Р
Е Ш Е Н И Е
№154
гр.Шумен, 04.07.2019г.
Шуменският
окръжен съд, в публичното съдебно заседание,
на четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Л.Томова
Членове:1.З.Иванова
2.Н.Цветанкова
при
секретаря С. Методиева , като разгледа докладваното от съдия З.Иванова в.гр.дело №53 по описа за 2019 год. на ШОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1013/15.11.208г. , постановено по гр.д.№1760/2018г. , Районен съд
–Шумен е уважил предявеният от ищеца Г.И.В., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – гр. Ш...срещу ответника
Т.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, иск по чл.108 от ЗС , като е признал за
установено по отношение на ответника , че ищецът е собственик на движима вещ-
бродираща машина „Tajima“, модел *, година на производство 2000г. Ответникът е
осъден да предаде на ищеца владението
върху посочената движима вещ. С решението е уважен и предявеният от
първоначалния ответник Т.С.Д. срещу първоначалния ищец Г.И.В., иск по
чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД , с
адрес за призоваване – гр. Ш...ЕГН : ********** срещу първоначалния ищец , за
заплащане на сума от 1900 лева, с която
се обогатил за негова сметка, като получена на отпаднало основание.
Първоначалния ответник е осъден да заплати на първоначалния ищец сумата 1512
лева - деловодни разноски , разпределени
както следва : 280 лева – държавна такса , 816 лева- адвокатско възнаграждение
и 416 лева – разноски по обезпечаване на иска .
Недоволен
от постановеното решение е останал първоначалния ищец Г.И.В., който го обжалва
в частта , в която е осъден да заплати на Т.С.Д. сумата от 1 900 лева
. Жалбоподателят твърди, че посоченото
задължение е погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания за разноски в
обезпечителното производство по първоначалния иск, до размера на 720 лева и
за нанесени от въззиваемия на бродираща
машина Tajima, модел *, произведена 2000 г., собственост на жалбоподателя, вреди, до размера на
1 900 лева. Твърди, че в срока за отговор на насрещната искова молба е
предявил възражение за прихващане вземането на ищеца по насрещния иск с
визираните негови насрещни вземания, но първоинстанционният съд незаконосъобразно
е отказал допускането му за съвместно разглеждане, както и събирането на
доказателства във връзка с него. Ето защо, моли въззивният съд да отмени
определение от 12.10.2018 г. по гр.д. № 1760/2018 г. по описа на ШРС, в частта,
с която не се допуска за съвместно разглеждане предявеното от него възражение
за прихващане с посочените насрещни вземания, както и решение №
1013/15.11.2018 г. по същото дело в обжалваната част и отхвърли изцяло
предявения от Т.С.Д. насрещен иск, като погасен чрез прихващане с вземане на Г.И.В.
от Т.С.Д. за разноски в обезпечителното производство, до размера на 720 лева и
вземане за нанесени от Т.С.Д. повреди на бродираща машина Tajima, модел *, произведена 2000 г., собственост на Г.И.В.
до размера на 1 900 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемият Т.С.Д. не депозира отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата , становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери въззивната жалба за основателна по следните съображения :
На първо място съдът следва да посочи, че в постановеното по делото Определение №99/19.02.2019г. са изложени подробни мотиви , които обосноват възможността въззивният съд да разгледа за първи път възражение за прихващане, което е надлежно заявено, но не е допуснато за разглеждане от първоинстанционния съд , които не намира за необходимо да възпроизвежда отново .
Предвид колебанията в съдебната практика , дали е допустимо да бъде заявено , респ. разгледано възражение за прихващане срещу предявен насрещен иск , какъвто е настоящият случай , съдът счита , че е удачно да се позове на Решение №126/03.06.2019г. по гр.д.№3889/2018г. но ВКС , ІV г.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК , в което категорично е възприето становището, че няма причини от процесуален и материално-правен характер произнасянето на съда по първоначалния и насрещния иск за парични вземания да е различно в случаите, когато някоя от страните е направила в размките на производството изявление за прихващане между спорните по тези искове насрещни парични вземания . По този начин всяка от страните упражнява по съдебен ред свое материално потестативно право , в случаите , когато съдът уважава първоначалния или насрещния иск , следва да се произнесе и по възражението за прихващане . Като възприема горното становище за правилно и констатира , че в настоящият случай жалбоподателят – ответник по насрещния иск е заявил именно свое насрещно парично притезание , съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по заявееното от него възражение за прихващане .
По същество , съдът намира , че от
събраните пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин , че въззиваемия е
извършил действия, които са довели до увреждане на вещта, собственост на
жалбоподателя , за което дължи обезщетение. От разпита на св. Станчо С.С. и С.п.ц.,
разпитани пред настоящият съд , чиито показания съдът възприема за достоверни,
съдът намира, че с категоричност се установява, че въззиваемият е прекъснал/отрязал кабели, които са били трайно прикрепени към
процесната движима вещ. Установения факт – въздействие върху вещта извършено от
въззиваемия , разгледан във връзка с представените писмени доказателства : Писмо от „Комтекст“ ООД Г.от 04.09.2018 г. за видовете
повреди по процесната бродираща машина;
удостоверение изх. № 9903/25.09.2018 г. на ЧСИ , копие на протокол за опис и оценка на движими
вещи от 18.10.2017 г. ,
според въззивния съд води до извод, че въззиваемия е осъществил твърдяното
непозволено увреждане. От СТЕ, приета от съда като компетентна и обективна, се
доказва, че действията на въззиваемия - прерязване на кабели са в причинна
връзка с увреждането, състоящо се в такава повреда на вещта, която пречи на
употребата и по предназначение. По
делото са представени писмо от „Комтекст“ ООД Г.от 04.09.2018 г. за
видовете повреди по процесната бродираща машина; фактура № 10480/03.09.2018 г.,
изд. от „Комтекст“ ООД – Г.; вносна
бележка за сумата от 2160 лв. по ф-ра № 10480/03.09.2018 г., изд. от „Комтекст“
ООД – Г.; фактура № 10497/12.09.2018 г.,
изд. от „Комтекст“ ООД – Г.; заверено копие на вносна бележка за сумата от 240
лв. по фактура № 10497 от 12.09.2018 г., изд. от „Комтекст“ ООД – Г., които според
въззивния съд могат да послужат като доказателство за стойността на щетите
нанесени на вещта и потвърждават твърденията на жалбоподателя, че
отстраняването на повредите е в размер на 2400 лева .В заключение, счита, че
жалбоподателят е доказал настъпването на всички елементи от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД – вреда , която е в
причинна връзка с действията на въззиваемия , стойността на вредите .
Горните изводи, налагат въззивният съд
да отмени решението в обжалваната част . Доколкото стойността на сумата по
възражението за прихващане надвишава претенцията по насрещния иск , последния следва да бъде отхвърлен изцяло,
като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на жалбоподателя .
Със жалбата е въведено и възражение за прихващане
и за сума от 720 лева – разноски в производството по обезпечаване на иска .
Следва да се посочи , че пред районния съд тази сума е претендирана на основание чл.78,ал.1 от ГПК , във връзка с
т.5 от ТР №6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС , според което разноските
в 5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Първоинстанционият съд е преценил, че това не са разноски
направени във връзка с обезпечаване на иска, поради което е оставил без
уважение молбата за присъждането им. Жалбоподателят не е обжалвал решението на
ШРС в частта за разноските .
Във въззивната жалба , както беше посочено
по-горе сумата от 720 лева се претендира , като част от претенцията по
заявеното възражение за прихващане , което не е допустимо да се направи за
първи път във въззивната инстанция , а както е посочено и в цитираното по-горе
Определение №99/19.02.2019г. не е допустимо да бъдат предмет на самостоятелен иск, респ.
на възражение за съдебна компенсация , поради което не е налице необходимост за
произнасяне по това искане .
Ако все пак възражението на
жалбоподателя се възприеме като молба за изменение на присъдените разноски в
първоинстанционното производство ( т.к. правилно първоинстанционният съд е
разгледал това искане като молба за присъджане на разноски) , съдът счита , че
същата е неоснователна , като в тази насока споделя изцяло мотивите на районния
съд.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
въззиваемият дължи на жалбоподателя извършените деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 498 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1013/15.11.208г., постановено по
гр.д.№1760/2018г. по описа на ШРС , В
ЧАСТТА , в която е Г.И.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. Ш...Е ОСЪДЕН да заплати на Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 1900 лева, с която
се обогатил за негова сметка, като получена на отпаднало основание.
И
вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.И.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. Ш..., , насрещен иск по чл.55,ал.1, предл. трето от ГПК , за заплащане на сума от 1 900 ( хиляда и деветстотин ) лева , представляваща част от продажна цена , получена на отпаднало основание – развален Договор за покупко-продажба на бродираща машина „Tajima“, модел *, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на Г.И.В. в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева - имуществени вреди по чл.45 от ЗЗД , съставляващи повреда на посочената по-горе движима вещ , до размера на по-малкото от двете вземания.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН **********, да заплати на Г.И.В.,
ЕГН **********, сумата от 498 (четиристотин деветдесет и осем ) лева - деловодни разноски във въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.