Определение по дело №4087/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260842
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20201100604087
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

20.11.2020г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

       2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

като разгледа докладваното от съдията В.Н.Ч.Д.№4087/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.396, ал.2 от ГПК, вр. чл.72, ал.1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу Определение на СРС, НО, 21-ти с-в по НЧД№14295/2020г. от 27.10.2020г., с което е оставено без уважение искането на СРП за допускане на обезпечение по досъдебно производство №1754/2020г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№33810/2010г. на отнемането по чл.53, ал.1 б.“а“ от НК престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем Б.И.Г..

В сезиращия съда акт се настоява определението на СРС да е неправилно, тъй като в конкретния случай е установено, че процесния л.а. е собственост на Г. и са налице и останалите предпоставки по чл.53, ал.1 б.“а“ от НК.

Първостепенният съд в оспорвания акт е направил разграничение между предмет и средство на престъплението, като е приел, че в случая МПС, ползвано от Г. не може да се яви средство на престъплението, а елемент от състава на престъплението. По-насетне, въпреки че не е сезиран с такова искане, съдът е преценил и възможността за обезпечаване на наказанието „Глоба“, предвидено в чл.343б, ал.1 от НК, която е счел за непропорционална дори и на обвиняемия да бъде наложено максимално наказание от този вид.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадения протест и прецени материалите по делото, е на следното становище:

Напълно резонни се явяват разсъжденията на първия съд, че по отношение искането да се допусне обезпечаване на отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за осъществяване на престъплението е следвало да се изясни дали МПС при престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е предмет или средство на престъплението. Районният съд е стигнал до единствено правилният отговор. Съгласно съдебната доктрина предметът на престъплението е онази материална съставка на обекта му - вещ, информация, човешко тяло, чрез допирът на която се осъществява неблагоприятното въздействие и върху самия обект. Средството за извършване на престъплението е част от изпълнителното деяние, с което се засяга обектът /В този см. Г., А., Наказателно право на Република България, 2002 г., НП на НРБ, Особена част, под редакцията на К.Л., т.2, 1987/. В продължение на това разбиране е и друго такова, че средствата на престъплението винаги са извън обществените отношения, които се засягат. При престъплението по чл.343б от НК се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта. Акуратно СРС е приел, че МПС е вещта, чрез която се въздейства върху обществените отношения, свързани с безопасността в транспорта. По тези съображения СРС правилно е счел, че за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което се води досъдебното производство срещу Г., във връзка с което е направено конкретното искане, не намира приложение разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, доколкото МПС не е средство, а предмет на престъплението.

Резонно са и разсъжденията на първата инстанция, че при престъплението по чл.343б, ал.1 от НК не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.1 б. „б“ от НК, доколкото за движимата вещ са налице данни, че принадлежи на обвиняемия и дори да е предмет на престъплението, няма изрична правна норма в Особената част на НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. Съгласно чл.53, ал.1 б. „б“ от НК отнемането на вещта - предмет на престъплението, в полза на държавата, е задължително, когато  принадлежи на виновния и отнемането й като предмет на престъплението е предвидено в Особената част на НК.

Така мотивиран и на осн. чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.396, ал.2 от ГПК, СЪДЪТ

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС, НО, 21-ти с-в по НЧД№14295/2020г. от 27.10.2020г., с което е оставено без уважение искането на СРП за допускане на обезпечение по досъдебно производство №1754/2020г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№33810/2010г. на отнемането по чл.53, ал.1 б.“а“ от НК престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................    

 

ЧЛЕНОВЕ:1......................................

 

         2.......................................