Присъда по дело №1348/2019 на Окръжен съд - Пловдив

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№ 2

 

гр. Пловдив,07.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното съдебно заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:                           

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЙОВКА ПЕТКОВА

ДИМКА ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря АНДРЕАНА ДИНКОВА и прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА след като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 1348 по описа на съда за 2019 г.,

 

                            

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА Д.К.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ в „Б.“, неосъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2018 г. в гр.П.като извършител в съучастие с И.Т.Р. с ЕГН: ********** *** също като извършител, е отвлякъл другиго - С.И.К. ***, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

            ПРИЗНАВА Д.К.Б., с установена по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2018г. в гр. П.като извършител в съучастие с И.Т.Р. с ЕГН ********** *** също като извършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 165 мг. всяко, на обща стойност 33.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 118.10 лева от владението на С.И.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, причинена на С.И.К. ***, изразяваща се в контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузни рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е отнел Методон в количество равняващо се на разликата  над 165мг във всяко от  двата броя шишета до 180 мг, както и за разликата на общата му стойност за двата броя шишета Метадон над 33.00лв. до 36.00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в тази част.

            На основание чл. 23 ал. 1 НК НАЛАГА на подсъдимия Б. едно общо най-тежко наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС така наложеното най-тежко  наказание подсъдимият Б. да  изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан, считано от 30.01.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Т.Р., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че нa 06.04.2018 г. в гр.П.като извършител в съучастие с Д.К.Б. ЕГН ********** *** също като извършител, е отвлякъл другиго - С.И.К. ***, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          ПРИЗНАВА подсъдимия И.Т.Р., с установена по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2018г. в гр. П.като извършител в съучастие с Д.К.Б. ЕГН: ********** *** също като извършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 165 мг. всяко, на обща стойност 33.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 118.10 лева от владението на С.И.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, причинена на С.И.К. ***, изразяваща се в контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузни рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е отнел Методон в количество равняващо се на разликата  над 165мг във всяко от  двата броя шишета до 180 мг, както и за разликата на общата му стойност за двата броя шишета Метадон над 33.00лв. до 36.00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в тази част.

          На основание чл. 23 ал. 1 НК НАЛАГА на подсъдимия Р. едно общо най-тежко наказание в размерна ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС така наложеното  наказание, подсъдимият Р. да  изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан, считано от 30.01.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.К.Б., с установена по делото самоличност и подсъдимия И.Т.Р., с установена по делото самоличност  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на гражданския ищец С.И.К. сумата от 7418,10/седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и десет стотинки/ лева, от които 300/триста/лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за престъплението по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, 7 000/седем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и сумата от 118,10/сто и осемнадесет лева и десет стотинки/лева, представляваща  обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, всички вреди настъпили в резултат  от деянията, описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждане да окончателно изплащане на сумите, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимите Д.К.Б., с установена по делото самоличност и И.Т.Р., с установена по делото самоличност  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО сумата от 296,70/двеста деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки/лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.К.Б., с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на държавата, по сметка на  ОД на МВР гр. Пловдив, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 117/сто и седемнадесет/лева и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 104/сто и четири/лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия  И.Т.Р., с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на държавата, по сметка на  ОД на МВР гр. Пловдив, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 117/сто и седемнадесет/лева и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 104/сто и четири/лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.                                                               

 

                                                                                                                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

          

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.

 

 

                                                                                               2.

 

МОТИВИ ПО НОХД № 1348/2019г. по описа на ПОС

КЪМ ПРИСЪДА № 2 от 07.01.2020г

 

Срещу подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р.  е внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив, както следва:

 

Срещу подсъдимия Д.К.Б., за две престъпления както следва:

1. За престъпление по чл. 142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за това че на 06.04.2018 г. в гр.П.като извършител в съучастие с И.Т.Р. с ЕГН ********** *** също като извършител, е отвлякъл другиго - С.И.К. ***, като деянието е извършено от две лица.

2. За престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК , за това че на 06.04.2018г. в гр. П.като извършител в съучастие с И.Т.Р. с ЕГН ********** *** също като извършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 180 мг. всяко на обща стойност 36.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 121.10 лева от владението на С.И.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, причинена на С.И.К. ***, изразяваща се в контузия на главата с множество охлузвания, разкьсно - контузии рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 

Срещу подсъдимия И.Т.Р., за две престъпления както следва:

1. За престъпление по чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 06.04.2018 г. в гр.П.като извършител в съучастие с Д.К.Б. ЕГН: ********** *** също като извършител, е отвлякъл другиго - С.И.К. ***, като деянието е извършено от две лица.

2. За престъпление по чл.199, ал.1, т.З, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 06.04.2018г. в гр. П.като извършител в съучастие с Д.К.Б. ЕГН: ********** *** също като извършител, е отнел чужди движими вещи -мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 180 мг. всяко на обща стойност 36.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 121.10 лева от владението на С.И.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, причинена на С.И.К. ***, изразяваща се в контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузии рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съдебното производство се проведе по общ ред.  

В хода на разпоредителното заседание пострадалият С.К. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. На основание чл. 100, ал.2 от НПК на частния обвинител и граждански ищец К.  е назначен като повереник, определен от АК - Пловдив адвокат, А.Ш.. Приет е за съвместно разглеждане предявен от пострадалия С.К. граждански иск срещу подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р., солидарно, в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, от които 121,10 лв, представляващи имуществени вреди, а останалата част от сумата - 9878,90 лв., претендирана като обезщетение на неимуществени вреди, настъпили от деянията, описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание от 07.01.2020г общата по размер претенция от 10 000 лева е уточнена от страна на гражданския ищец, чрез неговия повереник, като за деянието, формирано в обвинителния акт по чл. 142 НК – отвличане, е изявена претенция за 300 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, а по отношение на грабежа, прудружен с причинена средна телесна повреда - 121,10 лева, обезщетение за имуществени вреди и 9 578,90 лв, обезщетение за причинени неимуществените вреди.

В хода на съдебните прения прокурорът излага аргументи, в подкрепа на твърдението си, че събраните гласни и писмени доказателства установяват по безспорен начин авторството и вината на подсъдимите. Излагат се фактическите обстоятелства, които прокурорът счита за установени. Иска се подсъдимите да бъдат признати за виновни  за престъпленията, за които са  предадени на съд. Предлага се спрямо тях да бъдат определени наказания лишаване от свобода по реда на чл. 54 НК, като за престъплението  по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК наказанието да бъде над минимума от седем години лишаване от свобода, а по чл. 199 ал. 1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК – лишаване от свобода над минимума от пет години. Иска се прилагане на разпоредбата на чл. 23 ал. 1 НК и се твърди, че не следва да прилага разпоредбата на  чл. 24 НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.- адв.Ш. счита обвинителният акт за доказан и моли да бъде уважен приетия за разглеждане граждански иск, съобразно  уточненията направени по него. Относно претърпените болка и страдания, повереникът сочи, че същите се явяват доказани въз основа на медицински експертизи  и болничния престой на пострадалия. Твърди, се че отнетия метадон е обстоятелство причинило допълнително страдание на частния обвинител и граждански ищец К. , представляващо абстинентен синдром.

От своя страна защитата - адв.Д.Й. излага съображения, че не се доказва преди инцидента да е имало физическа и психическа интервенция от страна на двамата подсъдими спрямо С.К.. Сочи, се че следва да се приеме, въпреки отричането от страна на К., че действително е имало телефонен разговор между него и подсъдимите, тъй като именно този разговор е провокирал посещението на подсъдимите в апартамента, в който се е намирал пострадалия. Твърди се, че физическата разпра между тях не е започнала там, а далеч по – късно, когато тримата са били в таксито.  Сочи се липса на мотив за отвличане, липса на данни изобщо К. да е имал някакви вещи в себе си при напускане на жилището, липса на доказателства в кой момент са взети тези вещи от страна на подсъдимите. Изтъкват се показанията на свид. Г., че телефонът на К. е останал в дома на Г. и на този телефон К. му позвънил от болницата, за да съобщи какво му се е случило. Иска се да се кредитират показанията на Г. дадени непосредствено пред съда, а не приобщените чрез прочитане. По отношение на деянието по чл.142 от НК се изтъква, че страхът на К. е бил негов личен, без да е имало действителни обстоятелства, които да го провокират. Твърди се, че  обвинението е хаотично и не може да илюстрира дейността на двамата подсъдими. Според защитата остава недоказано от какво действие е получил К. контузия на мозъка. Твърди се, че състоянието му  не е било тежко.

 Подс.Д.Б. за лична защита заявява, че е виновен само за побоя над К., но не и за отвличане и грабеж. Подс.И.Р. заявява, че самия пострадал е отрекъл пред съда да е имало отвличане, като е твърдял, че сам се е качил в таксито.

В последната си дума подсъдимите молят да бъдат признати за виновни само в извършване на побой.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Д.К.Б. ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ , неосъждан.

И.Т.Р. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, българско гражданство, ** българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан.

 

Гражданският ищец и частен обвинител С.К. злоупотребявал с наркотични вещества, като правил няколко опити за лечение. Впоследствие, от 10.04.2009г, се включил  в метадонова програма на амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по психиатрия завеждана от д-р С.Л., където бил заведен с номер 314. Това лечение К. провеждал като регулярно получавал и разполагал със съответната доза метадон, която следвало да приема дневно.

С.К. нямал постоянно местоживеене и често сменял квартири. Той не работил, но редовно получавал дребни парични суми от своя близка, живуща в чужбина, които му позволявали да се издържа. През периода септември- октомври 2017г свид. С.К. *** на квартира при свои познати. В близост живеели подсъдимите Б. и Р.. Тримата се запознали след като подсъдимите посетили  собствениците на апартамента, в който живеел и К.. Подс.И.Р. често посещавал свид.К. в квартирата. Случвало се свид.К. да дава пари на заем на подс.Р., а последният понякога му носил храна. Макар двамата да си вършели различни услуги свид.К. не чувствал нито подс.Р., нито подс.Б. за свои приятел, като отношенията им били противоречиви. Една от паричните суми, а именно сумата от 50лв, която К. дал на подс.Р. на заем, така и не му била върната. В началото на 2018г  поради силно влошени битови условия за живот в ползвания от К. апартамент, той се преместил да живее при свой приятел- свид. В.Г., когото подсъдимите също познавали. Свид. В.Г. живеел в апартамент, находящ се в гр.П.на бул.П**, №**, заедно със своята майка.

На 06.04.2018г свид.К. бил в дома на свид.В.Г. ***. По същото време подсъдимите Р. и Б. се намирали в дома на подс.Р., където употребили алкохол. По това време пострадалия свидетел К. се обадил на подс.И.Р. и си поискал парите, които му бил дал по-рано назаем. Обаждането силно подразнило подс.Р. и подс.Б. и те решили да посетят постр.К. за да му потърсят сметка. Така, същият ден- 06.04.2018г подс.Р. и подс.Б. отишли на адреса, на който към този момент живеел пострадалият К. ***. В апартамента били поканени от свид.Г., на когото обяснили, че са дошли да говорят с пострадалия К.. Подсъдимите влезли в хола на жилището, а постр.К., първоначално, чувайки гласовете им, се скрил притеснен в друга стая на жилището. Още с влизането си  подсъдимите Р. и Б. били словесно агресивни като започнали първоначално да се заяждат със свид.Г.. След като пострадалия К. влязъл в хола, двамата подсъдими насочили вниманието си към него, като започнали назидателно да го питат какво иска от тях, ще ги бие ли. Двамата подсъдими посягали към пострадалия да го удрят и се държали заплашително към него. В един момент подс.Р. ударил пострадалия К. зад врата и го попитал „Ти на кой се надяваш да ти помогне?“. Пострадалият от своя страна бил изплашен от случващото се и това било забелязано от подсъдимите. Той отричал да иска каквото и да е от тях. Наблюдавайки случващото се, свид.Г. почувствал опасност от физическа саморазправа и за себе си, както и се притеснил за покъщнината в жилището си, поради което решил да изведе подсъдимите и постр.К. навън, надявайки се, че на публично място е по-безопасно, тъй като все някой би се намесил. Свид.Г. казал на подсъдимите да излизат да се разправят навън и те споменали, че може да отидат да се разберат с К. на кафе, без обаче да имат такова намерение. От своя страна К. бил изплашен и незнаел какво точно да очаква. Той си помислил, че все пак е възможно да се разберат с подсъдимите на някое публично място и се надявал, че след като слязат долу, подсъдимите ще си тръгнат или пък, че ще поговорят и ще се изяснят. Докато слизали по стълбите подс.Р. продължил настоятелно да пита пострадалия за проведеното обаждане. Пострадалият от своя страна продължил да отрича да се е обаждал или да е казвал, че ще бие подсъдимите. На улицата пред жилищния блок, подсъдимите продължили с агресивното си отношение към пострадалия, като и двамата го удряли с шамари и настоятелно продължавали да се разправят с него. Упоритото отричане от страна на пострадалия повишавало желанието им за саморазправа, поради което подсъдимите решили да го отведат на безлюдно място за да се саморазправят с него за назидание. По тази причина те насочили пострадалия К. към един случаен таксиметров автомобил. Пострадалият К. от своя страна не искал да се качва в таксиметровия автомобил. Той разбрал, че свид.В.Г. няма да го придружи и в този момент ясно осъзнал, че е сериозно застрашен. Подс.Р. обаче го набутал в таксито, държейки го за яката на дрехата му. Пострадалият чул от подсъдимите, че сега предстои да се разберат. Така пострадалият бил заставен да седне на задната седалка, а от двете му страни седнали подсъдимите. Подс.Р. дал указания на таксиметровия шофьор, неустановен по делото, за посоката на движение. На бул.С., до паркинга на УМБАЛ „Св.Г.“, подс.Р. поискал от таксиметровия шофьор да спре автомобила. Мястото било близо до адреса, от който потеглили. Там до пътя имало обособената гориста местност. Мястото било пусто. Когато слезли от таксито подс.Р. ударил пострадалия К. с един шамар, при което последният побягнал навътре в горичката по пътеката, а след него побягнали и подсъдимите. Те го настигнали и започнали да го удрят  с ръце и крака по тялото и главата. Подсъдимите го налагали предимно с шамари. От ударите пострадалият падал на земята, след което подсъдимите го вдигали и го удряли отново. Докато бил на земята подсъдимите го удряли с ритници. От физическото въздействие на подсъдимите спрямо пострадалия, дрехите на последния се изпокъсали. Нанесените удари от подсъдимия Р. и подс.Б. спрямо пострадалия К. сломили съпротивата му и по този начин подсъдимите принудително отнели от пострадалия, намиращите се в него лични вещи: мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ се капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 165 мг. всяко, на обща стойност 33.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 118.10 лева.

Побоят над пострадалия К. бил забелязан от случайно преминаващите свидетели Б. и Н., които по това време разхождали в горичката кучетата си. Те приближили подсъдимите и им казали да спрат да бият пострадалия и да го отведат в болницата. Подсъдимите отказали, като отправили закани към К.. Тогава свид.Б. се обадил на тел. 112 за помощ. Подсъдимите възприели обаждането, поради което се оттеглили от местопроизшествието като се отдалечили ведно с отнетите от тях движими вещи от К..  От своя страна свидетелите Б. и Н., възприели състоянието на пострадалия, който бил с разкъсани дрехи и изпоцапан с кръв, говорил трудно и видимо изпитвал болки. На място на което бил заварен пострадалият казал на свид.Б., че нападателите са му взели телефона и метадона, както и че в него е имало още документи, пари и портмоне, но същите липсвали. Свид. Б. и свид.Н. се уверили, че няма разпръснати вещи на мястото където открили пострадалия. Те го пренесли до УМБАЛ Св.Г.. Там били посрещнати от медицински екип и полицейските служители свид. Т. и свид. Б.. Пред полицейските служители пострадалият отново заявил за липсата на вещите му, поради което те решили да ги потърсят на местопроизшествието в горичката. До мястото били отведени от свидетелите Б. и Н.. Вещи при огледа не били открити.

Същият ден непосредствено след случая частният обвинител и граждански ищец К. бил приет за лечение в УМБАЛ Св.Г. ***, Клиника по неврохирургия, където му били извършени преглед и изследвания и било проведено лечение. В резултат на побоя от подсъдимите Р. и Б., на пострадалият К. били причинени контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузни рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка.  К. бил изписан на 13.04.2018г., след което се върнал в дома на свид.Г. и останал там около два месеца.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

       От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянията, предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването им.

      Така описаната фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните доказателства, възпроизведени в показанията на пострадалия С.К., приобщените чрез прочитане в хода на съдебното следствие показания на свид.В.Г. и част от показанията му дадени непосредствено пред съда, от показанията на свидетелите Д.С., лекуващ лекар на пострадалия в Клиника по неврохирургия, полицейските служители Н.Б. и Б.Т., от показанията на случайно появилите се на местопрестъплението свидетели Х.Б. и Н.Н., допълнени с прочетените им показания от досъдебното поризводство, от показанията на свид. Г.В.И., от показанията на допуснатите в хода на съдебното следствие свидетели С.Б.Д., С.Г.Л. и П.И.И., от заключенията на изготвената допълнителна стоково-оценъчна експертиза от вещо лице К.И. и съдебно-медцинска експертиза, изготвена от вещо лице З.Н., от представените от свид.С.Л. документи история на заболяването №314 за изписано лечение с метадон на С.И.К. и дневен отчет от 05.04.2018г, както и от заключението на съдебно-писихиатрична експертиза на пострадалия К., назначена и изготвена в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира и медицинските документи за постъпване и лечение на С.К. на 06.04.2018г в Неврохирургия УМБАЛ „Св.Г.“*** /стр.26-48 от ДП/.

  Съдът кредитира показанията на свид.К. в голямата им част. От тези показания се установяват обстоятелства относно провежданото от К. лечение на наркотична зависимост, полученият от него брой дози метадон, ден преди инкриминираната дата, самоличността на подсъдимите, които са го посетили  в дома на свид.Г., поведението на тези лица там, отношението на им към него, причината да напуснат жилището на свид.Г., нежеланието на пострадалия да последва подсъдимите в таксиметровия автомобил, принудителното му качване в таксиметровия автомобил, краткото време, за което са пътували до мястото, на което му е бил нанесен последвалият побой, , ударите, които получил от подсъдимите и техният интензитет, вещите, които пострадалият е носил в себе си и тяхната липса установена от него още на местопроизшествието, ефектът на случилото се спрямо него във физически и емоционален аспект. От показанията на пострадалия се установява още как се е запознал с подсъдимите и в какви отношения са се намирали помежду си преди престъпленията.

  За да кредитира показанията на пострадалия К. съдът взе предвид обстоятелството, че същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

  Способността на пострадалия К. да възприема правилно обективната действителност в момента на извършване на двете престъпления и възможността му дава достоверни показания за случилото се, бе проверена с назначена в хода на съдебното следствие съдебно психиатрична експертиза. Съдът кредитира заключението на така изготвената експертиза, като намира същото за достатъчно пълно и ясно, съставено от вещо лице, разполагащо с нужната компетентност в тази научна област, обосновано със събраните по делото данни и с личните наблюдения на вещото лице при извършения преглед и изследване на пострадалия К..

Видно от становището на вещото лице –д-р М.П., към инкриминираната дата,  пострадалият К. не е бил в състояние на бързо преходна интоксикационна психоза, като резултат от повлияване с психоактивни вещества, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Вещото лице определя мисленето на пострадалия като правилно, логично, без болестни мисли, без халюцинаторни и илюзорни изживявания. Направен е извод, че пострадалият К. е могъл правилно да разбира фактите от реалната действителност и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Изтъква се в експертизата, че описаното усещане за нарушени паметови функции от страна на К., което беше заявено от него и пред съда, е обяснимо с емоционална лабилност, ситуативна тревожност и е изводимо от затруднена концентрация. Не е установена тенденция за манипулативност и модифициране на факти и събития  в резултат на психично разстройство. Допуска се наличие на обективна тревожност, свързана с познанството с извършителите и личен опит от предходни ситуации в отношенията им.

  Съобразно от изводите на вещото лице- психиатър, доводите на защитата срещу кредитиране показанията на пострадалия са неоснователни. Защитникът излага твърдения, че показанията на пострадалия са резултат на  фантазиране от негова страна, на различната му темпераментност и артистични способности, с които пострадалият според него разполага, предвид сексуалната му ориентация. Следва да се подчертае, че тези доводи на защитата освен, че не са подкрепени с доказателства, са и сами по себе си неоснователни, тъй като са базирани на субективните представи на защитника, за отделни групи от хора и техните взаимоотношения. Личните възприятия на защитника, върху които същият гради субективните си впечатления, не могат да аргументират правнозначим довод за кредитиране или не на определени доказателства. Още повече съдът счита за недопустимо защитникът да основава възраженията си за недостоверност на показанията на пострадалия върху факта за неговата сексуалната ориентация.         

При оценката и анализа на показанията на пострадалия съдът намира, че същите са пестеливи по отношение на детайлите, свързани с всяко от последователните събития, за които се разказва. Това обстоятелство според съда не се дължи на недостоверност, а на степента на възприятията на пострадалия и на преживяната от него уплаха, както и на страха му от подсъдимите, изпитван от него не само към момента на извършване на престъпленията, но и към момента на даване на показанията на пострадалия непосредствено пред съда. За страхът, който изпитва, пострадалият съобщава в показанията си непосредствено пред съда, като в изготвената съдебно психиатрична експертиза е отчетено наличие у него на обективна тревожност, свързана с познанството му с подсъдимите, както и е констатирана емоционалната лабилност на пострадалия. Това обяснява изразената от пострадалия непреднамерена нагласа да се дистанцира в известна степен от обстоятелствата, с които пряко и директно би обвинил подсъдимите.

  За оценката на показанията на пострадалия К. е съществено обстоятелството, че всяко, значимо за съставомерността на  деянията, обстоятелство, заявено от пострадалия К. в показанията му, се подкрепя от други доказателства по делото.  Показанията на пострадалия се подкрепят от кредитираните показанията на свид.Г., относно събитията до принудителното му качване в таксиметровия автомобил. Относно мястото, на което пострадалият и подсъдимите са слезли от автомобила и относно нанесеният там побой над пострадалия от страна на подсъдимите, показанията на пострадалия К. се подкрепят в голяма част от обясненията на самите подсъдими. Показанията на пострадалия К. се подкрепят и от тези на случайно появилите се свидетели на местопрестъплението – свид. Б. и свид.Н., които са преки свидетели на обстановката, в която физическата саморазправа е била осъществена, участниците в нея, поведението им на местопроизшествието, липсата на вещите на пострадалия, за които научили от него.

  В хода на съдебното следствие, чрез прочитане, са били приобщени показания на пострадалия К. от досъдебното производство, за отделни обстоятелства, като по този начин е било преодоляно противоречието за причината пострадалият да бъде посетен от подсъдимите на инкриминираната дата, както и е компенсирана липсата на спомен за всички инкриминирани вещи, техният брой и вид, които са се намирали у него. Съдът кредитира прочетените показания на пострадалият, а именно че посочената от подсъдимите причина да го потърсят на инкриминираната дата била проведен по-рано помежду им телефонен разговор. Самият пострадал отрича обаче да е провеждал разговор с подсъдимите, както твърдят те, като тези твърдения на пострадалият съдът не приема с доверие, поради посочени по-долу съображения.

  Съдът кредитира прочетените показания на пострадалия К. относно вида и количеството на вещите, които са му били отнети с изключение на посочените от него количествени стойности на отнетия метадон. Прочетените показания на свид.К. относно отнетите му вещи следва да се кредитират поради обстоятелството, че същите са депозирани от него в един по-близък момент до този на извършване на престъплението, когато пострадалият  имал и по ясни спомени, като пред съда тези показания бяха потвърдени от него. Не са обаче коректни посочените от пострадалия стойности на отнетия от него метадон. На първо място съдът констатира, че неправилно пострадалият определя количеството на веществото метадон едновременно с мерната единица милиграми и кубици. Очевидно е, че в случая се касае за грешка на пострадалия или негови грешни представи относно значението на конкретните мерни единици. Непротиворечиви по този въпрос са  прочетените показания на пострадалия К., в които той твърди, че количеството на отнетия от него метадон е било две шишета от 180 милиграма всяко. Представите на пострадалият за това конкретно количество на течността във всяко шише е възможно да са били напълно правилни, но количеството на самото вещество метадон в тази течност се установява по безспорен начин от показанията на лекуващият го по метадоновата програма лекар- д-р С.Л. и писмените доказателствени средства, представени от него. От показания на свид.Л. става ясно, че освен точното количество метадон, което се съдържа в една дневна доза, на място, преди предаването му на пациента, то бива разреждано с вода, за да се избегне венозното му поставяне. От представените документи от страна на д-р Л., приети в хода на съдебното следствие, се установява, че именно доза в размер на 165мг е била предписана дневно на пострадалият, заведен в списъка под номер 314, видно от история на заболяването и съответно това е количеството метадон, което той е получавал за дневен прием. По голямото количество в милилитри, което сочи пострадалият се обяснява с казаното от свид.Л. допълнително разреждане на веществото. Показанията на този свидетел, подкрепени с данните от представените от него документи, представляващи годни писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК, напълно потвърждават казаното от пострадалия за броя на дневните дози, отпускането им за седем поредни дни наведнъж, като една от дозите се приема на място, а пациента взема със себе си останалите шест дози, за да ги употребява в домашни условия, по една на ден. От дневният отчет за 05.04.2018г представен от д-р Л. се установява, че на тази дата пострадалият е получил за прием в домашни условия шест дневни дози всяка от които се е съдържало по 165мг метадон. 

  Относно приобщените чрез прочитане показания на гражданският ищец и частен обвинител К., следва да се отбележи, че същите кореспондират в своята цялост с други доказателства по делото, подкрепят се от същите, като следва да се отчете, че се касае за много малка част от фактите, съобщени от пострадалия, за които са били намерени основания да бъдат изяснени чрез протичане на показания от досъдебното производство. Не се установиха противоречия между казаното от пострадалия при двете отделни фази на наказателния процес, които да са от естеството си да компрометират оценката за достоверност на показанията му, направена от съда.

  Съдът счита, че няма основания да не се кредитират твърденията на пострадалия за това, че вещите, които той е носил в себе си са му били отнети по време на побоя от подсъдимите. Неоснователни са твърденията на защитника, че у пострадалия не е имало вещи, за да е възможно изобщо отнемането им, както и че дори и да е имало някакви, то те са изпаднали на местопроизшествието. Твърденията на пострадалия за това, че е носил лични вещи в себе си преди да излезе от жилището на свид.Г. не могат да се оборят и от изтъкнатите от защитата съображения за липса на логика пострадалият да стои в дома си с вещи в себе си. В тази насока следва да се посочи, че пострадалият не съобщава в кой момент е взел вещите от жилището, за които твърди, че впоследствие са му отнети. Става ясно, че свид.Г. е помолил подсъдимите и пострадалият да се разберат навън, като в този момент е било обмисляна от страна на пострадалия и подхвърлената на място идея, неустановено точно от кого, че могат да се разберат на кафе. В този момент постр.К. не е бил лишен от възможност, преди да напусне жилището, да вземе със себе си вещи, каквито счете, че може да са му нужни. От подобно естество са и вещите портфейл с пари, лична карта, кутия с цигари, телефона. За същите той съобщава, че ги е носил в джоба на панталона, което също е съвсем логично и възможно. Относно вероятността К. да е имал и да е носил в себе си дози метадон, същата се потвърждава от обективният факт, че ден преди инкриминираната дата е получил общо шест дневни дози за домашен прием. 

  Пострадалият не съобщава точно как и кой е отнел от него вещите му и след кои точно удари се е случило това. Тук обаче следва да се отчете, интензивността на нападението, осъществено от двама човека, броят и видът на нанесените му удари, довели К. до безпомощно състояние, фактът, че е бил установен на земята от очевидците и с разкъсан крачол на панталона, преживяващ болка, от която е бил и видимо повлиян. Напълно възможно и реално е в тази обстановка конкретните действия по отнемане на вещите да са останали невъзприети пряко от пострадалия в тяхната последователност и конкретика.  

  Липсата на вещите обаче и това, че те са били отнети от подсъдимите, е станала известна на пострадалия още на местопроизшествието по време на побоя, който му е бил нанесен. Това е така, тъй като още на местопроизшествието той съобщава този факт на свидетелите Б. и Н., в момент, в който е изпитвал физически страдания от нанесения му побой и въпреки тях. Впоследствие при разпита му за този момент, в който пострадалият е съобщил на случайно появилите се свидетели за липсващите му вещи той заявява, че не си спомня, като твърди, че е загубил съзнание и се е събудил едва в болницата. По отношение на тези вещи пострадалият твърди в показанията си, че е установил липсата им след като се е събудил в болницата. Тези твърдения на пострадалия К. противоречат на показанията на двама свидетели – Б. и Н., които са непознати за него лица, появили се случайно на местопроизшествието, поради което съдът кредитира именно последните. За този извод съдът отчита състоянието, в което пострадалият е бил намерен от свидетелите Б. и Н. – с „разбит нос, уста, кръв от венците, изпокъсани дрехи“, виещ от болка, държейки десният си крак, според свид.Б., и с изпокъсани дрехи, с разбита уста и избити зъби, трудно говорещ, според показанията на свид.Н.. Тук следва да се съобразят и констатациите на вещото лице при изготвената му СПЕ, които обясняват липсата на ясни спомени за тези обстоятелства у пострадалия. Всичко това свидетелства за отчетената от съда тенденция у показанията на К. същият да се дистанцира в известна степен от обстоятелствата, които пряко биха въздействали в обвинителен аспект на подсъдимите.

Същевременно непосредствеността на споделеното от пострадалия К., относно отнетите му вещите, още на местопроизшествието, свидетелства за откровеност, проявена в първия момент след престъплението, в така описаната критична за него ситуация, в която се е надявал за помощ. Става ясно, че тези вещи, за които пострадалият е казал на свидетелите, че са му били взети, както и каквито и да е други вещи, не са се намирали на местопроизшествието в този момент, тъй като у пострадалият вещи е нямало, а такива не са открити и по земята до и около него. Това се установява както от показанията на свидетелите Б. и Н., които огледали мястото, непосредствено след като пострадалият им съобщил за липсата на вещите, така и от показанията на полицейския служител свид.Н.Б., които бил заведен от очевидците на местопрестъплението и заедно отново потърсили там вещите на пострадалия, но такива не открили. Всичко изложено сочи наличие на няколко косвени факти, които съотнесени един към друг, в своята логическа взаимовръзка, установяват достоверността на твърденията на пострадалия, че у него е имало вещи, както и казаното от него пред свидетелите Б. и Н., че вещите му са били взети от подсъдимите. Към тези доказателства, следва да се отнесат и други производни такива, които също ги подкрепят. Това са допълнителни обстоятелства, подкрепящи казаното от пострадалия на свидетелите Б. и Н., а именно показанията на свид.П.И., който в хода на работата си като полицейски служител разговарял със свидетеля Г. и от него разбрал, че  вещите на К. са били отнети от подсъдимите, както и от показанията на свид.Д. за това, че е била уведомена от жена в болницата за постъпването на пострадалия там, а не лично от него от отнетия му телефон, както и за това, че не самият К. от отнетия си телефон, а синът на свид. Д. по –късно уведомил свид.Г. за местонахождението на К. в болницата.

  Не следва да бъде възприето с доверие твърдението на пострадалия К., че не е бил проведен телефонен разговор между него и подсъдимите непосредствено преди случая. Твърденията на пострадалия за това обстоятелство остават изолирани, като противоречат и на обясненията на подсъдимите Б. и Р.. Последните са логични и последователни за това обстоятелство, като многократно се изтъква, особено в обясненията на подс.Р., че именно това телефонно обаждане от пострадалия е поводът за последвалата саморазправа с него, като на същото от тяхна страна се е акцентирало многократно и настоятелно при посещението на подсъдимите в дома на свид.Г. както и в хода на следващите събития. Също така тези твърдения на подсъдимите се подкрепят косвено от показанията на свид.Г., приобщени чрез прочитане, в които той сочи, че причината подсъдимите да искат да се саморазправят с пострадалия била интрига, създадена от последния. Макар и да не се установява от тези показания какво точно е сторил пострадалия, то косвено се подкрепя, твърдението на подсъдимите, че те са решили да действат по повод предхождащо решението им поведение на пострадалия. В този смисъл са основателни възраженията на защитата да не се кредитира твърдението на пострадалия за липсата на телефонно обаждане от негова страна.

  Съдът не кредитира твърденията на пострадалия за това, че в жилището на свид.Г. спрямо него не е имало физическо насилие. За това обстоятелство обяснения дава подсъдимият Р., който сам признава, че в жилището на свид.Г. е ударил К. с шамар, според него „леко“, като ударът е попаднал зад врата му. Обясненията на подс.Р. за това обстоятелство не са изолирани. Те се подкрепят от показанията на свид.Г., приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, които съдът счита за достоверни, по причини, посочени по-долу.

  Съдът не кредитира твърдението на пострадалият К., че на улицата пред жилищният блок на свид. Г. не е бил удрян от подсъдимите до момента, в който е бил набутан в таксиметровия автомобил. За това обстоятелство свидетелства В.Г. в показанията си дадени пред съдия на досъдебното производство, както и в предшестващите ги показания, дадени пред разследващ орган в същата фаза на процеса, и двата вида показания,  приобщени чрез прочитане в хода на съдебното следствие в цялост. Този свидетел е категоричен за това, че преди качването на пострадалия в таксиметровия автомобил спрямо него е имало физическо насилие, изразяващо се в нанесени удари от двамата подсъдими към пострадалия. Дори да се приеме, че интензитетът му не е точно описаният от свид.Г., физическото насилие, осъществено в този момент и на това място, остава неоспорим факт. За това фактическо обстоятелство свид.Г. е последователен и го съобщава и при двата разпита на досъдебното производство. Тези разпити не са били проведени непосредствено един след друг или в близък период от време, а ги дели период от пет месеца, през което време свидетелят не е променил показанията си и е останал последователен. Още повече, че  към 11.01.2019г, когато е проведен разпита на свид.Г. пред съдия на досъдебното производство, пострадалият К. отдавна вече не е живеел при него за да е от значение доводът на защитата за тенденциозност на тези показания, дължаща се на взаимното им съжителство. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, водят до извод за достоверност на твърденията на свид.Г. за осъществено физическо насилие над пострадалия К. от двамата подсъдими пред жилищния блок. Този извод се подкрепя и от самия механизъм на осъществяване на двете престъпления от подсъдимите, демонстрираната от тях упоритост да накажат пострадалия чрез многократни, последователни във времето, действия на физическо насилие, съпроводени с многократните едни и същи риторични въпроси от тяхна страна, с които са го притискали и психически.

Обстоятелства, посочени до тук, за които не се дава вяра на показанията на частният обвинител и граждански ищец К., не водят до извод за липса на правдивост в останалата част от показанията му, нито пък за наличие на тенденциозност в показанията му, в насоката изтъквана от защитата. Видно е, че спестените от него факти в едната си част са в полза на защитната теза на подсъдимите. Тук обаче следва да се отчете ясно заявената позиция на К., че не желае да се изправя срещу подсъдимите, че не той е избрал да свидетелства срещу тях, а обстоятелствата така са се развили, че са го поставили в тази ситуация. Това е видно и от фактите по делото, тъй като не той, а случайни свидетели са сигнализирали полицията за случилото се, в момент в който той е бил безпомощен и се е нуждаел да бъде придвижен до болнично заведение. Съдът вече констатира в мотивите си по-горе демонстрираното от страна на пострадалия К. в хода на съдебното следствие желание да се дистанцира от случилото се, за което съдът отчита емоционална наситеност на преживяванията му, както и изпитваният страх от подсъдимите. Именно на това се дължи не съвсем детайлното представяне на поредицата от действия от страна на пострадалия и частичното омаловажаване на предшестващите, реализираният побой спрямо него, събития. Изводът на съда в тази насока се подкрепя и от заключението на изготвената спрямо пострадалия съдебно-психологична експертиза, обсъдена по-горе, по посочените там съображения.

 Съдът се доверява на показанията на свид.Б. и тези на свид.Н.. Същите са убедителни и няма основание да се считат за недостоверни, тъй като са депозирани от случайни свидетели, напълно незаинтересовани от изхода на делото, които не познават нито подсъдимите, нито пострадалия и неговите приятели. Показанията на тези свидетели са източник на преки, първични доказателства за обстановката и местоположението, при които подсъдимите и пострадалият са били заварени, ударите, които подсъдимите са нанасяли на пострадалия, външният вид на пострадалия, в който са го заварили, отказа на подсъдимите да спрат саморазправата си с пострадалия, отказа им да го заведат в болницата и оттеглянето им след намесата на свидетелите. От показанията на тези свидетели се установява и какво им е казал пострадалия непосредствено след оттеглянето на подсъдимите, а именно, че познава нападателите си, както и за отнетите му вещи от тях. Свидетелите констатирали и липсата на вещи на местопроизшествието и то два пъти. Показанията на тези свидетели се допълват взаимно, като наличните несъществени противоречия между тях съдът счита, че се дължат на конкретните възприятия на всеки от тях и на изминалото време от случая, за който разказват. Видно от показанията на свид. Б. той сигнализирал за случая на тел.112 и заедно със свид.Н. извели пострадалия от горичката, като го съпроводили до паркинга на УМБАЛ Св.Г. където дошла полиция и линейка. От показанията на свид.Б. става ясно, че пострадалият е казал, че  нападателите са му взели телефона и метадона, както и че незнае къде са му документите, портмонето и парите.

Съдът кредитира прочетените показания на свид.Б. в хода на съдебното следствие. Самият свидетел също ги потвърждава. Съдът установи, че констатираните противоречия у показанията на този свидетел се дължат на липса на точни спомени у него поради изминалото време от събитията. Със същите мотиви съдът кредитира и прочетените показания на свид. Н.. От тях се установява, че пострадалият е заявил на място, че телефонът му е бил откраднат от нападателите, което е било възприето и от  свид.Б. и съобщено от него при непосредственият му разпит пред съда. От прочетените показания и на двамата свидетели се установява, че пострадалият е бил ритан от подсъдимия Р..

  Съдът кредитира показанията на свид.Г., прочетени в хода на съдебното следствие, а именно заявеното от него на 06.08.2018г пред разследващ орган и заявеното от него пред съдия, при разпит на досъдебното производство, проведен на 11.01.2019г. Показанията на свид.Г., дадени непосредствено пред съда, в хода на съдебното следствие, са достоверни доколкото не противоречат на прочетените показания от досъдебното производство.   Тази оценка за достоверност на показанията на свид.Г. съдът направи като отчете, че този свидетел е бил последователен в твърденията си именно на досъдебното производство, за един не кратък период от време и в момент по близък до събитията, както и обстоятелството, че изложеното от него в разпита пред съда се подкрепя в една част единствено от обясненията на подсъдимите, но не и от други доказателства. Също така следва да се отбележи, че свид.Г. потвърждава пред съда една част от приобщените чрез прочитане показания.

От кредитираните части на показанията на свид.Г. се установява с категоричност, че подсъдимите са ги посетили на инкриминираната дата в дома на Г. и са се разправяли словесно и физически с пострадалият К.. Свидетелят потвърждава в показанията пред съда, че подсъдимите в дома му са били агресивни и са говорили на висок тон. Този свидетел сочи още, че спрямо К. са били нанесени удари както още докато са били в апартамента му, така и пред жилищният блок преди да се качат на таксиметровия автомобил. Свид.Г. сочи, че пострадалият К. е бил вкаран на задната седалка в таксиметров автомобил, като подсъдимите седнали на същата седалка от двете му страни.  В показанията си пред съда, свид.Г. потвърждава казаното по-рано, че и той се е страхувал, подсъдимите да не налетят и на него на бой, като същевременно отрича пострадалият да е бил бит в апартамента му и съответно твърди, че е невярно казаното от него в този смисъл на досъдебното производство. Съдът кредитира именно казаното от свид.Г. на досъдебното производство, че  пострадалият е бил удрян в апартамента на Г. от подсъдимите. Само това обстоятелство може да обясни заявеното от свидетеля пред съда, че и самият той се е притеснил да не би да му „скочат“ на бой.  Свид. Г. потвърждава пред съда прочетените показания, за това, че е счел към онзи момент нужда от помощ на случайни хора, като се надявал, че такива може да се намесят след като изведе подсъдимите и пострадалият навън. Това обстоятелство, за което свидетелят остава напълно последователен в твърденията си и пред съда, сочи и каква е била обстановката сама по себе си – такава, в която пострадалият К. и Г. не са считали, че могат да се справят сами и са почувствали нужда от помощ. Съответно няма как да се кредитира твърдението на Г. пред съда, че физическа агресия към К. в жилището не е имало, още повече, че самият подсъдим И.Р. съобщава за нанесен от него шамар. Това противоречие между показанията на Г. от досъдебното производство и казаното от него пред съда в непосредствен разпит, сериозно разколебава извода за достоверност на заявеното при последния. Констатира се тенденциозност на показания на свид.Г. при непосредствения разпит от съда, като проличава желание да бъде омаловажено от негова страна стореното от подсъдимите. Самият Г. не отрича някои обстоятелства от заявеното на досъдебното производство от него, потвърждава част от тях уклончиво,  като твърди пред настоящия съд, че към онзи момент когато е давал показания е преувеличил.

Съдът не кредитира твърденията на свид.Г. за това, че не е имало физическо съприкосновение между пострадалия и подсъдимите, в дома му и пред жилищният блок, както и че те са се били разбрали да ходят на кафе. за последното обстоятелство става ясно, че е било вметнато в разговорът помежду им, без конкретна заявка за същото от някого. Не следва да се кредитират и твърденията, че пострадалият е излязъл от дома на Г. без да носи вещи в себе си. Дори и този свидетел да е останал с такива впечатления, това обстоятелство не оборва останалите факти в тази насока. Недостоверно е твърдението на Г. за това, че К. му е заявил в болницата, че ще каже, че му липсват вещи за да може нещо да „изтърмъчи“ от подсъдимите. Дори Г. да не е видял кога пострадалия е взел вещи със себе си и какви са били те, това не сочи непременно, че такива е нямало у него. Твърденията на Г., че К. е нямал пари се оборва от множеството доказателства, за това, че К. регулярно е получавал парични суми от своя близка, които му били превеждани на името на различни лица. Самият Г. сочи, че парите им били „общи“, което също не означава, че самият К. е нямал парични суми за лично ползване. Няма как да се приеме за достоверно твърдението на свид.Г. за това, че К. е целял да навреди на подсъдимите като съобщи за отнетите от тях негови вещи. Тук съдът вече обсъди по-горе показанията на пострадалия и тези на свидетелите Н. и Б., съпоставени с множеството косвени обстоятелства, всички в своята съвкупност сочещи, че от пострадалия са били отнети вещи по време на нанесения му побой. Следва да се отбележи обаче, че всички факти по делото водят до извод, че пострадалият не имал куража да се противопоставя пряко на подсъдимите още по-малко да наложи върху тях обстоятелства, с които да ги притисне по противоправен начин. Напротив- съдът забеляза тенденция у пострадалият дори в качеството му на жертва да отбягва съобщаване на детайлите от случилото се, които разобличават в пълнота подсъдимите. Също така свид.Г. твърди, че при разговорът му с К., той му казал, че „ще каже че му липсват вещи“, а всъщност пострадалият вече е бил сторил това още на местопроизшествието при описаните по-горе обстоятелства и е нямало защо тепърва да формира у себе си подобно решение и да уведомява за него Г.. Твърденията на свид.Г. за това, че пострадалият му се обадил лично от болницата на собственият си телефон, който бил останал в дома на Г., също са недостоверни. Същите противоречат веднъж на твърденията на пострадалия и втори път на казаното от свид.Д., за това, че именно синът й е уведомил Г. за местонахождението на К..

Възраженията на защитата за кредитиране на показанията на свид.Г., депозирани пред съда, в тази част, в която противоречат на по-рано дадените от него, са неоснователни. Защитникът твърди, че пострадалият К. и свид.Г. са били лица намиращи се във фактическо съжителство, при което свид.Г. и пострадалият  К. са разполагали с общ месечен бюджет. Следва да се отбележи, че пострадалият К. е живял при свид.Г. общо три месеца, като към момента на извършване на престъплението е бил в дома му около месец, а след случая се върнал при него за да се възстанови, когато останал около два месеца. Отношенията, изградени за период от един месец, предхождащ деянието, не могат да обосноват извод за съвместно съжителство. Този период е и прекалено кратък за да служи и сам по себе си за обективен факт, сочещ наличие на добро познанство помежду им по отношение на навиците на всеки от тях. Поради това не може да се изключи възможността пострадалият да е разполагал с лични финансови средства, съхранявани отделно, каквито са и показанията му.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители свид.Т. и свид.Б., пред които пострадалият посочил кои са нападателите му. Съдът изключва от доказателственият материал по делото, въз основа на който гради изводите си, показанията на свид. Т. относно казаното му от подсъдимият Б. при снемане на обяснения в хода на проверката по случая. Казаното по този въпрос от свидетеля не следва да се ползва, тъй като информацията е била придобита по ред, който заобикаля правилата за законосъобразно даване на обяснения от лице, заподозряно в извършване на престъпления. По отношение на показанията на свид.Б. няма основания да се счете, че същите не са достоверен източник на доказателства. От същите се потвърждава казаното от свид.Б. и свид.Н. за това, че заедно са посетили местопроизшествието за да търсят вещите на пострадалия там.

Съдът кредитира показанията на свид. Д.С., лекуващ лекар на пострадалия в Клиника по неврохирургия УМБАЛ Св.Г., от които се установява, че при постъпване на пострадалият в болницата състоянието на съзнанието му е определено като леко сънлив. Показанията на този свидетел уточняват информацията възпроизведена в медицинските документи по престоя на пострадалия в болницата и лечението му. 

Показанията на  свид. Г.И. възпроизвеждат производни доказателства, които кореспондират с показанията на пострадалия за това, кои са лицата посетили го в дома на свид.Г. и какво са му взели впоследствие. Тези показания са неточни по отношение на детайлите на събитията като свидетеля единствено възпроизвежда чутото от него най-общо. Същите съдът кредитира доколкото потвърждават преки доказателства за авторите на деянията и множеството косвени относно отнетите вещи. По същият начин следва да се ценят и показанията на свид. П.И., които също са с производен характер.  В случая този свидетел възпроизвежда наученото от него при разговор със свид. Г. и няма процесуална пречка показанията му да бъдат ползвани за проверка показанията на самият свидетел или тези на други свидетели. Показанията на свид.И. и показанията на свид.И. съвпадат относно обстоятелството, че и двамата са научили от свид.Г. за отнети от К. вещи от страна на подсъдимите.

От показанията на свид.С.Д., се установява, достоверността на показанията на свид.К., за това, че тя е била уведомена от болничното заведение за постъпването на пострадалия там за лечение. Тук следва да се посочи, че именно нейното име и телефонен номер е вписано в история на заболяването на К., съставена при постъпването му непосредствено след побоя в Неврохирургия УМБАЛ Св.Г. /стр.27 от ДП/. Едва след като свид.Д. посетила пострадалият в болницата и му занесла поредният паричен превод от чужбина, тя уведомила сина си за местонахождението на К., който според показанията й съобщил това от своя страна на приятеля на К., при когото той бил на квартира, а именно на свид.Г.. Тези показания на свид.Д., подкрепени с посочения документ оборват твърденията на свид.Г. изложени непосредствено пред съда, за това, че лично от К. чрез обаждане по собственият си телефон, оставен в дома на Г., е бил уведомен за пребиваването му в болнично заведение.

  Обясненията на подсъдимите Б. и Р. следва да се възприемат с доверие по отношение на тези обстоятелства, които кореспондират с кредитираната част на показанията на свидетелите по делото. Съдът намира за достоверни обясненията им по отношение на времето и мястото където са се развили инкриминираните деяния, участвалите и присъствали там лица, обстоятелството, че са решили да потърсят сметка на пострадалия след получено телефонно обаждане от негова страна.  Противоречията в останалата част на обясненията им с другите доказателства по делото се дължат на желанието на подсъдимите да оправдаят и омаловажат стореното от тях.

  Подсъдимите не отричат да са посетили пострадалия в апартамента с цел да му потърсят сметка за конкретно негово поведение, както и че са започнали такъв разговор с К. в жилището на Г., като подс.Р. не отрича, да е имало и физическо съприкосновение между него и пострадалия там. Подсъдимите също така заявяват, че така проведеният разговор с пострадалия е станал причина да бъдат  „изгонени“ от апартамента от свид.Г., поради което и четиримата слезли пред блока. За това обстоятелство показанията на свид.К. и свид.Г. и обясненията на подсъдимите си кореспондират напълно. От тези доказателствени източници се установява, че не подсъдимите са пожелали да напуснат жилището на Г., повеждайки със себе си пострадалия, против неговата воля, а това се е случило по причини извън техните намерения. За този момент у пострадалият също не остават конкретни впечатления - дали конфликтът между него и подсъдимите предстои да приключи или ще се развие и той все още е застрашен. Между четиримата се е споменало, че може и да се разберат навън на кафе. За това обстоятелство съобщава както пострадалия, така и свид.Г.. Едва на улицата пред жилищния блок, след като разговорът помежду им продължил, съпроводен с физическа агресия от подсъдимите спрямо пострадалият, за която свидетелства Г. у подсъдимите било формирано спонтанно решение задно, принудително, да променят местоположението на К., като го заведат на обезлюдено място с цел да продължат саморазправата си с него необезпокоявани.

      Не са достоверни твърденията на подсъдимите Б. и Р. за това, че пострадалият К. е тръгнал с тях доброволно, като възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. Според последните е категорично недоказано пострадалият да е бил принуден да се качи в таксито или да е било и извършено каквото и да е друго действие, илюстриращо  обвинението по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 НК. Изтъква се от защитника, че не е ясно кое е принудило пострадалият да тръгне с подсъдимите с таксито, тъй като е нямало никаква заплаха, както и че опасенията му са останали само в неговата психологическа сфера, като същевременно К. не е казал нищо и не е потърсил помощ от никого, дори и от присъстващият Г., както и че К. не е направил и „грам опит да не тръгне с тях“. По тези възражения следва да се посочи, че законодателят не е поставил изискване към пострадалия той да се съпротивлява активно срещу действията на извършителя по промяна на местоположението му, да възразява вербално срещу действията на дееца, да използва сам физическа сила срещу него, да се опитва да избяга или да препятства действията на извършителя по всякакъв друг начин – Решение №179 от 11.11.2019г по н.д.№509/2019г III н.о. ВКС. Възраженията на защитата, че срещу К. е нямало никаква заплаха също са необосновани. Всички описани по-горе приети за установени от настоящият съд факти сочат точно обратното. Установява се проявена от подсъдимите активна физическа и словесна агресия срещу пострадалия предшествала именно качването му в таксито, която няма как да се приеме, че не е представлявала заплаха, определяща наличие или не на възможност пострадалият да реализира свободната си воля. Заставянето на пострадалият да се качи е било съпроводено и с дърпане на дрехата му от подс.Р. и думите, че сега ще се разберат. А за това, че пострадалият е бил уплашен съобщава и самият подсъдим Р.. Също така е и напълно нелогично да се приеме, че пострадалият е пожелал сам да придружи подсъдимите до обезлюденото място, на което е бил отведен.   Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите за това, че са се отправили с наетото от тях такси към домовете си на ул.О., а пострадалият е решил да тръгне с тях, по своя воля, тъй като се притеснил, че заради развилата се разправия в дома на Г. ще бъде изгонен от там и няма да има къде да спи. Тези твърдения на подсъдимите са недостоверни, видно от следната поредица факти:

  Свид.Г., в кредитираните негови показания от страна на съда, приобщени чрез прочитането им, описва различни обстоятелства от тези заявени от подсъдимите. От показанията на свид.Г., включително и тези дадени непосредствено пред съда, както и от показанията на свид.К. не се установява изобщо да е ставало въпрос К. да не може да се прибере обратно в жилището на Г. по каквато и да е причина, за да се налага да се отправя към друг адрес и да търси друго жилище. Напротив, след изписване на пострадалия К. от болницата той се връща именно в дома на свид.Г. където остава още приблизително два месеца.

  Така описаната от двамата свидетелите Г. и К. обстановка, потвърдена и от обясненията на подсъдимите,         сочи, че в дома на свид.Г. подсъдимите са били ядосани и са се карали на свид.К. с висок и нападателен тон, извън рамките на нормалното общуване, като са посягали и да го удрят. Всичко това е породило у свид.Г. опасения, че имуществото му може да пострада, както и че подсъдимите може да посегнат и на него. Свид. Г. преценил, че ситуацията трудно може да бъде овладяна от него, поради което решил да изведе подсъдимите и пострадалия навън. Самият свид.Г. съобщава в приобщеният разпит пред съдия от досъдебното производство, че се е надявал навън да минават други хора и някой да се намеси. Описаните обстоятелства водят до извода, че отношенията между пострадалия и подсъдимите в този момент са били извън рамките на нормалното общуване. Спрямо пострадалият е било оказано физическо и психическо въздействие от подсъдимите, с принудителен характер и у  пострадалият е възникнал основателен страх за сигурността му, породен от агресивното им поведение спрямо него. Той е бил уплашен и това е било видимо и е било забелязано от подс.Р., според обясненията му. Няма как да се приеме за достоверно твърдението, че в тази ситуация пострадалият би желал да се отдели от свид.Г., от чиято защита по принцип се ползвал в ежедневието си, за да остане в дома на някои от подсъдимите, от които се е чувствал застрашен и от които е изпитвал страх. Същите доводи водят и до извода за недостоверност на твърденията на подсъдимите, че пострадалият и тръгнал с тях доброволно, като се е качил в таксито по своя воля.

  Съществено обстоятелство за недостоверността на твърденията на подсъдимите е още това, че качвайки се в таксито, същото е било насочено и се е придвижило в посока различна от тази, водеща до домовете им на ул.О.. Улиците в гр.П., тяхното месторазположение и наименования, представляват обективни и общоизвестни факти, които са и общодостъпни достъпни. Видно от мястото, където К., Р. и Б. са се качили в таксиметровият автомобил- бул.П №**и мястото, на което са слезли -бул.С., до горичката, част от парк Отдих и Култура /Г.б./ на гр.П.не може да се направи извод те да са пътували към ул.О.. Касае се за обективен факт, който установява, че движението към бул.С.с таксиметровият автомобил не е имало за цел достигане на ул.О., находяща се в друга посока. И тук следва да се спомене общоприетото в доктрината и съдебната практика положение, че за наличието или липсата на умисъл се съди не въз основа на обясненията на подсъдимия, а въз основа на доказаните му действия. В случая действията на подсъдимите се водят до извод да са целяли това, което заявяват.

  Показанията на свид.К. се намират в противоречие с обясненията на подсъдимите Б. и Р. по въпроса за отнетите от К. вещи. Тук вече съдът посочи извода си, който прави въз основа установените факти по делото, съобразно показанията на свид.Г., в кредитираната им част, на пострадалия К., на свид.Д., свид.Н. и свид.Б., както и на производните показания на  свид.И. и свид.И.. Не може да се приеме, че в този конкретен момент когато К. е бил уплашен и физически омаломощен от нанесения му побой той е действал преднамерено, както твърди защитата. Именно спонтанността на проявата му- да съобщи за отнетите му вещи веднага още на местопроизшествието, при описаното негово физическо и психическо състояние, препятства извод, същата да е била преднамерена.

Съдът кредитира изготвените допълнителна стоково-оценъчна експертиза от вещо лице К.И., относно стойността на отнетите вещи. Става ясно, че допълнителната стоково-оценъчна експертиза се е наложила поради допълнително постъпила информация, индивидуализираща една от оценените по-рано вещи, поради което именно тази експертиза обосновава в пълнота оценката на имущественият предмет на престъплението грабеж, поради което съдът кредитира тази експертиза като пълна и обоснована. В същата е посочена стойността на 1мг от веществото метадон, което позволява да се установи с обикновени математически изчисления стойността на доказаното по делото количество отнето от подсъдимите. Именно това стори съдът, като не намери нужда да ангажира в тази насока вещо лице. Няма процесуални пречки да бъде кредитирана и изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещо лице З.Н.. Експертизата е установила, че описаните травматични увреждания на пострадалия са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени съобразно данните по делото. Вещото лице заключава, че на пострадалият е било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р. са  осъществили  от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, при съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК като на 06.04.2018 г. в гр.Пловдив като са отвлекли другиго - С.И.К. *** и деянието е извършено от две лица.

  От обективна страна престъплението отвличане се извършва с действия, изразяващи се в принудително отвеждане на пострадалия от мястото, където се намира, при което пострадалият е лишен от възможността сам да избира своето местопребиваване. /Решение № 232 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1334/2011 г., I н. о., НК/ . При  съвместните  конкретни действия на двамата подсъдими, насочени към пострадалия К., са изпълнени  признаците на престъплението по чл.142, ал.1 от НК от обективна страна. Чрез формираният у пострадалия страх, резултат на физическо насилие- удари от подсъдимите Б. и Р. спрямо пострадалият К. непосредствено преди насочването му към таксиметров автомобил и чрез конкретните действия по заставянето на пострадалия да се качи в таксиметровия автомобил от подс.Р., който го държал за яката на дрехата му, при което пострадалият седнал на задната седалка, а подсъдимите от двете му страни било неправомерно ограничено правото му сам да определи местоположението си като израз на правото му за свободно предвижване. Същевременно посредством наетият автомобил от подсъдимите, в който пострадалият бил заставен от тях да се качи, без да знае дори на къде ще бъде отведен, е било принудително променено местонахождението му в пространството. Престъплението е довършено с факта на принудителната промяна на местоположението на пострадалия. /Решение № 184 от 10.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 626/2018 г., I н. о./. Това обстоятелство има значение за извода, че това престъпление се намира в реална съвкупност с последващото престъпление грабеж, тъй като двете са били извършени едно след друго, в последователност и с отделни действия, преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В извършване на описаното деяние отвличане са взели участие като съизвършители две лица, което сочи и наличието на съответното квалифициращо за престъплението обстоятелство по чл.142, ал.2, т.2 от НК. Обстоятелството, че действията по дърпане на пострадалия за дрехата му към автомобила са били извършени от подс.Р. не означава, че подс.Б. не е участвал в извършване на престъплението. Самото дърпане на дрехата на пострадалият е непосредствено предхождано от физическо насилие спрямо пострадалия К., осъществено и от двамата подсъдими, по който начин е стартирало принудителното въздействие спрямо него, като последното действие по заставянето му от подс.Р. е възприето от страна на подс.Б. със съзнанието за реализиране на общата им деятелност, в изпълнение на общата им цел и в резултат на общият им мотив им да реализират съвместни действия, чрез които да накажат пострадалия. Подс.Б. също се качил до пострадалия в колата и тримата заедно се отправили до указано от подс.Р. място.

От субективна страна отвличането е било осъществено от подсъдимите с пряк умисъл. Подсъдимият Б. и подсъдимият Р. са годни наказателноправни субекти на това престъпление- пълнолетни и вменяеми, като оборимата презумпция на чл.31, ал.1 от НК в случая не се опровергава от доказателства по делото. При извършване на деянието те са съзнавали, че налагат своята воля над тази на пострадалия, като ограничават правото му на свободно предвижване, както и че фактически го преместват в пространството против волята му, без съгласието му. По този начин те са имали ясни представи за обществено опасния характер на деянието и са предвиждали неговите обществено опасни последици. Съучастниците действали при общност на умисъла, като всеки един от тях съзнавал участието на другия в изпълнение на общата преследвана от тях цел и са действали със съзнанието за задружно осъществяване на деянието.

Същевременно подсъдимите Б. и Р. са целели пряко да осъществят именно това, като са искали настъпването точно на този общественоопасен резултат.

Известно е в наказателно правната доктрина и практика, че субективната страна на престъплението обхваща вината и други психични елементи извън нейното съдържание, които могат да бъдат съставомерни или не. /Ненов, Иван, Наказателно право на РБ, обща част, книга втора, нова редакция А. Стойнов, София, 1992 г., стр.90, стр.128-129/. Такива психични елементи на деянието извън умисъла представляват мотивите цел, чувства, борба на мотивите, обмисляне на решението, предумисъла и други. Видно от цялата фактология по случая, мотивът на подсъдимите и при двете престъпления, извън конкретният умисъл за всяко от деянията, е бил да накажат пострадалия за поведението му, от което са били силно подразнени, като се саморазправят с него физически и го ощетят материално. Тук е важно да се отбележи, че поведението на пострадалия К., изразило се според кредитираните обяснения на подсъдимите в телефонно обаждане до подс.Р., по никакъв начин не може да се приеме да представлява каквото и да е противоправно действие, което да има значение за оценката на деянията, извършени от подсъдимите като престъпления. Неговото значение за фактологията на казуса се ограничава до това да представлява само и единствено поводът за възникване на желание у подсъдимите да се саморазправят с пострадалия, като извършат описаните две престъпления.

Съществено значение за случая има преследваната от  подсъдимите по-далечна цел да придвижат пострадалия противно на волята му до пусто, безлюдно място, където необезпокоявани да реализират спрямо него насилие, като му причинят множество телесни увреждания и след като сломят възможната му съпротива да отнемат намиращите се у него движими вещи. Освен съставомерни белези от обективна и субективна страна на престъплението отвличане, реализирани от подсъдимите, от тяхна страна е била преследвана и тази по-далечна и несъставомерна за конкретното престъпление и неправомерна цел, а именно да накажат пострадалия, като го принудят да търпи техните действия над личността му, демонстрирайки собственото си превъзходство и значимост. /Решение № 360 от 21.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 842/2015 г., III н. о., НК/. Това обстоятелство е от значение и за преценка степента на обществена опасност на стореното от подсъдимите, тъй като индивидуална тежест и целенасоченост на действията, предпоставя конкретния извод в тази насока. / Решение № 98 от 23.08.2017 г. на ВКС по н. д. № 1028/2016 г., II н. о., НК/.

            Така установена и описана по-горе фактическа обстановка сочи, че подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р. са  осъществили  от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК,  като на 06.04.2018г. в гр. П.в съучастие като съизвършители, са отнели - мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 165 мг. всяко, на обща стойност 33.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв., или всичко на обща стойност 118.10 лева от владението на С.И.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като са употребили за това сила, чрез която е причинена на  С.И.К. с средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузни рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Не се доказа подсъдимите да са отнели метадон в количество равняващо се на разликата  над 165мг във всяко от  двата броя шишета до 180 мг, както и за разликата на общата му стойност за двата броя шишета Метадон над 33.00лв. до 36.00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимите Р. и Б. бяха признати за невинни по обвинението в тази му част и бяха оправдани за това конкретно обстоятелство.

За да отнемат  посочените вещи от владението на пострадалия К., подсъдимите Р. и Б. употребили сила, изразила се в нанасяне с ръце и крака на множество удари по тялото пострадалия. Принудата, употребена от подс.Б. и подс.Р., е предшествала и съпътствала, извършените от тях действията по отнемане на чуждите за тях движими вещи. Тези действия на принуда спрямо пострадалия, подсъдимите осъществили, както за да се саморазправят физически с него, така и едновременно с това да сломят възможната му съпротивата и да отнемат намиращите се в него движими вещи. Установява се, че силата, приложена от страна на подсъдимите, е увредила здравето на пострадалия като му е причинила телесни увреждания, които довели до разстройство на здравето му, временно опасно за живота. Настъпилата телесна повреда е пряко следствие на приложената спрямо пострадали сила от подсъдимите. Този така настъпил междинен за престъплението по чл.198, ал.1 НК резултат, увреждащ здравето и телесния интегритет на пострадалия, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и обосновава квалификацията на извършеното от подсъдимите Б. и Р. по чл.199, ал.1, т.3 от НК.

    От субективна страна грабежът е умишлено престъпление, при което в съзнанието на дееца съществува представа не само за отделните обективни елементи на състава, но и специално относно използването на принудата като средство за отнемане на вещта с намерение тя да бъде противозаконно присвоена. Поради това липсва умисъл за грабеж ако умисълът за отнемане на вещта се е породил след като вече е упражнена принудата или ако отнемането се извършва от трето лице, което като действа самостоятелно се възползва от извършената от другиго принуда, телесна повреда или убийство. Доказателствата по делото в случая сочат, че вещите са отнети по време на нанасяне на побоя на пострадалия и в този смисъл не може да се приеме, че умисълът за отнемане на вещите се е породил след като вече е била упражнена принудата.

От субективна страна подсъдимите  Р. и Б. са годни наказателноправни субекти и на това престъпление. Те са извършил деянието умишлено при форма на вина пряк умисъл. Те съзнавали обществено опасния характер на деянията си, включени в съставното престъпление, предвиждали са общественоопасните последици от същите и са искали настъпването на тези последици. Подсъдимите безспорно са имали в съзнанието си представи, че извършват действия, които имат обществено опасен характер. Умисълът на подсъдимите за отнемане на вещите на пострадалия е възникнал преди да приключат принудителните си действия спрямо него, като за реализацията на действията по отнемане подсъдимите са се ползвали именно от осъществените спрямо пострадалия принудителни действия, изразяващи се в причинените му телесни увреждания, по който начин са парирали съпротивата му. Те съзнавали, че чрез използваната принуда от тяхна страна улесняват отнемането на чуждите движими вещи и са имали представи за функционалната връзка между използваната от тях принуда и отнемането на вещите. Също така са имали ясни представи, че чрез използваната от тях сила уврежда и личността на притежателя на вещите. Подсъдимите съзнавали, че в резултат на действията им ще настъпят конкретните обществено опасни последици увреждащи здравето на пострадалия и правото му на собственост, но искали именно това. По отношение на вещите подсъдимите действали с намерение за тяхното противозаконно присвояване. Те напуснали местопроизшествието заедно с отнетите от пострадалия вещи, по който начин реализирали намерението си за своене.

В извършване на това престъпление подсъдимите действали като съизвършители, при общност на умисъла. Всеки от тях съзнавал участието на другия в изпълнение на общата преследвана от тях противоправна цел- да сломят съпротивата на пострадалия и да отнемат неговите вещи, като действали със съзнанието за задружно осъществяване на деянията. Казаното по-горе в мотивите относно съдържанието на субективната страна на престъплението извън вината и наличната несъставомерна цел да бъде наказан пострадалия важи и тук.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Определяйки наказанието спрямо подсъдимите, съдът прецени наличните по делото отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК.

Видно е, че подсъдимите са извършили последователно две отделни престъпления, намиращи се в реална съвкупност помежду си, по смисъла на чл.23, ал.1 НК. Данните за личността на подсъдимите имат значение и следва да се отчетат при определяне на размера на наказанията и за двете престъпления.

Подс.Д.Б. е бил осъждан два пъти като непълнолетен и към момента на извършване на престъпленията е бил реабилитиран по право чл.86 от НК. Предвид настъпилата реабилитация осъжданията му не може да се ценят като отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като тази реабилитация препятства възможността държавата да третира дееца като осъждан. Подс.Б. е с основно образование и преди извършване на престъпленията е работил като мазач в търговско дружество, по негови данни.

Подс.И.Р. е бил реабилитиран по право за три извършени от него престъпления, което съдът не взема предвид при преценка за отегчаващите вината обстоятелства. Следва да се отчете в тази насока обаче осъждането му по НОХД №6378/2019г за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Също така подс.Р. е с основно образование и неработещ.

За извършеното  престъпление по чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1 НК, законодателят е определил  наказание  от седем до петнадесет години  “лишаване от свобода”. При определяне на наказанието за това престъпление съдът намери, че минимално определения размер на наказателно правната санкция се явява несъразмерно тежък спрямо обществената опасност на подсъдимите и самото реализирано от тях деяние, по следните съображения:

Факт е, че това престъпление е спомогнало подсъдимите да си осигурят обстановка за реализиране на последващото престъпление грабеж. Не следва обаче тази целенасоченост на действията им да се счита, че има особена значимост за реализирането на последвалото престъпление. Видно е от доказателствата по делото, подсъдимите не са се почувствали  обезпокоени от появилите се на местопрестъплението случайни свидетели Н. и Б. и едва след като единият от тях показал намерението си да сигнализира на тел.112 те се оттеглили. Същевременно безспорен факт е, че престъплението по чл.142 НК е било реализирано в обективната действителност от подсъдимите чрез действия, траели не повече от пет минути. Близкото място, до което се отправили подсъдимите, отвеждайки пострадалия до там против волята му, сочи кратката продължителност на отвличането /Решение № 17 от 12.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 1271/2016 г., II н. о./. Такива са и спомените на пострадалия, който също казва в показанията си, че след няма и пет минути, след като е бил принуден да се качи в таксито, са се озовали в горичка, където започнал побоя над него. Този факт за кратката продължителност на отвличането, съдът счита, че обосновава по- ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено престъпление, тъй като сама по себе си кратката продължителност показва, че върху предмета на престъплението – пострадалият К., е било въздействано с конкретното деяние в по-малка степен и съответно с по-нисък интензитет са били увредени защитените обществени отношения. Това обстоятелство според съда се явява изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите, което налага наказанието за това престъпление и за двамата подсъдими да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В противен случай наказанието определено в санкцията на правната норма би се оказало несъразмерно тежко спрямо извършеното. А фактът, че отвличането от подсъдимите е било извършено за да послужи в някаква степен за извършване на последващото престъпление грабеж, съдът отчита при преценка на самия размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Посочените по-горе обстоятелства за личността на подсъдимите сочат, че подс.Р. е осъждан и неработещ към момента на извършване на престъплението, като тези обстоятелства са отегчаващи отговорността му, а подс.Б. е неосъждан и работещ, като тези обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Всичко това обусловя решението на съда, да определи за престъплението по чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК на подс. И.Т.Р. наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, а на подс. Д.К.Б. - наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Настоящият съдебен състав, счита, че именно наказание в този размер съответства на обществената опасност на извършеното и на обществена опасност на личността на всеки от подсъдимите. Тези наказания за двамата подсъдими са справедливи и достатъчни за да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК.

            За извършеното  престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, законодателят е определил  наказание  от пет до петнадесет години  “лишаване от свобода”, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Тук отново важат същите личности характеристики за всеки от подсъдимите посочени по-горе, а именно подс.Д.Б. е бил неосъждан към извършване на това престъпление  и трудово ангажиран, което следва да се цени като смекчаващи вината обстоятелства, а подс.И.Р. е бил осъждан и безработен, което следва да се цени като отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство и за двамата подсъдими ниската стойност на движимите вещи, отнети от пострадалия, предмет на престъплението грабеж. Не се установява да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на извършеното от тях престъпление квалифициран грабеж, поради което наказанието спрямо подсъдимите бе определено по реда на чл.54 от НК. Така посочени смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Б. и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Р. нямат съществено значение сами по себе си и не се различават от типичните такива обстоятелства. Предходното осъждане на подс.Р. е за икономическо престъпление, насочено към увреждане на съвсем друг вид обществени отношения, което не сочи да е налице повтарящо се еднотипно противоправно поведение, налагащо по-сериозна наказателно правна репресия за поправянето му. По изложените съображения съдът намери, че наказанието на подсъдимите за престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1 НК, извършено от тях в съучастие следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума на наказателно правната санкция. Това е така, тъй като стойността на отнетите вещи е малка и този факт има по-съществено значение от посочените личностни характеристики на подсъдимия Р., отчетени като отегчаващи вината му. Съдебното минало на подс.И.Т.Р. все пак следва да бъде отчетено от съда и в тази насока справедливо и достатъчно спрямо личността му се явява именно така определеното наказание от ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Спрямо подс.Д.К.Б., предвид посочените смекчаващи вината обстоятелства, които обаче не са нито многобройни, нито необичайни  съдът намери, че справедливо и достатъчно да изпълни целите на чл.36 от НК се явява наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед ниската стойност на отнетите движими вещи от пострадалият, съдът не намери основания да определя спрямо подсъдимите наказание „Конфискация“, като счете, че така определеното наказание лишаване от свобода за всеки от тях в достатъчна степен ще им въздейства в насока поправяне и превъзпитание.

            Съдът ПРИЗНА подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р., за НЕВИННИ в това да са отнели метадон в количество равняващо се на разликата  над 165мг във всяко от  двата броя шишета до 180 мг, както и за разликата на общата му стойност за двата броя шишета метадон над 33.00лв. до 36.00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК и ги ОПРАВДА по повдигнатото им обвинение в тази част.

            На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия Б. едно общо най-тежко наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подсъдимия Р. едно общо най-тежко наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС така наложените на подсъдимите  най-тежки  наказания по реда на чл.23, ал.1 от НК, следва да изтърпят от тях при първоначален СТРОГ режим. Това е така, тъй като подсъдимите са осъдени за извършени умишлени престъпления, за които на всеки от тях е било наложено наказание повече от пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от наложеното на всеки от тях наказание лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което са били задържани, считано от 30.01.2019 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, независимо дали същите са съставомерни или не /ТР№1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на обвинението. В конкретният случай се доказа извършване от подсъдимите в съучастие като съизвършители  на две престъпления, всяко от които са причинили на пострадалия преки вреди- неимуществени от престъплението по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, неимуществени и имуществени от престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 от НК. Налице е причинна връзка между деянията по двете престъпления и настъпилите от тях вредоносни резултати, поради което пострадалият С.К. е материално правно легитимиран да получи обезщетение. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери, че е налице непозволено увреждане, изразило се във виновно осъществените деяния, съставляващи две  престъпления. След като се доказа авторството и вината на подсъдимия за осъществените от тях деяния, то последните се явяват основание за присъждане на претендираното обезщетение в полза на увредения. Допуснатият по делото граждански иск се доказа по основание.

Размерът на предявеният граждански иск от 10 000 лева бе уточнен от гражданският ищец, чрез повереника му, преди даване ход на съдебните прения в съдебно заседание от 07.01.2020г. а именно - 300 лева за обезщетяване на неимуществени вреди престъплението отвличане, 121,10 лева за обезщетение на имуществените вреди от престъплението грабеж и остатъка на сумата 10000лв, а именно 9 578,90 лв за обезщетение на неимуществените вреди от престъплението грабеж, настъпили като резултат от физическото и психическото въздействие на подсъдимите върху пострадалият. Така уточненият размер на исканото обезщетение от гражданския ищец, резултат на конкретните причинени от съответното престъпление вреди, се доказа по отношение на престъплението отвличане. Както бе отбелязано по-горе, бе отчетена кратката продължителност на принудителните действия спрямо гражданския ищец при престъплението отвличане и съразмерно на нея е исканото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300лв, поради което в тази част искът бе намерен за доказан и по размер.  Не се доказа тезата на обвинението за отнети движими вещи от гражданският ищец в размер на 121,10 лева, като чрез способите за събиране и проверка на доказателства в хода на съдебното следствие се установи, че стойността на отнетите вещи се равнява на сумата от 118,10лв. По тези съображения обезщетението за имуществени вреди от престъплението грабеж се явява доказано по размер именно за тази парична сума. По отношение на причинените телесни увреждания на гражданският ищец от престъплението грабеж, съдът намери, че е доказано по размер обезщетение за неимуществените вреди от това престъпление в размер на 7 000лв. Този размер на обезщетение се обосновава от факта, че нанесените от подсъдимите телесни увреждания на пострадалия са създали опасност на живота му, макар и временна такава. Видно е от медицинските документи кога и с какви наранявания е постъпил пострадалия за лечение в УМБАЛ „Св.Г.“ и както лечение му е било приложено. От тези документи е видно и продължителността на лечението в болнични условия. Съдът отчита още интензитета на физическото насилие върху пострадалия от страна на подсъдимите, преживяната от гражданският ищец, в резултат на това насилие, болка, забелязана и от свидетелите по делото и отчетена при изготвената на съдебно-психиатрична експертиза на К..  Значение има и психическото въздействие резултат от физическото насилие спрямо гражданският ищец.  Експертизата допуска наличието на обективна тревожност у гражданският ищец, свързана с познанството му с извършителите, която бе констатирана и от съда при анализа на показанията на гражданският ищец, депозирани в качеството му на свидетел и заявена от самият него непосредствено пред страните. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от престъплението грабеж съдът не намери основания да счита, че в конкретният случай отнетите две шишета метадон са причинили допълнително неразположение на гражданският ищец – абстинентни усещания. Действително вещото лице П. заяви такава възможност, но за преживяването на такива усещания не бе съобщено от гражданският ищец. Изводите си съдът не може да основава на предположения. Предявеният размер на гражданският иск за неимуществени вреди над 7000лв до 9 578,90 лв не се доказа по размер. В тази насока следва да се отбележи, че здравословното възстановяване на подсъдимият не е било продължително и то не е наложило гражданският ищец да се яви на контролен преглед след изписването му от болничното заведение. Съдът намира, че именно този размер на гражданският иск за всеки вид вреди от съответното деяние се явява справедлив. По тези съображения съдът осъди подсъдимия Д.К.Б., с установена по делото самоличност и подсъдимия И.Т.Р., с установена по делото самоличност  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на гражданския ищец С.И.К. сумата от 7418,10/седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и десет стотинки/ от които 300/триста/лева, представляваща обезщетение за претърпените от гражданският ищец неимуществени вреди за престъплението по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, 7 000/седем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и сумата от 118,10/сто и осемнадесет лева и десет стотинки/лева, представляваща  обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждане да окончателно изплащане на сумите. Съдът отхвърли предявения граждански иск за разликата от 7418,10лв  до пълния му предявен размер от 10 000 лева.

Подсъдимите Р. и Б. дължат, заплащането на такса от 4% върху уважения размер на гражданския иск, разгледан в хода на наказателно производство, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което в тяхна тежест бе присъдено солидарното заплащане на от 296,70/двеста деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки/лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите И.Т.Р. и Д.К.Б. направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, които се дължат от тях разделно. Всеки от подсъдимите следва да заплати, направените по делото разноски, като същите са присъдени разделно и съответно всеки от подсъдимите е възложено заплащането на 117/сто и седемнадесет/лева в полза на бюджета на държавата, по сметка на  ОД на МВР гр. Пловдив, за направените в хода на досъдебното производство разноски и на 104/сто и четири/лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив за направените в съдебното производство  разноски. Разноските се дължат на органа, който ги е направил.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

              

                                            

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: