Решение по дело №53/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№154

гр.Шумен, 04.07.2019г.

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание,  на четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

  Председател: Л.Томова

                                                                                          Членове:1.З.Иванова

2.Н.Цветанкова

при секретаря С. Методиева , като разгледа докладваното от съдия З.Иванова  в.гр.дело №53 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1013/15.11.208г. , постановено по гр.д.№1760/2018г. , Районен съд –Шумен е уважил предявеният от ищеца Г.И.В., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Ш...срещу ответника Т.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, иск по чл.108 от ЗС , като е признал за установено по отношение на ответника , че ищецът е собственик на движима вещ- бродираща машина „Tajima“, модел *, година на производство 2000г. Ответникът е осъден да предаде на ищеца  владението върху посочената движима вещ. С решението е уважен и предявеният от първоначалния ответник Т.С.Д. срещу първоначалния ищец Г.И.В., иск по чл.55,ал.1, предл. трето  от ЗЗД , с адрес за призоваване – гр. Ш...ЕГН : ********** срещу първоначалния ищец , за заплащане на сума от  1900 лева, с която се обогатил за негова сметка, като получена на отпаднало основание. Първоначалния ответник е осъден да заплати на първоначалния ищец сумата 1512 лева  - деловодни разноски , разпределени както следва : 280 лева – държавна такса , 816 лева- адвокатско възнаграждение и 416 лева – разноски по обезпечаване на иска .

Недоволен от постановеното решение е останал първоначалния ищец Г.И.В., който го обжалва в частта , в която е осъден да заплати на Т.С.Д. сумата от 1 900 лева .  Жалбоподателят твърди, че посоченото задължение е погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания за разноски в обезпечителното производство по първоначалния иск, до размера на 720 лева и за  нанесени от въззиваемия на бродираща машина Tajima, модел *, произведена 2000 г., собственост на жалбоподателя, вреди, до размера на 1 900 лева. Твърди, че в срока за отговор на насрещната искова молба е предявил възражение за прихващане вземането на ищеца по насрещния иск с визираните негови насрещни вземания, но първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал допускането му за съвместно разглеждане, както и събирането на доказателства във връзка с него. Ето защо, моли въззивният съд да отмени определение от 12.10.2018 г. по гр.д. № 1760/2018 г. по описа на ШРС, в частта, с която не се допуска за съвместно разглеждане предявеното от него възражение за прихващане с посочените насрещни вземания, както и  решение №  1013/15.11.2018 г. по същото дело в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения от Т.С.Д. насрещен иск, като погасен чрез прихващане с вземане на Г.И.В. от Т.С.Д. за разноски в обезпечителното производство, до размера на 720 лева и вземане за нанесени от Т.С.Д. повреди на бродираща машина Tajima, модел *, произведена 2000 г., собственост на Г.И.В. до размера на 1 900 лева.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Т.С.Д. не депозира отговор.

          Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата , становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери въззивната жалба за основателна   по следните съображения :

На първо място съдът следва да посочи, че в постановеното по делото Определение №99/19.02.2019г. са изложени подробни мотиви , които обосноват възможността въззивният съд да разгледа за първи път възражение  за прихващане, което е надлежно заявено, но не е допуснато за разглеждане от първоинстанционния съд , които не намира за необходимо да възпроизвежда отново .

Предвид колебанията в съдебната практика , дали е допустимо да бъде заявено , респ. разгледано възражение за прихващане срещу  предявен насрещен иск , какъвто е настоящият случай , съдът счита , че е удачно да се позове на Решение №126/03.06.2019г. по гр.д.№3889/2018г. но ВКС , ІV г.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК , в което категорично е възприето становището, че няма причини от процесуален и материално-правен характер произнасянето на съда по първоначалния и насрещния иск за парични вземания да е различно в случаите, когато някоя от страните е направила в размките на производството изявление за прихващане между спорните по тези искове насрещни парични вземания . По този начин всяка от страните упражнява по съдебен ред свое материално потестативно право , в случаите , когато съдът уважава първоначалния или насрещния иск , следва да се произнесе и по възражението за прихващане .   Като възприема горното становище за правилно и констатира , че в настоящият случай жалбоподателят – ответник по насрещния иск е заявил именно свое насрещно парично притезание , съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по заявееното от него възражение за прихващане .

По същество , съдът намира , че от събраните пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства се установява  по несъмнен начин , че въззиваемия е извършил действия, които са довели до увреждане на вещта, собственост на жалбоподателя , за което дължи обезщетение. От разпита на св. Станчо С.С. и С.п.ц., разпитани пред настоящият съд , чиито показания съдът възприема за достоверни, съдът намира, че с категоричност се установява, че въззиваемият е прекъснал/отрязал  кабели, които са били трайно прикрепени към процесната движима вещ. Установения факт – въздействие върху вещта извършено от въззиваемия , разгледан във връзка с представените писмени доказателства : Писмо от „Комтекст“ ООД Г.от 04.09.2018 г. за видовете повреди по процесната бродираща машина;  удостоверение изх. № 9903/25.09.2018 г. на ЧСИ ,  копие на протокол за опис и оценка на движими вещи от 18.10.2017 г. , според въззивния съд води до извод, че въззиваемия е осъществил твърдяното непозволено увреждане. От СТЕ, приета от съда като компетентна и обективна, се доказва, че действията на въззиваемия - прерязване на кабели са в причинна връзка с увреждането, състоящо се в такава повреда на вещта, която пречи на употребата и по предназначение.  По делото са представени  писмо от „Комтекст“ ООД Г.от 04.09.2018 г. за видовете повреди по процесната бродираща машина; фактура № 10480/03.09.2018 г., изд. от „Комтекст“ ООД – Г.;  вносна бележка за сумата от 2160 лв. по ф-ра № 10480/03.09.2018 г., изд. от „Комтекст“ ООД – Г.;  фактура № 10497/12.09.2018 г., изд. от „Комтекст“ ООД – Г.; заверено копие на вносна бележка за сумата от 240 лв. по фактура № 10497 от 12.09.2018 г., изд. от „Комтекст“ ООД – Г., които според въззивния съд могат да послужат като доказателство за стойността на щетите нанесени на вещта и потвърждават твърденията на жалбоподателя, че отстраняването на повредите е в размер на 2400 лева .В заключение, счита, че жалбоподателят е доказал настъпването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД  – вреда , която е в причинна връзка с действията на въззиваемия , стойността на вредите . 

Горните изводи, налагат въззивният съд да отмени решението в обжалваната част . Доколкото стойността на сумата по възражението за прихващане надвишава претенцията по насрещния иск  , последния следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на жалбоподателя .

Със жалбата е въведено и възражение за прихващане и за сума от 720 лева – разноски в производството по обезпечаване на иска . Следва да се посочи , че пред районния съд тази сума е претендирана  на основание чл.78,ал.1 от ГПК , във връзка с т.5 от ТР №6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС , според което разноските в 5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Първоинстанционият съд е преценил, че това не са разноски направени във връзка с обезпечаване на иска, поради което е оставил без уважение молбата за присъждането им. Жалбоподателят не е обжалвал решението на ШРС в частта за разноските .

Във въззивната жалба , както беше посочено по-горе сумата от 720 лева се претендира , като част от претенцията по заявеното възражение за прихващане , което не е допустимо да се направи за първи път във въззивната инстанция , а както е посочено и в цитираното по-горе Определение №99/19.02.2019г.  не е допустимо да бъдат предмет на самостоятелен иск, респ. на възражение за съдебна компенсация , поради което не е налице необходимост за произнасяне по това искане .

Ако все пак възражението на жалбоподателя се възприеме като молба за изменение на присъдените разноски в първоинстанционното производство ( т.к. правилно първоинстанционният съд е разгледал това искане като молба за присъджане на разноски) , съдът счита , че същата е неоснователна , като в тази насока споделя изцяло мотивите на районния съд.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК , въззиваемият дължи на жалбоподателя извършените деловодни разноски във въззивното производство в размер на 498 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1013/15.11.208г., постановено по гр.д.№1760/2018г. по описа на ШРС , В ЧАСТТА , в която е Г.И.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. Ш...Е ОСЪДЕН да заплати на  Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 1900 лева, с която се обогатил за негова сметка, като получена на отпаднало основание.

И вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.И.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. Ш..., ,   насрещен иск по чл.55,ал.1, предл. трето от ГПК , за заплащане на сума от 1 900 ( хиляда и деветстотин ) лева , представляваща част от продажна цена , получена на отпаднало основание – развален Договор за покупко-продажба на бродираща машина „Tajima“, модел *, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на Г.И.В. в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева -  имуществени вреди по  чл.45 от ЗЗД , съставляващи повреда на посочената по-горе движима вещ , до размера на по-малкото от двете вземания.

 

ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН **********, да заплати на Г.И.В., ЕГН **********, сумата от 498 (четиристотин деветдесет и осем ) лева  - деловодни разноски във въззивното производство.

 

 

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.