МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 124
ОТ 11.06.2020
г.
ПО НОХД № 1940/2019
г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 388/2018 г. по описа на IV РУ при ОДВР
Пловдив и пр. пр. № 8618/2018 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал
обвинение на С.Е.К. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, М.С.П. с ЕГН **********
за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК и С.Е.М. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав подсъдимите П. и М. са
получили препис от разпореждането на съда по чл. 247б от НПК ведно с препис от
обвинителния акт, като им е съобщено, че делото може да бъде разгледано и
решено в тяхно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В разпоредителното
заседание те са редовно призовани, явяват се и взимат участие в провеждането
му. За насроченото разпоредително заседание подсъдимият К., който е редовно
призован чрез пълнолетен член от семейството му, не се явява. Не е открит на
другите известни по делото адреси, като има данни да е напуснал пределите на
страната. След проведено щателно издирване е установено, че К. не се намира в
никой от арестите и затворите в страната, както и че е напуснал пределите на
Република България на 13.05.2019 г., като до последното съдебно заседание
същият не се е върнал в страната. Въз основа на тези констатации е даден ход на
делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ от НПК. В съдебното
заседание, когато съдът е приел, че са налице предпоставките за даване ход на
делото и след даване ход на съдебното следствие пред
настоящият състав е депозирано споразумение за решаване на делото, касаещо другите двама подсъдими, П. и М., поради което е
приложена процедурата по чл. 384а от НПК. С протокол № 139 от 05.02.2020 г. по
НОХД №650/2020 г. на РС Пловдив, IХ н.с. е одобрено депозираното споразумение
за решаване на делото по обвинението срещу С.М. и М.П. и съдът е прекратил
наказателното производство по отношение на тях.
За
разглеждане и решаване пред настоящият състав е останало обвинението срещу
подсъдимият С.Е.К., което е разгледано от съда при условията на чл. 269, ал. 3,
т. 1 и т. 4, б. „а“ от НПК, доколкото същият е бил редовно уведомен чрез
пълнолетен член от семейството му (л. 77 от НОХД) за настоящото дело, изпълнена
е процедурата по чл. 247б от НПК и самият той с поведението си, като е напуснал
пределите на страната, сам се е отказал от участие в съдебното производство.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението срещу него, за което е предаден на съд, като
прави предложение да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от единадесет
месеца при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, чието изпълнение да бъде
отложено за изпитателен срок от три години и да бъде приспаднато времето на задържането
на подсъдимия по ред на ЗМВР.
Защитникът на подсъдимия – адв. К., пледира за определянето
на наказание, ориентирано в предвидения в закона минимален размер, ефективното
изпълнение на което да се отложи за минималния изпитателен срок.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Е.К. е роден на **** в град Пловдив, ***,
с българско гражданство, неженен, има завършено начално образование, но е
неграмотен, неосъждан, не работи, живущ ***, с ЕГН **********.
На 16 септември 2018 година, към 18.00 часа
подсъдимите С.Е.К., М.С.П. и С.Е.М. се разхождали в района на търговски и
административен център „Grand“ в град Пловдив. Тримата
стигнали до ул. „Марин Дринов“ № 3. На партерното
помещение се намирало и ателие, което се обитавало от С.З.К. Той го ползвал за
почивка, но и като работилница и склад за разни вещи. Там подсъдимите видели,
че единият от прозорците на партерния етаж е открехнат. Това именно бил
прозорец на ателието на К.. Подсъдимият С.К. се опитал да го отвори,
но установил, че той е блокиран в открехнато положение чрез метална планка. Тогава
заедно с М.П. натиснали силно дограмата, успели със сила да счупят планката и
по този начин отворили напълно прозореца. След това К. и П. влезли през
отворения прозорец в жилищното помещение, намиращо се на партерния етаж, а М.
останал отвън, тъй като първоначално бил против, но по-късно бил убеден в
извършването на деянието. По същото време в ателието нямало никого. Подсъдимите
С.К. и М.П. и С.Е. започнали да предават през прозореца на подсъдимия М.,
намиращите се вътре вещи, а последният ги редял на улицата. Били изнесени кафемашина марка „Philips“,
настолен компютър, хард-диск, монитор за компютър марка „LG“, соло барабан, винтоверт
марка „Einhell”
ведно с батерия и зарядно устройство, барабан
тип бас-тимбан марка „Tacton”,
комплект от 3 броя чинели за барабани тип „сплаш”,
чанта за преносим компютър, външна батерия за мобилен телефон, електрическа
самобръсначка марка „Philips”, телевизор марка „Samsung“ и преносим компютър марка „HP“. Известно време
по-късно тримата спрели такси, натоварили откраднатите вещи в него и отишли в
квартал „Столипиново“ в град Пловдив, където още същия
ден ги разпродали на различни лица, установени от които са само – А.Б.А. –
закупила кафемашина марка „Philips“
за сумата от 10 лева и Р.С.Т. – закупил два барабана за сумата от 13 лева. Около
22 часа свидетелят С.З.К. се прибрал в ателието си и установил, че му липсват
вещи като всичко вътре било разхвърляно. Предположил, че е извършена кражба. По
този повод той незабавно подал сигнал до органите на МВР. Във връзка със
сигнала започнало разследване, в хода на което на 17.09.2018 г. в 02:15 ч., бил
извършен оглед на местопроизшествието. При огледа били иззети осем броя дактилоскопни следи, снети от взломения
северен прозорец. Служители от МВР сравнили иззетите дактилоскопни
следи с тези, които се намират в базата данни на Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система AFIS, за което била
съставена експертна справка № 284 от 17.09.2018 г. При проверката се
установило, че една от следите иззети от мястото на произшествието, а именно
тази под № 6, принадлежи на подсъдимия С.М., който имал криминалистическа
регистрация. Кафемашината и двата барабана били
предадени доброволно от владеещите ги лица и върнати на пострадалия.
В процеса на разследване по делото била изготвени дактилоскопна
експертиза и съдебностокова експертиза. От
експертното заключение на дактилоскопната експертиза
е видно, че от иззетите от мястото на произшествието осем броя дактилоскопни следи - № 1, № 3 и № 8 принадлежат на подсъдимия
М.С.П., № 2 и № 5 на подсъдимия С.Е.К., а № 6 на подсъдимия С.Е.М..
От експертното заключение на съдебностокова
експертиза се установява, че общата стойност на отнетите от тримата движими вещи
възлиза на сумата от 772 лева, а всяка поотделно - 1 брой кафемашина
марка „Philips“ – с едно гнездо на стойност 60 лева;
1 брой настолен компютър - на стойност 70 лева; 1 брой харддиск от 500
гигабайта на стойност 20 лева; 1 брой монитор за компютър марка „LG“ - 22 инча с плосък екран на стойност 50
лева; 1 брой соло барабан метален никелиран марка „Tacton”
с дълбочина 6 инча и диаметър 14 инча на стойност 80 лева; 1 брой винтоверт марка „Einhell” ведно с батерия и зарядно
устройство на стойност 70 лева; 1 брой
барабан тип бас-тимбан марка „Tacton”
на стойност 50 лева; комплект от 3 броя чинели за барабани тип „сплаш“ - /6 инча, 8 инча и 10 инча/ на стойност 100 лева; 1
брой чанта за преносим компютър на стойност 2 лева; 1 брой външна батерия за
мобилен телефон 10 400 ампера - китайска на стойност 10 лева; 1 брой
електрическа самобръсначка марка „Philips” модел „HQ
9190” на стойност 30 лева; 1 брой телевизор марка „Samsung“
- 32 инча на стойност 140 лева и 1 брой
преносим компютър марка „HP” - неустановен модел на стойност 90 лева.
По
доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното и съдебното производство гласни доказателства – обясненията на
подсъдимите С.М. (л. 217 НОХД) и М.П. (л. 242 гръб НОХД), дадени пред съда,
показанията на свидетелите С.К. (л. 269 гръб НОХД), К.Ф. (л. 270 НОХД), Р.Т. (л.
270 гръб НОХД), А.А. (л. 305 НОХД и л. 60 ДП), дадени
в съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното
производство, както и писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с албум към него (л. 51 и сл. от ДП), 2 бр. протокола
за доброволно предаване (л. 11 и 11 ДП), прочетена по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК дактилоскопна експертиза № 760 от 23.11.2018 г.
на експерт от БНТЛ (л. 63 и сл. ДП), експертна справка № 284 от 17.09.2018 г.
на БНТЛ (л. 72 ДП) заключение на съдебностокова
експертиза (л. 74 ДП), характеристични справки, справки
за съдимост, платежно нареждане за възстановяване на претърпени вреди от
физическото лице (л. 232 НОХД), 8 бр. отпечатъци от дактилоскопни
следи (л. 70 ДП), определение № 139/02.02.2020 г. по
НОХД № 650/2020 г. по описа на РС Пловдив, IХ н.с. за одобряване на
споразумение спрямо подсъдимите С.М. и М.П., справки БДС за лице и самоличност,
заповеди за задържане по реда на ЗМВР, разписка за получаване на веществени
доказателства (л. 58 ДП).
Съдът след като прецени събраните в хода на досъдебното
и съдебното производство доказателства и след
като ги обсъди в своята съвкупност и поотделно, намира, че приетата фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин.
Обясненията, дадени от М. и П., са подробни,
последователни, логични и кореспондират с останалите събрани гласни и писмени
доказателства. Те пресъздават създалата се фактическа обстановка по обективен
начин. Обясненията им са еднопосочни и непротиворечиви относно цялата им
деятелност, участието на всички подсъдими в деянието и конкретното поведение на
всеки един от тях. В тази връзка и двамата посочват, че подсъдимият К. е бил
този, който е видял открехнатия прозорец, че той е проявил активност да го
отвори, а след това вътре са влезли К. и П., а подсъдимият М. останал отвън.
Потвърждават им се обясненията и в частта относно отнемането на вещите, които
били предавани от К. и П. на М., а след това превозени с такси и продадени от
тримата.
От значение е, че свидетелят Т. също споделя, че познава
лице, което се казва М., което заедно с още две момчета му е продал в кв. „Столипиново“ един барабан и един тъпан. От своя страна
свидетелката А. също съобщава в показанията си, че е видяла да преминават две
или три момчета, които са носили монитор и кафемашина,
както и че са ѝ продали кафемашината за 10 лв.
Същите момчета по-късно е видяла и в районното управление на полицията.
Показанията на тези двама свидетели съдът оцени с доверие, доколкото
съответстват на останалите събрани доказателства, а закупените от тях вещи
отговарят на отнетите от пострадалия, на когото и са върнати. По този начин и
косвено установяват фактите по повдигнатото обвинение, които съдът възприе за
установени.
Положително се оцениха и показанията на свидетелите К.
и Ф.. В качеството си на пострадал С.К. е изключително подробен в описанието на
отнетите вещи, за времето на установяване извършването на деянието, за
състоянието на помещението и за върнатите му на по-късен етап част от отнетите вещи,
както и собствеността на отнетия лаптоп. Ф. от своя страна потвърждава, че една
от отнетите вещи е негова лична собственост, а именно лаптоп марка „HP“. Показанията на
двамата са вътрешно непротиворечиви, съответни на останалите събрани доказателства
и по тази причина съдът ги използва изцяло като достоверен източник на
информация, за да установи приетата фактическа обстановка.
В подкрепа на кредитираните с доверие гласни
доказателства са и събраните с протокола за оглед на местопроизшествие следи от
престъплението, а именно 8 броя дактилоскопни следи,
които са непосредствено разкрити, изследвани и запазени по предвидения в
процесуалния закон ред. Същите са били предмет както на експертна справка, така
и на дактилоскопна експертиза, чиито изводи са
еднопосочни и категорични, а именно че оставените и открити върху повредения
прозорец на обитаваното от пострадалия помещение следи с №№ 1, 3 и 8 са
съответно от лява длан, дясна длан и среден пръст на лява ръка на подсъдимия М.П.,
№№ 2 и 5 - съответно ляв среден и ляв малък пръст и десен показалец на
подсъдимия С.К., а следата с № 6 е от дясна длан на С.М.. В частта относно
следа № 6 и принадлежността ѝ към конкретното лице експертизата се
подкрепя и от извършената справка в системата AFIS на правоохранителните
органи.
Всичко изложено и най-вече точките на съвпадение между
обясненията на П. и М., които са имали качеството на подсъдими по настоящото дело
и спрямо тях същото е приключило с одобрено споразумение, и показанията на
свидетелите К., Т. и А., както и събраните и изследвани дактилоскопни
следи покриват доказателствения стандарт за ползване обясненията на един от
подсъдим по отношение на дейността на друг подсъдим, така че да се преодолее
съществуващ оговор. Както обясненията на двамата
подсъдими, така и показанията на свидетелите са вътрешно подредени, логични и
непротиворечиви в самостоятелното си съществуване, така и в съвкупната им
преценка, достоверни са, доколкото се подкрепят взаимно, а отделни факти са неоспоримо
утвърдени и от останалите доказателствени източници като показанията на
свидетеля К. относно предметите на кражбата и местоизвършването
на деянието, Т. и А. относно продажбата на част от отнетите вещи, както и протоколите
за доброволното им предаване, изготвената експертна справка и дактилоскопна експертиза. Следва да се отчете и корелацията
между фактите, за които споделят М. и П..
Всичко изложено дава основание да се приеме, че
въпреки двояката си природа, обясненията на С.М. и М.П. отговарят на
обективната истина, проверени са чрез останалите доказателства и съответстват
на данните, които те носят. Следователно достоверни са показанията им, че в
извършването на деянието са участвали и тримата, включително и К., като
последният и П. са влезли в партерното помещение и са предавали вещите на М.,
който се е намирал от външната страна, както и че вещите са превозени и
по-късно са се разпоредили с тях.
Съдът взе предвид, че приетата съдебностокова
експертиза е изготвена компетентно, в кръга на знанията на професионалист и
същата е пълна, поради което следва да ѝ се даде вяра за равностойността
на вещите, предмет на престъплението, общо 772 лв.
В цялата си съвкупност всички доказателства формират
едно непротиворечиво цяло, което дава основание на съда да приеме установената
фактическа обстановка, част от която е участието на подсъдимия С.К. в
извършването на инкриминираното деяние.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият С.Е.К. с деянието си е осъществил състава на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Налице са обективните признаци на състава на
посоченото престъпление, а именно – на 16.09.2018 г. в гр. Пловдив в съучастие
като извършител със С.М. и М.П., извършители, чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи 1 брой кафемашина марка „Philips“ – с
едно гнездо на стойност 60 лева; 1 брой настолен компютър - на стойност 70
лева; 1 брой харддиск от 500 гигабайта на стойност 20 лева; 1 брой монитор за
компютър марка „LG“ - 22 инча с плосък
екран на стойност 50 лева; 1 брой соло барабан метален никелиран марка „Tacton” с дълбочина 6 инча и диаметър 14 инча на стойност
80 лева; 1 брой винтоверт марка „Einhell” ведно с батерия и зарядно
устройство на стойност 70 лева; 1 брой
барабан тип бас-тимбан марка „Tacton”
на стойност 50 лева; комплект от 3 броя чинели за барабани тип „сплаш“ - /6 инча, 8 инча и 10 инча/ на стойност 100 лева; 1
брой чанта за преносим компютър на стойност 2 лева; 1 брой външна батерия за
мобилен телефон 10 400 ампера - китайска на стойност 10 лева; 1 брой
електрическа самобръсначка марка „Philips” модел „HQ
9190” на стойност 30 лева; 1 брой телевизор марка „Samsung“
- 32 инча на стойност 140 лева и 1 брой
преносим компютър марка „HP” - неустановен модел на стойност 90 лева, всичко на
обща стойност 772 лв. от владението на другиго, а именно С.К., без съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е прекъснал владението на пострадалия върху
движимите вещи, върху които упражнявал фактическа власт, като ги е взел от партерното
помещение – ателие, обитавано и използвано от пострадалия К.. Това помещение
било заключено и затворено, като прозорецът му бил леко открехнат, по начин че
да не може да се проникне вътре, поради което подсъдимите преодолели това, като
К. се опитал първоначално да пречупи системата на прозореца и, след като не
успял, заедно с П. оказали достатъчен натиск, че да се повреди и да навлязат в
помещението. Като тримата разпределили участието си в пренасянето на вещите
извън ателието и ги взели със себе, отнесли ги до квартала, където живеели, а
по-късно и продали част от тях. Така те установили трайна фактическа власт
върху тях и взели решение да се разпоредят като със свои, някои от тях да продадат
на различни лица, а паричната им равностойност да разпределят. В изпълнение на
взетото решение подсъдимият К. участвал в повреждането на здраво направената
преграда за защита на имот, пренасянето на вещите от помещението навън,
натоварването, транспортирането и разпределението от продажбата на част от
отнетите вещи. Поведението му сочи на вземане на дейно и пряко отношение в
действията по прекъсване на фактическата власт на другиго и установяване на
собствена, извършено заедно с активното поведение и на М. и П., т.е. при
съучастие под формата на съизвършителство по смисъла
на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. От друга страна част
от вещите не са доброволно върнати на пострадалия, а именно това са соло
барабан метален никелиран марка „Tacton” с дълбочина
6 инча и диаметър 14 инча (тъпан), барабан тип бас-тимбан
марка „Tacton” и кафемашина
марка „Philips“, които са установени и върнати
вследствие на дейността на разследващите органи по разкриване на
престъплението.
За действията на подсъдимия и неговите съучастници
липсва съгласие на владелеца на вещите – пострадалият С.К., който упражнявал
фактическа власт, те да бъдат държани от подсъдимия, М. и П.. Несъмнено вещите
са движими по характера си, тъй като отговарят на дефиницията на чл. 110, ал. 2
от ЗС и не са трайно прикрепени към земята или към постройка. Същите вещи има
парична равностойност, която е определена чрез съдебностокова
експертиза.
Безспорно се установява, че прозорецът, през който
преминали К., М. и П., представлява преграда, здраво направена за защита на
имот и намиращите се вътре движими вещи. Чрез повреждането
на системата за частично отваряне на прозореца, така че да преминат отвъд него,
подсъдимият К. и неговите съучастници П. и М. са изпълнили квалифициращия
признак на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
От субективна страна деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК е извършено при форма на вината
пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, като е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Той добре е знаел, че отнема без съгласието
на владелеца чужди движими вещи като засяга обществените отношения свързани с
опазване на собствеността, предвиждал е, че с тези си действия ще засегне тези
отношения и че от това ще настъпят неблагоприятни последици за владелеца на
вещите и пряко е желаел реализирането им, като е постигнал престъпния резултат
да установи владение върху вещите така като за свои, т.е. да има и предвиденото
в нормата специфично престъпно намерение. Действията му сочат, че между него и М.
и П. е имало общност на умисъла, като и тримата са проявили необходимото и
изискуемо от закона субективно отношение към поведението си, съзнавали са, че
участват в изпълнението на престъплението заедно и са предвиждали и искали от
общата дейност да настъпят общественоопасните
последици като разделят парите от разпореждането на вещите, както и са
постигнали съгласие за участието на всеки един от тях в изпълнителската дейност.
По
индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че индивидуализацията му се извършва в рамките на
санкцията на чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
отчитайки вида и размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” от една
до десет години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство размера на стойността
на отнетите вещи, който е малко над еднократния размер на минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на деянието, чистото съдебно
минало на дееца и добрите характеристични данни. Същевременно не се отчетоха
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия
чрез налагане на наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма
степен препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго
престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с целите
на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на генералната
превенция. В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54
от НК в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства ориентирано по размер към минимума. Това свое
решение съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание
„лишаване от свобода“ е несъвместимо със смекчаващите отговорността
обстоятелства и прекалено предвид отегчаващите отговорността обстоятелства,
които не са толкова тежки, че да определят по-тежко от избраното от съда
наказание, и последните отстъпват значително пред смекчаващите.
Затова наказанието следва да се определи на една
година лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да
засегне правата на подсъдимия и отговаря на принципа за справедливост на
наказанието, като то съответства на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението
на чл. 55 от НК, доколкото няма нито изключително, нито многобройни
обстоятелства, обосноваващи необходимостта размера на наказанието да падне под
най-ниския предвиден размер, когато и то би се оказало несъразмерно тежко. Налице
са обаче основанията за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66
от НК. Наложеното от съда наказание е под три години лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, най-вече, за да му се
въздейства и да се поправи, не е наложително да изтърпи наложеното наказание.
Затова се постанови отлагане на изпълнението на наказанието с тригодишен
изпитателен срок.
На основание чл. 59, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 17.09.2018 г. до
21.09.2018 г., като един ден задържане се зачитана за един ден лишаване от
свобода.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на
Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд Пловдив направените в съдебното
производство разноски за изслушване на експерт в размер на 30 лева и по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 47 лв. за
разноски на досъдебното производство.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.