№ 714
гр. Разград, 29.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора П. М. У.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20223330200544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява прокурор У..
ПОДСЪДИМИЯТ В. Л. К. лично и с адв. Ч., упълномощена от
досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Ц. З. лично и с адв. Я., упълномощен от
досъдебното производство.
ПОСТРАДАЛИЯТ К. Б. Б. не се явява. За него адв. П..
ПОСТРАДАЛИЯТ Б. Л. Й., редовно призован, не се явява. Не се явява и
повереник за същия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Я.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличността на подсъдимите.
В. Л. К., роден на 02.08.2000 г. в гр.София, живущ в гр. София,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Получил съм препис от обвинителния акт.
А. Ц. З., роден на 27.05.2000 г. в гр.София, живущ в гр. София,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
ПОДСЪДИМИЯТ З.: Получил съм препис от обвинителния акт.
СЪДЪТ разяснява правата на страните в процеса.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Ч.: Нямам искания за отводи.
1
АДВ. Я.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва предявената молба от пострадалия К. Б. Б. за
конституирането му като граждански ищец в процеса, като се претендира
подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят сума в размер на 4000.00 лв.
като неимуществени вреди и също така се прави искане същият да участва
като частен обвинител в процеса.
АДВ. П.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е подадена своевременно и моля да бъде
допусната за съвместно разглеждане в наказателния процес.
АДВ. Ч.: Не възразявам по отношение депозираната молба, но считам,
че същата е неоснователна по отношение на претендирания граждански иск в
размер на 4000.00 лв. По отношение на частното обвинение, нямам
възражения по депозираната молба.
АДВ. Я.: Не възразявам да се допусне конституирането на пострадалия
като граждански ищец, съответно като частен обвинител. Считам, че размерът
на претенцията е прекалено завишен с оглед неразвилото се наказателно дело,
което следва да бъде изяснено в хода на делото по същество.
СЪДЪТ намира предявената молба от пострадалия К. Б. Б. за
конституиране като граждански ищец и частен обвинител за допустима.
Съдът отчита, че в предходно разглеждане на делото по НОХД № 679/21
година също е приет граждански иск в размер на 3000 лв., но доколкото
делото е върнато на Районна прокуратура-Разград и отново се внася в съда,
този въпрос се поставя отново и доколкото така или иначе гражданският
ищец по правилата на ГПК може да изменя размера на своя иск, съдът
разглежда завишената претенция именно в този смисъл с оглед
допустимостта на иска. Ето защо в крайна сметка намира, че искът в този вид
е допустим, както и искането за конституиране на пострадалия К. Б. Б. като
частен обвинител. Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА пострадалия К. Б. Б. като ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
солидарно срещу двамата подсъдими В. Л. К. и А. Ц. З..
ДОПУСКА за съвместно разглеждане в процеса предявения от
пострадалия К. Б. Б. ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу двамата подсъдими В. Л. К.
и А. Ц. З., с който иск се претендира подсъдимите да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на пострадалия сумата от 4000.00 лв. като
неимуществени вреди от твърдения деликт, ведно със законната лихва,
считано от 07.09.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА К. Б. Б. като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в процеса срещу
подсъдимите В. Л. К. и А. Ц. З..
СЪДЪТ пристъпи към разглеждане на въпросите, предмет на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ дава възможност на страните да заявят становище по реда на
чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно подсъдно ли е делото на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на съда.
АДВ. П.: Делото е подсъдно на съда.
АДВ. Ч.: Делото е подсъдно на съда.
АДВ. Я.: Делото е подсъдно на съда.
Съдът намира, че делото е подсъдно на Районен съд-Разград.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
2
реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
АДВ. П.: Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
АДВ. Ч.: Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
АДВ. Я.: Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът намира, че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници.
ПРОКУРОРЪТ: На досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и пострадалите.
АДВ. П.: На досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и пострадалите.
АДВ. Я.: Считам, че след като се запознах с материалите по
досъдебното производство и обвинителния акт моля, да приемете следното
становище по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Имам предвид на първо място
относно квалификацията. В обвинителният акт не са посочени ясно
критериите, по които деянието нанасяне на лека телесна повреда е определено
като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. В
обвинителния акт не са посочени конкретни действия извън тези по чл. 170 от
НК от страна на З., с който същият да е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
трябваше да се посочат всички факти от изпълнителното деяние, които
обуславят обективните и субективни признаци на престъплението
„хулиганство“, заедно с лека телесна повреда както и конкретното участие на
обвиняемия в това деяние. Така за обвиняемия ще е трудно да организира
защитата си срещу този квалифициращ признак – хулиганство, защото
същият признак не е описан в обвинението, а само бланкетно е цитиран. От
обвинителния акт е видно, че там е записано единствено, че поведението на З.
е имало за цел да демонстрира незачитане на социално етичните норми и
неуважение към присъстващите и към обществения ред. Съгласно
материалите от досъдебното производство деянието е извършено извън
заведението, т.е. не е било пред погледа на обществото и гостите на
заведението. Така считам, че не става ясно защо деянието е квалифицирано по
хулигански подбуди и каква е демонстрацията на неуважение към останалите
членове на обществото. На следващо място, когато се касае до съставомерни
признаци на деянието, тези непълноти в обвинителния акт винаги водят до
ограничаване правото на защита на обвиняемия, защото той не е наясно с
3
какви действия и при каква форма на вината следва да отговаря и съответно
да се защитава. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2/07.10.2002
година по НОХД № 2/2002 година на Общото събрание на наказателна
колегия на ВКС. По-конкретно в т. 4 от това решение където се третират
въпросите за обстоятелствената част на обвинителния акт, цитирам дословно
„Прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му“. Това не е сторено в настоящия обвинителен акт. В обвинителния акт
трябваше да бъдат посочени конкретните действия, които квалифицират
леката телесна повреда, че е извършена по хулигански подбуди. Този
квалифициращ признак следваше да бъде посочен като протИ.правно
действие със съответните доказателства, защото подвеждането под тази
норма обуславя и значително по-тежко наказание за двамата обвиняеми
заедно и поотделно. Считам, че отсъствието на описание на престъплението
„хулиганство“ и доказателства за него води до несъставомерност на деянието.
Това съществено процесуално нарушение не е отстранено и след
определението на Окръжен съд-Разград по въззивно ЧНД № 145/2022 година,
в което определение също е посочено, че не става ясно защо прокурора е
приел, че деянието и на двамата подсъдими предмет на обвинението е
извършено по хулигански подбуди, както и че не е посочено при каква форма
на умисъл е действал всеки един от тях. Липсата на описание на този
съществен и важен квалифициращ признак и представянето на доказателства
към него опорочава наказателния процес и води до ограничаване правата на
обвиняемия и на неговата защита, поради което считам, че са допуснати
съществени нарушения от категорията на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК и считам,
че делото трябва да бъде върнато на Районна прокуратура-Разград за
отстраняване на тези съществени нарушения.
АДВ. Ч.: Подкрепям изцяло казаното от колегата, тъй като то изцяло е
относимо по отношение на подзащитния ми К., поради което моля да
приемете, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, което е
отстранимо, поради което моля да върнете делото на Районна прокуратура-
Разград за изясняване на първо място: на посочените в определение №
90/23.05.2020 година по ЧНД № 145/2022 година на Окръжен съд-Разград, в
което са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона,
но въпреки това Районна прокуратура-Разград не ги е изпълнила, като в
конкретния случай считам, че на първо място липсва обосновка на дадената
правна квалификация – „лека телесна повреда по хулигански подбуди“, тъй
като не е посочено в новия обвинителен акт защо прокурорът приема, че
престъплението предмет на обвинението е извършено по хулигански подбуди,
както и не е отразено каква е формата на вина на всеки един от двамата
подсъдими. Считам, че при престъпленията против личността осъществени по
хулигански подбуди е необхоД. да се посочат действията, чрез които грубо е
нарушен обществения ред. В конкретния случай видно от обвинителния акт
на стр. 6, първи абзац, прокурорът е посочил единствено поведението на
обвиняемия К. е било грубо и непристойно. Действията на К. са целели явно
демонстриране, че не е обвързан със съществуващите социално етични норми
на поведение, демонстрирал е неуважение към присъстващите и с това си
поведение грубо е нарушил обществения ред. Видно е в случая обаче, че
липсват конкретни действия по така направеното описание. Това налага
4
извода, че в случая изцяло не са изпълнени указанията на Окръжен съд-
Разград, а само формално са посочени признаци – „грубо и непристойно
поведение“. Описаното престъпление, както посочи колегата Я. е станало на
паркинг пред заведение „Феймъс“, което налага извода, че престъплението не
е станало пред погледа на обществото. На следващо място, моля да приемете,
че в случая е налице несъставомерност на деянието както и неправилно
правни квалификации по отношение на К., тъй като в случая не са посочени и
конкретизирани тези груби и недостойни нарушения на обществения ред, не
са описани конкретни действия, поради което считам, че са налице
съществени процесуални нарушения, което налага извода, че е допуснато в
хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и което налага делото да
бъде върнато на Районна прокуратура-Разград за отстраняване на тези
допуснати съществени нарушения.
ПРОКУРОРЪТ: Не съм съгласна с изложените доводи. Обвинителният
акт няма за цел да развива трактати в тази сфера. Той има за цел в
диспозитивната и обстоятелствена част да посочи точно, ясно и конкретно.
Вече преценката доколко същите факти са били действително хулигански е
предмет на доказване по делото и не мисля, че не е посочен нито умисъла,
обективната и субективната страна на деянието включително е тази
характеристики са посочени схематично, но не мисля, че това води до
някакъв порок на обвинителния акт, в т.ч. порок, който да влече след себе си
неяснота по отношение на обвинението. Мисля, че обвинителния акт съдържа
всички реквизити.
АДВ. П.: Разбирам желанието на колегите да бъде шиканиран и делото
да бъде връщано отново, докато изтече давностния срок, но считам, че
обвинителния акт съдържа всички необходими реквизити, което да го прави
валиден. Подсъдимите разбират в какво са обвинени. Доколко е основателно
това, в което Районна прокуратура-Разград обвинява подсъдимите, това
следва да бъде доказано по същество. Мисля, че доводите на адвокатите на
подсъдимите са несъстоятелни и не следва да се уважават.
СЪДЪТ намира, че в случая във връзка със съдържанието на обв. акт не
се констатират такива процесуални нарушения, които да налагат връщането
на делото на Районна прокуратура-Разград. Съдът е наясно с указанията на
РОС, дадени при предходно ЧНД. Тук следва да се каже следното: В
обвинителния акт прокурора излага фактите така, както ги смята за
установени. От прокурора няма как да се изисква да посочи някакви
допълнителни факти, освен тези, които той е сметнал, че са установени.
Излагайки фактите, които смята за установени, прокурорът е вече свободен
да направи своята квалификация на база на тези факти. Няма как от
прокурора да се изисква поради това, че е приел една или друга
квалификация някакво негово задължение да посочи допълнителни факти. В
крайна сметка никой не твърди, че има някакви факти, които прокурорът е
пропуснал на посочи. От прокурора обаче се изисква да мотивира защо при
тези факти приема тази квалификация. Това според съда прокурорът е
направил при новото внасяне на обв. акт в съда. За всеки един от
подсъдимите е посочено каква форма на вината се приема и за всеки от
подсъдимите е посочено, защо прокурора приема, че деянието е извършено по
хулигански подбуди. Това е становището на прокурора на база на тези факти,
5
които прокурора счита за установени. Да се иска да се посочват
допълнителни обстоятелства е честно казано нелогично. Дали прокурорът е
прав в тази си преценка, че при тези факти следва да се направи тази
квалификация е друг въпрос и той е въпрос по същество. Съдът не може да
решава този въпрос на този етап. Съдът преценява, че на база изложените
факти, прокурорът е направил тази квалификация като е мотивирал защо
приема тази квалификация. Дали тези изводи са правилни, вече ще се
преценява по същество. Колкото за правилността на квалификацията, съдът
не може да преценява този въпрос на този етап. С оглед на всичко изложено,
съдът приема, че не са налице процесуални нарушения, които да налагат
връщане на делото на Районна прокуратура-Разград за тяхното отстраняване.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на подсъдимите за
връщане на делото на Районна прокуратура-Разград за отстраняване на
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по тази точка подлежи на обжалване и протест в 7
дневен срок от днес пред Окръжен съд-Разград.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК налице ли са основания за разглеждане на
делото по реда на осоБ.ите правила.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на осоБ.ите правила.
АДВ. П.: На този етап такива основания не са налице.
АДВ. Ч.: Не са налице такива основания.
АДВ. Я.: Не са налице такива основания.
СЪДЪТ намира, че не са налице ли са основания за разглеждане на
делото по реда на осоБ.ите правила.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдеБ. заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдеБ. заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
АДВ. П.: Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдеБ. заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Адв. Я.: Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдеБ. заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
АДВ. Ч.: Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдеБ. заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
6
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за прилагане на процедури
по посочената точка.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК взетите мерки за процесуална принуда.
ПРОКУРОРЪТ: Не следва да бъдат изменяни.
АДВ. П.: Считам, че не следва да изменяне мерките за процесуална
принуда. Запознавайки се с делото видях, че единият от подсъдимите е с друг
адрес, което трябва да съобщава при смяна на адреса съгласно взетата по
отношение на него мярка за неотклонение.
АДВ. Ч.: Нямаме искания по тази точка.
АДВ. Я.: Направихме уточнение предходното заседание, че имаме друг
настоящ адрес и моля да се отрази и поправи в протокола и подсъдимият З. да
получава всичко на адрес в ********************************. Молим
всички призовки и книжа да бъдат адресирани до този адрес. Нямаме искания
по тази точка.
СЪДЪТ намира, че не се налага произнасяне по мярката.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по тази точка подлежи на обжалване и протест в 7
дневен срок от днес пред РОС.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК искания за събиране на нови
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. П.:Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Я.: Нямам искания по тази точка.
АДВ. Ч.: Нямам искания.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за събиране на нови
доказателства на този етап.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 8 от НПК за насрочване на съдебното заседание и
лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че производството следва да бъде насрочено
по общия ред. Посочили сме свидетелите, които следва да бъдат призовани и
разпитани.
АДВ. П.: Делото следва да бъде насрочено по общия ред с призоваване
на всички свидетели и вещи лица.
АДВ. Я.: Делото следва да се насрочи по общия ред с призоваване на
всички свидетели и вещи лица.
АДВ. Ч.: Делото следва да се насрочи по общия ред с призоваване на
лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.
СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде насрочено по общия ред,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане по ОБЩИЯ РЕД за 17.01.2023
година от 10.30 часа, за която Районна прокуратура-Разград уведомени.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ К. Б. уведомен чрез повереника си.
Повереникът му уведомен.
ПОДСЪДИМИТЕ и техните защитници уведомени.
ДА СЕ призоват лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.13 часа.
7
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8