РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано след като с
Решение по КАНД № 2402/2021г. Административен съд-Варна е отменил Решение №
589/21.09.2021 г. по НАХД №3319/2021 г. по описа на ВРС, като е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на ВРС поради нарушено право на защита на
жалбоподателя.
Първоначалното производство е образувано по жалба на СВ. Д. Ц. с ЕГН:
*********, с адрес: гр. Варна ул. „Драма" № 10А депозирана чрез процесуалния
представител адв. С.Л., вписан в ВАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№
4820942 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр.
чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
той е незаконосъобразен. Изтъкват се аргументи, че възз. не е извършил нарушение, а
е попълнил декларация по ЗДвП с твърдение за евентуалния нарушител.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище по делото. По делото е постъпило становище,
при първото му разглеждане от друг състав на ВРС. В същото се претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 4820942 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 01.05.2021 г. в 09,06 часа, в населено място- гр.Варна, по
бул.“В.Левски“ в посока към бул.“Княз Борис I“ до бл.60 е извършено нарушение за
скорост с лек автомобил ”Мерцедес Ц 180” с рег.№ В2590РТ установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ № Cordon М-2 с № MD1194, като при
разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 69 км./ч., като превишаването е 19
км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На горепосочената дата, в часовия интервал от 08.00ч. до 11.30ч. АТСС било
въведено в експлоатация от служител на полицията.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, било
установеено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното
средство бил установен възз. С.Ц.. Поради това на 15.055.2021г. бил издаден
електронния фиш, с който на въззивника Ц. като собственик на автомобила, била
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ЕФ бил връчен на въззивника на 26.07.2021г.
На 02.08.2021г. възз. депозирал в сектор „ПП“-Варна декларация, в която посочил,
че МПС се е управлявало в деня и часа на нарушението от друго лице- Т.А., на когото
МПС било предоставено още на 08.07.2019г. Към декларацията си приложил и
пълномощно, с нотариална заверка на подписите, с което упълномощавал А. да ползва
и управлява в страната и чужбина горепосоченото МПС, както и да го продава.
С писмо от 04.08.2021г. директорът на ОД на МВР-Варна уведомил въззивника, ч
еняма да предприеме действия по анулиране на ЕФ, тъй като към декларацията не
било приложено копи на СУМПС на лицето посочено от Ц..
На 09.08.21г. Ц. депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
През месец октомври 2021г. Ц. сезирал и РП-Варна с искане да бъде установен
ползвателя на същото и МПС да бъде върнато на собственика му.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 15.05.2021г.
т.е. в четиринадесет дни след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да
се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това
нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН
регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни
наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в
Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от
27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав,
намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
3
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
01.05.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 15.05.21г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 26.07.2021г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда
специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че
възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като
жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на
датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не
е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от
съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено
лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва
да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 01.05.2021г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
4
26.07.2021г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Ц..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника. Същият оспорва, че именно той е управлявал автомобила,
като е представил пред компетентните полицейски органи изискуемата по чл.188
декларация, а и пълномощно подкрепящо твърденията му в декларацията.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № Cordon М-2 с № MD1194, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, видно от приложените доказателства по делото.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
5
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 01.05.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
6
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката писмо на БИМ относно вписване в регистъра за одобрен
тип средство за измерване. Видно от същите АТСС, с което е установено нарушението
е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2, преминала
метрологичен контрол, удостоверено с представени по административната преписка
Протокол от проверка на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол и
писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип средство за измерване ведно,
вписано в регистъра на БИМ под №В-46 със срок на валидност 10г. – до 13.07.27г.
видно от отразеното в регистъра на БИМ, общо достъпен за всички на адрес: https://e-
bim.bim.government.bg/. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на
чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно
заседание, пред съдебния състав св.Димитров заяви, че след включването и
настройването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с
изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от
наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител-С.Димитров, е
видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 01.05.2021г. във
времеви интервал 08.00.-11.30ч., гр.Варна, бул.“В.Левски“ в посока към бул.“Княз
Борис I“ до бл.60. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на
горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо
средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/.
Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на
всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 72 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
69км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
7
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 19км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 50 лева (петдесет лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип № Cordon М-2 с № MD1194било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 69км./ч. при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –
гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
установено превишаване на скоростта с 19 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Въпреки горното съдът намира, че по делото не е доказано, че нарушението е
извършено от възз.Ц..
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния
случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с
което е извършено нарушението, е възз.Ц.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая, след получаване на електронния фиш
наказаното лице е подало до административнонаказващият орган възражение, в което е
декларирало, че не е извършило нарушението, както и че нарушението е извършено от
представител лицето Т.А.А.. Към декларацията е приложено пълномощно с рег.
№1775/2019г. от 08.07.2019г., съдържащо нотариална заверка на подписа на възз, от
което е видно, че възз. е упълномощил лицето А. да ползва и управлява процесното
МПС без ограничение във времето, да го продава, дарява, заменя, да извършва и други
правни и фактически действия с него.
В случая съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС-
въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Същият, обаче, е
посочил на кога е предоставено МПС, като е ангажирал и доказателства за това.
Вместо да извърши разследване и да установи посоченото лице, както и дали
автомобила се намира в негово владение, АНО е отказал да анулира фиша, тъй като не
били представено копие от свидетелството за управление на МПС. Съдът намира, че
8
възз. не би могъл да се сдобие правомерно с копие от български личен документ на
друг български гражданин, като изиска от него предаването на такова копие. Вярно е ,
че процедурата изиска предоставяне на копие от СУМПС на управляващия водач,
което по смисъла на ЗБЛД е личен документ, копие от който не следва да се
предоставя на трети лица извън държавните институции, но пък този правен парадокс
е преодолим чрез провеждане на административно разследване от компетентните за
това административни полицейски органи. Наказващият орган е следвало да изиска
допълнително доказателства, ако е била налице неяснота относно вписаните във
декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, следвало е
да прояви активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, най-
малко да изиска обяснения от посоченото в декларацията лице. Вместо да извършат
разследване и да установят в чие владение се намира автомобила, с които очевидно
системно се извършват нарушения, видно от данните по преписката, органите на МВР
са отказали да предприемат каквито и да било законосъобразни мерки. Като не е
проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по
случая е допуснал съществено процесуално нарушение.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е издаден
електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за
неправилност на същия. В този смисъл е практиката на АС-Варна- Решение на АС-
Варна по к.адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017г.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото /при първото му
разглеждане/, но с оглед крайния изход на спора по арг. на противното на чл.78, ал. 8
от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4820942 издаден от ОДМВР Варна, с
9
който на СВ. Д. Ц. с ЕГН: *********, с адрес: гр. Варна ул. „Драма" № 10А за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР-Варна, депозирано чрез
нейния процесуален представител юрисконсулт К.Л., за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10