О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260708/2.6.2021г.
гр. ЯМБОЛ.02.06.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито
заседание на ........02.6.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ........................................….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………….....…...гр.дело N .230…... по описа
за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното.................................................................
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
Производството по делото е
образувано по молба на Л.Д.Й., Р.Д.Й., със знанието и съгласието на своята
майка Р.М.И., и Б.Р.Я., с която молят да бъде осъден „ЗАД Армеец“ АД да заплати
на:
Л.Д.Й.,
обезщетение в размер на
5000 лева, частичен от 25 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие причиняването на смъртта на дядо й Марин Янков Иванов, от водач на
МПС л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис" с
д.к.№ У 6465 АС, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД
„Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от 02.12.2015г. до
17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в гр. Ямбол, изразяващи се в
шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с
другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова
реакция и душевно разстройство, както и компенсаторна лихва в размер на
законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.08.2016г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Р.Д.Й.,
обезщетение в размер на 5000
лева, частичен от 25 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие причиняването на смъртта на дядо й Марин Янков Иванов, от водач на
МПС л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис" с
д.к.№ У 6465 АС, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД
„Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от 02.12.2015г. до
17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в гр. Ямбол, изразяващи се в
шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с
другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова
реакция и душевно разстройство, както и компенсаторна лихва в размер на
законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.08.2016г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Б.Р.Я.,
обезщетение в размер на 5000 лева, частичен от 25 000 лева за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие причиняването на смъртта на дядо й Марин Янков Иванов, от
водач на МПС л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис"
с д.к.№ У 6465 АС, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при
ЗАД „Армеец" АД, полица № 115002955576, валидна от 02.12.2015г. до
17.09.2016г. в следствие на ПТП от 19.08.2016г. в гр. Ямбол, изразяващи се в
шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с
другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова
реакция и душевно разстройство, както и компенсаторна лихва в размер на
законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.08.2016г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищците твърдят, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.08.2016г., е причинена смъртта на Марин Янков
Иванов – дядо на ищците, вследствие на което същите търпят неимуществени вреди.
Посочват, че на 19.08.2016 г., при
управление на л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с
рег. № У6465АС Диян Динев виновно нарушил правилата за движение по пътищата,
като при движение по ул. „Преслав“ гр. Ямбол в района на кръстовище с пряка до
бензиностанция „Омакс“, въпреки наличието на пътен
знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, водачът навлязъл
в кръстовището без да спре, отнемайки предимството на велосипедиста Марин Янков
Иванов, в резултат на което била причинена неговата смърт.
Посочват, че по случая има
постановена присъда № 73/25.06.2018 г. постановена по НОХД № 150/2018 по описа
ЯОС, с която Диян Динев е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г. е
нарушил правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № У6465АС
и на кръстовище, образувано между ул. „Преслав“ и улицата, водеща до „Сакарела“ ООД е реализирал ПТП. При удара била причинена
смъртта на Марин Янков Иванов. Посочва, че в резултат на смъртта ищците търпят
неимуществените вреди, които претендират. За лекия автомобил имало сключена
застраховка ГО при ответното дружество, валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на същия за обезщетяване на вредите.
Претендират за направените по
делото разноски.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа, като е направено увеличени в размера на
исковете от 5000лв. на 25000лв. за всеки един от ищците.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който изцяло оспорват претенцията по основание и размер
и молят същата да бъде отхвърлена. Оспорват всички твърдения в исковата молба
относно механизма на ПТП във връзка с изключителната вина на водача на л.а.
марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № У6465АС за
настъпване на същото. Твърдят, че значителен принос за настъпване на
произшествието има пострадалия Марин Янков Иванов, който не е съобразил
поведението си с разпоредбите на ЗДвП относно движението на велосипедисти по
платното за движение и сам е станал причина за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат. Твърдят, че не е налице покрит застрахователен риск, респ. не е
налице застрахователно събитие, като се позовават на ТР № 1/21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС.
Посочват, че към
момента на сключване на договора, застрахователят не носил отговорност за
причиняване на вреди към разширения кръг лица при условията на посочено тълкователно решение, поради което и застрахователят не се
е ангажирал да носи подобен риск. Този риск не е съществувал към датата на сключване
на договора.
Оспорват материалната
легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на техния дядо Марин Янков Иванов. Възможността за обезщетяване на лица
извън изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като
изключение като правото да се получи обезщетение в тези случаи не е абсолютно,
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, като следва да е
налице особена близка трайна и дълбока житейска емоционална връзка с починалия.
Ответника оспорва съществуването на такава връзка между ищците и починалото
лице. Оспорват твърденията, че болките и страданията на ищците от смъртта на
техния дядо надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Оспорват за ишците да
са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания, като оспорват твърденията, че ищците търпят твърдените в исковата
молба неимуществени вреди. Оспорват и размера на предявените искове като
прекомерни и неоснователно завишени, съобразно претърпените от ищците болки и
страдания, социално – икономическите условия на живот в страната и в
противоречие с принципа на справедливост. Оспорват размера на исковите
претенции като несъобразени с параграф 96, ал.1, във вр.
с чл.4 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховане, според който размера е до 5000
лв. Позовават се на практика на ЕС, относно гражданската отговорност и размера
на обезщетенията. Оспорват и претенциите по акцесорния
иск с оглед неоснователността на главния иск.
При условията на
евентуалност, оспорват като погасена по давност претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на настъпване на събитието 19.08.2016 г. до 25.01.2018 г. на основание чл.111,
б.В от ЗЗД.
На самостоятелно
основание, на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение в РБългария, възразяват срещу начисляването
на лихва за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. Правят възражение за
присъждане и за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Не оспорват наличието
на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна ГО на
автомобилистите по отношение на л.а. „Тойота“ към датата на процесното
събитие и твърдят, че по посочената полица не е налице застрахователно покритие
по застраховка ГО на автомобилистите по отношение на разширения кръг на лицата
съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по ТД № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС. В
хода на производството възраженията се поддържат.
Съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са недопустими, поради което и производството по същите
подлежи на прекратяване при установеното следното от фактическа и правна
страна:
На основание чл.498, ал.3 вр.
ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432,
ал.1 от КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503, ал.1 от КЗ на писмена застрахователна претенция по реда
на чл.380 от КЗ на което кореспондира задължението на застрахователя
по чл.496, ал.1 от КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Според чл.496, ал.2 от КЗ произнасянето на
застрахователя в лимитирания от чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в
определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане,
поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса
на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите,
като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по
отношение на недоказания от общо претендирания размер
на вредата.
Видно от разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл. 496,
ал.1 от КЗ предявяването на писмената застрахователна претенция по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите става по
реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ,
увреденото лице може да
предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно
обезщетение само, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Провеждането на уредената в
разпоредбата на чл380 от КЗ процедура, предвижда задължение на лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, както и изтичането на сроковете по чл.496 от КЗ са абсолютни за допустимост на исковете, за които съдът е длъжен да следи
служебно.
По делото не се твърди, нито се сочат доказателства, че
ищците са подавали заявление до застрахователя за обезщетяване на вредите преди
подаване на исковата молба по чл.380 от КЗ.
Съответно рекламационен срок
за него в това нарочно предварително производство не е започнал да тече.
Едва след подаване на заявлението и изтичане на сроковете
по чл.496 от КЗ за ищците ще възникне правото да предявят исковете си за
обезщетяване.
Предявените искове са недопустими, поради което производството
по делото следва да се прекрати.
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдена
да заплатят на ответника направените по делото разноски, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 687,50лв.
Воден от гореизложеното, ЯРС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 230/2021г. по
описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА Л.Д.Й.,, ЕГН ********** Р.Д.Й.,с ЕГН **********
със знанието и съгласието на своята майка Р.М.И.,с ЕГН ********** и Б.Р.Я. с
ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“
да заплатят на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, р-н Средец, ул.“С. Караджа“ №2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов направените по делото разноски в
размер на 687лв.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: