МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против С.А.Д. *** за престъпление по чл.198,ал.1 ,вр. чл.26,ал.1 от НК.
В
с.з. участващия по делото прокурор поддържа изцяло обвинението против
подсъдимия, като смята, че са налице безспорни доказателства за осъщественото
от него деяние. Считайки, че същият следва да бъде признат за виновен в
извършването на посоченото в акта престъпление, пледира да му се наложи
наказание, лишаване от свобода под
предвидения минимум..
Подсъдимият
Д. ,,участва в с. з. и се признава за виновен. Защитата на подсъдимия моли съда
да отчете, че последният е спомогнал изцяло за разкриването на обективната
истина и ниската стойност на предмета на престъплението и да
наложи наказание под най-ниския минимален размер, предвиден в закона, което на
основание чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
На
29.10.2017г. около 13:15 часа подс.С.А.Д. *** и
неговият приятел - свид.И.С.Д. от с.гр. се разхождли в гр.Я. На ул. „С." № *** в с.гр.двамата видяли свид.Р.М.Д. ***, която
тъкмо излизала от къщата си, държейки в
ръката си банкнота от 20 лева. Виждайки банкнотата в ръцете на възрастната
жена, подс.Д. хукнал към нея и със сила издърпал от
ръката й банкнотата. След това се присъединил към своя приятел свид.И.С.Д. и двамата напуснали местопроизшествието. Парите
похарчил по - късно за лични нужди.
На
30.10.2017г. около 15:40 часа подс.Д. и свид.И.С.Д. ***. На кръстовището на ул. „Б." и ул. „М.“
те видели възрастна жена - свид.А.И.А. *** да продава
чорапогащи. Свид.А.
държала в лявата си ръка 15 бр. чорапогащи - детски, поларени,
вързани заедно на топче. Подс.Д. се насочил към свид.А. и със сила издърпал от ръката й носените от нея
чорапогащи. В резултат на употребената сила свид.А.
паднала на земята. Подс.Д. заедно със свид.Д. напуснали местопроизшествието.
С
протокол за доброволно предаване от 31.10.2017г. подс.С.Д.
предал 6 бр. чорапогащи, които срещу разписка от същата дата са върнати на
собственика А.И.А. ***. Останалите чорапогащи подсъдимият продал на непознати
лица за неустановена сума, която похарчил за лични нужди.
Видно
от назначената по делото оценъчна експертиза, стойността на вещите, предмет
деянието е общо в размер на 65 лв.
Видно
от приложеното свидетелство за съдимост, към момента на деянието подсъдимият Д.
е неосъждан- реабилитиран в хипотезата на чл.86,ал.1,т.1 от НК за осъжданията
по НОХД № ***.,№ ***. и № *** всички по
описа на ЯРС, деянията по които са извършени в условията на реална съвкупност
по смисъла на чл.25,ал.1 от НК.
Съдебното следствие се проведе по правилата на глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства, съдът намери, че направените самопризнания от
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице, изготвило
оценителната експертиза, протокола за доброволно предаване, както и от всички
приобщени по делото писмени и веществени
доказателства. Всички те са безпротиворечиви, логични
и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1,вр.
чл.26,ал.1 от НК,тъй като в периода от 13:15 часа на 29.10.2017 г. до 15:40
часа на 30.10.2017 г. в гр. Я., при условията на продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи, от владението на различни физически лица, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил сила, както следва:
За
това, че около 13:15 часа на 29.10.2017 г. в гр. Ямбол, ул. „С.“ № *** е отнел
чужди движими вещи - сумата от 20 лева, от владението на собственика й Р.М.Д. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила -
издърпал със сила банкнотата от лявата ръка на пострадалата Д.,
За
това, че около 15:40 часа на 30.10.2017 г. в гр. Я. на кръстовището на ул. „Б.“
и ул. „М.“ отнел чужди движими вещи - 15 бр. чорапогащи детски, поларени на обща стойност 45 лева от владението на
собственика им А.И.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила - издърпал със сила чорапогащите от лявата ръка на
пострадалата А.
Грабежът
е съставно престъпление, при което са включени два взаимно свързани акта, един
улесняващ акт- употребата на сила или заплашване /в случая/ и вторият- отнемане
на вещта.
От
обективна страна подс.Д. е осъществил и двата акта на
изпълнителното деяние.По несъмнен начин се установява ,че отнемането на
паричната сума и чорапогащите е
извършено ,след употреба на сила- дърпането от ръцете на пострадалите ,като
вследствие на това А. е паднала на земята..Безспорно се установи също така ,че именно употребената от подс.Д. сила спрямо
пострадалите е насочена към елиминиране на възможността им за съпротива , като без употребената сила
осъществяването на деянието би било значително затруднено. Деянието е
осъществено от него при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от НК. Двете отделни единични
деяния са извършени през непродължителен период от време, осъществяват
поотделно един и същ състав на един и същи вид престъпление - грабеж. Деянията
са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние от обективна и субективна страна се
явява продължение на предходното.
От
субективна страна деянието е
извършено виновно. Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал ,че
чрез принудителния способ/ употребената сила-
в горепосочената конкретна проявна форма/ е отнел от владението на пострадалите чужди
движими вещи.Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Относно наложеното наказание на подсъдимия
Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато
едновременно са налице условията и по чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, ако е по- благоприятен за дееца.
За
извършеното от подс.Д. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до
десет години, но тъй като са налице следните смекчаващи вината
обстоятелства-самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина и
в двете фази на процеса, съдебната му биография,изключително ниската стойност на причинената щета и тежкото му
имотно състояние и социално положение- съдът прецени,
че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 НК и наложи шест месеца
лишаване от свобода на подс.Д.. Съдът намира , че определяне на едно по- ниско наказание би било
проява на неоправдано снизхождение и би било в разрез с целите на чл.36, тъй
като и не би способствало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо подс. Д. да изтърпи ефективно така наложеното наказание и тъй като липсват и законни пречки
за това, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на същото за изпитателен
срок от три години.
При този изход на делото в тежест на
подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 63,48
лв. в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и 30 лв. в
приход на републиканския бюджет на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: