№ 3902
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110207111 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******* с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ********, представлявано от управителя Р.Д.М. с ЕГН -
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2300170 от
28.04.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда – гр.
София“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи,
че при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото не се съдържат факти и
1
обстоятелства, обуславящи извършването на нарушението. На следващо място
наказващият орган не е обсъдил всички съдържащи се в преписката
доказателства, както и не е поискал становище от страна на санкционираното
дружество, с което е накърнено правото му на защита. В протокола за
извършената проверка е посочено, че нарушението е установено в
присъствието на С.Д. – инспектор в ДИТ – София, но същият не е вписан като
такъв в съставения акт за установяване на административно нарушение. По
същество на вмененото нарушение се твърди, че такова не е извършено. По
този начин е налице неправилно приложение на материалния закон.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е
неприложима, тъй като е налице сключен писмен договор, макар и
облигационен по същността си. Липсва и друг обективен елемент от състава
на административното нарушение, доколкото по отношение на „******* не е
установено качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ
спрямо лицето Р. С.. На следващо място се сочи, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е недоказано, тъй като при извършване на
проверката не е установено лицето Р. С. да е престирал работна сила при
съществуващи елементи на трудово правоотношение, без да е имал сключен
договор в писмена форма. На С. е била предоставена писмена декларация,
която е под формата на бланка, която съдържа като въпроси основните
елементи на трудовото правоотношение и попълването й винаги води до извод
за наличие на такова. В този смисъл следва да се има предвид волята на
лицето при подписване на гражданския договор, която е ясно изразена, че
работи по облигационно правоотношение.
За жалбоподателя –редовно призован за с.з., се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи.
Алтернативно се иска наказателното постановление да бъде изменено като
наложената имуществена санкция бъде намалена до предвидения в закона
минимум.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда –
гр. София“ чрез процесуалния си представител моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
2
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22-2300170
от 31.03.2023 г., съставен от Ш. Ш. Х. на длъжност главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 13.03.2023 г., около 13:30 часа на
място по работни места в обект на контрол – „Ресторант и кафе-бар“, находящ
се в *********, стопанисван от жалб.„******* е установено, че лицето Р. Д.
С., ЕГН - ********** полага труд като „сервитьор“. Същият е обслужвал
клиенти, като е сервирал и отсервирал чинии и прибори за хранене. На място,
в собственоръчно попълнена и подписана декларация, С. е посочил, че работи
от 6 месеца като „сервитьор“ в проверявания ресторант с определено работно
време от 10:00 ч. до 14:00 ч., с почивни дни - събота и неделя, като получава
трудово възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, месечно. В същата
декларация лицето отбелязало, че не е сключил трудов договор, а има
граждански договор.
В хода на проверката в ДИТ – София е представен граждански договор
от 01.11.2022 г., сключен между „******* и Р. Д. С. за извършване на услуга
като сервитьор.
При така установеното от фактическа страна извършилият проверката
инспектор при Д „ИТ-София“ приел, че жалбоподателят „*******, в
качеството му на работодател не е уредил като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила от Р. Д. С., като не е сключил трудов договор в
писмена форма, в нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
В акта е отразено, че нарушението е извършено на 13.03.2023 г., в
проверявания ресторант, находящ се в *********, стопанисван от „******* и
същото е констатирано в Д „ИТ-София“ на 31.03.2023 г. при преглед на
изискани и представени документи, както и че същото се потвърждава от
следните писмени материали: 1. Протокол за извършена проверка №
ПР2308404 от 31.03.2023 г.; 2. Декларация от Р. Д. С.; 3. Граждански договор
от 01.11.2022 г., сключен между жалбоподателя и лицето Р. Д. С..
3
В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ.
Въз основа на акта е издадено и процесното Наказателно
постановление № 22-2300170/28.04.2023 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда – гр. София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказващият орган посочил, че съгласно изричната императивна
разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни.
Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и
изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са
императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените
отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на
правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение.
Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН наказващият орган посочил, че административното наказание
следва да бъде определено над минимално предвидения от закона размер за
извършеното нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ш. Ш. Х. и Деана Мирославова П. както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При изграждане на своите изводи съдът се доверява на изложеното от
свид. Х., доколкото показанията й са последователни, логични,
непротиворечиви и намират опора в приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. П., в които се изнасят
твърдения, че лицето Р. С. не е работил в обекта, а е викан само на специални
поводи, доколкото същите се опровергават от събраните по делото
4
доказателства . От попълнената декларация от Р. С. се установява, че той е
работил в заведението с определено работно време, почивни дни /седмична
почивка/ и почивки в рамките на работния ден, с месечно трудово
възнаграждение, а в представеният граждански договор се съдържа клауза,
съгласно която възложителят се задължава да изплаща на изпълнителя
ежемесечно възнаграждение – до 30-то число на следващия месец. Уговорката
за заплащане на ежемесечно възнаграждение и полагането на труд във
фиксирано работно време е в разрез с инцидентния характер на случаите, в
които Р. С. е бил викан, както твърди свид. П..
С оглед спорния по делото въпрос относно характера на отношенията
между санкционираното дружество и заварения в обекта да полага труд - Р. С.,
следва да бъде посочено, че трудовият договор има за предмет престирането
на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи
неопределен срок, а при гражданския /облигационен/ договор се дължи
конкретен трудов резултат. От това произтичат и другите разлики между
същите, докато при трудовия договор работникът е в дисциплинарна
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и
трудова дисциплина, то при договора за изработка по ЗЗД изпълнителят дължи
само уговорения резултат, като е стопански независим и оперативно
самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи
възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер
и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати
възложителя се договаря свободно между страните и се изплаща след
приемане на работата.
При анализа на събраните доказателства съдът намира, че са налице
безспорни доказателства, че по своя характер и белези отношенията между
страните съставляват трудови такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, а по аргумент на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ
„работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
5
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа.
В процесния случай е безспорно установено, че към датата на
извършената на място - в обекта на контрол проверка, на 13.03.2023 г., когато
лицето Р. С. е заварен от контролните органи да полага труд в обекта на
контрол - ресторант и кафе-бар, находящ се в *********, стопанисван от
„*******, С. не е имал сключен трудов договор с жалбоподателя, което
обстоятелство не е спорно по делото. Безспорно е установено, че в хода на
проверката е бил представен договор за поръчка от 01.11.2022 г. между
жалбоподателя и лицето Р. Д. С..
По повод доводите, изложени в жалбата срещу наказателното
постановление, че правоотношението между страните е възникнало по силата
на договор за поръчка, следва да бъде отбелязано следното. Съществените
елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ.
Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или
граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия
договор, и при договора за поръчка едната страна се задължава да положи
труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в
рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно
осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявало лицето Р. С.. По
гражданския договор се дължи постигане на определен резултат. При
трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на
работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.
В случая, са налице основните елементи на трудовото правоотношение,
както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се
установява от документите, приложени към делото. По отношение на
работното време, видно от приложените писмени доказателства - декларация
от лицето Р. С., същият е посочил, че работи в горепосочения обект от 6
месеца като „сервитьор“ с определено работно време - от 10:00 часа до 14:00
часа, почивни дни – събота и неделя. По този начин работникът е поставен в
определен вид зависимост по отношение на избора си на работно време и
място, където да изпълнява работата си. Налице е йерархическа зависимост на
6
работника спрямо юридическото лице, с елементи на установен трудов ред и
трудова дисциплина. Освен това е установена и периодичност на заплащане –
месечно възнаграждение, докато при договора за изработка, регламентиран в
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако нищо не е уговорено,
възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя.
Обикновено при този вид облигационни договори действието им се
прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва
повтаряемост при осъществяването му. Предвид анализа на всички
представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на
правоотношението между страните е трудов. Поради това, липсата на трудов
договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1
КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на
трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл.
66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия
договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на
работния ден или седмица.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е безспорно доказано и административно –
наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е
юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на
нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна
отговорност.
Нарушението на посочената разпоредба е скрепено със санкцията на
чл.414, ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер от 2000 /две хиляди/ лева, без да бъдат
посочени конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложената санкция
7
е неоснователно завишена като размер, поради което същата следва да бъде
намалена до минимално предвидената в закона от 1 500 лв., която отговаря на
характера и тежестта на извършеното нарушение.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид
наличието на специална норма в чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните нарушения тези
по чл. 62 от КТ, което представлява законодателен израз на значимостта на
обекта на нарушението, а именно обществените правоотношения по
предоставяне на работна сила и по-специално сключването на трудов договор
в писмена форма, с което в пълна степен са гарантирани правата на
работниците и служителите.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от
компетентен орган.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА „ГИТ“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
8
представителство пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-2300170 от
28.04.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда – гр.
София“, с което на жалбоподателя „******* с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ********, представлявано от управителя Р.Д.М. с ЕГН –
**********, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, КАТО
НАМАЛЯВА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА 1500 /ХИЛЯДА И
ПЕСТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА жалбоподателя „******* с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9