Решение по дело №2695/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260142
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20191100902695
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 21.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2695 по описа за 2019г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени от АОК Б.-В.срещу „ДЗИ –О.З.“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване:

1) осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 25 001,15 лв. – обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността на лечението на увреждания на А.Х., настъпили от пътно-транспортно произшествие на 04.09.2014г., причинено виновно от Н.А.Н.при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №*******.

2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 972,27 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 17.04.2019г. до 93.09.2019г.

Ответникът оспорва исковете с възражения, че процесното ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от А.Х. при еднакъв принос с Н.А.Н., поради което задължението му за плащане на обезщетение на имуществените вреди на ищеца, представляващи разходи за лечението на А.Х. в общ размер 50 002,30 лв., е погасено с плащането на половината от тези вреди в размер 25 001,15 лв., извършено на 16.04.2019г.

Безспорно е между страните и с доклада по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване в производството по делото, че:

1) на 04.09.2014г. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №******* Н.А.Н.виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е причинил ПТП с мотоциклет „Ямаха“ с рег. №******управляван от А.Х.;

2) ищецът е платил разходи за лечение на уврежданията на А.Х., настъпили от процесното ПТП, в общ размер 25 565,77 евро с левова равностойност 50 002,30 лв.;

3) ответникът е застраховател на гражданската отговорност на Н.А.Н.за вредите, причинени при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №*******, по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите с действие към 04.09.2014г.;

4) в изпълнение на задълженията си по договора за застраховка на 16.04.2019г. ответникът е платил на ищеца сумата 25 001,15 лв. за обезщетение на вредите от разходване на средства за лечение на уврежданията на А.Х. от процесното ПТП.

Спорът между страните се концентрира, а и изчерпва върху въпросите налице ли е съпричиняване от пострадалия А.Х. за настъпване на процесното ПТП и какъв е обемът на това съпричиняване.

 

 

От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява, че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП и двамата водачи (както Н.А.Н.при управление на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. №*******, така и А.Х. при управление на мотоциклета „Ямаха“ с рег. №******са имали техническата възможност да възприемат насрещно движещото се МПС и при своевременна маневра да спрат преди мястото на удара между двете МПС, към момента на удара и двамата водачи са се движили частично в насрещната лента за движение, няма данни за технически причини за настъпване на произшествието, а същото не би настъпило ако водачите бяха упражнили постоянен контрол над управлението, включително над траекториите им на движение и бяха осигурили странично разстояние при разминаването им от поне 0,92 метра.

Така установените от експертизата обстоятелства предпоставят безусловен извод за извършени нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и от двамата водачи, които представляват пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП и при липса на други установени с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване конкретни обстоятелства относно тежестта на извършените нарушения от всеки от водачите обусловят еднакъв принос на двамата водачи за настъпване на вредите от произшествието.

При това положение и съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД пострадалият А.Х. (респективно ищецът, встъпил в правата на пострадалия с покриване на разходите за лечение на уврежданията му от процесното ПТП) има вземане с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу другия водач Н.А.Н.(респективно вземане с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника в качеството му застраховател на гражданската отговорност на този водач) за обезщетение в размер на половината от стойността на вредите, настъпили от въпросното ПТП.

Безспорно е по делото, че половината от платените от ищеца разходи за лечение на уврежданията на А.Х. от процесното ПТП са възстановени от ответника, поради което и по изложените съображения предявеният осъдителен иск за присъждане по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на разликата до пълния размер на тези разходи се явява неоснователен, което предпоставя неоснователност и на предявения акцесорен иск за лихви.

            С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разходите, които ответникът е направил за защита срещу неоснователните искове, включително да плати възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството на ответника от юрисконсулт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от АОК Б.-В.със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, 70153 Щутгарт, п.к. 102954 срещу „ДЗИ –О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 25 001,15 лв. – обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността на лечението на увреждания на А.Х., настъпили от пътно-транспортно произшествие на 04.09.2014г., причинено виновно от Н.А.Н.при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №*******, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 972,27 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 17.04.2019г. до 03.09.2019г.

.

ОСЪЖДА АОК Б.-В.със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, 70153 Щутгарт, п.к. 102954 да заплати на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 480,00 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

                          

СЪДИЯ: