О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 03.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 786 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на И.Т.Г. срещу Решение № 1064 от 14.03.2019г. по гр.д. № 15598/2018г. по
описа на ВРС, VIII-ми
състав, с което на основание чл. 45 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от него срещу В.М.Ш. с ЕГН ********** и с адрес *** искове за осъждане на ответницата да му
заплати сумата от 168.20 /сто шестдесет
и осем лв. и двадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени на 17.07.2017г., но неползвани 4 бр. нощувки в хотел „Аристократ“,
гр. Обзор, както и сумата от 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни
стрес, притеснения, накърняване на доброто име пред работодателя, огорчение,
разочарование, дискомфорт и неудобства, всички претърпени в резултат от
образуването от ответницата срещу ищеца изпълнително дело № 1292/2017г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.07.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като несъответно на
доказателствата по делото. Изложени са доводи, че в случая са установени
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, а изводът, че
презумпцията за вина у деликвента е оборена не почива на фактите по делото и
житейската логика. Превеждането на дължимата издръжка в полза на детето по
различна банкова сметка ***, от тази по която преди това е превеждана същата,
не е проява на недобросъвестност на задълженото лице, доколкото ответницата не
е оказвала необходимото съдействие на ищеца за изпълнение на задължението му.
Поради влошените отношения между страните същата не е указала на бащата начин
на плащане на задължението за издръжка. Такъв не е указан и в съдебното
решение, с което издръжката е присъдена, поради което е било необходимо
съдействие от страна на майката. Необоснован е извода на ВРС, че ответницата не
е знаела за осъществените преводи по личната й банкова сметка ***, че на
02.08.2017г. тя е изтеглила наличните суми от банковите си сметки. В този
смисъл е установена и противоправността на действията на ответницата по
образуване на изп.д. за принудително събиране на несъществуващо задължение.
Последното е проява на недобросъвестно упражняване на субективни права, а
предприетото принудително изпълнение е материално незаконосъобразно доколкото
изпълняемото право не е съществувало към момента на образуване на изп.д.
Индиция в тази насока е и факта, че искане за прекратяване на изп.д. е
депозирано пред ЧСИ едва на 08.08.2017г. Понесените от ищеца имуществени вреди
и причинната им връзка с недобросъвестното поведение на ответницата също са
доказани по делото. Нереализираните нощувки, платени предварително в хотел
„Аристократ“, гр. Обзор са резултат именно от поведението на ответницата –
ищецът прекратил почивката си преждевременно именно поради удържаното му
вследствие наложения запор трудово възнаграждение, както и поради
необходимостта да се върне в гр. Варна за изясняване на ситуацията и снабдяване
с официално банково удостоверение за превода на издръжката, след като въпреки
отправеното искане до ЧСИ на 26.07.2017г. и представените по електронна поща
доказателства, изп.д. не е било прекратено. Моли поради всичко изложено с извод
за доказаност на елементите от фактическия състав на деликта, обжалваното
решение да се отмени, а предявените искове – се уважат в цялост.
В отговор на жалбата В.М.Ш. оспорва
доводите в нея и излага такива, обосноваващи правилност на обжалваното решение.
Моли същото да бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
27.05.2019г. от 09:30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.