№ 17247
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110162305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че отв. А.
С. Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1418,90 лева - главница за цена на доставена
топлинна енергия за имот в ********, апартамент на ет. 4, абонатен №********,
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.06.2023
г. до изплащане на вземането, и сумата 206,71 левамораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 19.05.2023 г.; сумата 34,01 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 6,41 лева
- мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 19.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело №32411/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва
исковете по основание и размер, и като недоказани.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца поддържа, че
доставката на топлинна енергия е определена по действащата нормативна
уредба. По на имота е извършван дистанционен отчет, чийто показания се
отразяват автоматично. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От събраните писмени доказателства, в т.ч. списък на етажните
собственици, в който ответника писмено е удостоверил с подпис
правнорелевантните факти, и съдебна техническа експертиза, неоспорени от
страните, се установява, че ответникът е изключителен собственик на процесния
недвижим имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. В конкретния случай се установява, че през процесния отчетен
период до имотът е притежание на ответника и не се доказа друго, вкл. сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице, поради
което отговаря за неплатените задължения за доставка на топлинна енергия.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за
приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал
имота.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена по
реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период реално потребеното
количество топлинна енергия е на стойност сумата 1797,73 лв., като в нея не са
включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че
отчетът на уредите е извършван по дистанционен път въз основа на монтирани
измервателни устройства. Изложеното дава основание на съда приеме исковата
претенция за главница за неплатена цена на доставка на топлина енергия за
доказана по основание и размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. От съдебна счетоводна експертиза се
изяснява, че са извършени плащания през 2020 г. и през 2022 г. за задълженията
за отчетен период 2019-2020 г. по обща фактура №**********/31.07.2020
г.Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок остатъка парично
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия за останалите
отчетни периоди, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение за дължимата главница в предявения размер.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
2
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в
т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение и исковата претенция за
главница подлежи на уважение по основание и размер. Неоснователен е и следва
да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово
разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при
неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана
до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът
приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
12.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски, съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати сумата
общо 1216,93 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица, на
особен представител-адвокат на ответника и на юрисконсулт, последното
определено в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Ц., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1418,90 лева - главница
за цена на доставена топлинна енергия за имот в ********, апартамент на ет. 4,
абонатен №********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 206,71
лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 19.05.2023 г.; сумата 34,01
лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от
12.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№32411/2023 г. по описа на СРС.; като иска за сумата 6,41 лева - мораторна
лихва за период от 16.12.2020 г. до 19.05.2023 г., начислена върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. С. Ц., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1216,93 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №32411/2023 г. и гр. дело №62305/2023 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
3
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4