№ 440
гр. П., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500519 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от търговското дружество „ ЕОС МАТРИКС „
ЕООД гр. С. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , р-н „В.“,
ж.к. „М.Д. „ , ул.“Р. П.-К.“ № 4-6, против И. Ф. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,
ул. „Л.Я. “ № 58 .
С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 447/ 01. 05. 2022г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 3963/2021г. по описа
на същия съд, иска е уважен изцяло . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищеца.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство ,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон ,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се
отмени решението на районния съд в и се постанови ново решение от въззивната инстанция по
съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
1
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.По въпроса дали цесията е породила правно действие по отношение на ответника (дали
ответника е уведомен надлежно от стария кредитор за прехвърляне на вземането /чл.99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/)?
Поставеният въпрос се поставя , тъй като касае активната материална легитимация на ищеца ,
като носител на вземане против ответника.
По въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на
уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД) има обилна съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г.
на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д. № 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д.
№ 12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. № 1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на ВКС; ) В тази
задължителна за съда съдебна практика се приема следното :
1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването ,което е извършено от стария
кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова пречка съобщаването да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента
,тъй като задължението за уведомяване не нито лично , нито незаместимо правно действие .
Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от
цесионера за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за формата и
начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по
реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл.
235 ал. 3 от ГПК ;
По делото е приложено пълномощно, по силата на което банката- цедент упълномощава
цесионера „ЕОС МАТРИКС“ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД всички
длъжници(физически лица по договори за потребителски кредити), за извършеното прехвърляне .
Ищцовото дружество в качеството на пълномощник е изпратило на ответника Уведомление изх.
№6265/25.09.2020г. за извършеното прехвърляне на вземанията на банката по договора за
потребителски кредит от 06.08.2007г. Това уведомление е изпратено на длъжника, на адреса по
договора, с обратна разписка. Видно от известието за доставка ,от 16.10.2020г., пратката е върната
като „непотърсена“.
2
Въззивната инстанция счита ,че длъжника е надлежно уведомен за прехвърляне на
вземането от стария кредитор.Съобщението е изпратено по пощата с обратна разписка на
адреса на длъжника И. А., който е посочен в договора за потребителски кредит.
Съобщението е върнато на подателя с данни от пощенския служител,че пратката не е
потърсена от получателя.
Съгласно чл.5, ал.3 и чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки
и пощенски колети( в сила от 15.06.2010г.), когато при посещение на адреса поради отсъствие на получателя
или пълнолетен член на домакинството му, пощенската пратка не може да бъде доставена в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба, в срок , определен от пощенския оператор, но не по-кратък от 20 дни и не надхвърлящ 30
дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. След изтичането на срока пратката се
връща на подателя .В настоящия случай е процедирано именно по този начин. Съобщението е
изпратено на 25.09.2020г и е върнато на 16.10.2020г. като „непотърсено“. Причината за
невръчването не е неточност на адреса или неговата промяна, за да се приеме, че цесионера ( като
пълномощник на цедента ) е следвало да положи дължима грижа чрез ново връчване, след издирване на
допълнителни данни за адреса на длъжника. Причината за невръчването е бездействието на
длъжника за получаване на известието.
ІІ.По възражението за това ,че вземането на взискателя за главница и лихви е погасено по
давност.
Възражението е неоснователно .
Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на
вземането.
Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла.
Въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на районния съд за това, че
вземането по договор за потребителски кредит/ДПК/ , както и по договор за заем за
потребление не представлява“ периодично плащане „по смисъла на чл. 111б.“в“от ГПК.
Легално определение на понятието „ периодични плащания „ е дадено в ТР № 3/ 2011г.от 18. 05.
2012г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за „ периодичните плащания „ е разгледан и в Р. №
261/12.07.2011г. по гр. д. № 795/ 2010г.на 4-то гр. отд. на ВКС, както и в Р. № 38/26. 03. 2019г. по
т. д. № 1157/2018г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС. Тези решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК
. Приема се в тези решение на ВКС ,че за да има периодичен характер едно плащане не е
достатъчно отделните плащания да произтичат от един общ юридически факт, страните да са
приели ,че плащането ще се извършва чрез повтарящи се плащания , на определени периоди от
време, предварително определени и при размери, които са предварително определени. Освен тези
характеристики , които са посочени и в ТР № 3/ 2011г.от 18. 05. 2012г. на ОСГТК на ВКС , за да
се определи плащането , като „периодично“ е необходимо отделните плащания да имат
независим и самостоятелен характер от останалите еднородни задължения . При периодичните
плащания задължението трябва да е „делимо „ по естеството си. Именно поради този характер на
задължението отделните плащания имат самостоятелен и независим характер едно от друго . Това
не е така при договора за банков кредит и договора за заем за потребление . При тези договори
вземането на кредитора е „неделимо“ . Отделните плащания нямат независим и самостоятелен
характер едно от друго . По съгласие на кредитора той е приел изпълнение на части( аргумент от
чл. 66 от ЗЗД). Плащанията по договора за банков кредит и заем за потребление са „частични
3
плащания „ по едно неделимо задължение , а не „периодични плащания“ по едно делимо
задължение
В текста на чл. 111б. „в“от ЗЗД ,както и в мотивите на ТР № 3/ 2011г.от 18. 05. 2012г. на ОСГТК на
ВКС ,като периодични плащания са определени вземанията за наем, за лихви,вземанията на
топлофикационните дружества ,на електроснабдителните дружества ,на водоснабдителните
дружества ,както и доставчиците на комуникационни услуги .
По тези съображения въззивната инстанция намира за правилен извода на районния съд за това,
че плащанията по главницата по договора за банков кредит нямат характера на „периодични
плащания“, по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, и не се погасяват с късата 3- годишна
давност,а се погасяват с общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
В мотивите на Р. № 38/26. 03. 2019г. по т. д. № 1157/2018г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС е прието ,че
В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, е прието,
че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените
с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Връщането
на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски.
Според текста на чл. 111 б. „в“ от ГПК вземанията за наем , за лихви и други периодични плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност.Давността започва да тече от момента , от който вземането е
станало изискуемо (чл. 114 ал.1 от ЗЗД ). Вземането за лихви става изискуемо от момента на
изискуемостта на главното вземане .Това вземане се погасява с погасяване на главното вземане
,макар давността за него да не е изтекла .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС вземането за лихви за забава се погасява за срок
преди три години от предявяване на иска .Вземането за лихви за период от три години преди
предявяване на иска не е погасено по давност( виж Р. № 24/17. 02. 2009г. по т. д. № 574/2008г. на І-во т. отд.
на ВКС ; Р. № 20/30. 06. 2010г. по т. д. № 484/2009г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС) ;
От представения по делото ДПК се установява,че крайния срок за погасяване на кредита е 06.08.
2017г. Към тази дата е настъпила изискуемостта на вземането, както за главница ,така и за
лихви . Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в районния съд на 01. 06. 2021г. Към тази дата
не е погасено по давност главното вземане . То се погасява по давност на 06. 08. 2022г. Вземането
за лихви за забава се претендира за периода 01. 05. 2018г. – 01. 06. 2021г .(до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК). Това вземане също не е погасено по давност, тъй като се претендира
за период от три години преди подаване на заявлението/ иска / . Вземането за лихви за забава
щеше да бъде погасено по давност, ако се претендираше за период от преди три години от
предявяване на иска.
При положение,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ,обжалваното решение ще следва да се
4
потвърди ,като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 25 ал. 1 от НЗПП ще следва в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 447/ 01. 05. 2022г . на районен съд П. , постановено по гр. д. №
3963/2021г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА И. Ф. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. , ул. „Л.Я. “ № 58 ,да заплати в
полза на ЕОС МАТРИКС „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността гр. С. , р-н „В.“, ж.к. „М.Д. „ , ул.“Р. П.-К.“ № 4-6, сумата 100 лв., представляваща
юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( гражданско дело с цена на обективно съединените искове под
5000 лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5