№ 110
гр. Никопол, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20224420100287 по описа за 2022 година
По молба вх.№22751/25.11.2021г. първоначално пред ПлРС е образувано гр.д.
№7369/‘21г., в което като страни са посочени А. Д. А., ЕГН********** от гр.***,
ул.“***“№2 чрез адв.П. Й. Н. от ВАК със съдебен адрес за призоваване в гр.ВАРНА,
ул.“***“ №44, ет.4, офис №6 срещу „***“ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.“***“№12 представлявано от В.М.И..
След прекратяване на производството пред ПлРС с определение
№1951/16.05.2022г. и пристигане на делото в НРС по вх.№1492/21.06.2022г. пред НРС
е образувано настоящото дело.
В исковата молба ищцата А. Д. А., ЕГН********** с адрес в гр.Гулянци
ул.“***“№2 чрез процесуалния си представител адв.П. Й. Н. от ВАК със служебен
адрес гр.Варна, бул.“***“№***, офис 6 твърди, че на 08.02.2021г. между А. и „***“
ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“***“№12,
представлявано от В.М.И. бил сключен договор за паричен заем №965475 към искане
№171650, във връзка с което и по силата на договора дружеството ответник
предоставило в заем сума в размер на 1000лв. на А., която се задължила да върне
предоставената сума в срок до 08.12.2021г. на 10 месечни вноски при месечен лихвен
процент от 3.330% и годишен лихвен процент на разходите от 48.378%. Допълва, че в
чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като било предвидено че
размера на всяко погасителна вноска бил 119.21лв., а дата на първото плащане била
08.03.2021г., като последното пращане трябвало да бъде извършено на 08.12.2021г.
Допълва, че в договора било посочено, че заема се обезпечава, а общата сума на
1
плащане била в размер на 1192.13лв.
Сочи, че в чл.6 от договора за паричен заем №965475/08.02.2021г. било
посочено, че страните се съгласили договора за заем да бъде обезпечен с гарант при
условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем. Допълва, че съгласно
посочения член от ОУ към договора, гарант трябвало да са две физически лица, всяко
от които да отговаря на посочени условия, а именно да има нетен размер на
осигурителни доход над 1000лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи на
безсрочен трудов договор; да не са заематели по договор за заем сключен със
заемодателя по настоящия договор; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения съгласна
справочните данни от ЦКР към БНБ.
Освен с гарант се сочи от процесуалния представител, че заема следвало да се
обезпечи и с още едно от изброените в договора обезпечение по избор на заемателя, а
именно: ипотека на недвижим имот съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ /първа по ред
ипотека/; особен залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ
/пазарната стойност на движимата вещ да надвишава два пъти общата сума за плащане
по договора за заем с включени главница и лихва/; банкова гаранция съгласно чл.10,
ал.2, т.4 от ОУ /банковата гаранция следвало да е издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка за период включващ периода на договора за заем до изтичане на шест
месеца слез падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаващо задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включваща договорената главница и лихва/ или цена книга издадена в полза на
заемодателя.
Сочи се още, че съгласно чл.8 от договора за паричен заем в случай на
непредставяне на договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаряло на условията по чл.10, ал.2, т.1 и т.4
от ОУ към договора, заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на
757.87лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към
договор за заем.
Сочи се, че съгласно погасителен план към договор за паричен заем №965475 от
08.02.2021г., всяка погасителна вноска е в размер на 195.00лв., в която се включва
вноска без неустойка в размер на 119.21лв. и разсрочена неустойка по чл.8 от
договора при липса на обезпечение в размер на 75.79лв., като падежът им бил както
следва: 08.03.2021г.; 08.04.2021г.; 08.05.2021г.; 08.06.2021г.;08.07.2021г.; 08.08.2021г.;
08.09.2021г.; 08.10.2021г.; 08.11.2021г. и 08.12.2021г.
Съгласно погасителния план, общата сума която А. Д. А. следвало да върне била
в размер на 1950лв., от които 1000лв. главница, 192,13лв. лихва и 757,87лв. неустойка.
2
Сочи се още, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договора за потребителски кредит
бил договор въз основа, на който кредиторът предоставя или са задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на плащане. Сочи се, че доколкото договор за паричен заем
№965475/08.02.2021г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то
неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който са
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Допълва се, че за сделки
противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на
другата. Сочи се, че в конкретния случай е налице именно такова несъответствие в
случая, доколкото на А. било вменено задължение да обезпечи заема си, след като
усвои сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 757,87лв.
От процесуалния представите се излагат доводи за това, че по отношение на
сключения договор между А. и дружеството, следвало да се прилагат правилата на
ЗПК, където се подчертава, че изчерпателно било посочено съдържанието на договора
за кредит. Наред с горното се сочи, че в чл.8 от сключения между страните договор
било посочено, че А. се съгласявала в тридневен срок от сключването му да обезпечи
заема с гаранти и още едно обезпечение по чл.6 от договора, като ако не изпълни това
свое задължение дължала неустойка. Излагат се доводи за това, че в Глава 4 на ЗПК
било уредено задължението на заемодателя, преди сключването на договора за заем да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на договора, изобщо или в искания размер на заема. В тази
връзка се допълва, че клаузата съдържаща се в чл.8 от договора се намирала в пряко
противоречие с преследваната от закона цел и задължението на потребителя.
По отношение на чл.16 от ЗПК се сочи, че оценката на платежоспособността се
извършвала преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на
исканите обезпечения се сключвал договора да заем. Допълва се, че чрез цитирана
клауза на длъжника се вменявало задължени да осигури гаранция, която да обезпечи
кредита, след като той вече е отпуснат. Наред с това от процесуалния представител се
сочи, че в чл.8 от договора, формално била уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение, а фактически се дължала договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Излагат се доводи, че доколкото за да не възникне вземане за
неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и
същите следва да бъдат изпълнени в кратък срок, води до обективно затруднение от
заемателя, тези изисквания да бъдат покрити. Действително заемодателя е дал
възможност на заемателя А. в тридневен срок да му представи гарант, но същия
3
трябвало да отговаря на множество изброени изисквания, а освен това е предвидил още
едно обезпечени - ценна книга издадено в полза на заемодателя. Предоставянето на
къси срокове препятствало длъжника да реагира и изпълни условията. Допълва се, че
опциите визирани в чл.6 от договора не давали възможност на заемателя да избегне
плащането на неустойка, тъй като той реално не можел да изпълни тези условия, което
от своя страна водело до възникване на вземането за неустойка в сферата на кредитора
във всички случаи. Сочи се, че сумата от 757,87лв. имало възможност да се плаща
разсрочено на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай от
заемодателя било предвидено, че погасителната вноска била в размер на 195лв., а
общото задължение ставало 1950лв. Във връзка с изложеното се сочи, че клаузата за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора целяла да заобиколи нормата
на чл.16 от ЗПК, поради което се твърди, че по силата на чл.21, ал.1 от ЗПК, същата се
явявала нищожна. Допълва се, че на това основание нищожна се явявала и уговорената
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Сочи още, че естеството на уговореното задължени по чл.6 било
непарично, като същото не било главно, а акцесорно и спомагателно, целящо да
обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразявало в това да се
върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Твърди, че
неизпълнението на главното задължение било същественото по договора, доколкото
неизпълнението на задължение по чл.6 не можело да се определи като такова, с оглед
интереса на заемодателя. Твърди се, че ако за заемодателя е било важно и съществено в
негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за
сключване на договора. От тук процесуалният представител прави извода, че
предвидената неустойка в размер на 757,87лв. при главница от 1000лв. излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщала
само в средство за обогатяване на кредитора, предвид това, че тя трудно би била
избегната предвид посочените условия по договора.
Прави се извод, че целта на посочената неустойка била само, за да санкционира
неизправната страна, като чрез нея заемодателя целял при неизпълнение да извлече
допълнителна парична облага, която не му се следва, а в случая представлявала
вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което
представлявало допълнителна печалба за него освен лихвата и в тази връзка
противоречила на добрите нрави, тъй като целяла неоснователно да обогати
заемодателя. В допълнение се излагат доводи, че процесната клауза за неустойка за
непредставяне на обезпечение не била съобразена и Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредит, като се сочи, че в чл.8, §1 от Директивата 2008/48, от съображение 28 ставало
ясно, че преди сключването на договора за кредит, кредиторът бил длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост, това
4
задължение можело да включва изготвянето на справка от съответната база данни. В
този смисъл, според процесуалния представител на ищеца било и съображение 26, в
което било посочено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следвало да упражняван необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. В тази връзка се излагат и доводи, че
преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, до колкото цели да предпази потребителите от свръх
задлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от съображения 7 и 9 в
предвиждането в областта на потребителските кредити до пълна хармонизация в
редица ключови области и която се приемала като необходима, за да се осигури на
всички потребители в съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси, за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл, според процесуални представител, клаузата
която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което
задължение ставала изискуемо след неизпълнени на договора за кредит била в пряко
противоречие с целта на Директивата, а целта била ако има съмнение в
платежоспособността на длъжник, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се отпуска кредит, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата.
Предвид изложеното от процесуалния представител се сочи, че А. не дължи
заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 757,87лв.,
предвидена в чл.8 от договор за паричен заем №965475/08.02.2021г., тъй като клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността на договарянето и води до заобикаляне на ЗПК, поради което се
твърди, че се явявала нищожна по аргумента по чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, А. била заплатила три
вноски в размер на 195лв. всяка или сума в общ размер на 585лв., с които се счита, че е
погасила част от дължимата главница в размер на 1000лв. по кредита, но не и вноската
за неустойка.
Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на А. Д. А.,
че не дължи на „***“ООД, ЕИК:*** сума в размер на 757,87лв., представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл.8 във връзка с чл.6 от договор
за паричен заема №965475/08.02.2021г., тъй като клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение на заема противоречала на добрите нрави и била в
разрез на принципа на добросъвестността при договарянето, като водела до
5
заобикаляна на ЗПК, поради което същата била нищожна.
Направено е искане за присъждане на сторените разноски в полза на ищеца.
Направени са доказателствени искания за приемане и прилагане по делото на
договор за паричен заем; общи условия към договора; разписка
№030001314812722/18.05.2021г.; разписка №0300012942666845/22.04.2021г.; разписка
№0300012690993565/13.03.2021г.; адвокатско пълномощно.
С разпореждане №498/17.01.2022г. състав на ПлРС на основание чл.131, ал.1 от
ГПК е изпратил препис от исковата молба с приложенията на ответника за отговор.
С вх.№4102/17.02.2022г. на регистратура при РС-Плевен е постъпил отговор на
искова молба от „***“ООД, ЕИК:***. От дружеството се излагат доводи, че исковата
молба е допустима, но неоснователна, а предявените с нея искове били недоказани.
Сочи се, че предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка била резултат и
от уговорка между страните по двустранен договор и тя била акт на индивидуално
договаряне, без да са налице данни, че потребителя не е имал възможност да се
запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях, включително да
откаже да сключи допълнително споразумение. Допълва се, че на ищцата били
предоставени копия от договора и ОУ за запознаване, като клаузата, която уреждала
дължимостта се твърди, че не противоречала на посочената норма и според
дружеството не било извършено нарушение на чл.10, ал.4 от ЗПК. Освен това
неустойка по чл.8 от договора за паричен заем се дължала в пълен размер още в
момента на възникване на основанието за начисляването й, а именно при
непредставена в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надлежен и
сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем, т.е. на поръчител който да
отговаря на условията по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Сочи се още, че размерът на
неустойката бил предварително и точно определен в договора за заем от момента,
предхождащ нейното начисление. По този начин се твърди, че заемателя
предварително бил запознат с размера на последиците, които биха настъпил за него
при непредставяне на исканото обезпечение, като според дружеството конкретната
клауза от договора била израз на призната в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и в
тази връзка уговорената по този начин неустойка отговаряла на присъщата й
обезпечителна функция съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Наред с горното се излагат доводи и за това, че било постигнато споразумение
в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на
свобода на договаряне, тъй като размера на неустойката бил изначално определен до
точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжника да се стърси нещо в
повече, като размера бил съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя.
Допълва се, че към момента на сключване на договора, заемателя по него бил съгласен
6
с тази неустойка, изразил е своята воля и е подписал договор. Твърди се, че било
налице пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно
проявление, като страните по договора в рамките на свободата на договаряне били
постигнали съгласие относно клаузите по договора и в частност относно неустойката.
Твърди, че при подписване на договора, страните ясно определили кое е задължението,
каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението и размера на
неустойката по договора за заем, като в тази връзка се допълва, че задължението на
заемателя по сключения договор било формулирано ясно. Твърди се, че самият
договор за заем имал за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъл на
ЗПК, като били спазени изискванията към този вид договори относно уговорената и
търсена неустойка, за която се сочи, че съставлявала разход, който заемателя заплаща
при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно обезпечение по
него. Допълва се, че в конкретния случай неустойката била начислена само и
единствено защото заемателя не представил в срок след подписване на договора
обезпечение, отговарящо на условия по чл.9, ал.2, т.1 от ОУ и в тази връзка
неустойката се явявала санкция за това неизпълнение. Обстоятелството, че се
натрупвало задължение за плащане на тази неустойка, ответника твърди, че било
последица от неизпълнение на неизправния заемател, който не изпълнил едно
доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договора и в тази връзка
се сочи, че дължимостта на неустойката било следствие единствено и само от
последващото неправомерно поведение на заемателя.
Излагат се допълнително доводи, че клаузата на чл.8 от договора била
индивидуално уговорена от кредитополучателя и тя била съобразена с желанието на
кредитополучателя, изразено в молба за кандидатстване за заем. В тази връзка се
допълва, че заемателя предварително бил уточнил и индивидуализирал каква е сумата,
която иска да получи, конкретизирал е параметрите, които са съобразени с
възможностите и относно вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и
периодичност на погасителните вноски. Предвид тези критерии се твърди, че е
уговорен и размер на неустойката, който според ответника бил изцяло съобразен с
индивидуалните потребности и възможности на заемател по сключения договор. В
конкретния случай се сочи, че се касаело за отпускане на особен тип заем от небанкова
финансова институция , вписана в регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ, като средствата в нея
не били набрани чрез публично привличане на влогове и в тази връзка се изтъква, че
след като вземането не било гарантирано с ипотечно или заложно обезпечение,
дадения заем на ищцата се явявал по–рисков и именно с цел да се обезпечи,
дружеството изисквало от заемателя да представи едно достатъчно надеждно лично
обезпечение – банкова гаранция или поръчител, които да отговарят самостоятелно или
кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.9, ал.2, т.1 от ОУ. Твърди се,
че при условията на евентуалност при непредставяне на обезпечение дружеството
7
имало механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателя
да постигне съгласие относно неустойката и нейния размер. Едно евентуални
неизпълнени на договора се твърди, че поставяло дружеството в голям риск, като
неустойката била предвиден да обезщети заемодателя за поетия от него риск и в тази
връзка възможността заемодателя да загуби представените в заем парични средства
при настъпване на евентуална неплатежоспособност на заемателя била много по-
голяма и от тук според ответника съвсем естествено следвало поради съществуващ
риск да се договори и сума, която трябва да поеме заемателя, за да са гарантирани
интересите на отпускащия този тип кредит, като в конкретния случай неустойката
имала освен обезпечителна и обезщетителна, така е санкционна функция. В
заключение се сочи, че се касае за договор за паричен заем, по който заемателя да не
разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за
заплащането на неустойката, поради което според дружеството в чл.8 от договора се
договарял начина на нейното разсрочване, като неустойка имала особен начин на
заплащане, който бил уговорен между страните предварителна още в момента на
постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер.
Предвид изложеното ответника моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Направени са доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153 във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
подписан договор за паричен заем №965475 от 08.02.2021г., по който предоставената
сума е усвоена (Определение по чл.140 ГПК л. 90 гръб/.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, като може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл.9,
ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
В оспорената клауза на чл.8 от договора е предвидено задължение на
потребителя в тридневен срок от подписването да предостави едно от следните
8
обезпечения – поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на
конкретно посочени критерии или безусловна банкова гаранция за пълната дължима
сума, валидна шест месеца след крайния срок за плащане и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главници и лихва. При неизпълнение се дължи неустойка в размер на
757,87 лева, платима разсрочено съгласно Погасителния план.
Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост
на неустойка при неизпълнение се основават на нищожна клауза.
Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който
следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят
задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък за потребителя и се създава
значително затруднение, както относно ФЛ – поръчители, тъй като същите следва да
отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, в това
число и относно банковата гаранция, която трябва да е в размер на два пъти пълната
дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се
изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни
технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод,
че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин
към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й в чл.8 от договора, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на
ТР за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи
служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
9
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението (още Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о.).
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е
предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите
от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната функция е вън от предмета
на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и
до увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди
от неизпълнението (в този смисъл Решение №74/21.06.2011г. на ВКС по гр.д.№
541/2010г., IV г. о., ГК).
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл.26,
ал.1 във връзка с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск е основателен и доказан,
при което следва да бъде уважен. Поради липсата на валидна клауза за дължимост на
неустойка съдът намира за установено по отношение на А. Д. А., че не дължи на
„***“ООД, ЕИК:*** сума в размер на 757,87лв., представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение съгласно чл.8 във връзка с чл.6 от договор за паричен
заема №965475/08.02.2021г., тъй като клаузата за неустойка за непредоставяне на
10
обезпечение на заема противоречала на добрите нрави.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане с представен списък по чл.80
ГПК и доказателства за плащане на 50 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Съгласно ал.2, в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на
сумата от 300 лева, която следва да се присъди лично на пълномощника.
По отношение внесената държавна такса в размер на 50 лева, следва ответника
да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. Д. А.,
ЕГН********** от гр.***, ул.“***“№2 и „***“ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.“***“№12, че клаузата на чл.8 от сключения помежду им
договор за паричен заем №965475/08.02.2021г., уреждаща задължение за плащане на
неустойка е недействителна.
ОСЪЖДА „***“ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“***“№12 представлявано от В.М.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с
чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 ЗАдв. да плати на адв.П. Й. Н. от ВАК със съдебен адрес за
призоваване в гр.ВАРНА, ул.“***“ №44, ет.4, офис №6 сумата от 300 лева /Триста
лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. Д. А.,
ЕГН********** в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА „***“ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.***,
ул.“***“№12 представлявано от В.М.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А.
Д. А., ЕГН********** разноски за държавна такса в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
11