Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18233 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от М.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД
на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 10.06.2020г./, както следва: главница от общо 1595,55лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 05.11.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
05.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 213,73лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено
считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на
дължимото плащане/ до 05.11.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност ст.полицай в 01 РУ- при ОД на МВР Варна в
периода 05.11.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за
времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа
седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал.
3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 05.11.2016г.-
30.09.2019г е положил общо 1552часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1773,93 часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност ст. полицай /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ в с-р
Охранителна Полиция към 01 РУ при ОДМВР
Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, в т.ч. нощни такива
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 05.11.2016г.- 30.09.2019г. е полагал
труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./ че
между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 05.11.2016г.-
30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност ст. полицай /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ в с-р
Охранителна Полиция към 01 РУ при ОДМВР
Варна; 2./ че в периода 05.11.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на
12-часови смени..
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 05.11.2016г. - 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда първоначално
допълнително заключение по ССчЕ. От него и съобразно
поясненията и направените от в.л. допълнителни изчисления при изслушването му,
се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в
дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1,143 от 226,37часа възлиза на
сумата от 1595,55лева, което не е заплатено на ищеца. Размерът е
определен при отчитане на ползвани
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца,
съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 75,63лева за периода
м.01.10-31.12.2016г.; 130,63лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 130,63лева за
периода 01.04-30.06.2017г.; 82,50лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 110лева за
периода 01.10-30.12.2017г.; 165,19лева за периода 01.01-31.03.2018г.;
148,67лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 99,11лева за периода
01.07-30.09.2018г.; 148,67лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 152,65лева за
периода 01.01- 31.03.2019г.; 171,73лева за периода 01.04 - 30.06.2019г. и
180,09лева за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение, т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно
заключението на в.л., направеното уточнение в о.с.з. и предвид приетия за
доказан размер на отделните главни задължения, дължимото обезщетение за забава
е в размер от общо 213,73лева. В така посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 113,82лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 263,82лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 400лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 08.06.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумите, както следва: 1595,55лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 05.11.2016г. - 30.09.2019г. от 226,37часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.11.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и 213,73лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до
05.11.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 263,82лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.Н., ЕГН ********** сумата от 400лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: