Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ-ри гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 2121
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Три обективно
кумулативно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ;
чл.344, ал.1, т. КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ.
Прозводството по делото
е образувано по подадена искова молба
от *** *** ЕГН ********** против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди че ищцата е работила при
ответника на длъжността “водач кари“.Твърди се, че
ищецът боледува от множество заболявания, прекарал е инсулт, опериран е от
херния, има гастрит, високо кръвно налягане, претърпял е инфаркт на миокарда.
Твърди, че за тези заболявания ръководството на предприятието е уведомено тъй
като работи там повече от 15 години. Твърди, че от средата на м. 02.2016г.
здравословното му състояние се е влошило
и не му е позволявало да изпълнява служебните си задължения, поради което на
23.02.2016г. ищецът е подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива на осн.чл. 327 ал.1т.1 от КТ Твърди, че именно на това
основание е отправил заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, и въпреки постигнатото съгласие работодателят
е прекратил трудовото му правоотношение на осн; чл.
325 ал.1 т.1 от КТ. Твърди, че ищецът е останал без работа и е претърпял
имуществени вреди в резултат на уволнението му. Моли съда да постанови решение,
с което да признае уволнението за
незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му присъди
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение по чл. 225
ал. 1 от КТ за периода 24.02.2016.-06.04.2016 в размер на 945 лв.
В срокът по чл.131 ГПК,
ответника по делото е подал писмен отговор, в който твърди че исковата молба е
допустима, но неоснователна. Твърди, че ищецът не е представил решения на
здравните органи, съдържащи предписания ца
преместване на друга подходяща работа, поради което работодателят е издал
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие. Моли съда, предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание ищецът не се явява.
Представлява се от
*** – майка с пълномощник по делото поддържа предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Допълнително
споразумение към трудов договор № 1524/25.07.2007г.,
че ищецът е работил при ответника на длъжността “водач, кари“
при пълно работно време – 8 часа, място на работа ***, при договорено трудово
възнаграждение в размер на 345,00 лв.
Не е спорно и се установява от ТЕЛК-решение № 2/03.01.2005г.
, че на ищеца е определена 55 % трудова неработоспосбност
за 2 години, като противопоказни условия на труд са определени системни
физически усили, псих. напрежение.Видно от
приложеното експертно решение на ТЕЛК № 1893/30.11.08г. е , че на ищеца е
определен 50 % неработоспособност за срок от 2 години,
поради заболяване. Със същото решение са определени противопоказания на труд: системни физически усилия. Представено е и
Експертно решение на ТЕЛК от 29.10.2008г.,
от което е видно, че на ищеца е определена 30 % неработоспособност за срок от 2 години,
поради заболяване. Със същото решение са определени противопоказания на
труд: системни физически усилия.
Не се спори между страните, а и се установява от
приложената по делото молба от 23.02.2016г., че ищецът е поискал да бъде
освободен от работа по здравословни причини.Върху молбата е поставена резолюция
„ок“ и подпис.
Не е спорно и се установява от заповед № 2/24.02.2016г., връчена на ищеца на 24.02.2016г.,
че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на осн.
чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по молба на
работника
Спорен по делото са въпросите законосъобразна ли е
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и дължи ли
работодателя обезщетение по чл. 225 ал.1
от КТ.
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
От представените доказателства се
установява, че ищецът е упражнил субективното
си потестативно право да прекрати трудовото си
правоотношение с ответника без предизвестие и е отправил молба до ответника, в
която като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – поради
здравословни причини без да бъде конкретизирано в какво се състои
невъзможността ищеца да изпълнява възложената работа. По делото са представени
копия от експертни решения на ТЕЛК, които не са актуални и са с изтекъл срок
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в които не се съдържат предписания относно противопоказни условия на труд
свързани с изпълняваната от ищеца работа по трудовия договор. За да е налице
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл. 327 ал.1 т.1 от КТ е необходимо да са налице следните предпоставки- работникът да не може да упражнява
възложената му работа поради заболяване удостоверено с медицински документи и съответните
предписания на здравните органи, работодателят да е уведомен за тази
невъзможност и да не може да му осигури друга подходяща работа. По делото не са
представени доказателства, че към момента на трудовото правоотношение ищецът е представил актуално решение на ТЕЛК
съдържащо предписания относно противопоказания на извършваната от него работа
за да може работодателят да прецени дали може да му предложи друга работа
съобразена с предписанията на здравните органи или да прекрати трудовия
договор. Ето защо съдът приема, че макар в молбата като причина за прекратяване
на трудовия договор за да е посочено здравословни причини, работодателят е възприел че до него е
отправена молба за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие и затова е издал заповед за прекратяване
на трудовия договор на осн. чл. 325 т.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 325
т.1 от КТ страната към която е отправено предложението е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата в седмодневен срок от получаването му.
Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната,
към която е отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от
получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Срокът от седем дни,
визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е
свързан с условието приемащата предложението страна да обективира
своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно
съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да
позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си
статут, когато предложението е прието. В конкретния случай предложението е
отправено от работника с писмена молба, разгледана и с изразено от работодателя
писмено съгласие обективирано в издадената заповед на
следващия ден от постъпване на молбата и е връчена на ищеца, който не е направил възражения
относно основанието и причините за
прекратяване на трудовия договор посочени в заповедта С оглед на изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен
спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му
е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, но другата предпоставка е и правоотношението да е
било прекратено на основание на отменено незаконосъобразно уволнение. С оглед изхода на делото по главния иск следва
да бъде отхвърлен и предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ
като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
При този изход на спора по
исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, съдът намира че следва да
отхвърли като неоснователна исковата претенция за обезщетение за оставането без
работа поради незаконно уволнение за периода от 24.02.2016.-06.04.2016 в размер
на 945 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***
ЕГН ********** *** *** със седалище и
адрес на управление *** ЕИК *** иск с правно
основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ
за отмяна на заповед № 2/24.02.2016г. с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и ответното дружество като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от *** ЕГН ********** *** *** със седалище и адрес на управление ***
ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕГН ********** *** *** със седалище и адрес на управление ***
ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 КТ за периода 24.02.2016.-06.04.2016
в размер на 945 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: