РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1968/5.12.2022г.
гр. Пловдив, 1 декември
2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав,
в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
2113 по описа за 2022 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство
по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на Р.К.С., ЕГН **********,***, С.А.Ш.,
ЕГН ****,***, А.В.Ш., ЕГН **********,***, за изменение на определение № 1626 от
20.10.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските като се иска
намаление на същите към минималният им размер от 600 лева. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение като се твърди, че същото е
прекалено завишено.
В отговор на това искане е постъпила молба вх. №
21484/15.11.2022 г. от адв.Ш., представляващ ЗЛ Х., в
която се излагат подробни доводи за неоснователността на искането за намаляване
на присъдените в полза на ЗЛ разноски за адвокатски хонорар.
Искането е допустимо, а разгледано по същество е
неоснователно.
С определение № 1626 от 20.10.2022 г., постановено по
делото, в полза на заинтересованото на страната на ответника лице С.С.Х. са
присъдени сторените по делото от него разноски в размер на 1 850 лева.
Не е спорно, че той не е станал причина за завеждане
на делото, както и че разноските са доказани. Жалбоподателите, станали причина
на завеждане на делото, спорят относно размера на присъдените разноски с доводи
за тяхната прекомерност. Настоящият състав счита, че, дотолкова доколкото те са
станали причина както за завеждане на делото, така и за прекратяването му, то
те следва да понесат и тежестта на разноските. От името на ЗЛ Х. е проявена
процесуална активност от адв.Ш. още преди датата на
насроченото заседание с молба (на л.132)
от 14.10.2022 г. като към нея е приложен договор за правна защита и съдействие
с посочен в него и присъдения адвокатски хонорар, както и пълномощно. Едва след
това, на 19.10.2022 г. е входирана молбата на
жалбоподателите, с която те правят отказ от жалбата си. Т.е. към момента на подаване
молбата, с която те правят отказ от жалбата си, за тях е съществувала
процесуалната възможност да отправят и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар – същият в присъдения размер вече е бил заявен от ЗЛ с прежде подадена молба по делото.
По тези съображения настоящият състав счита, че
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, отправено едва с молбата
за изменение на прекратителното определение в частта
му за разноските, е несвоевременно и по тази причина и самата молба следва да
бъде оставена без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без уважение молба вх. № 20052 от 28.11.22 г., подадена от Р.К.С.,
ЕГН **********,***, С.А.Ш., ЕГН ****,*** и А.В.Ш., ЕГН **********,***, за
изменение на определение № 1626 от 20.10.2022 г., постановено по адм.дело №
2113 по описа на Административен съд – Пловдив,
в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
Административен съдия: