РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330104290 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240,
ал. 1, и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14
против В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. *******, обл. ********, ул.
******* № **, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите от сумите
от: 2699,44 лв. – главница; 1293,92 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. –
20.05.2018 г.; 1245,21 лв. – мораторна лихва за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020
г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът по силата на договор за потребителски паричен
кредит № *********** от 13.05.2015 г., е предоставил на ответника кредит в размер на 3000
лева. Договорено било, паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 155,82 лева, като в договора била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Съгласно договора, ГПР бил в размер на 47,11%, а ГЛП – 36,37%.
Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана и посочена в договора за кредит. В чл. 5 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят, дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Сочи,
че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2016 г., като към
тази дата били погасени 8 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането става
1
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай била на 20.03.2016 г., от която дата вземането станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено уведомление до
длъжника. Предвид липсата на плащане, ищецът подал за същите заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 15823/2020 г. по описа на ПдРС, І бр.
с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от:
2699,44 лв. – главница; 1293,92 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. –
20.05.2018 г.; 1245,21 лв. – мораторна лихва за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020
г. до окончателното плащане и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило
възражение за недължимост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че договорът, от който черпи правата си ищцовото
дружество, е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
вземанията по договора се формирали от отпусната в заем сума, възнаградителната лихва,
таксата ангажимент и застрахователна премия от 604 лева, като към договора бил приложен
застрахователен сертификат, от който било видно, че е налице застраховка с покрит риск
„Защита на плащанията“. Същевременно в договора било посочено, че дължимата премия
по тази застраховка е нула лева. Излага, че според постигнатите договорености, годишният
процент на разходите /ГПР/ бил 47.11%. Съгласно §1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР включва в себе си всички преки и косвени разходи, които потребителят ще стори във
връзка с изпълнение на договорните си задължения. Затова при изчисление на ГПР следва
да се вземат предвид, не само заемната сума и възнаградителната лихва, но всички други
разходи, които ответникът ще стори по процесния договор. В конкретния случай, се твърди,
че при изчисление на ГПР не е взета предвид т.нар. „такса ангажимент“, което води до
неправилното му изчисление. Неправилното посочване на ГПР е основание договорът да се
обяви за недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че е налице още едно
нарушение при пресмятането на ГПР, респ. нарушение при определяне на общата дължима
сума от потребителя. На стр. 1 от договора било посочено, че потребителят няма да заплаща
застраховка „Защита на плащанията“, като е посочена нула в съответната графа. В разрез с
тези договорености, към исковата молба е приложен застрахователен сертификат за същата
Застраховка, в който е посочено, че се дължи застрахователна премия. Съгласно §1, т. 1 и 2
ДР ЗПК, застрахователните премии са част от общата дължима сума по договора за кредит и
като такива подлежат на включване в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че при
изчисление на ГПР не е включена застрахователната премия. С оглед изложеното, счита, че
нито размерът на ГПР е верен, нито размерът на общата дължима сума. Заявява да е налице
противоречие е в договора, относно това дали е налице заплащане на застрахователна
премия или не, от една страна и от друга, ако не е застраховка с покрит риск „Защита на
плащанията“, за какво е начислена застрахователната премия от 604.80 лева. Това
означавало, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е изпълнено и договорът е
2
недействителен. Сочи, че с неправилното посочване размерът на ГПР, респ. неправилното
посочване на общата дължима сума от потребителя, е допуснато нарушение на чл. 6, §1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, според която заблуждаваща е тази
търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по
някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е
възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията
е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и
във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. В конкретния случай, липсата на точен размер
на ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвежда в заблуждение ответника и оттук се допуска
нарушение на добрите нрави при сключването на договора. Недействителността на договора
означава, че потребителят дължи връщане единствено на заемната сума. Тъй като обаче
исковата претенция е заявена на договорно основание, каквото не се установява да е
налично, претенцията подлежи на цялостно отхвърляне. Признава, плащанията така както са
описани в представеното извлечение към исковата молба. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 13.05.2015 г., е видно, че между
„ БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № *********** по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит в размер на 3000 лв. за срок от 3 години при фиксиран ГПЛ-36,37
%, ГПР-47,11%, платим на 36 вноски от по 155,82 лв. в периода 20.06.2015-20.05.2018 г.
Предвидено е заплащане на „такса ангажимент” в размер от 105 лв. и застрахователна
премия от 604,80 лв. Общата стойност на плащанията е 5609,52 лв.
От представения сертификат (лист 9-16 от делото) е видно, че е налице застраховка „защита
на плащанията” на процесния договор.
От приложената справка от ищеца (лист 17-18 от делото) е видно, че в периода 19.06.2015-
05.02.2016 г. длъжника е осъществил 6 плащания по договора на сума в общ размер от
1292,82 лв., с които е погасена част от главницата, договорна лихва и застраховка.
От изготвеното заключение от 24.06.2021 г. по извършената ССЕ е видно че размера на ГПР
е 47,11%. В него са включени само договорната лихва и „такса ангажимент”. Договорената
застраховка „Защита на плащанията” е с премия от 604,80 лв., платима на 36 вноски от по
16.80 лв. От извършените от длъжника плащания са погасени 8 вноски от застраховката
вразмер от 134 лв. с падеж в периода 20.06.2015-20.01.2016 г. Дължими са 6 вноски с общ
размер от 100,80 лв. За сумата от 369,60 лв. застрахователната премия е анулирана.
От приложеното ч. гр. д. 15823/2020 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в настоящето
производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Срещу нея
в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
3
Предвид постъпилото възражение от длъжника срещу заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 15823/2020 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Не се спори между страните, а и с оглед качеството на ищеца на финансова институция по
ЗКИ, сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит. Съобразно с това същият попада в
регулираните такива от ЗПК.
Предвид изложените от ответника възражения и съобразно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагане договора се явява
недействителен. Макар в случая в договора да е посочен фиксиран лихвеният процент от
36,37%, е налице липса на разпоредба за условията за прилагането му, базата, върху която се
начислява същия и периода, за който се отнася- годишен, месечен или за периода на
договора. Следователно не е ясно как е разпределен във времето и съответно, как се
формира възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но
това изискване е относимо към чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
която съдът намира за нарушена. Липсата на посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, е пречка да
се направи проверка при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.
На следващо място от изготвеното заключение по извършената ССЕ, което се кредитира
изцяло от съда , като компетентно осъществено става ясно, че в ГПР се включва единствено
възнаградителната лихва и „такса ангажимент” без застрахователната премия по сключената
застраховка „Защита на плащанията”. Съгласно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
4
предоставения кредит. В настоящия случай, застрахователната премия не била взета
предвид при определянето на ГПР. Това се явява допълнително плащане, което покрива
разходи, подлежащи на включване в ГПР. Доколкото същия е посочен вразмер от 47,11%
следва да се приеме, че при включване и на застраховката неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение от 50%. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв, отразената по-ниска стойност, представлява предоставяне на невярна
информация с характер нелоялна и заблуждаваща търговска практика, подвеждаща
потребителя пречеща реална преценка на икономически последици от сключването на
договора.
Изложените мотиви сочат недействителност на процесния договор на основание чл. 22
ЗПК.
За пълнота следва да се отбележи, че съд намира за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК клаузата в договора за кредит за включване в задълженията на длъжника на
еднократна такса ангажимент в размер на 105 лв., защото тя цели заобикаляне на
изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съобразно същата кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Видно от т. 2 от договора за кредит таксата ангажимент се заплаща от
кредитополучателя, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове. Тъй като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или не,
е свързан със условията на договора, то следва да се приеме, че посочаната такса касае
усвояването на кредита. На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК обаче кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита.
Следователно в настоящия случай, кредиторът не предоставя допълнителна услуга на
длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а като изисква заплащане на процесната такса,
той заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тези съображения клаузата от
процесния договор за потребителски кредит в частта относно еднократната такса
ангажимент в размер на 105 лв. е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
Съобразно с изложеното и чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на
главницата. Тъй като от представената справка от ищеца се установява, че са налице
плащания в размер от 1292,82 лв., следва да се приеме, че те са покрили част от главницата и
дължимия остатък е 1707,18 лв.
Ето защо притендираното вземане за главница се явява доказано до размера от 1707.18 лв.,
в който и следва да се уважи иска за него, като за разликата до сумата от 2699,44 лв. да се
отхвърли.
Недължимостта на възнаградителната лихва налага отхвърляне на иска и по отношение на
вземането от 1293,92 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. – 20.05.2018 г.
По отношение лихва за забава, съдът намира, че същата се дължи в размер на законна лихва
5
върху установената главницата за периода от забавата 20.03.2016 г. до окончателното
плащане. Тъй като се притендира мораторна лихва за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г. и
законна лихва от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното плащане,
настоящия съдебен състав намира, че втората се дължи на основание липса на установени
данни към момента на приключване на делото за извършено плащане на доказания размер.
По отношение мораторната лихва съдът след служебна справка с електронно изчислителен
модул установи, че тя възлиза на 807,64 лв., в който размер следва да се приеме за
установена.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска и съобразно представените списък и доказателства за сторени такива, които възлизат на
148,60 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство,
както и сумата от 64,27 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство. На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска и съобразно представен списък идоказатества за осъществени такива в размер
от 51,99 лв. възнаграждение на вещо лице. Тъй като същият е представляван в настоящето
производство от от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Гърбев” следва да се определи
възнаграждение съобразно представения списък и нормите чл. 7, ал. 2, на Наредба № 1/
09.07.2004 г. като се присъди такова от 395, 16 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ.
*******, обл. ********, ул. ******* № ** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14
сумата от: 1707.18 лв.(хиляда седемстотин и седем лева и 18 ст.) – главница; ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 807,64 лв;(осемстотин и седем лева и 64 ст.)
мораторна лихва върху главницата за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 15823/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против В. СТ. К., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ. *******, обл. ********, ул. ******* № ** иск
запризнаване за установено, че ответинка дължи на ищеца сумата над 1707.18 лв.(хиляда
седемстотин и седем лева и 18 ст.) – главница до 2699,44 лв.(две хиляди шестстотин
деветдесет и девет лева и 44 ст.); ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 1293,92
6
лв. (хиляда двеста деветдесет и трилева и 92 ст.)– възнаградителна лихва за периода
20.02.2016 г. – 20.05.2018 г.; както исумата над 807,64 лв;(осемстотин и седем лева и 64 ст.)
до 1245,21 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 21 ст.) мораторна лихва върху
главницата за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. г. д. 15823/2020 г.
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. *******, обл. ********, ул.
******* № ** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 сумата от 148,60 лв. (сто
четиридесет и осем лева и 60 ст.) за разноски по настоящето производство, както и сумата от
64,27 лв. (шестдесет и четири лева и 27 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г.
д. 15823/2020 г.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 да заплати на В. СТ. К., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ. *******, обл. ********, ул. ******* № ** сумата от
51,99 лв. (петдесет и един лева и 99 ст.) за разноски по настоящето производство.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 да заплати на Адвокатско дружество
****** с ЕИК ******* с адрес гр.******** ул. ******** № *** представлявано от
********** С.Г. сумата от 395.16 лв. (триста деветдесет и пет леваи 16 ст.) за адвокатско
възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
7