е
напуснал местопроизшествието и е продължил пеша посока с. Тръстиково. Веднага е
обявен за издирване от органите на МВР. Пострадалата Г. е откарана в болница
„Черноморка“ гр. Бургас, за указване на незабавна медицинска помощ.
С протокол за оглед на местопроизшествие е образувано ДП №
7779 ЗМ – 360/13.11.2016 г. по описа на РУП - гр. Камено за престъпление по чл.
129, ал. 1 и чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК. От проведеното разследване било
установено следното:
На 13.11.2016 г. около 13.00 ч. пострадалата Н.Г. е
потеглила с личния си автомобил „Сузуки Вагон“ с Рег. № ****** към с. Трояново, за да занесе храна на дъщеря си С.К.Н.,
която била член на избирателната комисия в избирателната секция на с. Трояново.
Минавайки през с. Братово, на едно павилионче в центъра на селото видяла Д.К.Д.,
с когото е живяла на семейни начала в продължение на четиринадесет години. След като се
разделили, между двамата е имало множество инциденти, включително свързани с
насилие от страна на Д. спрямо Г.. В тази връзка Г. е подала молба до съда по
закона за защита срещу домашно насилие. Била издадена заповед за незабавна защита,
с която се забранява на Д.Д. да приближава жилището на Г..
Когато на 13.11.2016 г. пострадалата преминавала през с.
Братово подсъдимият Д. излязъл на пътя и
застанал пред автомобила ú. Г. го запитала какво иска и той я помолил да го закара до черния път,
който води към с. Русокастро, защото искал да иде до своята племенница. Г. се
съгласила да го откара до разклона за с. Русокастро. Д. седнал на предна дясна
седалка, като в ръцете си държал найлонова торбичка с две ябълки в нея. Двамата
продължили в посока с. Трояново, като по пътя Г. взела една от двете ябълки и
започнала да я яде с лявата си ръка, а с дясната държала волана на автомобила.
Малко преди да достигне пътя за с. Русокастро,
Д. се пресяга с левия си крак и натиска десния крак на Г. в областта на
пръстите, като по този начин тя увеличила натиска върху педала на газта. С
дясната си ръка подсъдимият Д. хванал волана на автомобила и го завъртял на
дясно в посока към черния път. Г. държала волана само с дясната си ръка, защото
все още с лявата си ядяла ябълката. Тя се опитала да освободи волана, но Д. се
съпротивлявал като ú казал, че трябва да поговорят. В този момент Г.
изхвърлила ябълката през отворения прозорец на вратата на водача и с левия си
крак опитала да спре автомобила като натискала педала на спирачката, но не
успяла да спре автомобила. Натискайки педала, Д. на няколко пъти ú
казал, че тя няма да бъде с никой друг, а само с него. В един момент Д. пуснал
волана, като с лявата си ръка я хванал отзад зад врата. Малко след това Г.
почувствала остра болка във врата отдясно, като в същото време започнало да ú
претопля. Обърнала се леко надясно и видяла, че от врата ú стърчи
дръжката на нож. Пострадалата изпуснала волана, с лявата си ръка хванала
дръжката на ножа и го издърпала, като веднага го хвърлила навън през отворения
прозорец на нейната врата. Г. попитала Д., защо го е направил, а той ú
отговорил, „че след като няма да бъде негова, ще я убие, ще изчака да й изтече
кръвта и тогава ще се самоубие“. Тя го попитала защо я убива, а той и отговорил
– „няма да бъдеш на друг“. Г. посегнала към мобилния си телефон, който се
намирал върху предното табло на автомобила, но Д. я е изпреварил. Взел го и го
изхвърлил през отворения прозорец на предна лява врата на автомобила. Веднага
след това той отново хванал волана и се опитал да насочи автомобила към нивата
в ляво от пътя. В този момент Г. издърпала с дясната си ръка ръчната спирачка и
автомобила се завъртял към нивата и спрял. Тя слязла от автомобила и побягнала
в посоката, от която са дошли. Д. също слязъл от автомобила и започнал да я
преследва. След известно време спрял и се върнал обратно при автомобила, като
се качил в автомобила и потеглил в посока с. Русокастро.
След като останала сама Г. започнала да притиска с едната си
ръка раната на врата, с другата извадила вторият си мобилен телефон, който бил
в джоба на якето ú. Свързала се с дъщеря си, като и казала, че Д.Д. я
наръгал с нож във врата. Пострадалата притискала с ръка кървящата рана, като
продължила да върви по пътя. Вървейки по пътя намерила изхвърления нож и
мобилен телефон, като ги взема със себе си. В един момент ú прилошало и
тогова видяла в далечината приближаващ автомобил от посока с. Русокастро.
Помислила, че Д. се връща и се скрила в храстите, като отново се обадила на
дъщеря си и я помолила да побърза. Няколко минути след второто обаждане при нея
пристигнала дъщеря ú с двама мъже от с. Трояново. Малко след това на
място пристига и полицейски автомобил. Полицаите съобщили, че е извикана
линейка, която ще ги чака в с. Русокастро. Пострадалата предала ножа, с който е
била наранена, на дъщеря си с молба да го предаде на полицаите. Същият ден ножът
бил предаден от дъщерята на пострадалата -
С.Н. с протокол за доброволно предаване.
В последствие Г. била откарана до болница „Черноморка“ в к-с
“Меден Рудник“ на гр. Бургас.
Същия ден по-късно лекият автомобил „Сузуки Вагон" с
Рег. № ******* бил открит изоставен в началото на с. Ливада. При
управление на автомобила на ляв завой подсъдимият Д. загубил управление над
него и претърпял самостоятелно пътно-транспортно произшествие в страни от пътя.
Последвала е повреда на автомобила в общ размер на 247 лева, изразяваща се в
счупен преден десен калник, ляв и десен мигач, ляво и дясно огледало за обратно
виждане, дясна пластмасова лайстна, деформирани: преден капак, предна броня,
ляв подкалник, предна дясна греда, десен праг, усукана предна дясна врата в
областта на пантите.
Подсъдимият е
изоставил автомобила, като е продължил пеша в посока с. Тръстиково.
При извършения оглед на автомобила е открита дактилоскопна
следа от длан, от външната страна на задна лява врата и са иззети един брой
платнена шапка с козирка и един брой гилза от газов пистолет.
Видно от заключенията
на назначените по делото съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска
експертизи в резултата на нанесеното на 13.11.2016 г. пробождане пострадалата Г.
е получила прободна рана на шията в дясно с дължина 2 см. и дълбочина 4 см. с
тангенционална посока. Описаното прободно нараняване в областта на врата е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От ДСМЕ се
установява, че с ножа, приобщен към делото е необходима значителна сила за
нанасяне на прободната рана. В тази област на шията преминават артерии от голям
калибър, нерви и лимфни пътища, отпред преминава трахеята и хранопровода.
Попадайки в артерия от голям калибър би настъпил обилен артериален кръвоизлив.
При условията, при които е станало произшествието /далеч от специализирано медицинско
заведение/ би настъпила смърт.
По делото по категоричен начин е установено авторството,
мястото и начина на извършване на пробождането.
По делото е назначена и Комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, от която е видно, че подсъдимият е
лекуван еднократно в стационара на ЦПЗ - гр. Бургас за периода от 26.09.2016 г.
до 15.10.2016 г. с диагноза: Синдром на алкохолна зависимост, Абстинентно
състояние, Тревожно хиподепресивен синдром и не се води на диспансерен отчет
към ЦПЗ – Бургас. Към датата на инкриминираното деяние той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Според вещите лица в ситуацията, при която подсъдимият е нанесъл прободната
рана на пострадалата, е възможно той да е изпитвал емоции на раздразнение и
гняв, които обаче не са достигнали степента на същински афектно състояние,
както и липсва уплаха или смущение. Личността на подсъдимия се определя от
вещите лица като емоционално-нестабилна личност, шизоидно личностово
разстройство и дисоциално личностово разстройство, без да са изпълнени напълно
критериите за поставяне на тези диагнози.
От представения протокол № 37 от 21.02.2017 т. по
изготвената дактилоскопна експертиза е видно, че иззетата дактилоскопна следа
при направения оглед на лекия автомобил е оставена от подсъдимия Д.К.Д..
На 17.11.2016 г. бил извършен оглед на веществени
доказателства: на доброволно предаденият нож и иззетата платнена шапка с
козирка, при който оглед е установено по двете страни на острието на ножа
засъхнали петна от червеникаво-кафява течност.
По делото е изготвена и ДНК експертиза – протокол №
17/ДНК-216-16, от който се установява, че по острието на ножа има кръв, чийто
ДНК профил показва пълно съвпадение във всички генотипизирани локуси с ДНК
профила на пострадалата Н.С.Г..
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на
свидетелите Н.С.Г. и С.К.Н., писмените доказателства и заключенията на
коментираните по-горе експертизи, които съдът кредитира като компетентни,
пълни, ясни и обективни.
Подсъдимият се признава за виновен, като призна фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и същите се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
В обясненията си на 15.11.2016 г. в присъствието на
служебният си защитник В. Р. подсъдимият е заявил: „…Скарахме се, ядосах се
много и реших да я убия и след това да се самоубия….извадих ножа и я прободох
във врата….“
Предвид изложеното съдът намира, че възраженията на
защитата, че се касае за умишлено нанесена телесна повреда, но не и за опит за
убийство, представляват една защитна позиция, целяща оневиняването на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради което съдът не ги кредитира и
ги отхвърли изцяло.
С деянието си подсъдимият Д.К.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна, при пряк умисъл състава на чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК,
като на 13.11.2016 г., около 14.15 ч. в землището на с. Русокастро, общ.
Камено, обл. Бургас, в лек автомобил марка „Сузуки Вагон“ с рег. № ******, направил опит умишлено да умъртви Н.С.Г., ЕГН **********,
нанасяйки удар с нож в областта на шията, като изпълнителното деяние е останало
недовършено, по независещи от дееца причини, както и престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ от НК, тъй
като на същата дата и на същото място, противозаконно отнел чуждо МПС – лек
автомобил марка „Сузуки Вагон“ с рег. № ******,
от владението на Н.С.Г., без нейно съгласие с намерение да го ползва, като
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ от НК.
В конкретния случай опитът е останал недовършен, поради
взаимното разположение на подсъдимия и пострадалата в лекия автомобил при
нанасянето на удара с използваното средство /не добре заострен нож със заоблен
връх/ и на следващо място защото той не е успял да настигне побягналата извън
автомобила Г.. Това негово действие сочи на желание от негова страна да довърши
започнатото престъплението, но не е успял поради независещи от него причини.
Момента на довършване на личната дейност на престъпника се определя от
субективно отношение, за разлика от определянето на момента на довършване на
престъплението, който се определя обективно. При опита обективният елемент е
началото на изпълнителното деяние, а края на изпълнителното деяние се определя
от субективното отношение. Опитът е останал недовършен, тъй като подсъдимият въпреки,
че е преследвал избягалата Г. извън автомобила, не е успял да я настигне и да
доведе до край започнатото деяние.
Както бе посочено по-горе, съдът не възприема тезата на
защитата на подсъдимия, че последният не е имал намерение да умъртви
пострадалата Г., а да ú нанесе телесна повреда, тъй като
местоположението на нанесения удар, а именно областта на шията, както и това,
че той я последвал извън автомобила и я преследвал сочат за пряк умисъл на
подсъдимия да лиши от живот пострадалата Г.. Това се потвърждава и от
обясненията му на досъдебното производство.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението –
влошени взаимоотношения между подсъдимия Д. и пострадалата Г., проява на
ревност и незачитане правото на живот.
При определяне на вида и размера на наложените наказания
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените
пълни самопризнания, както и изразеното съжаление от страна на подсъдимия за
стореното, обстоятелството, че двамата са живели продължително време на семейни
начала и имат общо дете, а като отегчаващи обстоятелства миналото му осъждане и
като ги съобрази наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и с оглед недовършеността на деянието, определи наказанието по 115,
вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58, б. „а“
от НК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ и по чл. . 346, ал. 2, т.
1 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ от НК в размер на ДЕВЕТ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия бе определено
едно общо наказание, а именно по-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода“, при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. от НК съдът приспадна от така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е
бил с мярка за неотклонение Задържане под стража от 14.11.2016 г. до привеждане
на присъдата в изпълнение.
Съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия Д.К.Д. с
влязло в сила споразумение № 80/24.06.2016 г. по НОХД № 642/2016 г. на РС - гр.
Несебър наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, тъй като деянията
по настоящата присъда са извършени в изпитателния срок и което да се изтърпи отделно от настоящата
присъда при първоначален „Строг“ режим.
Съдът се разпореди с веществените доказателства, а именно
един брой нож с обща дължина 22 см. и един брой гилза от газов пистолет да се
унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност, а един брой
платнена шапка с козирка да се върне на подсъдимия Д..
Като следствие от осъдителната присъда на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 1 358.385 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Бупгас
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: