Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 09.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административен съдия М. Стергиовска адм.д.№194 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и сл. от ЗУТ, образувано въз
основа на депозирана жалба от В.З.А., ЕГН ********** и Д.З.А. ЕГН **********
с адрес: *** против Заповед № РД-25-316/07.06.2022г. на Кмета на Община
Каспичан. В жалбата се сочи, че с обжалваната
заповед на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на община Каспичан е наредил
премахването на строеж „пристройка към жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХІІ-
49 в кв.20 по плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, като незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Оспорващите сочат, че е възприето от административния орган наличието на
хипотезата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно: извършен без инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Не се оспорва фактът, че строежът
е изграден без разрешение. Твърди се, че съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж за постройки на допълващо застрояване, какъвто процесния. Твърди се, че
обектът, счетен за незаконен сторож е бил допустим по времето когато е извършен - преди 31.03.2001г., поради което не
подлежи на премахване. Оспорващите сочат, че не са възложители на строежа, тъй
като са придобили имота по наследство на
05.02.2016г. след смъртта на баща им З. А.З., който още преди 2014г. е
преустроил закупения от него имот с намиращите се в него постройки в къща за
гости. Твърди се, че имотът е бил
придобит през 2008 г. от наследодателя им, като процесната пристройка е била
изградена в напълно завършен вид. На соченото основание
жалбоподателите отправят искане към съда да бъде отменена атакуванато от тях
заповед като незаконосъобразна.
Ответната страна Кмет на Община Каспичан,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. М., редовно упълномощена, която
пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли като такава,
както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от приложения
нотариален акт за собственост на недвижим имот №7, том IX, рег.№4964, дело №1149/2014
г., наследодателят на жалбоподателите З. А.З. е признат за собственик на дворно
място с площ 589 кв.м., ведно с построените в него къща за гости с площ по
данъчна оценка 230 кв.м. и навес с площ по данъчна оценка 20 кв.м., находящи се
в гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора № 3, съставляващо УПИ XII-49 от
кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан. Съгласно Удостоверение за
наследници от 24.08.2021 г., наследници на З. А.З., починал на 04.02.2016 г.,
са жалбоподателите В.З.А. и Д.З.А..*** бил сезиран с жалба на 29.07.2021г. от Т.Й.Т.с
искане за проверка дали къщата за гости, която е ремонтирана от жлбоподателите
и построеният от тях басейн са законни. Въз основа на тази жалба, Кметът на
Община Каспичан е издал Заповед №РД-25-419/23.08.2021 г., с която определил
работна група в състав от шест служители на общината, които да извършат
проверка по подадената жалба, както и е определен срок до 14.09.2021 г. да се
представи становище и протоколи от извършената проверка. С последваща Заповед
№РД-25-420/23.08.2021 г. кметът на Община Каспичан е определил трима служители
за контрол на строителството в Община Каспичан, а именно инж. Ж. Р.– началник
отдел „ТСУ“, Л. Л. – главен специалист „ТСУ“ и инж. И.Л.- главен специалист
„ТСУ“, които да извършат проверка досежно законността на извършеното
строителство и спазване на ЗУТ. Със същата заповед на наследниците на З. А.З. е
наредено да осигурят свободен достъп до имота с оглед извършване на проверката.
На 25.08.2021 г. определените трима служители
от отдел „ТСУ“ при Община Каспичан извършили проверка, чийто констатации са
обективирани в Констативен акт /КА/ №7 от 25.08.2021 г. Било установено, че
строежът „Пристройка към жилищна сграда“ се намира в УПИ XII-49, кв.20 по плана
на гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора №1, като имотът е собственост на
наследниците на З. А.З.. Установено е също, че процесният строеж се намира в
имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан, представляващ УПИ
XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, разположена в югозападната
част на имота, долепена до жилищна сграда, с общи размери в план 9.00м/5.25м,
със средна височина 2.80м. Установено е също, че строежът е масивна сграда,
построена по монолитен начин. Изпълнен е от тухлена зидария; покривът е двускатен,
изграден от дървена конструкция, покрит с керемиди. Сградата е с външна
мазилка, с поставени ПВЦ дограма и МДФ врата. Установено е, че строежът е
извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, съставляващо
нарушение по чл.148 ал.1 от ЗУТ. Посочено е в КА, че същият се явява основание
за започване на административно производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ за
премахване на строитлеството. Констативният акт бил връчен чрез залепване на
входната врада на обекта и на таблото за съобщения на Община Каспичан на
11.02.2022 г., като в него било разяснено правото да се депозират възражения в 7-дневен
срок, считано от 11.02.2022 г. КА е подписан и от двама свидетели, доколкото
извършителите на строежа са отсъствали, а при проверката е присъставал
наемателят на обекта. Към КА са приложени и снимки на строежа.
Жалбоподателите депозирали Възражение
рег.№94-00-787-005/18.02.2022 г., адресирано до Кмета на Община Каспичан, в
което посочили, че всички постройки в поземления имот са изградени преди
31.03.2001 г., отговарят на техническите правила и норми и не противоречат на
градоустройствените планове, поради което са търпими и не подлежат на
премахване.
С оглед така депозираното възражение и
наведеното твърдение за търпимост на строежа с писмо от 25.03.2021 г. от
жалбоподателите е изискано да представят доказателства в тази насока, а именно
нотариално заверени декларации относно годината на построяване, нотариално
заверено съгласие за строежи на граница от собствениците на съседните имоти,
конструктивни становище и геодезическо заснемане на сградата, като няма данни
жалбоподателите да са представили такива доказателства по преписката.
Въз основа на депозираното жалба от Т.Т.и
съставения КА №7/25.08.2021 г. и на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.225
ал.2 т.2 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, Кметът на Община Каспичан издал оспорената в
настоящото производство Заповед №РД-25-316/07.06.2022 г., с която е наредено на
жалбоподателите да премахнат незаконно изграденият строеж „Пристройка към
жилищна сграда“, находяща се в УПИ XII-49, кв.20 по плана на кв.Калугерица,
гр.Каспичан, община Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул.Средна
гора №1, както и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за
премахване на незаконния строеж.
Административният орган е приел, че строежът
е шеста пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б „а“ от ЗУТ – сграда на
обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м. или с капацитет
до 100 места за посетители.
Имотът е собственост на наследниците на З. А.З.,
като строежът „Пристройка към жилищна сграда“ се намира в УПИ XII-49, кв.20 по
плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора №1, като имотът е
собственост на наследниците на З. А.З.. Установено е също, че процесният строеж
се намира в имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан,
представляващ УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица,
разположена в югозападната част на имота, долепена до жилищна сграда, с общи
размери в план 9.00м/5.25м, със средна височина 2.80м. Установено е също, че
строежът е масивна сграда, построена по монолитен начин. Изпълнен е от тухлена зидария;
покривът е двускатен, изграден от дървена конструкция, покрит с керемиди.
Сградата е с външна мазилка, с поставени ПВЦ дограма и МДФ врата.
Прието е от органа, че строежът е осъществен
без одобрени проекти и без разрешение за строеж, съставляващо нарушение по
чл.148 ал.1 от ЗУТ. Въз основа на това административният орган заключил, че се
касае за строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е
разпоредено неговото премахване.
Процесната заповед е съобщена на
жалбоподателите на 09.06.2022 г., срещу която е подадена жалба пред
Административен съд град Шумен, чрез административния орган на 21.06.2022 г.
По делото е представена и приета цялата
административна преписка по издаване на оспорената заповед, събрани са гласни
доказателства - свидетелски показания на Аспарух Иванов, брат на собственика на
имота, който го е продал на наследодателя на оспорващите. Същият сочи, че брат
му е придобил имота около 1980 г. и към този момент постройката е съществувала
в имота.
По искане
на оспорващите по делото беше изготвено Заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено.
След
извършен оглед на място, експертът прави подробно описание на разпореденият за
премахване обект. Процесният обект, според вещото лице е пристройка към
жилищната сграда, изграден в югозападната част на УПИ XII-49, кв.20 по плана на
гр.Каспичан, кв.Калугерица, долепена до двуетажна къща за гости на уличната
регулационна граница на ул. „Средна гора“. Представлява едноетажна масивна
сграда, изградена от бетонови основи, стоманобетонови колони и тухлена зидария,
бетонова плоча и дървен двускатен покрив с керемиди. Сградата е с неправилна
петоъгълна форма с размери 5.1м./7.4 м., височина до стрехата в двора е
2.80-3.25 м. , като на южната фасада височината до стрехата е 1.90-2.15 м., а
на западната – 2.15 -3.55 м., като различните височини са получени от
денивелация и неравности на терена. Височината на сградата до билото е 4.3 м.,
а застроената площ – 38 кв. м. Вещото лице сочи, че в конструктивно отношение
пристройката отговаря на техническите правила и норми слез 1993 г. и към
настоящият момент.
На
следващо място в заключението е обсъден нотариален акт № 67 т. XVIII, рег. №
13965, д. 2559 от 2008 г., като според вещото лице, процесната пристройка
фигурира като лятна кухня, която като елемент на допълващо застрояване е
недопустимо разполагането й на уличната регулационна линия.
Следва
констатация, че пристройката е отразена в скица № 15-302255/15.05.2018 г. по КК
като жилищна сграда, поради което представлява част от основното застрояване и
е отнесена към обектите от пета категория.
Действащият
ЗРП на кв. Калугерица е одобрен със Заповед № РД-226/1976 г., като към момента
на издаването на процесната заповед пристройката е нанесена в плана.
Вещото
лице дава заключение, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на
разпоредбата на §5, ал.1, т.38 от ДР на ЗУТ.
Сочи, че
към момента на построяването са действали разпоредбите на Наредба №5 за правила
и нормативи по териториално и селищно устройство. Цитира нормите на чл.113 ал.1
и чл.120 и чл.121 от Наредба №5 и приема, че сградата „Лятна кухня“, в нито
един момент не е била допустима, като разположена на уличната регулационна
линия.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е
подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на
заповедта, доколкото последната е връчена на оспорващите на 09.06.2022г., а
жалбата срещу нея – депозирана на 21.06.2022г.
Същата е
подадена и от заинтересувани лица, разполагащи с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001
година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са собствениците на
терена, лицата с ограничено вещно право или извършителите на незаконния строеж.
Съгласно установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата,
чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на
тези заповеди. Съдът приема, че оспорващите попадат в кръга на тези субекти, в
качеството им на собственици на терена и изградения върху него строеж, чието
премахване е предмет на оспорената заповед.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК,
жалбата се явява основателна, по следните съображения:
На първо
място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от
четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или
на упълномощено от него лице. Според СТЕ, процесната пристройка представлява
строеж от V категория съгласно чл.137,
ал.1, т.5а от ЗУТ, което обуславя извода, че неговото премахване е в правомощията
на кмета на съответната община по местонахождение на имота, съгласно чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. И доколкото процесната заповед е издадена именно от Кмета на
община Каспичан, и по отношение на недвижим имот, намиращ се в населено място
от посочената община, оспорваният административен акт е издаден от компетентния
за това административен орган.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в
чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за нейното издаване
е посочено наличието на извършен строеж без издадено разрешение за строеж, а
като правно основание – чл.225, ал.2, т.2 от АПК. Въпреки посочването на
фактическо и правно основание за издаване на заповедта, съдът намира, че същата
не притежава на всички съществени реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, поради: 1/липса на произнасяне
от страна на административния орган по спорните въпроси, а именно: вид на
строежа „пристройка“ – основно или допълващо застрояване представлява и
критерии, въз основа на които е определен вида; годината на изграждане и
обсъждане на доводите, съдържащи се в депозирано възражение
№94-000787-005/18.02.2022 г., съобразявайки приложеният към делото и заверен за
вярност от ответната страна нотариален акт № 67 т. XVIII, рег. № 13965, д.
2559 от 2008 г., в който процесната пристройка фигурира като лятна кухня, както
и издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация №07/12.06.2014 г. за
въвеждане в експлоатация на обект „Основен ремонт и преустройство на жилищна
сграда в къща за гости“, както и последващо нанасяне на обекта в скица №
15-302255/15.05.2018 г. по КК, приложени по делото.
Непроизнасянето
от страна на административният орган за времето на извършване на строежа
препятства възможността съдът да извърши проверка и относно наведените доводи
за търпимост, съгл. &16 от ПР на ЗУТ.
2/ непреодолимо
противоречие между описанието на обекта, направено в обжалваната заповед и
действителното фактическо положение, установено посредством СТЕ, препятстващо
възможността да се установи по безсъмнен начин какво включва обектът, чието
премахване е разпоредено с оспорваната заповед.
Съпоставката
на даденото в оспорваната заповед описание на процесната пристройка и
действителното й състояние, установено посредством СТЕ, сочи наличие на
съществени разминавания по отношение на размерите й. На първо място, в
заповедта са преповторени констатациите, обективирани в Констативен акт /КА/ №7
от 25.08.2021 г. - строежът „Пристройка
към жилищна сграда“ се намира в УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан,
кв.Калугерица, ул. Средна гора №1, като имотът е собственост на наследниците на
З. А.З.. Установено е също, че процесният строеж се намира в имот с
идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан, представляващ УПИ XII-49,
кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, разположена в югозападната част
на имота, долепена до жилищна сграда, с общи размери в план 9.00м/5.25м, със
средна височина 2.80м. Установено е също, че строежът е масивна сграда,
построена по монолитен начин. Изпълнен е от тухлена зидария; покривът е двускатен,
изграден от дървена конструкция, покрит с керемиди. Сградата е с външна
мазилка, с поставени ПВЦ дограма и МДФ врата.
Съответно
установено чрез СТЕ е, че сградата е с неправилна петоъгълна форма с размери
5.1м./7.4 м., височина до стрехата в двора е 2.80-3.25 м. , като на южната
фасада височината до стрехата е 1.90-2.15 м., а на западната – 2.15 -3.55 м.,
като различните височини са получени от денивелация и неравности на терена.
Височината на сградата до билото е 4.3 м., а застроената площ – 38 кв. м.
От
изложеното следва, че обектът, предмет на премахване с атакуваната заповед, не
е описан по начин, позволяващ еднозначното му идентифициране, предвид непрецизното
посочване на неговите размери. Обстоятелството, че обектът не е описан по ясен
и непротиворечив начин, както и липсата на произнасяне за вида на строежа –
основно или допълващо застрояване и годината на построяването представляват
пречка да се разбере каква е била действителната воля на издателя на заповедта,
съпоставима с относимата правна уредба, доколкото за строежи, изградени до
07.04.1987 г.
Като
друго съществено нарушение настоящият съдебен състав
отчита неизследването от страна на административния орган на
обстоятелствата относно времето на изграждане на процесния строеж и изследване
неговата търпимост съобразно действащите към този момент строителни правила и
норми.
Тази
преценка е в тежест на административния орган. Неизвършването ѝ преди
издаване на заповедта за премахване на строеж, представлява нарушение на
изискването на чл.35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелствата от значение
за случая. Съответно неизвършването на такава преценка опорочава съществено
административното производство в случаите, когато строежът се окаже търпим.
В
резултат на това обжалваната заповед се явява издадена при допуснато нарушение
на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, доколкото в същата липсва подробно и ясно
описание на строежа, приет за незаконно изграден, липсва също ясна и подлежаща
на еднозначно тълкуване и изпълнение разпоредителна част. Констатираното
нарушение в изискванията за форма е съществено, тъй като не дава възможност на
адресите на заповедта, за които актът е неблагоприятен и създава задължения, да
разберат какви конкретни задължения му се вменяват и адекватно да организират
своята защита.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при
допуснато от административния орган съществено нарушение в установените
изисквания за форма, което обуславя извода за незаконосъобразност на същата и
се явява основание за нейната отмяна поради съществен порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, доколкото административният
орган не е изпълнил задължението си да я издаде едва след изясняване на всички
факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране
на релевантните за властническото волеизявление, доказателства. Това е така,
защото преди издаването на заповедта кметът на общината не е предприел действия
за установяване по непротиворечив начин какви са конкретните и точни параметри
на изградената без строителни книжа ограда (факт, който се установява от СТЕ). Обстоятелството,
че вида и площта на същата са подробно установени в хода на съдебното
производство чрез СТЕ, не променя извода за допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото експертизата представлява
доказателствено средство за проверка наличието на направените от
административния орган фактически установявания, а не за установяване на нови
такива, които не са били констатирани в хода на административното производство.
Изложеното обосновава категоричния извод, че оспореният акт е издаден и при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила,
съставляващо основание за отмяната му поради издаването му в нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК.
Касателно
годината на изграждане на строежа и видът му е налице констатация на вещото
лице в изготвеното заключение, което обаче е направено за пръв път в съдебната
фаза, респ. недопустимо е липса на произнасяне на органа по спорни моменти и
изясняването им едва в съдебната фаза, тъй като посредством специалните знания
на вещото лице могат да се проверят и съспоставят възприетите факти от административният
орган и твърденията в жалбата, а не да се замества волята му.
С оглед
обстоятелството, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на
изискванията за форма и административно производствените правила, съдът не
дължи произнасяне досежно нейната материална законосъобразност, тъй като не
може да се установи по еднозначен начин кой конкретен строеж като вид и
параметри е приет от административния орган за незаконен, респективно по
отношение на кой обект е разпоредено премахването му по реда на чл. 225а от ЗУТ.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма, при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателите на жалбата са имали такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. С оглед на това и доколкото
оспорващите своевременно са направили искане за присъждане на сторените от тях
разноски, с оглед изхода на спора, съдът намира, че ответната страна следва да
бъде осъдена да им заплати направените от тях разноски в размер общо на 720
лева, в това число внесена държавна такса за образуване на дело в размер на 20
лева; депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 300
лева и 400 лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № **********/14.06.2022г.
Водим от
горното, съдът,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба
на В.З.А. с ЕГН ********** и Д.З.А. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, Заповед
№ РД-25-316/07.06.2022г. на Кмета на Община Каспичан за премахване на незаконен
строеж „пристройка към жилищна сграда“,
находящ се в УПИ ХІІ- 49 в кв.20 по плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул.Средна гора №1,
издадена на основание чл.225а от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Каспичан, представлявана от Кмета да заплати на В.З.А.
с ЕГН ********** и Д.З.А. с
ЕГН ********** ***, сума в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет лева/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: