№ 890
гр. Пещера, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240100921 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Л. Й. В. ЕГН **********, от гр.****, чрез адвокат В.
В. от АК-Плевен, съд.адрес за призоваване - гр.*** против „СТРИМОНА
СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, гр.Петрич, ул."Първомайски път"№35/ адрес
за кореспонденция/ седалище - гр.София,общ.Столична, район Витоша,
ул."Казбек"№57В, представлявано от управител С.Г.Л., с правно основание
по чл. 200 от КТ.
Твърди ищецът, че с Разпореждане №5104-01-56 / 03.09.2018г. на НОИ
ТП[1]Благоевград е призната трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
Трудовата злополука е станала на 09.08.2018г. в гр.Пещера,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик около 16,30 часа на обект „Биовет" АД-
гр.Пещера - ферментация източна фасада.
Ищецът Л. Й. В. е имал сключен трудов договор №912 / 14.05.2018г. с
ответника за неопределено време и е бил с пълно работно време, на длъжност
„Монтажник метални конструкции". За посочената професия има трудов
стаж - 8 години, а общия му трудов стаж е 17 год.
На 09.08.2018г. ищецът заедно с други монтажници са извършвали
възложената им работа - демонтаж на фасаден панел.Като възложената работа
по отношение на ищеца е била свързана с посрещане на панела след
демонтажа на нивото на земята, откачане и подреждане на определено
място.Ищецът В. е изпълнявал законовите разпореждания на работодателя-
„Стримона строй" ЕООД като е демонтирал фасадни термопанели с помощта
на кран от производствената сграда, корпус „Ферментация, обработка и
филтрация"в „Биовет"АД гр.Пещера. Трябвало да се сменят общо три
1
панела.Първият откачили безпроблемно, но при вторият панел станала
злополуката. Панелът е демонтиран с кран като същия е закачен с текстилни
сапани в балансирано състояние на равно разстояние от двата края.При
спускането му към земята на около 2,5 метра в лявата част на панела се
разкъсва носещата част на облицовъчната ламарина.Двамата работници
посрещащи панела, виждайки ситуацията тръгват да бягат, но ищецът Л. В. е
бил затиснат и смазан от падналия панел.
Излага ищеца още, че материалният фактор причинил увреждането, е
фасадният панел, като причина е разкъсването на носещата част на
облицовъчната ламарина на фасадния панел.
След това работниците установили, че захвата на падналия термопанел,
ламиниран фабрично бил дефектен и бил много по-тънък от останалите
термопанели.
Ищецът твърди, че по време на инцидента е носел предпазна каска на
главата и е имал проведен инструктаж. От негова страна няма нарушение на
правилата за безопасност.
Инцидентът е станал при и по време на възложена работа от
работодателя. В резултат на станалата трудова злополука с ищеца, същия е
претърпял сериозни травми и увреждания на здравето. Настъпило е
необратимо увреждане на здравето и неработоспособност определена от
ТЕЛК на 100%.
Твърди ищецът, че работодателят „Стримона строй" ЕООД е допуснал
нарушения по чл.4 ал.1 т.2 и ал.3 т.10 от ЗЗБУТ във връзка с чл.59 ал.1 и
чл.62 ал.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения.Демонтажът на фасадните термо- панели не е
бил осигурен срещу приплъзване и откачване от захвата, което е довело до
инцидента.Ищецът е трябвало да посреща на земята тези панели и не е имал
никаква вина за станалия инцидент.
По случая е било образувано досъдебно производство №ЗМ 293 /
2018г. по описа на РУ-гр.Пещера и прокурорска преписка вх. №813 / 2018г. по
описа на РП-Пещера, което е приключило с Постановление за прекратяване
на производството от 13.06.2019г., на основание 243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1
от НПК.
В резултат на злополуката ищецът е бил затиснат от панела. Загубва
съзнание.От работното място го откарват в бърза помощ, оттам в лечебно
заведение по спешност за оперативно лечение. Ищецът е получил счупване на
тялото /диафиза/ на лява бедрена кост. Извършена е на 15.08.2018г. операция
с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, под обща
анестезия. Поставена е метална остеосинтеза.В резултат на злополуката освен
лява бедрена кост са счупени и прешлени на гръбначния стълб - клиновидна
фрактура на ТН 7, ТН 9 и ТН 12 прешлени и между двете фасетни стави в
дясно.От белия дроб е имал двустранно плеврални изливи.Извършва се нова
операция на пострадалия работник, под обща анестезия на 29.08.2018г.
2
Извършена е транспедикуларна метална остеосинтеза с десет полиаксиални
винтове и с две пръчки и две куки.също така е извършена и екстензия на
патологично променените тъкани и фисулектомия. На 17.09.2018г. ищецът
претърпява поредна операция, под обща анестезия, на гръбнака, извършва се
фасциотомия и пластика в торако-лумбалната област на гръбнака. Има дълъг
болничен престой- от 1.08.2018г. - 21.08.2018г., от 27.08.2018г. - 12.09.2018г.
, от 14.09.2018г.- 27.09.2018г. в Еврохоспитал УМБАЛ гр.Пловдив.
На 16.10.2018г. постъпил в същата болница по спешност за оперативно
лечение след усложнения в състоянието.
На 17.10.2018г. извършена операция поради усложнения от механичен
произход след вътрешно фиксиране на кости.Извършена некректомия на
некротично променени меки тъкани.
На 10.12.2018г. отново постъпва в същата болница в гр.Пловдив поради
усложнения в здравословното състояние, наличие на зачервяване, подуване и
секреция от оперираната рана.Постъпва по спешност за нова операция. На
11.12.2018г. претърпява операция.Извършена е фисулектомия, която достига
до костта, открит секвестър и извършена секвестъректомия и остектомия на
ляв фемур. Изписан след операция на 21.12.2018г.
На 03.01.2019г. ищецът отново поради настъпили сериозни усложнения
след операциите постъпва в Еврохоспитал УМБАЛ гр.Пловдив.На
10.01.2019г. се извършва операция и достигане до металните тела,които с
помощта на екстрактор се екстерпирали, извършена е и ексцизия на
патологично променени тъкани.
Освен извършените операции на лява бедрена кост и три прешлени на
гръбнака и поставени метални шини ищецът получава и двустранна
белодробна тромбемболия. Извършена е на 09.09.2020г. балонна дилатация на
дясна пулмонална артерия. Получил като усложнение хронична сърдечна
недостатъчност и високостепенна пулмонална хипертония. На 25.07.2019г.
отново постъпва за операция в Еврохоспитал гр.Пловдив.Проведена операция
на 26.07.2019г. и е изписан на 06.08.2019г.
Към настоящия момент е със 100% неработоспособност. Не може да полага
никакъв труд. Получава усложнения в белодробната система и е с хронично
рецидивираща белодробна тромбоемболия и високоспетенна белодробна
хипертония. Претърпял е болки и страдания, многократни операции под
пълна анестезия, не е могъл да се обслужва и храни сам по време на
болничното лечение.Съпругата му е била заедно с него по време на
проведените медицински манипулации и му е оказвала помощ и
съдействие,тъй като е бил в напълно безпомощно състояние,поради
сериозните травми, които е претърпял. Дори и към настоящия момент,
въпреки че са изминали почти 3 години от злополуката, ищецът продължава
да се движи изключително трудно, с патерици, не може да полага никакъв
труд и се чувства силно травмиран, както физически от премазването от
тежестта на панела, така и смазан емоционално и психически, поради вече
3
непълноценността му като човек и глава на семейство.
Определена му е пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест първоначално в размер на 274,29лв. , а в последствие е
увеличена на 371,04лв.
Трудовата злополука се е отразила върху целия му живот. Болките и
страданията, които е изпитал в момента на инцидента, при многократните
престои в болница, по време на транспортиране до болница и при
оперативните интервенции са били изключително силни. Имал е нужда от
непрекъснати грижи и обслужване.Болките,които е изпитвал са били
ежедневни и ежечасни.Не можел да спи, поради силните болки се будел
непрекъснато. Към настоящия момент продължава да търпи болки,страдания
и неудобства. Претърпял е сериозни операции,които са оставили големи
белези по тялото и пълно възстановяване на здравословното състояние е
невъзможно.
Ищецът излага още и че няма да може да полага труд и ще разчита
единствено на ниската пенсия по инвалидност.Трудовата злополука е
променила коренно живота му и вече никога няма да бъде същия здрав човек,
глава на семейство, който е осигурявал основно паричните средства за
семейството си. Твърди че е с ограничена възможност да се движи,
необходимост някой от близките му да го обслужва и да бъде непрекъснато
до него, за да го подпомага в извършване на елементарни дейности. В
невъзможност е да работи, да се издържа сам, както и да издържа семейството
си, бил е дълго време в невъзможност да се среща с хора и да води социален
живот и да задоволява културните си потребности. Травмите, които е
претърпял са изключително тежки и не може да има пълно възстановяване.
Твърди че претърпените изключително силни и травмиращи болки и
страдания представляват претърпени от ищеца неимуществени вреди,които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Ищецът не е допринесъл за причиняване на трудовата злополука и не е
на лице съпричиняване. Твърди че имуществени вреди не претендира, тъй
като работодателят е заплатил разходите по лечението му.
Ето защо моли да се осъди ответника „Стримона строй" ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Л. Й. В. сумата от 100 000лв. / сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки ,
страдания, стрес, неудобства и пълна загуба на работоспособност, сериозно
увреждане на здравето от причинена трудова злополука, настъпила на
09.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на злополуката - 09.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.200 ал.1 от КТ вр. с чл.52 от ЗЗД.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото „Стримона
строй" ЕООД, чрез адв. Г. К., адвокат при АК Благоевград. Твърди, че искът
4
е допустим и основателен, тъй като безспорно се касае за трудова злополука.
Твърди обаче, че не са налице предпоставки за уважаване на иска в
толкова голям размер. Налице била причинно следствена връзка, посочена и в
постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
прокуратура - Пещера. Тя се изразявала във факта, че пострадалият е стоял в
зоната на падане на товара, като с това не се е съобразил с дадената му
инструкция за безопасност и така е нарушил разпоредбата на чл. 126, т. 13
КТ, което е довело и до съпричиняване на вредата.
Не било вярно твърдението, че ответникът не е спазил чл. 4, ал. 1, т. 2 и
ал. 3, т. 10 ЗЗБУТ, поради причината, че посочената разпоредба касае
обезопасяването, в което е включено отдаването на нужната екипировка,
ведно с инструктаж. Ищецът признава в исковата молба, че е бил
инструктиран за неговата безопасност при работата си, като ведно с това е
носил предпазна каска. Причината, поради която предметът е паднал върху
него е бил фабричен дефект, за който работодателят не отговаря, тъй като е
невъзможно да е предвидил това обстоятелство. Ищецът е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Той е бил длъжен
да спазва изискванията на чл. 126, т. 13 КТ, за да запази себе си по време на
своята работа. Твърди че ищецът е проявил груба небрежност към
задълженията си, подценявайки опасността, поради което е пострадал.
Твърди че неправомерно деяние от страна на „СТРИМОНА СТРОЙ"
ЕООД няма, след като ищецът е бил инструктиран и е носил предпазно
облекло. Причината, поради която останалите са се спасили, а той не е успял
е обстоятелството, че последният се е спънал докато се е опитвал да избяга,
обстоятелство, за което ответникът не би могъл да носи отговорност, с оглед
на факта, че падането на обекта е причинено от фабричен дефект, а не липса
на отговорност от страна на ответника. В случая е налице случайно развитие,
изразяващо се в невъзможното да бъде предвидено обстоятелство -случайно
избраният фабрично дефектен материал. Твърди , че останалите работници, а
посрещали панела, както и ищеца, са успели да избягат не само, поради
причината, че не са се спънали, но и поради причината, че са стояли в
безопасна зона. Неспазването на инструктажа на работодателя, а най-вече
липсата на собствена преценка или подценяването на опасността е довело до
трудовата злополука. Излага твърдения, че са налице фактори, които следва
да снижат иска за обезщетение. Твърди че ищецът притежава богат опит,
като преди това подобен случай не е имало. Твърди че ищецът се е намирал в
зоната, в която не е било безопасно за него да работи.
Излага още работодателя и че пострадалият се е спънал, докато бяга и
поради тази причина е бил затрупан от тежестта на обекта, което
представлявало форсмажорно обстоятелство, независещо от работодателя.
Спъването е непредвидимо и смята, че това обстоятелство създава
презумпцията за смекчаване отговорността на работодателя „СТРИМОНА
5
СТРОЙ“ ЕООД, с това твърди че безспорно е било налице съпричиняване от
страна на ищеца. Материалът е бил констатиран, като фабрично дефектен
такъв и това обстоятелство „Стримона Строй" ЕООД не е могло да предвиди.
Налице било съпричиняване от страна на пострадалия.
Прави възражение срещу сумата в размер на 100 000 лв., нанесени
неимуществени вреди. Смята, че с оглед съпричиняването от страна на
ищеца, грубата му небрежност и липсата на преценка за мястото, на което е
трябвало да се намира, следва да намалят претендираната сума.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че „СТРИМОНА СТРОЙ"
ЕООД не е спазило чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 10 ЗЗБУТ, както и че не е
спазило чл. 59, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 Наредбата за безопасна експлоатация и
технически надзор на повдигателните съоръжения. Претендира, че
справедлив бил размер от 15 000 лв., неимуществени вреди, които са
породени от злополуката, които отговарят на изискването за справедливост,
посочено в чл. 52 ЗЗД.
Претендират разноски.
Между страните не се спори, че пострадалият е работил при ответника,
че е бил във валидно трудово правоотношение с ответника, както и че
трудовото му правоотношение не е било прекратено към момента на
трудовата злополука, както и определянето на злополуката като трудова.
Спор има по отношение размера на претендираните неимуществени
вреди и наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Вл. В. поддържа
исковите си претенции, моли за тяхното уважаване и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържат депозираните отговори, обосновават допускане на груба
небрежност от страна на пострадалия и намаляване на претендираните суми,
претендират и разноски.
По делото се установява следната фактическа обстановка от събраните
писмени и гласни доказателства:
От приетото по делото трудово досие на ищеца, се установява, че Л.
Й. В. е сключил трудов договор на 11.05.2018 година, като е постъпил на
работа на 14.05.2018г., със срок на изпитване 6 месеца, за длъжността
„монтажник метални конструкции“ , като мястото на работа се променя, и
основно месечно възнаграждение от 510,00 лева.
Ищецът е подписал и с длъжностната си характеристика за
длъжността „монтажник метални конструкции“ ,съгласно която извършва
6
подготвителна ни спомагателна работа при монтажа на метални
конструкции, сортира и почиства, елементите, планките и детайлите; монтира
единични и комбинирани макари;връзва обикновени възли на въжетата;
вдига, спуска и сортира детайли от метални конструкции с помощта на
кранове, ; извършва подготвителна и спомагателна работа при монтажа ;
ползва работно облекло, обувки ЛПС ;спазва всички задължения при
изпълнение на възложената работа съгласно чл. 126 КТ; като и
задълженията по ЗЗБУТ, КТ Правилника за вътрешния трудов ред.
Приета е по делото служебна бележка за проведен начален инструктаж
на 14.05.2018 година, подписана от ищеца.
Приета е по делото декларация подписана от ищеца , че е запознат с
правилника за вътрешния трудов ред, наредба №2/22.03.2004г.; инструкция
за ръчна работа с тежести ; запознат със списъка за ползване на ЛПС;
инструктиран по електро безопасност, инструктиран за противопожарна
охрана, инструктиран за безопасна работа при производство на метални
конструкции; запознат със системата за управление на ЗБУТ, правилата за
осигуряване на ЗБР на строителен обект; оценка на риска.
Прието е по делото разпореждане № 5104-01-56/03.09.2018 г. на ТП
НОИ Благоевград, от което е видно че злополуката на 09.08.2018 година е
приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 1 КСО.
Прието е по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, от което
е видно , че на 21.05.2020 година е преведа по банковата му сметка
обезщетение за трудова злополука от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП в размер на 42 840,00 лева.
Приети са по делото Заповед № 363/ 22.12.2017 г. на работодателя, с
която определя лицето Дилян Филипов – технически ръководител, да
упражнява техническо ръководство на обекта на злополуката , като провежда
обучение , инструктаж и проверка на знанията на работниците по ЗБУТ на
място, а със заповед № 354/22.12.2017г. е определен Дилян Филипов да
провежда инструктажа – извънреден, ежедневен, периодичен и на работното
място.
Приобщени са материалите по ДП №293/2018 г по описа на РУ
Пещера преп.вх.№813/2018г. по описа на РП Пещера.
Приет е по делото протокол от извършена проверка от Дирекция
Инспекция по труда - Пазарджик от дата 22.08.2018г. / част от ДП том
1,л.25//, от който се установява че ищецът не е спазил разпоредбата на чл. 75
т. 2 и т. 3 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения. Дадено е предписание на ответника да проведе
извънреден инструктаж, както и е установено че не са предоставени срещу
подпис на прикачвачите и лицата , управляващи повдигателин съоръжения
графични схеми за начините на привързване на товарите / термопанелите/
при повдиганеното им на височина за монтаж и при демонтаж.
Констатирано е че пострадалия се е намирал под панела при височина над 1
7
м. което е било нарушение на чл. 75 т.2 и т.3 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Протоколът е подписан от представляващия работодателя без възражения.
Приета по делото / част от ДП том 1,л.31/ извадка от книга за
инструктаж, от която е видно , че под № 32 е вписан ищеца за преведен на
дата 22.06.2018г. извънреден инструктаж. Проведен е начален инструктаж на
обекта съгласно чл. 29 от наредбата за СМР като под №95 се е подписал
ищеца на дата 11.05.2018 г. , инструктаж на работното място на 11.05.2018 г.
Прието е по делото Постановление на РП- Пещера, с което е отказано
образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от
НК, влязло в законна сила. В същото е изложено , че наказателното
производство е започнало на 09.08.2018г.,за това,че на 09.08.2018г. в град
Пещера в завод за производство на фармацевтични продукти и фуражни
добавки,производствен корпус"ферментация,обработка и филтрация" в
„Биовет"АД-в УПИ IV-3 469/3 470, при демонтаж на фасадни термо-панели,
поради незнание или немарливо изпълнение на служебните си задължения по
занятие или друга правно регламентирана дейност,представляваща
източник на повишена опасност, е причинил средна телесна повреда
,изразяваща се в счупване на ляв крак и прешлен на гръбначен стълб на Л. Й.
В. от гр.Плевен - престъпление по чл. 134,ал.1,т. 2 НК.
В хода на разследване по делото е установено,че ищеца Л. В. към
инкриминираната дата-09.08.2018г., е работел въз основа на трудов договор
№912/11.05.2018г. на длъжност монтажник при „Стримона Строй"ЕООД-
гр.Петрич.На 09.08,2018г., по време на работа,при демонтаж на фасадните
термо- панели,при приплъзване,един от тях се откачил от захвата и падайки
затиснал, стоящия отдолу В.. Веднага бил подаден сигнал на тел. 112, като
била уведомена и Дирекция"Инспекция на труда"-гр.Пазарджик.
Приета е по делото справка извлечение от банковата сметка на ищеца
от която е видно, че е превеждана заплата на ищеца в периода от 28.06.2018г.-
до 28.009.2018г. и на дата 30.03.2020г.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно медицинска експертиза, която дава следното заключение - От
материалите по делото и медицинската документация е видно, че при трудова
злополука на 9.08.2019 г. пострадалият Л. В. е получил - контузия на главата с
охлузвания и мозъчно сътресение. Дислоцирано счупване на диафизата на
лявата бедрена кост. Счупване три гръдни прешлена - 7-ми,9-ти и 12-ти с
клиновидно снишаване на телата им. Непосредствено след инцидента
пострадалият е транспортиран до МБАЛ-Пазарджик и след това настанен за
лечение в УМБАЛ „Еврохоспитал"- гр. Пловдив. Тук е извършено открито
наместване с вътрешна фиксация на счупената лява бедрена кост, а след
стабилизиране на състоянието и транспедикуларна метална остесинтеза по
8
повод на счупването на три гръдни прешлена. Следоперативните периоди
протичат с усложнения, супорация на оперативните рани, гнойно-некротични
промени на меките тъкани и възпаление на костите, налагащи многобройни
хоспитализации и допълнителни оперативни интервенции, описани подробно
в протоколната част на експертизата. Металните тела от гръбначния стълб са
премахнати през м. януари 20119 г., а от лявата бедрена кост- през месец
август 2021 г. Освен това пострадалият страда от тромбофилия
/заболяване свързано с повишена склонност за образуване на тромби/, което
също се е провокирало от тежките травматични увреждания и развива
белодробен тромбемболизъм, инфаркти на белите дробове, пулмонална
хипертония и хронична сърдечна недостатъчност, поради което е подложен
на високоспециализирано инвазивно лечение. Претърпяната травма
непосредствено след получаването й, както и при и след многобройните
медицински интервенции са свързани с изпитването на силни и
продължителни болки и страдания. Провеждането на физиотерапевтични
процедури съща е свързано с изпитването на болки. Претърпяната травма се
отразила твърде негативно както на физическото, така и на психическото
здраве на пострадалия. Многобройните хоспитализации, анестезии и
операции, продължителния режим на легло и намалената до липсваща
възможност за самообслужване и инвалидизация, липсата на социални
контакти са тежко травмиращи фактори.Пълно възстановяване на
състоянието е невъзможно, поради наличното скъсяване на левия крак.
Многобройните оперативни интервенции са оставили груби ръбци по тялото,
които го загрозяват. При пострадалия е налице трайно намалена
работоспособност 100% без чужда помощ. В съдебно заседание вещото лице
д-р М. установи, че има пряка причинна връзка между трудовата злополука и
получените травматичин увреждания , не само по характер, но и като
механизъм на получаване.
Експертизата е приета в о.с.з.
По делото бяха разпитани свидетелите :
От разпита на св. П. В. / съпруга на ищеца/, Й. В./ баща на ищеца/, Р. М.
/ приятел на ищеца/ , се установи че ищеца търпи големи болки и страдания
от инцидента, но и от претърпените операции и интервенции. Здравето му се
влошава, като същият търпи и психически тормоз, тъй като не може да се
грижи за семейството си, обгрижван е изцяло от съпругата си, баща си , има
нужда от чужда помощ, св. М. се отзовава за ежедневни дейности и
битовизми.
От разпита на св. М. се установява че е експерт по безопасност, но не и
към датата на инцидента. Знае за случая, но не е бил очевидец. Твърди че при
работодателя се спазват всички изисквания за здравословни и безопасни
условия труд . Твърди че за длъжността на ищеца не е дейност с
повишена опасност и не се изисква специално обучение освен ежедневен
9
инструктаж, който се прави всеки ден от техническия ръководител.
Твърди че имат инструкция при товаро –разтоварните дейности, при
демонтаж и монтаж на панели трябва да са извън обсега на товароподемното
съоържение. Техническия ръководител на обекта трябва да следи за това.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и взаимно
свързани, а по отношение на първите двама свидетели по реда на чл. 172 от
ГПК с оглед евентуалната тяхна заинтересованост.
Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се
основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в
досъдебно производство, и др. За гражданския съд е задължителна за
съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично
посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил
приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и свободно
формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 ГПК/. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд,
независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на
досъдебното, респ. наказателното производство/ Решение № 66 от 12.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК/.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка се направиха
следните правни изводи :
Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 200 от КТ.
Фактическият състав на правната норма е следния: отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ обективна, безвиновна и гаранционно-
обезпечителна отговорност. Работодателят носи отговорност независимо от
това дали негов орган или работник има вина за настъпването на вредите.
Отговорността на работодателя е по силата на законно прехвърляне на
професионалния риск от увреждането на работника или служителя. При
отговорността по чл. 200 от КТ работодателя не може да прави
възражение,че няма вина за настъпването на вредите. Отговорността се
реализира въз основа на установения фактически състав на правната норма-
съществуващо трудово правоотношение към момента на увреждането ;
наличие на трудова злополука или на професионална заболяване; причинени
вреди – имуществени, неимуществени, включително пропуснати ползи ( чл.
200, ал. 3 от КТ); причинна връзка между увреждане на здравето на работника
или служителя и причинените вреди.
На първо място следва да се посочи, че между страните няма спор по
10
отношение на обстоятелствата, че пострадалия е работил на основание
валиден трудов договор при ответното дружество, настъпилата злополука
приета за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО, както и наличие на
причинната връзка между увреждането на здравето на работника и
причинените вреди.
Между страните се спори относно размера на причинените
неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна на
самия пострадал.
Следва да се посочи и че на пострадалия ищец е изплатено обезщетение
в размер на 42 840,00 лева и получава пенсия за инвалидност в размер на
371,04 лв.
Относно размера на неимуществените вреди.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря
на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г.
о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV
ГО на ВКС и др./. Субективната преценка за справедливо определени суми за
подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение №
204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Претърпените от ищеца болки и страдания са установени със
свидетелски показания на съпругата на ищеца, неговия баща и приятел,
преценявани при условията на чл. 172 ГПК. Настоящия състав кредитира тези
показания, тъй като отразяват преки впечатления, последователни са и
вътрешно непротиворечиви. От тях се установява, че освен физическите
болки, които непосредствено след инцидента са били най-интензивни,
ищецът е търпял и психически страдания –чувствал се непълноценен, тъй
като била засегната способността му за полагане на физически труд.
Вследствие на нараняването станал неустойчив, бързо се уморявал,
невъзможно било да изкачва стълби, а в момента и единият му крак е по-къс .
Налагало се съпругата,бащата и приятели на ищеца да са ангажирани в
неговото битово обслужване и лечение. Предвид становището на вещото лице
, че няма вероятност за подобрение на неговото състояние, прогнозата за
пълно възстановяване от злополуката е неблагоприятна, същият е с призната
неработоспособност в размер на 100 % , многобройните интервенции, които
11
са му извършвани, възрастта му – на 52 години към момента, предвид и
икономическите условия в страната, настоящият състав намира за справедлив
размера от 80 000 лева.
Относно искането за приложение на чл. 201 ал. 2 от КТ.
При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали
пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои
бездействия, съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причинна
връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е
"виновно" или "невиновно". При трудовата злополука обаче обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са
несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение,
докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността
(гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя
може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как
е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила
вредата. (решение № 60 по гр. д. № 5074/2013 г., ІV г. о., ВКС; решение №
218 по гр. д. № 1092/2020 г., IV г. о.).
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност,
увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
12
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Дадено е разрешение в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения с
№ 302 от 7.10.13 г. по гр. д. № 3248/13 г. на IV г. о. и № 350 от 17.10.2011 г.
по гр. д. № 1382/10 г. на IV г. о., Определение № 305 от 16.04.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3728/2020 г., IV г. о., ГК,където по поставения въпрос "за
относителната тежест на поведението на пострадалия, когато с поведението
си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се
обосновава с нарушение правила за безопасност на труда" е прието, че винаги
когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
като сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата.
споделя разрешението, дадено в постановените по реда на чл. 290 от
ГПК решения с № 302 от 7.10.13 г. по гр. д. № 3248/13 г. на IV г. о. и № 350
от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/10 г. на IV г. о., където по поставения въпрос
"за относителната тежест на поведението на пострадалия, когато с
поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на
ответника се обосновава с нарушение правила за безопасност на труда" е
прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от
увреждане, той съпричинява вредата.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения, инструкцията за работа с
повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 трябва да има съдържание
съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП, като определя реда: 1. (изм. - ДВ, бр. 10
от 2021 г., в сила от 05.02.2021 г.) за привързване и окачване на товарите и
използваните за целта сменяеми товарозахващащи приспособления, и 2.
начините за придвижване, завъртане и складиране на товарите; 3. за подаване
на сигнали между прикачвачите и лицата, които управляват повдигателни
съоръжения. В чл. 62. ал.1 от същата наредба е предвидено, че ползвателите
на повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 трябва да предоставят
срещу подпис на прикачвачите и на лицата, които управляват
повдигателните съоръжения, графични схеми за начините на привързване на
товарите.
Съгласно чл. 19 от НАРЕДБА № 12 от 30 декември 2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи, не се допуска: 1. присъствието на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства
в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-
разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения; 2.
присъствието на хора в транспортни средства при товаренето /разтоварването
им с повдигателни съоръжения.
Съгласно НАРЕДБА № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
13
и монтажни работи, чл. 26 техническия ръководител определя:работната
зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма
достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него
сигналист;местата на захващане на предпазните колани на работещите и на
люлките, платформите и висящите стълби към сигурна и здрава опора и
ежедневно контролира окачващите им приспособления преди започване на
работа, а съгласно чл. 29 при инструктажа работещите, които извършват
СМР, се информират за задълженията им да: спазват изискванията за
безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа; се явяват на
работа в трезво състояние и да не употребяват в работно време алкохол и
упойващи вещества ; спазват указанията за безопасно движение на
територията на строителната площадка и на работните места.
От събраните по делото писмени доказателства , се установява, че
пострадалия в момента на злополуката се е намирал в зоната под елемента ,
който е бил повдиган, като съгласно подписаната длъжностна
характеристика, така и от декларацията, че е запознат със нормативната
уредба уреждаща условията за здравословни и безопасни условия на труд,
предвид и че е бил инструктиран първоначално, извънредно и на работното
място, следва че ищеца В. не е спазил трудовите се задължения, като е
проявил груба небрежност , тъй като се е намирал в зоната под панела , който
е бил повдиган.
В случая е следвало да си извърши ежедневен инструктаж тъй като
конкретната работа попада в чл. 15 ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.
2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд- „ Ежедневен инструктаж се
провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск,
включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в
добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в
производството и употребата на взривни материали; в международните
автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе;
при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и
монтажни работи.“
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
да е правен ежедневен инструктаж. От събраните по делото доказателства се
установи, че са правени на пострадалия - първоначален, на работното място, и
съгласно наредба №2 /2004 г. инструктажа, като същият е ползвал надлежно
предоставените му лични предпазни средства .
Механизмът на трудовата злополука е изяснен от неоспорения и приет
по делото протокол за трудова злополука № 005/10.08.2018 г., приетото
заключение по допуснатата СМЕ.
От изложеното по –горе става ясно, че пострадалия се е намирал в
14
зоната под панела. Но няма доказателства да е бил инструктиран в този ден,
нито на място да е бил техническия ръководител и да е посочил съгласно
задълженията си опасната зона. Пострадалият Л. В. не е предприел
необходимите мерки за опазване на живота и здравето си в нарушение на чл.
33 от ЗЗБУТ, не е проявил елементарна грижа за себе си, грижа която би
проявил е най –небрежния. От друга страна, работодателят не е изпълнил
задълженията си по чл. 275, ал. 1 КТ като не е осигурил ефективен контрол по
смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗЗБУТ за извършване на възложената
работа без риск за здравето и по безопасен начин.Предвид на изложеното
съдът намира, че пострадалия е допринесъл за настъпване на злополуката, в
размер от 20 %. / Решение № 60185 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3692/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 45 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1580/2020 г., III г. о., ГК /
В тази връзка настоящата инстанция приема, че за настъпване на
вредоносния резултат на 09.08.2018 г. при описаните по-горе обстоятелства, в
по-голяма степен е допринесло пренебрегването на контрола за безопасни
условия на труд от страна на работодателя, който е следвало да бъде
осъществяван от съответните длъжностни лица, за които той отговаря.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да се присъдят
обезщетения за неимуществени вреди на ищеца след намаляване с размера
на приетото съпричиняване от 20 %, в размер на 64 000 лева.
Следва да се отчете и че на ищеца е изплатено обезщетение от
застрахователя 42 840,00 лева, което задължително се приспада от
посочената сума съгласно чл. 200 ал. 4 от КТ.
На следващо място следва да се приспадне сумата представляваща
лична пенсия на ищеца за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест. Предоставеното ТЕЛК решение е за период от една
година от 20.02.2020 година до 01.02.2021 година, в тази връзка е и
разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност за периода от
01.02.2020 година до 01.02.2021 година или сума в размер на 4452,48 лв. на
основание чл. 200 ал.3 от КТ.
Или сумата, която се присъжда на ищеца е в размер на 16 707,52лв.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от двете страни по делото, то на ищецът на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 1002,45 лева за адвокатски хонорар, а в полза на ответника
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят съобразно отхвърлената
част от иска разноски в размер на 2940, 22 лева. В тежест на ответника
съобразно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да се присъдят и разноските за държавна
такса върху уважения размер на иска и разноските за вещи лица в полза на РС
Пещера, а именно сумата от 668,30 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер от иска, както и сумата от 300,00 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТРИМОНА СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, гр.Петрич,
ул."Първомайски път"№35/ адрес за кореспонденция/ седалище -
гр.София,общ.Столична, район Витоша, ул."Казбек"№57В, представлявано от
управител С.Г.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Й. В. ЕГН **********, от гр.Плевен,
*** , сумата от 16 707,52 лева/ шестнадесет хиляди седемстотин и седем лева
и 52 ст./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в резултат на трудова злополука от 09.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от
16 707,52 лева до претендирания размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „СТРИМОНА СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, гр.Петрич,
ул."Първомайски път"№35 , със седалище гр.София,общ.Столична, район
Витоша, ул."Казбек"№57В, представлявано от управител С.Г.Л., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на Л. Й. В. ЕГН **********, от
гр.Плевен, *** разноски в размер на 1002,45 лева за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Л. Й. В. ЕГН **********, от гр.Плевен, *** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на „СТРИМОНА СТРОЙ" ЕООД, ЕИК
*********, гр.Петрич, ул."Първомайски път"№35, разноски в размер на 2
940,22 лева.
ОСЪЖДА „СТРИМОНА СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, гр.Петрич,
ул."Първомайски път"№3 5, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
в полза на Районен съд- Пещера разноски по делото в размер на 668,30 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и
сумата от 300,00 лева за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
16