Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 13.08.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………..…….….……………… в открито
заседание на девети юни две хиляди
двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна
Никова………………..……...………и в присъствието на прокурора………………………………………………..………….
като разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А……………..……...т.д.№ 81 по
описа за 2020 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
предявен като частичен от общо 100 000 лева.
ИЩЕЦЪТ – С. Б. Я. твърди, че на 27.10.2019
год., в 17.30 ч. на около 100 м. преди
влизане в с.Войводово, в посока от гр.Хасково, Р.Х.М., като водач на лек
автомобил **“, с рег.№ **, предприемайки маневра „изпреварване“, не оставил
достатъчно странично разстояние между автомобила и велосипеда, управляван от ищеца,
движещ се вдясно по посока на движението, в резултат на което последвал удар
между велосипеда и предната дясна част на автомобила. Вследствие на удара
ищецът паднал на земята, удряйки главата и тялото си. След пътния инцидент,
пострадалият бил откаран по спешност в МБАЛ – Хасково, където след извършени
прегледи и изследвания било установено, че е получил следните увреждания:
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма;
главоболие и болки в гърдите; рани по главата;
фрактура на черепа, разположена париетно – окципитално; фрактура на чепера
темпорално вдясно; две интрацеребрални хеморагични зони в ляво темпорално с размери до 2 на 1.93 см. и 1.17 на 1.69 см. в аксиална равнина, придружена с лекостепенен
околен едем; две интрацеребрални
хеморагични зони в дясно темпорално с размери до
1.35 на 1.13 см. и 0.58 см., придружени
с лекостепенен околен едем;
интрацеребрална хеморагична
зона в дясно фронта париетабно с размери до 2.11 на
1.38 см. в аксиална равнина, придружени с лекостепенен едем; епидурален хематом в дясно с париетално с най – голяма ширина до 2 см. симетрична,
неразширена вентрикулна система. За времето от
27.10.2019 год. до 01.11.2019 год., ищецът бил хоспитализиран в отделение
„Неврохирургия“ на посоченото по-горе лечебно заведение. Твърди, че в резултат
на уврежданията търпял болки, страдания, неудобства, понижено настроение, тревожност.
Към датата на пътния инцидент, управляваното от водача М., МПС било
застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
По молба на ищеца за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение била
образувана претенция по щета № 0801 –
005559/2019 – 01, по която не било извършено плащане. С оглед на изложеното
моли за решение, с което съдът осъди ответника за му заплати сумата в размер на
50 000 лева /съгласно уточнение, направено в допълнителната искова молба,
поради допуснато в първоначалната искова молба несъответствие в размера на
сумите, посочени в заглавната й част –
50 000 лева и в петитума – 26 000 лева, по
което съдът се е произнесъл с определение, постановено в съдебно заседание,
проведено на 27.01.2025 год./, предявена като частична от общ размер на
100 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждания от ПТП, станало на
27.10.2019 год., причинено виновно от водача М., поради допуснати от него нарушения
на правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП. Претендира присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 10.03.2020 год. - датата, на която изтекъл срока за произнасяне от страна на
застрахователя на отправената до него претенция, до окончателното изплащане на
сумата, и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАД ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД – ** – оспорва иска. Твърди, че ПТП е причинено по вина на ищеца,
от страна на който било допуснато нарушение на правилата за движение, посочени
в чл.15, ал.5 от ЗДвП и чл.80 от ЗДвП. Счита, че са налице обстоятелства, които
изключват вината на водача М. и, че
поведението на същия разкривало белезите на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. При условията на евентуалност
поддържа, че произшествието не е настъпило по изключителна вина на водача М.,
заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от
ищеца, който като велосипедист не е съобразил поведението си с останалите
участници в движението, не е носил подходящи светлоотразителни
дрехи и каска. Ищецът не бил провел адекватно лечение, отказвайки оперативно
такова. Заявява възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, позовавайки се на
допуснато от ищеца бездействие и неоказване на съдействие по представяне на
изискани от застрахователя документи и посочване на банкова сметка. ***а
валидно застрахователно правоотношение със собственика на управлявания от М.
лек автомобил марка **“, модел „Ц 270“, с рег. № **, сключен със
застрахователна полица № BG/30/119001328080.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол № 88
от 27.10.2019 год. за ПТП с пострадали лица, от съдържанието на който се
установява, че 27.10.2019 год., лек автомобил марка“, модел **“, с рег.№ **, управляван от Р.Х.М., на 100 м. преди
влизане в с.Войводово, в посока от към гр.Хасково, започнал маневра изпреварване,
без да остави достатъчно странично разстояние между управлявания от него
автомобил и движещия се вдясно по посока на движението му велосипедист С.Б.Я.,
който се отклонил наляво по платното за движение и с предната дясна част на
автомобила си водачът М. ударил от ляво велосипеда, в резултат на което
велосипедистът паднал на земята. Срещу двамата участника в станалото ПТП били
съставени АУАН. В протокола е отразено още, че по автомобила, управляван от М.
са нанесени материални щети – охлузвания по преден десен калник, счупено
странично огледало, свита предна дясна врата. Отразено е още, че двамата
участници в ПТП са напуснали местопроизшествието.
Видно от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е,
че МПС с ДКН ** към датата на пътния инцидент – 27.10.2019 год. е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие – 13.05.2019
год. до 13.05.2020 год., прекратена на 29.11.2019 год., сключена с ответното
застрахователно дружество – обстоятелство, което последният признава.
Като писмено доказателство по делото е приета епикриза
от съдържанието на която се установява, че ищецът е бил приет на лечение в МБАЛ
– Хасково АД за периода от 27.10.2019 год. до 01.11.2019 год., с поставена
окончателна диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма.
По повод отправена от ищеца до ответника застрахователна претенция, с
искане да му бъде определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на уврежданията от ПТП, станало на 27.10.2019 год.,
ответникът е постановил отказ, обективиран в писмо от
10.03.2020 год., приложено по делото.
Като писмено доказателство по делото е прието Наказателно
постановление от 11.03.2020 год., с което на ищеца са наложени наказания глоба
в размер на 100 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в размер
на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на 27.10.2019 год. в 17.30 ч. на 100 м. преди
с.Войводово от към гр.Хасково, управлявайки велосипед, движейки се в дясно по посока на движението
си, започнал маневра отклоняване на ляво по платното за движение в частност да
премине в другата пътна лента, без да се убеди, че платното за движение е свободно
и с лявата си част на велосипеда се ударил в изпреварващия го лек автомобил
марка **, модел **, с ДКН **, управляван от Р.Х.М., падайки на земята, с което
реализирал ПТП, след което напуснал мястото на произшествието без да уведоми
компетентната служба на МВР, с което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗДвП – участникът в ПТП уведомява компетентната служба на МВР и чл.25, ал.1
от ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението,
без да се съобразява с тях.
Като писмено доказателство по делото е прието и Наказателно
постановление от 06.03.2020 год., с което на Р.Х.М. са наложени наказания глоба
в размер на 100 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, и глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на 27.10.2019 год. в 17.30 ч. на 100 м. преди с.Войводово от
към гр.Хасково като водач на лек автомобил
** **, с рег.№ **, като започнал маневра изпреварване, без да остави
допълнително странично разстояние между управлявания от него автомобил и
движещия се в дясно по посока на движението велосипедист С.Б.Я., който се отклонил
наляво по платното за движение и с предна дясна част на автомобила ударил от
ляво велосипедиста, който паднал на земята, с което реализирал ПТП с ранен,
след което напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната служба за
контрол на МВР, с което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП –
участника в ПТП уведомява компетентната служба на МВР и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – не е осигурил достатъчно разстояние между своето и изпреварваното ППС.
Двете наказателни постановления са издадени въз основа на актове за
установяване на административно нарушение /АУАН/, връчени лично на ищеца и на
водача М..
Ведно с наказателните
постановления и АУАН, са изпратени и изисканите от съда снимки на автомобила,
управляван от водача М., с което е реализирано ПТП, от които се установяват
вида на щетите, причинени на МПС, описани и в констативния протокол за ПТП.
В приложено по делото писмо от 10.11.2020 год. на ОД на МВР Хасково,
Сектор „Пътна полиция“ е обективирана изискана от
съда информация за това, че издаденото срещу ищеца НП не му е връчено и
съответно не е влязло в законна сила, а това, издадено срещу водача Р.М., му е
било връчено на 07.08.2020 год. и е влязло в законна сила на 15.08.2020 год.,
като необжалвано, а сумите – платени.
В материалите към приложеното по делото Досъдебно производство /ДП/ №
225 / 2021 год. по описа на РУ – Хасково
е приобщено Решение № 260011 от 15.01.2021 год., постановено по АНД №
1034 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, образувано по жалба на
ищеца в настоящото производство, с което е отменено издаденото срещу него НП №
19 – 1253 – 002067 от 11.03.2020 год., в частта с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 100 лева. Наказателното постановление в останалата част е потвърдено. В
мотивите към решението е прието за установено, че от страна на жалбоподателя Я.
е допуснато нарушение на правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП – предприел е маневра
по отклоняване в ляво и излизане от дясната и навлизане в лявата лента на
платното, без да се убеди, че лявата лента е свободна и няма да създаде
опасност за друг участник в движението. Прието е още, че в този момент по
лявата лента, изпреварвайки жалбоподателя е преминавал лек автомобил марка **,
модел **, с рег.№ Х 30 89КМ, управляван от Р.М., в резултат на което последвал
удар между велосипеда и лекия автомобил. Въз основа на така приетото, НП в тази
му част е потвърдено. Частичната отмяна на НП е обоснована с доводи за това, че
неуведомяването на компетентната служба на МВР и невъзможността на Я. да остане
на местопроизшествието, е било в резултат на тежкото му състояние след пътния
инцидент. Решението е влязло в сила на 03.02.2021 год.
Като писмено доказателство по делото е прието постановление от 29.10.2024 год. на Районна прокуратура –
Хасково за прекратяване на досъдебно
производство № 225 / 2021 год. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.пр.№ 2270/2020 год. по описа на РП – Хасково, образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради изтекла давност, по което не
е било привличано лице в качеството на обвиняем.
От заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза се установява, че в резултат на ПТП, ищецът е получил следните
увреждания - контузия на главата – разкъсно контузни рани; контузии
на мозъка и епидурален кръвоизлив. Уврежданията били
причинени от действие на твърд тъп предмет и можело да се получат при
автомобилна травма. Причинено било разстройство на здравето, временно опасно за
живота по смисъла на чл.129 от НК. Срокът за възстановяване е определен от
експерта на 6 месеца. Нямало данни за усложнения на травмата и за трайни
неблагоприятни последици на здравето. Пострадалият бил лекуван консервативно,
поради отказ от оперативно лечение. В устния си доклад вещото лице посочва, че
при направения рентген е установено счупване на
черепна кост теменно, но без разкъсно контузна рана, при което е нямало комуникация между
кухината на черепа и околната среда. Ударът, причинил травмата е довел както до
счупване на черепа, така и до общи травматични изменения в мозъка, проявили се
в няколко отделни огнища на кръвонасядане в мозъчната тъкан. Водещото в случая лечение било проведено с кръвоспиращи препарати,
така, че ако не се спре източника на кървене, вероятността да настъпи смърт
била много голяма. Било възможно в първите дни да няма прояви, при така
наречения „скрит период на протичане“, и същите да бъдат установени след
изтичане на три денонощия. Травмата на главата довела до морфологичните
изменения. Имало две зони на кръвоизливи в мозъка – в ляво слепоочие, в дясна
слепоочна зона и една дясно челно теменно. Епидуралните
кръвоизливи подлежали на оперативна евакуация, но можело да се размине и без
операция, какъвто бил и настоящия случай. С помощта на кръвоспиращи лекарства
се локализирало и спирало нарастването на процеса. Носенето на каска можело да
предпази пострадалия от счупването, но не и от сътресението.
От заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице П. се
установява, че процесното ПТП е
станало извън населеното място, преди пътен знак Д11 „Начало на населено място“
– с.Войводово. Преди участъка на ПТП нямало поставени пътни знаци, ограничаващи
скоростта. Максималната скорост за движение в участъка била 90 км./ч. – извън
населено място. Поради липса на данни, вещото лице не дава отговор на въпроса
за това с каква скорост се е движел лекия автомобил, както и имал ли е
техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотврати ПТП. Като
причини за настъпване на ПТП, вещото лице възпроизвежда съдържанието, отразено
в констативния протокол на ПТП – водачът на автомобила е предприел маневра
изпреварване без да остави достатъчно странично разстояние между автомобила и велосипедиста, при
отклонението му на ляво, вероятно за навлизане в черния път, показан на изготвената
от вещото лице скица - т.4. В устния си доклад вещото лице е посочило, че ударът
е настъпил в лявата част на дясната
лента, в която се е движел автомобила. Скоростта на движение на велосипеда е
посочена от експерта на около 10 км./ч. Споделя, че табелата за начало на
населено място е била сменена наскоро преди извършения от него оглед на
местопроизшествието, като според сегашното й позициониране, ПТП е станало в населеното място.
От повторното заключение по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице М. се установява, че причините за
настъпване на произшествието от техническа гледна точка се свеждат до това, че
водачът на лекия автомобил е предприел маневра – изпреварване в близост до
велосипедиста Я.. При осигуряване на по-голямо странично разстояние, дори и при
отклоняване на велосипедиста на ляво, удар не би настъпил. Велосипедистът от
своя страна се е отклонил на ляво в момент, в който автомобилът го е
изпреварвал, при което е настъпил удар помежду им, но това можело да се дължи
на близкото преминаване на автомобила до велосипедиста. Произшествието
настъпило на хоризонтален, прав и равен участък от пътя при движение на здрачяване и при намалена видимост. Настилката била от
асфалт и суха. Платното за движение имало две ленти за срещуположно движение,
но нямало маркировка, която да ги очертава. Преди местопроизшествието имало
табела за начало на населено място. На снимките на велосипеда при оглед,
извършен на 25.03.2021 год. /17 месеца след произшествието/ не се виждали светлоотразителни елементи. Съгласно протокола за оглед на
велосипеда, същият нямал деформации от удар. Вземайки предвид следите от удар
върху автомобила – върху дясната част на преден капак, зад десния фар и върху
десен калник, както и при липса на деформации от удар на задна капла на велосипеда, то следвало да се приеме, че ударът е
бил страничен както за автомобила, така и за велосипеда. Травмите на
велосипедиста били получени при падането му, а не при удара с автомобила.
Контактът между автомобила и
велосипедиста е бил краткотраен, при относителна малка разлика в скоростите. В
устния си доклад вещото лице М. посочва, че изводите в заключението му са
изградени на база протокол за оглед и следствен експеримент, в който
пострадалият показал къде е паднал и къде е настъпил удара. Разпитът на
свидетеля М. се извърши в присъствието на вещото лице М., който в последвалия
устен доклад заяви, че показанията на свидетеля установяват данни за напълно
различен механизъм на настъпване на ПТП, поради което по искане и на двете
страни съдът назначи комплексна
медицинска и автотехническа експертиза, от
представеното по която заключение се потвърждава, че ударът е бил страничен,
както за автомобила, така и за велосипеда. Установените травми при ищеца били
характерни за падане на плосък терен, което означавало, че същите са получени
при падането му върху пътната настилка, а не от контакт или удар с автомобила.
Липсвали травми в областта на ляв крак, на лява ръка, ребра, каквито травми се
очаквало да има при удар в лявата част на тялото от автомобил, който се намира
отляво и отзад спрямо велосипедиста. Доколкото дясното огледало на автомобила е
било на мястото си, следвало извод за това, че контактът между автомобила и
велосипедиста е бил краткотраен, при относително малка разлика в скоростите.
Ударът настъпил на платното за движение. Дължината на пълния спирачен път при
движение на автомобила със скорост 50 км./ч. е определена на 32.06 м. Времето
за движение на велосипедиста след отклоняването му на ляво до момента на удара
е определен на 2.06 секунди. За това време автомобилът щял да измине път около
30.88 м. В заключение вещите лица посочват, че в анализираната пътна ситуация,
от момента на отклоняване на велосипедиста на ляво водачът на автомобила е
нямал техническа възможност да установи
МПС преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Като причина за настъпване на
ПТП вещите лица посочват това, че велосипедистът се е отклонил на ляво на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е когато го е
изпреварвал автомобила, управляван от М., при което е настъпил удара. Преди
местопроизшествието имало табела за начало на населено място, при което
разрешената скорост е била 50 км./ч. Нямало обективни данни, от които можело да
се определи скоростта на автомобила, но предвид показанията на водача М., най-вероятно
скоростта не е била по-голяма от 50 км./ч. От устния доклад на вещите лица се
установява, че въз основа на обясненията на ищеца, дадени както в
наказателното, така и в настоящото производство, е изготвен първоначалния
вариант на заключението по допуснатата по делото автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.. Заключението по допуснатата комплексна
експертиза разглеждало вариант, въз
основа на показанията на свидетеля М. – водач на автомобила, с който е
настъпило ПТП. Ако се приемело за достоверно твърдението на ищеца, че е паднал
на тревата, а не на пътя, вариантът, който твърдял, ставал възможен. Вещото
лице Е. пояснява, че със сигурност пострадалият е паднал на дясната си страна.
Травмите показвали още, че е паднал върху плоска равна повърхност. Уврежданията
били получени в дълбочина. Тялото никога не оставало в точката на падане,
поради оказаното му инерционно въздействие, при което същото продължавало да се
движи. Най – вероятно било тялото да е паднало върху асфалтовата настилка, а не
върху затревената част. Вещото лице М. пояснява, че в заключението е приел, че
скоростта, с която се е движел велосипедиста е определена на 13.5 км./ч.
Колкото се намалявала скоростта, толкова се увеличавало времето, посочено в
заключението от 2.6 сек., при което би се стигнало до една гранична скорост –
12 – 13 км./ч., под която в момента на отклоняване на велосипеда наляво,
автомобилът ще е по-далеч от опасната зона, при което водачът ще може да спре. Посочва
още, че при скорост на автомобила от не повече от 43 км./ч. отново би имало
възможност да се избегне удара.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката Халим –
съпруга на ищеца се установява, че след пътния инцидент, съседи докарали в къщи
съпруга й, който бил в безсъзнание. Имал кръв по главата. Извикала линейка,
която откарала ищеца до болницата в гр.Хасково, където останал на лечение в
продължение на четири дни. След изписването му се оплаквал от болки в главата и
замаяност. В продължение на един месец бил на легло. Грижите за него били поети
изцяло от свидетелката, която го къпела и хранела. От болницата му изписали
хапчета, които му давала. Постоянно си затварял очите, защото светлината го
дразнела. Това състояние продължило
около един месец. След инцидента съпругът й станал сприхав, започнал да се кара
на хората безпричинно. Съкратили го от работа, защото не бил добре с главата. И
понастоящем понякога го боляла главата, проявявайки сприхавост. Свидетелката
споделя, че й било известно мястото, където е настъпил инцидента със съпруга й.
Имало кръстовище, на което трябвало да
завие наляво, за да се прибере у дома след работа. В момента, когато завивал,
лекият автомобил го ударил. Споделя, че преди пътния инцидент, съпругът й не е
боледувал. Преди десет години паднал от строеж и си счупил крака, но на главата
му нямало нищо.
При разпита на свидетеля П., от страна на който е изготвен
констативния протокол за ПТП, същият споделя, че не си спомня нищо за
инцидента, но потвърждава, че подписът върху протокола е негов. Разказва, че когато и двамата участници в ПТП
са напуснали местопроизшествието, ги установяват последователно – в болницата и
по справки. Изготвял протоколите на база данни, събрани от разпита на двамата
участника. В тази насока са и показанията на свидетеля Л., който обяснява, че в
протокола механизмът на ПТП се описва, след като издирят и разпитат и двамата
участника, извършат оглед на управляваните от тях превозни средства – в случая
автомобил и велосипед.
От показанията на свидетеля Р.М. се установява, че на 27.10.2019 год.
пътувал от гр.Хасково в посока с.Войводово, където по това време живеел. От
дясната страна на пътя един велосипедист „шарел“, при което си помислил, че
рано се е почерпил. Наближавайки го, видял, че криволичи и намалил скоростта на
автомобила. В този момент велосипедистът изведнъж завил пред автомобила му към
пътя, намиращ се отляво на посоката им
на движение. Искал да го избегне колкото можел наляво. Велосипедистът не дал
сигнал. Преди това се движел пред автомобила му, по асфалта от дясната страна,
но криволичейки. В този момент нямало автомобили, които да се движат в
насрещното платно. Когато велосипедистът предприел маневрата, не били на едно
ниво. Автомобилът бил по-назад. Затова намалил и отклонил автомобила колкото
може по-наляво. Велосипедът бил без светлини, а велосипедистът - без предпазна
каска. След инцидента спрял една кола на пътя и помолил да му дадат телефон, от
който се обадил на Бърза помощ. Пострадалият се качил на колелото си и потеглил
към циганската махала. Твърди, че ударът е настъпил в предното колело на
велосипеда, тъй като свивал надясно, а на автомобила му било счупено дясното
странично огледало. Твърди още, че ударът е настъпил в най лявата част на
платното – в насрещната лента за движение. Чакал половин час полицаите, но след
това си тръгнал преди идването им. След удара велосипедистът паднал на асфалта
в насрещната лента за движение, по което време автомобилът се намирал на
банкета – на затревената част. Управлявал автомобила си със скорост около 50 –
60 км./ч. Велосипедистът се движел много бавно. Като свивал се засилил. При
предявяване на скицата, представляваща неразделна част от протокола за ПТП,
свидетелят обясни, че първата точка показва мястото на удара, а втората точка
показвала мястото, където е паднал пострадалия. Твърди, че от удара велосипедиста
паднал, но тялото му не изхвърчало. След
удара, тялото на пострадалия се оказало зад колата му. Не отрича, че е тръгнал
да изпреварва велосипедиста, но преди това минал най – отляво за да предотврати
удара и осигури разстояние.
В обясненията си ищецът, дадени на основание чл.176 от ГПК, твърди, че
инцидентът станал на 27.10.2019 год., след като се прибирал от работа в
Птицекомбината. Същия ден имало избори в селото. Отивал да гласува. Карал в
дясно, в посока към с.Войводово. Някъде до стадиона колата го ударила,
хвърляйки го в канавката. Твърди, че преди удара е нямал намерение да завива.
Карал направо. Автомобилът го ударил отзад. След падането изпаднал в
безсъзнание и не помнел какво е станало. На стадиона имало деца, които го
вдигнали и откарали до дома му. Главата му била пукната. Дошла линейка и го
откарала до болницата в гр.Хасково. Твърди, че за да отиде до селото не е
трябвало да завива никъде. Карал си бавно, и в дясно на пътя. Твърди, че не е
видял колата и, че е паднал извън пътя - на затревената част от банкета.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Правната квалификация на иска се съдържа в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото
собственикът на МПС, управлявано от водача – Р.М. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От страна на ищеца като пострадал от ПТП е отправена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят
не е определил и изплатил исканото обезщетение – обстоятелства, обуславящи
допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпилото
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Вината като елемент от състава на непозволеното увреждане, се
предполага до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което
тежестта да обори законовата презумпция се възлага на ответника.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента
и той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на
27.10.2019 год. около 17.30 часа преди табела, указваща начало на населено
място – с.Войводово, свидетелят Р.М. като водач на лек автомобил марка **“,
модел **“ с рег. № **, движейки се в посока от гр.Хасково, е предприел маневра
„изпреварване“, без да остави допълнително странично разстояние с движещия се в
дясно по посока на движението, велосипедист С.Я., който в същия момент се е бил
отклонил наляво по платното за движение, в резултат на което е настъпил удар
между автомобила и велосипеда. В тази насока съдът цени приетото като писмено доказателство
наказателно постановление от 06.03.2020 год., влязло в законна сила на
15.08.2020 год., с което е ангажирана административно наказателната отговорност
на водача М. за допуснато от него нарушение на правилата за движение – чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство“.
В случая фактическите действия на водача М.,
субсумирани
като нарушение на правилата за движение по ЗДвП, за които е ангажирана
административно наказателната му отговорност с влязло в сила Наказателно
постановление, обосновават извод за неправомерност на действията му, описани по
вид и характер по-горе, довели да причиняване на средна телесна повреда на
ищеца, подлежащи на обезвреда по реда на КЗ, съгласно
чл.477, ал.1 от който, обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема като такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено
от страна на водача М.. За ангажиране отговорността на делинквента
и на застрахователя не е необходимо противоправното
деяние да осъществява и признаците на престъпление по НК, за което е било
образувано наказателно производство, прекратено поради изтекла давност.
Изводът за допуснато от водача М. противоправно поведение при управлението на застраховано
при ответника МПС, не се опровергава от представените по делото заключения по
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза,
изготвено от вещото лице П. и по допуснатата комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, изготвено от вещите лица М. и Е., доколкото в първото
от посочените заключения, експертът заявява, че поради липса на достатъчно данни
не може да даде отговор на въпроса с каква скорост се е движел лекия автомобил
и имал ли е техническа възможност водачът на същия да предотврати настъпването
на ПТП, а при изготвяне на второто от посочените заключения, автоекспертът обосновал извода си за това, че от момента на
отклоняване на велосипедиста наляво, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и съответно е нямал възможност за избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, въз основа единствено и само на показанията на
свидетеля М., според които същият е управлявал автомобила със скорост от 50
км./ч., приемайки същите като достоверни поради липса на други обективни данни,
въз основа на които можело да се определи скоростта на движение на автомобила.
Съдът не възприема заключението в тази му част, по следните причини. От една
страна, в показанията си, свидетелят М. посочва, че преди удара с велосипеда е
управлявал автомобила си със скорост от около 50 – 60 км./ч., а не както приема
експерта – от 50 км./ч. От друга страна при определяне на опасната зона за
спиране, наред с приетата от експерта скорост на движение на автомобила от 50
км./ч., същият приема, че велосипедът е
управляван със скорост от 13.5 км./ч., което е в несъответствие както със
заключението на вещото лице П., според което скоростта на управление на
велосипеда е била около 10 км./ч., така и с показанията на свидетеля М., че велосипедистът
се е движел бавно, в каквато насока са и показанията на последния. Посечените
несъответствия, преценени съвкупно с дадения от експерта устен доклад, че
колкото се намалява скоростта, толкова се увеличава времето от 2.6 сек. – на
движение на велосипедиста след отклоняването му на ляво до момента на удара,
при което би се стигнало до една
гранична скорост от 12 – 13 км./ч., под която в момента на отклоняване на велосипеда
наляво, автомобилът ще е по-далеч от опасната зона, при което водачът ще може
да спре. Наред с това при скорост на автомобила от не повече от 43 км./ч.,
отново би имало възможност да се избегне удара. Тази констатация на вещото лице
– автоексперт, се явява в потвърждение на извода за
извършено от водача М. нарушение на правилата за движение, визирани и в чл.20,
ал.2 предл. последно от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“. В тази насока свидетелят М. обяснява, че движещият се пред него
велосипедист е „криволичел“ по пътното платно, поради което е следвало да го
възприеме като опасност за движението и да съобрази скоростта на движение на
управлявания от него автомобил.
Като безспорно, ценейки заключението на
вещото лице Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и
това, че станалия на 27.10.2019 год., инцидент се намира в пряка и
непосредствена връзка с травматичните увреждания, причинени на ищеца,
изразяващи се в следните
увреждания - контузия на главата – разкъсно контузни рани; контузии
на мозъка и епидурален кръвоизлив. Уврежданията били
причинени от действие на твърд тъп предмет и можело да се получат при
автомобилна травма. Причинено било разстройство на здравето, временно опасно за
живота по смисъла на чл.129 от НК. Срокът за възстановяване е определен от
експерта на 6 месеца. Нямало данни за усложнения на травмата и трайни
неблагоприятни последици на здравето. Пострадалият бил лекуван консервативно,
поради отказ от оперативно лечение. В устния си доклад вещото лице посочва, че
при направения рентген е установено счупване на
черепна кост теменно, но без разкъсно контузна рана, при което е нямало комуникация между
кухината на черепа и околната среда. Ударът, причинил травмата е довел както до
счупване на черепа, така и до общи травматични изменения в мозъка, проявили се
в няколко отделни огнища на кръвонасядане в мозъчната тъкан. Водещото в случая
лечение било проведено с кръвоспиращи
препарати, така, че ако не се спре източника на кървене, вероятността да
настъпи смърт била много голяма. Било възможно в първите дни да няма прояви,
при така наречения „скрит период на протичане“, и същите да бъдат установени
след изтичане на три денонощия. Травмата на главата довела до морфологичните
изменения. Имало две зони на кръвоизливи в мозъка – в ляво слепоочие, в дясна
слепоочна зона и една дясно челно теменно. Епидуралните
кръвоизливи подлежали на оперативна евакуация, но можело да се размине и без
операция, какъвто бил и настоящия случай. С помощта на кръвоспиращи лекарства
се локализирало и спирало нарастването на процеса. Носенето на каска е щяло да
предпази пострадалия от счупването на черепа, но не и от сътресението.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС – лек автомобил, марка **“,
модел „Ц 270“, с рег. № **, сключен със застрахователна полица № BG/30/119001328080, със срок от 13.05.2019 год. до
13.05.2020 год., прекратена на 29.11.2019 год., между ответника и водача на
автомобила Р.М..
Въз основана на събраните по делото доказателства, съдът намира, че са
налице предпоставките, обуславящи
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на причинените му увреждания от станалия на 27.10.2019 год., инцидент,
настъпил по вина на Р.М., като водач на застраховано при ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица
от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото
лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 год., съгласно които
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано
"с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства". Досежно степента и интензитета
на търпените от пострадалия страдания, съдът цени показанията на свидетелката
Халим – съпруга на ищеца, от които се установява, че пострадалият и понастоящем
изпитвал болки в главата. В продължение на
един месец бил на легло. Светлината му пречела. Станал безпричинно
сприхав. Съкратили го от работа.
Отчитайки вида, характера и тежестта на
уврежданията, както и времето за тяхното възстановяване, с оглед изложените
по-горе съображения, съдът счита, че претърпените от злополуката неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, ограничения и неудобства в бита, следва
да бъдат овъзмездени в размер на 50 000 лева.
Като основателно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, ценейки в тази
насока приетото като писмено доказателство наказателно постановление от
11.03.2020 год., с което на ищеца е наложено наказание „глоба“ за допуснато от
него нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 27.10.2019 год. в 17.30
ч. на 100 м. преди с.Войводово от към гр.Хасково, управлявайки велосипед, движейки се в дясно по посока на движението
си, започнал маневра отклоняване на ляво по платното за движение в частност да
премине в другата пътна лента, без да се убеди, че платното за движение е
свободно и с лявата си част на велосипеда се ударил в изпреварващия го лек
автомобил марка **, модел **, с ДКН **, управляван от Р.Х.М., падайки на
земята, с което реализирал ПТП, потвърдено в посочената част с Решение № 260011 от 15.01.2021 год., постановено по
АНД № 1034 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, влязло в законна сила
03.02.2021 год. В тази насока съдът не цени заключението на вещото лице М.,
представено по допуснатата повторна еднолична автотехническа
експертиза, според което причината за настъпване на ПТП от техническа гледна
точка се свеждала до това, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра –
изпреварване в близост до велосипедиста, като при осигуряване на по-голямо
странично разстояние, дори и при отклоняване на велосипедиста на ляво, удар не
би настъпил, доколкото това заключение е изготвено на база протокол за оглед и
фотоалбум на местопроизшествие от 16.03.2021 год. и протокол за следствен
експеримент и фотоалбум от 13.04.2021 год., последният изготвен само на база
показания на пострадалия, без участието на водача М., а първия – след около
една година и половина след настъпването на пътния инцидент, поради което същите
не могат да бъдат източник на достоверна информация. При отчитане на приноса на
пострадалия, следва да се отчете и това, че същият е управлявал велосипеда без
предпазна каска. Действително, носенето на същата не е визирано изрично като
задължително изискване, до доколкото в случая нараняванията, причинени на ищеца
са единствено в областта на главата, то обстоятелството, че от страна на ищеца
не са били предприети нужните предпазни мерки при управлението на велосипеда,
същите следва да бъдат отчетени на самостоятелно основание като принос за
настъпване на уврежданията. В тази насока е и устния доклад на вещото лице по
допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че носенето
на каска би предотвратило счупването на черепа, но не и на полученото мозъчно
сътресение.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът приема, че допуснатото
от страна на ищеца съпричиняване следва да бъде
определено общо на 70 %, при което отнасяйки същия към размера на определеното
по-горе обезщетение от 50 000 лева, искът следва да бъде уважен до сума в
размер на 15 000 лева, като за разликата до предявения като частичен
размер от 50 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната от ищеца
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.03.2020
год. – денят, в който е изтекъл срока за произнасяне по заявената пред застрахователя, претенция
за присъждане на застрахователно обезщетение, следва да се посочи следното:
Застрахователното събитие е
настъпило на 27.10.2019 год. Ищецът е заявил писмена претенция пред
застрахователя, получена от последния на 10.12.2019 год. За периода от датата
на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди се дължи от делинквента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
10.12.2019 год. до изплащане на обезщетението. Доколкото искането за присъждане
на законна лихва, заявено с исковата молба е считано от по-късен момент –
10.03.2020 год., то същото следва да бъде уважено, така, както е поискано.
С оглед изхода на спора в полза на пълномощника на ищеца следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, с ДДС, съгласно чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., предвиденият в която минимален размер е
1 750 лева, без ДДС и съответно 2 100 лева, с ДДС, съразмерно на
уважената част от иска. Определянето на размера над предвидения в Наредбата
минимум се обсновава с фактическата и правна сложност
на казуса и с обема на осъществената от пълномощника работа – поискани и назначени
четири експертизи, издирване на свидетели и разпитите им, продължителният
период на висящност на спора, производството по която
е спирано двукратно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата в размер на 600 лева –
държавна такса за образуване на делото и сумата в размер на 300 лева - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер
на 1 050 лева – възнаграждения за вещи лица, заплатени от последния и
определени съразмерно на отхвърлената част от иска, и сумата в размер на 300
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – **, **, **, да заплати на С.Б.Я., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** – адвокат К.К.Г., сумата в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на увреждания, причинени от ПТП, станало на 27.10.2019 год.
в землището на с.Войводово, по вина на Р.Х.М.,
като водач на лек автомобил марка **“, модел „**“, с ДКН **, застрахован по
договор „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица № BG/30/119001328080, ведно
със законната лихва, считано от 10.03.2020 год. до окончателното изплащане на
сумата, като ИСКЪТ за разликата до
предявения като частичен размер от 50
000 лева, от общо 100 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – **, ****, да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М.“, код по Булстат **, със седалище и адрес на управление – **,
**, сумата в размер
на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, с ДДС – адвокатско
възнаграждение, за оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, безплатна правна помощ на С.Б.Я., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – **, ****, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково, сумата в размер на 600 /шестотин/ леда –
държавна такса за образуване на делото и 300 /триста/ лева – възнаграждения за
вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Б.Я.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***7 – адвокат К.К.Г.,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – **, ****, сумата в размер на 1 050 /хиляда и
петдесет/ лева – деловодни разноски
– възнаграждения за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: