№ 2
гр. П., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100453 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен иск по чл. 127, ал. 2
СК.
Ищцата – В. Й. К., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 19, ЕГН **********,
твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д. Г. С.а, ЕГН **********.
Поддържа, че с бащата на детето са живели на семейни начала, след което са се
разделили. Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката за бъдеще време на самото дете. Смята, че тя трябва да
упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при нея, а
на бащата да бъде формиран режим на лични отношения и той да заплаща издръжка за
бъдеще време от 200 лв. месечно. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираните въпроси да бъдат разрешени. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“ № 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН
**********, счита, че в интерес на детето е то да живее при него и той да упражнява
родителските права, а на майката да се определи режим на лични контакти и тя да му
заплаща месечна издръжка от 200 лв. Желае присъждане на съдебно-деловодни
разходи.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна стрА.):
1.1. Относно упражняването на родителските права спрямо детето и
неговото местоживеене:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на
сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на
ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе
предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса
при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
При равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска
възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична
гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54
от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г.
по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. №
3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г.,
III г. о. на ВКС).
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания
казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формирА.та в рамките на
настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните
гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели В. К., М. М.,
Е. М. и А. С.а), немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на двамата
родители по чл. 59, ал. 6 СК, изслушването на самото дете по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. и
социалните доклади, представени от Дирекциите „Социално подпомагане“ в гр. П. и в
гр. В..
А.лизът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за следните фактически констатации:
2
- Детето Д. Г. С.а е на 10 години.
- Страните в производството са неговите майка и баща, като двамата не са
сключвали граждански брак, а през 2012 г. са заживели в условията на фактическо
съпружеско съжителство, но през 2018 г. са се разделили.
- След раздялата им ищцата, заедно с детето, се е установила в дома на
своите родители в с. Р., общ П., като за период от около 2 години, през учебните дни от
седмицата, детето е пребивавало при своята баба по бащина линия в гр. П., за да не
пътува за училище всеки ден от селото до града и обратно. Впоследствие, включително
и понастоящем, детето е в с. Р. и през учебните дни и ежедневно пътува до училището
си в гр. П., с училищен автобус.
- Ищцата в момента съжителства на семейни начала с друг (И. Б.), с когото
имат общо дете на 4 години, и подпомагА. от същия, както и от своята майка, успява да
задоволява базисните потребности на детето Д. С.а. Не са основание за обратния извод
данните, верифицирани при разпита на свидетелката А. С.а, че няколко пъти е
забелязвала, че детето е с нечисти дрехи и коса, когато то е идвало при бащата, както и
че ищцата е използвала нецензурни изрази в присъствието на самото дете. Тези
впечатления на свидетелката са с епизодичен характер и не могат да разколебаят
констатацията, формирА. от показанията на свидетелките К. и М. и от социалния
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., че ищцата осигурява добри
грижи за детето.
- Бащата от 2019 г. трайно живее в гр. В., където работи, а на 21.12.2022 г. е
сключил граждански брак със свидетелката С.а, обитавайки жилище на последната.
Въпреки отдалеченото си местоживеене, той редовно осъществява контакти с детето
както лично, при прибиранията си в гр. П. (където има на разположение жилището на
своята майка – свидетелката Е. М.), така и чрез телефонна комуникация. Интересува се
и от справянето на детето в училище, за което се информира от разговори с класния му
ръководител. От 2018 г. до 2022 г. е извършил и неколкократни преводи на различни
парични суми (средно по около 100 – 150 лв. на превод, а веднъж и 750 лв.) към своята
майка, към ищцата и към мъжа, с когото ищцата живее на семейни начала, с цел те да
бъдат ползвани за детето.
- Понастоящем личните отношения между страните са влошени, но
комуникацията им по проблемите, отнасящи се до самото дете, не е прекъсната
напълно, а то пък има силна емоционална връзка и с двамата.
- Както в жилището на родителите на ищцата в с. Р., общ. П., така и в онова
на съпругата на ответника в гр. В., са създадени нормални битови условия, които
позволяват отглеждането на детето.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като първата реализира
месечно възнаграждение от около 1 500 лв., а за втория липсват актуални данни. Няма
сведения да получават други имуществени доходи.
3
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се
отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да
влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на детето.
- И ищецът, и ответницата изразяват категорично желание да упражняват
родителските права спрямо детето и то да живее при тях.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано
решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че и
двамата родители притежават добър родителски капацитет и са еднакво мотивирани да
се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат значителен
потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и
възпитавано. Майката обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща от
факта, че детето е момиче на сравнително ниска възраст, както и от обстоятелството, че
самото дете има добре изградена семейна среда в с. Р., общ. П.,а училището му се
намира в гр. П., като няма причини да се правят промени в тази насока, чрез
преместването му в друго населено място. Затова ищцата трябва да упражнява
родителските права и при нея следва да бъде местоживеенето на детето, на адреса й в
с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 19.
1.2. Относно режима на лични отношения между детето и родителя, на
когото не се предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители
(вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето,
отдалеченото местоживеене на бащата, но с възможност да ползва жилище на
територията на гр. П., както и силната емоционална привързаност помежду им, са база
за формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 09:30 ч. на съботния
ден до 19:00 ч. на неделния ден, с преспиване;
- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15
юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;
4
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък
до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване;
- за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерство на
образованието и науката, в нечетна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на
последния ден, с преспиване;
- за рождения ден на детето (04 ноември), в нечетна година – от 17:00 ч. на
предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспиване;
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
1.3. Относно издръжката на детето за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за стрА.та (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 193 от 12.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България,
обнародвано в бр. 87 от 17.10.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна
заплата (считано от 01.01.2024 г.) е 933 лв., при което минималната издръжка на едно
дете е 233,25 лв. (1/4 от 933 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето Д. С.а, трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвА. да
удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово
обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът,
че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 29 години, а бащата – на 39
5
години), без данни за здравословни проблеми; отсъствието на алиментни задължения
към други субекти за бащата и наличието на такива за майката (към другото й
малолетно дете).
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва да предоставя на детето, следва да се
фиксира на 240 лв.
Началният момент на издръжката, присъждА. в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК,
принципно е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от
11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г.
по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото
разрешение, е свързА. с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК
представлява част от мерките относно упражняването на родителските права, когато
родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се
определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за
родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от
други правила (чл. 127, ал. 3 и чл. 149 СК). В случая обаче и доколкото не е била
определяна издръжка за бъдеще време като привременна мярка, а в първоначалната
искова молба изрично е поискано присъждането й от деня на образуването на делото –
28.03.2023 г., то това искане подлежи на уважаване.
2. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдената издръжка:
Относно въпроса дали се дължат съдебни разноски в първоинстанционното
производство по чл. 127, ал. 2 СК е налице противоречива съдебна практика, чието
уеднаквяване предстои в рамките на тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, което все
още е висящо.
Следва да бъде възприето разбирането, че първоначалното разрешаване на спора
по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от защитата по най-добрия начин на интересите на
детето, като то реално ползва и двамата родители, поради което в производството пред
първата съдебна инстанция всяка стрА. понася разноските, които е направила,
независимо от неговия изход (вж. по-подробно в този връзка Определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжката,
присъдена в полза на детето, която бащата дължи, същият трябва да заплати
съответната държавна такса, възлизаща на 345,60 лв.
3. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
предварително изпълнение, в частта му за издръжката.
6
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Г. С.а , ЕГН **********, на майката В. Й. К., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Г.
Д.“ № 19, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката, на
посочения й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Д. Г. С.а, ЕГН
********** и бащата Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“ № 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН
**********, в следния смисъл:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 09:30 ч. на съботния
ден до 19:00 ч. на неделния ден, с преспиване;
- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15
юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък
до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване;
- за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерство на
образованието и науката, в нечетна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на
последния ден, с преспиване;
- за рождения ден на детето (04 ноември), в нечетна година – от 17:00 ч. на
предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспиване;
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
ОСЪЖДА бащата Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“ № 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН
**********, да заплаща на детето си Д. Г. С.а, ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В. Й. К., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 19, ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 240 лв., считано от образуването на
делото – 28.03.2023 г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
7
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“
№ 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН **********, срещу В. Й. К., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“
№ 19, ЕГН **********, с който се претендира да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете Д. Г. С.а,
ЕГН ********** и при него да бъде определено местоживеенето на детето, а на
майката да бъде формиран режим на лични контакти със същото и тя да бъде осъдена
да му заплаща издръжка за бъдеще време от 200 лв. на месец.
ОСЪЖДА Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“ № 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 345,60 лв., представляваща държавната
такса, дължима по делото, във връзка с издръжката за бъдеще време, присъдена в полза
на детето Д. Г. С.а.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му за издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8